Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
11.06.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В
състав, в закрито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 2867 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на С.О.-
длъжник по
изпълнително дело № 20209200400093 по описа на ЧСИ Й.М., подадена чрез юрк.Е.Т.срещу постановление
за разноски с изх.№ 828 от 12.02.2020 год., с което е оставено без уважение
възражението с вх.№ 00796/10.02.2020 г. на длъжника С.О. за намаляване размера
на адвокатския хонорар по ИД 20209200400093,
като неоснователно. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност
на обжалваното постановление за разноски на ЧСИ, както и такива, че
пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ е незаконосъобразно определена от ЧСИ. Твърди
се, че липсва фактическа и правна сложност по делото. Прави се искане за отмяна
на обжалваното постановление и намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя до размер на сумата от 200 лв., както и за
редуциране на размера на начислената по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението- В.И.М., чрез
пълномощника си адв.Г.Х.в писмен отговор, оспорва жалбата и моли
съда да я остави без уважение, като
неоснователна.
ЧСИ Й.М. е изложила мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В срока за доброволно изпълнение, длъжникът
С.О., чрез своя процесуален представител юрк.Е.Т.е депозирал на 10.02.2020 год.
писмено възражение, с което е направено възражение за прекомерност на
определените разноски в поканата за доброволно изпълнение, в частта на дължимо
адвокатско възнаграждение в размер на 860 лв., като е поискано същото да бъде
намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/ 09.07.2004 год., минимални
размери.
С постановление за разноски с изх.№ 828 от
12.02.2020 год., издадено от ЧСИ Й.М. е оставено без уважение възражението с
вх.№ 00796/10.02.2020 г. на длъжника С.О. за намаляване размера на адвокатския
хонорар по ИД 20209200400093, като неоснователно.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението
за възлагане. В случая отказът на ЧСИ да намали разноските за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело, поради прекомерност, обективиран в постановление
от 12.02.2020 год. има характер на постановление за разноски и подлежи на
обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК в какъвто смисъл е и определение № 170
от 25.03.2011 год. по ч.гр.дело № 297/ 2010 год. на ВКС. Жалбата е подадена в
законоустановения едноседмичен срок, от активно легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно
нейната основателност.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни
действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за
разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 от ГПК е посочено от кого
се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Оттук следва изводът,
че правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима
не само в исковото, но и в изпълнителното производство./ в този смисъл
определение № 403 от 01.12.2008 год. по гр.дело № 1762/ 2008 год. на ВКС, V
Г.О./ Съдът намира, че искането на длъжника е допустимо, а с оглед данните по
делото, същото се явява и основателно.
В настоящия случай изпълнителното дело
не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен
единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело на
03.02.2020 год., пълномощника на взискателя- адв.Г.Х.не е извършил други
процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително
дело е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с
цел удовлетворяване на парични вземания- 1/2
от съответните възнаграждения, посочени
в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от
взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на
сумата от 860 лв./с ДДС/ за завеждане и водене на изпълнително дело, въз основа
на изпълнителен лист от 15.01.2020 г. по
гр.дело № 247/2019 г. по описа на СГС, І-18 състав, е извършил по процесното
изпълнително дело, единствено подаване на молба на 03.02.2020 год. за
образуването му въз основа на издадения от СГС, І-18 с-в, изпълнителен лист. В тази връзка съдът приема, че дължимите от
длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на 240 лв./ с ДДС/- за
образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 год.
От друга страна предвид обстоятелството, че упълномощеният от взискателя
адвокат не е извършил други действия по водене на изпълнителното дело/ освен
подаване на молба за образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по
чл.10, т.2 от Наредбата. В тази връзка възражението на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява
основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ в размер на сумата
от 860 лв./ с ДДС/, следва да бъде намалено до размер на сумата от 240 лв./ с
ДДС/.
С оглед на изложеното, съдът приема, че
обжалваното постановление за разноски на ЧСИ Й.М. от 12.02.2020 год., следва да
бъде отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско
възнаграждение в размер на 860 лв./ с ДДС/, следва да бъде намалено до размер
на сумата от 240 лв./ с ДДС/.
По
отношение на размера на таксите по изпълнението:
Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в процесния случай.
Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други
действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За
събирането на таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител следва да
изготви сметка, която се връчва на задълженото лице и в която се посочват
разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният интерес при
пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски,
размерът на получената предплата и последиците при неплащане – чл. 79 ЗЧСИ.
Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично
посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в
процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
В
процесния случай, противно на изложеното в частната жалба, ЧСИ Й.М. не е
определила по изп.дело пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ. В тази връзка
доводите на длъжника изложени в частната жалба относно обстоятелството, че пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ е
незаконосъобразно определена от ЧСИ, не следва да бъдат обсъждани от въззивния
съд. При липса на определена по процесното изп.дело пропорционалната такса по
т.26 ТТРЗЧСИ, съдът не може да извърши преценка и контрол за законосъобразност
на действията на ЧСИ в тази насока. С оглед на което частната жалба на
длъжника, в частта, с която е направено искане за редуциране на размера на
начислената по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса се явява неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на разноските:
Искането за присъждане на сторените от
жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е
неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се
понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод
жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят /ответник
по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или
действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските
по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител.
Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред,
регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски
съд, Г.О., ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно постановление за разноски с
изх.№ 828 от 12.02.2020 год., издадено от ЧСИ Й.М., с рег.№ 920, с район на действие СГС, с което е
оставено без уважение възражението с вх.№ 00796/10.02.2020 г. на длъжника С.О.
за намаляване размера на адвокатския хонорар по ИД 20209200400093, като неоснователно и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
на основание чл.78, ал.5 от ГПК
заплатеното от взискателя – В.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, по изпълнително дело № 20209200400093 по описа на ЧСИ Й.М., с рег.№ 920, с район на действие СГС, адвокатско възнаграждение
от 860 лв / осемстотин и шестдесет лева/ до размер на сумата от 240 лв./ двеста
и четиридесет лева/.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна частната жалба на С.О., гр.София,
ул.“ ******, подадена чрез юрк.Е.Т., в
частта, с която е направено искане за редуциране на размера на начислената
по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса по по изпълнително дело № 20209200400093 по описа на ЧСИ Й.М., с рег.№ 920, с район на действие СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.