№ 17599
гр. София, 15.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20251110120132 по описа за 2025 година
Делото е образувано след изпращането му по подсъдност с влязло в сила
Определение № 177 от 27.02.2025г., постановено по гр. дело № 1882/2024г. по описа на РС-
гр. Бяла слатина.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. П. Л. срещу „Фератум
България“ ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявения с нея иск е
допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Следва да бъдат приети представените от ищеца писмени документи като
доказателства по делото.
Съдът намира искането на ищеца за допускане на ССчЕ за ненеобходимо, поради
което същото следва да бъде оставено без уважение.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 19.06.2025г. от 14:10 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца -
препис от отговора на искова молба.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е от Р. П. Л. срещу „Фератум България“ ЕООД установителен иск с правно
основание чл. 26 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено между страните, че
Договор за потребителски кредит № 1334917 от 18.03.2024г. е нищожен поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.
Ищецът Р. Л. твърди, че на 18.03.2024г. е сключила с ответното дружество Договор за
потребителски кредит № 1334917, по силата на който и бил предоставен заем в размер на
4000 лева при фиксиран ГЛП от 23,33 % и ГПР от 49,66 %. Общо дължимата сума била 5400
лева. На същата дата, била задължена да сключи Договор за предоставяне на поръчителство
1
с Ferratum Bank във връзка с договора за кредит и с оглед отпускането му. Било уговорено
възнаграждение на гаранта в размер на 4240 лева, разсрочено на вноски, дължими на падежа
на плащане на погасителните вноски по заема като кредиторът „Фератум България“ ЕООД
бил овластен да приема вместо поръчителя плащанията. Счита, че договорът за
поръчителство е нищожен като противоречащ на добрите нрави и ЗЗП, както и че липсвало
основание за сключването му и бил сключен като обезпечение на недействителна сделка.
Изложени са съображения, че посочения в договора ГПР от 49,66% не отговарял на
действителните разходи, доколкото не включвал сумата за обезпечението. Договорът не
отговарял на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което бил нищожен. Счита, че
договорът за поръчителство само формално представлявал отделна гаранционна сделка, а в
действителност се явявал част от кредитното правоотношение. Целта била да се уговори
допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит в
нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че бил налице договор за гаранция, сключен с
предварително определено от кредитора по договора за заем юридическо лице-гарант,
представляващо свързано с кредитора дружество. Поддържа, че единственият правен и
икономически ефект от сделката бил кумулиране в полза на „Фератум България“ ЕООД на
допълнителен финансов приход от 4240 лева. Искането към съда е да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорва предявения иск. Изложени са съображения, че кредитополучателят може да
избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на дружеството
потребителят сам избирал обезпечението, поради което счита, че сключването на договора за
гаранция не е задължително. Сочи, че исковете за нищожност или унищожаване на договора
за гаранция били недопустими като насочени срещу ненадлежна страна. Твърди, че
Мултитюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в
Малта, която предоставяла услуги на територията на страната. Договорът за гаранция бил
отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не бил страна. Сочи, че
ищецът сам бил избрал Мултитюд Банк като поръчител в електронния формуляр и след като
бил информиран за дължимите такси, бил подал заявление за кредит. Поддържа, че ищецът
не бил въвеждан в заблуждение относно избора на поръчител или размера на дължимите
суми. Поддържа, че договорът за гаранция бил възмездна услуга от трето лице, а разходът за
нея не се включвал в ГПР, тъй като била незадължителна. Искането към съда е да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26 ЗЗД е да
докаже сключването на договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба
съдържание, както и че клаузи от него противоречат на закона, респ. че са нарушени добрите
нрави.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: валидно обвързващи
страните договорни клаузи, които са били индивидуално уговорени и отговарят на
императивните законови разпоредби и добрите нрави.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № 1334917 от 18.03.2024г. със соченото в
исковата молба съдържание.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
2
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3