РЕШЕНИЕ
№ 1122
Гр. Пловдив,
21.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVІІІ-ми състав, в публично съдебно заседание на единадесети
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Стефка Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно
дело №64 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба на С.И.Х., ЕГН**********,***, подадена чрез процесуален
представител адв.В.И. против ОД на МВР гр.Пловдив за присъждане на обезщетение
за причинени имуществени вреди в размер на 500.00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение и неимуществени вреди в размер на 8000 лева, изразяващи се в
причинени тревоги, в резултат на отменени по съдебен ред незаконосъобразно
наказателно постановление, издадено от сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Пловдив и
незаконосъобразна ПАМ-„прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца“,
наложена от сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Пловдив.
Излагат се
твърдения относно обстоятелства, касаещи заплащане на част от претендираната
сума за процесуално представителство пред Районен съд гр.Пловдив по повод
обжалване на издаденото от ОД на МВР гр.Пловдив наказателно постановление /НП/ №
17-1030-005889/04.09.2017г., който с Решение № 757/04.05.2018г. по АНД
№7114/2017г. го е отменил и същото е влязло в сила. Твърди се и заплащане на част от претендираната сума за
процесуално представителство пред Административен съд гр.Пловдив по повод
обжалване на Заповед №17-1030-001513/20.08.2017г. на ОД на МВР гр.Пловдив, с
която е наложена ПАМ-„прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца“, който
с Решение № 423/23.02.2018г. по адм.дело №3038/2017г. я е отменил и същото е
влязло в сила.
Редовно
призован, в съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който
поддържа исковата молба на сочените в нея основания, ангажира гласни
доказателства. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР
гр.Пловдив, редовно
призован не изпраща представител. В писмено становище оспорва иска по основание
и размер. Прави възражение за прекомерност на разноските в настоящото
производство.
Контролиращата
страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
излага становище за основателност на иска, по отношение претенциите за
неимуществени вреди счита, че същият следва да бъде уважен по справедливост.
Като изслуша
становището на страните, на база приобщените по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна:
С акт за
установяване на административно нарушение от 20.08.2017г. при извършена
проверка на същата дата в 02:20ч. е констатирано, че в гр. Пловдив на бул. Цар
Борис ІІІ Обединител до № 40, ищецът като водач на лек автомобил Фоксваген
Голф, лична собсвеност, управлява с невалидно свидетелство за управление, чийто
срок е изтекъл на 02.07.2017г. Записано било от проверяващите, че по този начин
били нарушени разпоредбите на чл. 150А, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
/ ЗДвП/. Съставения АУАН бил подписан без възражения. Въз основа на съставения
АУАН е издадено наказателно постановление, в което административнонаказващият
орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел
нарушението под разпоредбите на чл. 150А, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата / ЗДвП/, като е постановил глобата на основание чл. 177, ал. 1, т. 2,
пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
С Решение №757/04.05.2018г.
по посоченото съдебно производство бил отменен като незаконосъобразно атакувания
наказателно постановление. Така постановеното решение на Районен съд гр.Пловдив
влязло в законна сила доколкото няма данни същото да е било обжалвано.
АУАН
№17-1030-005889 от 20.08.2017г. е съставен срещу С.И.Х. за това, че на 20.08.2017г. около
02:20 часа в гр.Пловдив, на бул.“Цар
Борис III Обединител“ до №40 като водач
на собственото си МПС -“***го управлява с невалидно свидетелство за управление,
чиито срок е изтекъл на 02.07.2017г.,с което виновно е нарушил чл.150а,ал1 от ЗДвП.
Въз основа
на така съставения АУАН е издаден обжалвания административен акт, с който на
основание чл. 171 т.2а от ЗДвП на жалбоподателя, при възприемане и
възпроизвеждане на посочената по-горе фактическа обстановка е прието ,че Х.управлява
моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за
управление – нарушение по чл.150а ал.1
от ЗДвП, и е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Поради липса
на други процесуални възможности за компенсиране на направените разноски, от
ищеца било образувано и настоящото съдебно производство.
По делото е
разпитан свидетелят Г.А.С., вуйчо на ищеца. От разпита на свидетеля се
установява, че след като са били снети табелите на автомобила на ищеца му било
причинено неудобство, тъй като живее в гр.* и редовно пътува до там редовно му
се налагало да търси за превоз вуйчо си. Освен това, поради липса на автомобил
изпитвал неудобство и губел време и в придвижването до работата си и обратно.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
По отношение
допустимостта и подсъдността на производството настоящият съдебен състав взе
предвид, че така предявените искове са подсъдни на административните съдилища съобразно
правните норми на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно
която гражданите и юридическите лица могат да искат репариране на вреди,
причинени им от незаконна административна дейност. Като обективно условие, за
да се претендира обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, то следва да са
изпълнени изискванията на чл.204 ал.1 от АПК, същият да е отменен с влязъл в
сила друг административен или съдебен акт. Настоящият състав счита, че искът е
предявен от дееспособен правен субект против юридическо лице, от чието име са
издадени процесните НП и ПАМ, с което ищецът свързва претърпените от него
имуществени вреди. Предпоставка за завеждане на иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и
развиване на процедура по чл.203 и сл. от АПК е изпълнение на изискването да е
налице отменен административен акт /респективно прогласен за нищожен такъв/,
претендирана вреда, посочена като вид и размер и налична причинно-следствена
връзка между вредата и отменения акт. Отговорността на държавния орган е
специфично проявление на принципа за отговорност в областта на ЗОДОВ и тя е
гаранционно обезпечителна, в който смисъл е и постоянната съдебна практика,
посочена в т.6 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ГО на ВКС по ТД № 3 от 2004 г. на
ОСГК. В настоящият случай освен тези, са налице и останалите реквизити на
исковата молба по чл.127 ал.1 от ГПК- посочени са страни, размер на
претенцията, произхода й /конкретен незаконосъобразен акт на определена
администрация, издаден от служители при същата, който е отменен/, което
обуславя нейната допустимост.
