РЕШЕНИЕ
№ 2590
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Е.С.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20231110216610 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба № 8355070, издаден
от МВР-СДВР, с който на А. П. Б.-У. е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на електронния
фиш. Жалбоподателят поддържа, че електронния фиш не отговаря на
изискванията на процесуалния закон, а също така е и необоснован, поради
което моли същият да бъде отменен.
АНО излага подробни съображения за обоснованост и
законосъобразност на съставения електронен фиш, поддържа, че нарушението
и неговия автор са установени с устройство за контрол на скоростта по
несъмнен начин, поради което моли за потвърждаване на наказателното
постановление.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител, поддържа жалбата със същите съображения и
искания. Претендира присъждане на разноски.
1
Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се
представлява. Чрез своя процесуален представител, е депозирал становище, с
което оспорва жалбата и моли за потвърждаване на ел. фиш. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
Срещу жалбоподателя е издаден електронен фиш за това, че на
24.10.2023 г. в 21:07 часа, в гр. София, на бул. България при кръстовището с
бул. Петко Каравелов, с посока на движение от бул. Петко Ю. Тодоров към
бул. Черни връх, в населено място, при ограничение на скоростта 70 км/ч,
въведено с пътен знак В-26, управлява лек автомобил Волво ХЦ 60, с рег. №
СВ 6813 ТС, със скорост на движение 92 км/ч, като по този начин е превишил
разрешената скорост със 22 км/ч – нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Съдът намира за установено от фактическа страна още и това, че на
фотоснимката от мобилната камера (л. 19 от делото), регистрационният
номер на автомобила не може да бъде разчетен в цялост еднозначно, като се
разчитат по несъмнен начин следните символи: „СВ 681“, като последните
три символа не могат да бъдат разчетени еднозначно.
Видно от постъпилото по удостоверение от акредитираната Полицейска
лаборатория, техническото средство, с което е заснето нарушението,
представлява мобилна камера, която към датата на установяване на
нарушението е била технически изправна.
Видно от писмените доказателства на л. 48 и сл. от делото, разрешената
скорост в процесния пътен участък, към датата на нарушението е била 70
км/ч, въведена с пътен знак В-26.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа
на приложените по делото писмени доказателства, а също и от приложените
веществени доказателствени средства (снимков материал), които съдът
кредитира, като достоверни, поради това, че същите са еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
2
от правна страна следното:
При неправилно установена фактическа обстановка, АНО е приложил
неправилно материалния закон, а това е довело и до наличието на съществени
процесуални нарушения, които не могат да бъдат компенсирани на настоящия
етап от производството.
Така например, АНО неправилно е приел, за несъмнено и категорично
доказано какъв е регистрационният номер на автомобила и е ангажирал
отговорността на жалбоподателката, въпреки, че на писменото доказателство
на л. 19 от делото от 8 възможни символа на регистрационния номер, се
различават само 5 от тях, а останалите 3 не се личат. Това именно наложи да
се изиска от АНО да представи нови фотоснимки, като на диска на л. 44 е
приложена същата снимка, която е и на л. 19 от делото. При това положение
обвинението против жалбоподателката не се явява доказано по несъмнен и
категоричен начин, тъй като контролните органи са направили едно
предположение, което няма място в нашия наказателен процес. Поради това
атакуваният ел. фиш се явява необоснован и незаконосъобразен и следва да
бъде отменен.
Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН,
намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
основателно. Поради това и съобразявайки се с приложените по делото
доказателства съдът намира, че следва да бъде присъдена сума в размер на
500 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение. Така
претендираният размер не е прекомерен и е съобразен с действителната
фактическа и правна сложност на делото, както и с разпоредбите на чл. 63д,
ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо за тази
сума следва да бъде осъден административният орган, в чиято структура е
АНО.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯВА електронен фиш за налагане на глоба № 8355070, издаден
от МВР-СДВР, с който на А. П. Б.-У. е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР, ДА ЗАПЛАТИ
на А. П. Б.-У. с ЕГН: **********, сума в размер на 500 лева, дължими за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4