Разгледана
по същество, тя е частично основателна
по следните за това съображения:
Материалноправното
основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която правна норма държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността на
държавата и общините се ангажира при осъществяване на административна дейност,
като част от нея е издаването на незаконосъобразни актове.
За да
възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са
налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този
акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три
предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените
имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца
след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане,
като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото
имущество.
Налице е
първата предпоставка – незаконосъобразен акт, издаден от административен орган
– електронен фиш, отменен с влязло в сила съдебно решение, постановено по АНД
№4483/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
За
установяване на релевантните факти относно установяване на обстоятелствата по
причинените на ищеца неимуществените вреди, чиято обезвреда се претендира,
съдът е събрал гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.– вуйчо на
ищеца. От показанията на свидетеля се установи, че след отнемане на номерата на
автомобила, ищецът е изпитвал неудобство при придвижването си, бил е зависим и
е губил от времето си. От събраните по делото доказателства се установи,
че ищецът е търпял безпокойство –
трябвало е да търси начини да се придвижва до дома си в гр.Батак, до квартирата
си в гр.Пловдив и до работното си място,
през времето на административното производство, до постановявяане на
краен съдебен акт, с който е отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на №17-1030-001513/20.08.2017г.
на ОД на МВР гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“.
Доказаха се частично претърпени неимуществени вреди от ищеца,
изразяващи се в гняв, обида, възмущение. Това негово състояние е пряко
причинено от издадената против него Заповед за прилагане
на ПАМ №17-1030-001513/20.08.2017г. на
ОД на МВР гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“,тъй като са били свалени табелите
на автомобила без ищецът да е бил виновен, поради което и претенцията за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е доказана по основание, но не и
по размер. Макар , че свидетелят е негов вуйчо, то съдът му дава вяра напълно,
тъй като той е близък до ищеца човек и може да каже под страх от наказателна
отговорност, каква се е случило с него след издаване на заповедта.
Съдът обаче
съобрази обстоятелството, че ищецът е търпял неудобства , свързани с
невъзможността да управлява собствения си автомобил за един сравнително кратък
период. Сумата, която следва да се му се присъди по справедливост е 500 лв. и се явява
съразмерна на претърпените страдания. За да определи този размер на
обезщетението, съдът взе предвид от една
страна претърпените страдания – гняв и обида, както и уронване на достойнството,
от друга взе в предвид краткия период през който са търпяни тези вреди . Върху
така присъдените суми следва да се
присъди и законната лихва, считано от датата на отмяна на незаконосъобразния
акт до окончателното изплащане на сумата. До останалият размер от 8000 лв.
искът ще следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Ищецът
претендира и имуществени вреди в размер на 500лв., представляващи платен
адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при обжалване на
незаконосъобразните актове. Установено е по делото, че именно във връзка с
оспорванията, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат и е
заплатил адвокатски хонорар, уговорен и изплатен, според сключения договор за
правна защита и съдействие. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил
адвокатско възнаграждение, ако не бе издаден незаконосъобразния електронен фиш,
като намаляването на неговото имущество, поради заплащане на адвокатско
възнаграждение, е предизвикано от издаването на акта. В този смисъл, издаденият
от административния орган акт е необходимо условие за
съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел
защита срещу конкретния акт.
Съдът
приема, че адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на
успешния изход на спора, и е израз на обичайната грижа на лицето за
охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват
пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – отменения
електронен фиш. Следва да се има предвид също, че в производствата по Закона за
административните нарушения и наказания, прилаган и при разглеждане на жалби срещу електронните
фишове, субсидиарно са приложими правилата на НПК, които не предвиждат
възможност за присъждане на направените в хода на производството разноски за
правна помощ и съдействие. Тъй като в закона не е предвиден ред за присъждане
на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски
хонорар, за осъществяване на правна помощ и съдействие в производство по
оспорване на ЕФ, приключило с неговата отмяна, представляват имуществена вреда,
по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е възстановена, и за която ОД на
МВР гр.Пловдив дължи обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ /в този смисъл и ТР №1/15.03.2017 г. по ТД
№1/2016 г. на ОСС на ВАС/.
В настоящия
съдопроизводствен ред е налице изрична правна уредба относно присъждане на
разноски в производствата по ЗОДОВ и това е разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, съгласно който текст, в случай, че искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати
на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. Ето защо следва изцяло да се присъдят в полза на ищеца
и направените в настоящото съдебно производство разноски в общ размер от 300.00
лева.
По изложеното
и на осн. чл.235 и чл.236 от ГПК вр. чл.144 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Пловдив
да заплати на С.И.Х., ЕГН**********,***, сумата от 500.00 /петстотин/ лева, съставляваща
причинени му имуществени вреди от незаконосъобразни и отменени с влязъл в сила
съдебен акт наказателно постановление, издадено от сектор „ПП“ при ОД на МВР
гр.Пловдив и незаконосъобразна ПАМ-„прекратяване на регистрация на ППС за срок
от 6 месеца“, наложена от сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Пловдив от датата на
предявяване на иска до окончателното му изплащане и 10 /десет/ лева държавна
такса за образуване на делото.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди над сумата
от 500лв. до пълния му размер.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Пловдив
да заплати на С.И.Х., ЕГН**********,***, сумата от 300.00 /триста и седемдесет/
лева, съставляваща разноски по
настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на АПК.
СЪДИЯ: