О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 23.12.2019 г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 23 декември
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 3990 по описа за 2019
година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от „Топлофикация София” ЕАД в
която твърди, че на 30.05.2019 г. депозирали заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 3037436 срещу Н.Х.Р. с ЕГН:********** за
сумата от 2852,55 лева, от които 2461,89 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.
С разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 3570/2019г.
по описа на PC - Стара Загора било уважено искането им и била издадена заповед
за изпълнение срещу длъжниците на основание чл. 415, ал. 1, със съобщение, получено
от дружеството на 29.08.2019 г. съдията докладчик по цитираното дело им указал,
че може да предявят иск относно вземането си в едномесечен срок.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415,
ал. 1 от ГПК, предявяват иск за установяване на вземането ни за консумирана и
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу Н.Х.Р. с ЕГН: ********** като клиент на
ТЕ за топлоснабден имот: гр. София, 1510, общ. Подуяне, ж.к. „Хаджи
Димитър" бл.55, вх. А, ет.7, ап. 16 за процесния период.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които
произтича вземането:
Ответницата, в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот, била клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по
смисъла на § 190. от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно § 1 т.2а. (Нова -
ДВ, бр. 54 от
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
“Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се
изготвяли от “Топлофикация София” ЕАД и се одобрявали от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизали в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентирали търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Ответницата не упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
(чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във
в-к “Дневник” на 14.01.2008г. в сила от 13.02.2008г.; и Общите условия за
продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. София, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к „24 часа” и в-к „19 минути” в сила от 14.03.2014 г. В
раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 32, ал. 1 /чл.ЗЗ от ОУ-02/03.02.2014/
бил определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответницата за
заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, бил 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на Продавача, като с приетите ОУ било регламентирано, че не се
начислявала лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава
се начислявала в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е след изтичане на 30
дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответницата изпаднала
в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД била начислявана
законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от
Ответницата,
видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен №280385, използвала
доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не погасила
задължението си.
В изпълнение на
разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата- етажна
собственост, в която се намирал топлоснабдения имот била сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „МХ
ЕЛВЕКО” ООД.
На основание чл.
139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършвал по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по
чл. 139а. В настоящия случай, сградата-етажна собственост, в която се намирал
имота на ответницата била сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „МХ ЕЛВЕКО” ООД, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т.
2, сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от “Топлофикация София” АД
по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата - “МХ ЕЛВЕКО” ООД на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2
от 28 май
Молят съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на Н.Х.Р., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в
общ размер на 2852,55 лева, от които 2461,89 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.
Молят да им бъдат присъдени направените съдебни разноски
и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответницата Н.Х.Р., в който
твърди, че възразява срещу исковата молба на Топлофикация София ЕАД.
Не приема изложените мотиви в исковата молба и счита, че
същите са неправилни поради нарушение на материалния закон и поради нарушаване
на съществени процесуални правила.
Моли съдът да отхвърли исковата молба като неправилна и
незаконосъобразна.
Счита, че предявеният иск е допустим, но не могат да
бъдат споделени правното основание на мотивите за исканията изложени в молбата,
поради липса на достатъчно убедителни писмени доказателства, които да обосноват
извод у съда за дължимост на сумите предмет на изпълнението.
На стр.1 и стр.З от Исковата молба, ищецът признавал
неизгодния за него факт, че част от сумата била в погасителна давност съгласно
чл. 111, б.В от ЗЗД, след като претендирали сума за енергия от 05.2015г.
Давността на тези вземания била три годишна, съгласно
наложената съдебна практика с Решение № 168 от 22. 12.
С Исковата молба се претендирали вземания, възникнали и
станали изискуеми през периода от 01.05.2015 г. Независимо, че т.нар. Общи
фактури били издадени по-късно, същите включвали вземанията, които били от
периода
В подкрепа на това, че вземането станало изискуемо от
момента на възникването му бил и факта, че длъжникът изпаднал в забава в
момента, в който изтекъл срокът за заплащане на прогнозната фактура, а не едва
когато изтекъл срока за заплащане на изравнителната фактура. С оглед на това и
вземането ставало изискуемо към момента на изтичане на срока за заплащане на
прогнозната фактура. Давността на свой ред започвала да тече от момента, в
който вземането станало изискуемо - чл. 114 ЗЗД.
Освен това удължаването на погасителната давност било
забранено с императивната правна норма на чл. 113 от ЗЗД. „Топлофикация
София" ЕАД нямала право да определя от кога започвал да тече давността,
тъй като и останалите правила относно погасителната давност били императивни.
Факт било и че чл. 111 от ЗЗД уреждал основните случаи на
вземания, чието погасяване настъпвало с изтичането на по-кратък давностен срок,
а именно тригодишният такъв.
Такива вземания, съгласно буква "в" на
посочената правна норма, били вземанията за наем, за лихви или за други
периодични плащания.
Както при общата, така и при кратката погасителна
давност, тя започвала да тече от деня, в който вземането станало изискуемо и
можело да прекъсне само в императивно изброените случаи по чл. 116 от ЗЗД.
Законът не съдържал легална дефиниция на понятието
"периодично плащане", но правната теория и практиката били наложили
единното разбиране, че при задълженията с повтарящо се периодично изпълнение
длъжникът трябвало в течение на определено време да извършва редица еднакви
престации, които се повтаряло през определени или неопределени периоди от
време.
Счита за неоспоримо е, че задължението за заплащане на
предоставената от ищеца топлинна енергия, имал периодичен характер и съставлявал
поредица от родово определени престации, които били различни в зависимост от
количеството на доставената през определен период от време енергия.
С оглед спецификата на предоставените от
топлофикационните дружества услуги, насрещните престации на абонатите им имали
характер на периодични плащания, поради което по отношение на давността следвало
да се приложи краткия три годишен срок. Разпоредбите на 95-114 от Закона за
енергетиката и енергийната ефективност /отм./, действали към момента на
възникване на процесното задължение, както и тези до сега действащия Законна
енергетиката предвиждали, че независимо от начина на месечното отчитане на
потреблението на топлина енергия и независимо от това дали изобщо било
извършено месечно отчитане, действителните парични задължения на абонатите се
установявали в кръга на отоплителния сезон.
Така посочения ред бил съобразен с констатираната по-горе
специфика на отношенията по топлоснабдяване и навеждала на единствения възможен
извод, че плащанията имали периодичен характер.
Сочи, че това било така, защото извършените от абонатите
месечни плащания винаги се явявали прогнозни, както дори при извършването на
ежемесечно отчитане на индивидуалните измервателни уреди, измерването касаело
само тези уреди без да засяга измерването на общите части на сградата-етажна собственост.
По тази причина месечните задължения нямали характер на
родово определени престации, равняващи се на точно количество консумирана
топлина енергия за месец, а съставлявали периодични плащания.
Счита, че от направените изводи се потвърждавали от
справката за неплатени фактури, изготвена от ответника.
По така изложените съображения и като се приеме
периодичния характер на процесиите плащания, трябвало да се отчете, че
последните били погасени с изтичане на 3 - годишната давност.
По силата на чл. 111, ал.1. б. „в" ЗЗД, вземанията
за лихви също се погасявали с тригодишна давност. Също така по силата на чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасявали и произтичащите от него
допълнителни вземания, независимо, че за тях давността не била изтекла.
Следователно в настоящия случай, след като вземанията за главницата били
погасени по давност, се погасявали и задълженията за лихва, тъй като същите са
акцесорни спрямо главното вземане.
Искът бил неоснователен поради факта, че с Решение № 4777
от 13.04.2018г. на ВАС - III отделение по адм. дело. № 1372/2016г., се отменяла
методиката за дялово разпределение, което означавало, че начислението на
топлинна енергия до момента било незаконно и в противоречие със законовите
изисквания.
След като било доказано, че методиката противоречи на
законовите разпоредби, и имайки предвид, че сумата начислена от ответника за
топлинна енергия бил по тази методика било очевидно, че е абсурдно да се приемела.
При разглеждане на делото трябвало да се има предвид, че
Закона за Защита на потребителите бил специален по отношение на Закона за
Енергетиката, поради факта, че параграф 1 от закона е категоричен, че при
противоречие на ЗЗП и друг закон, предимство има Закона за защита на
потребителите.
За да се докажел иска, ищецът трябвало да докаже по
безспорен и категоричен начин, качеството на ответника, като потребител на
топлинна енергия.
Оспорва, че е в облигационни отношения като вещен
ползвател на имота.
За процесния период, както и до момента сочи, че живее в
гр. Стара Загора, като доказателство за това била адресната регистрация, която
винаги била в гр. Стара Загора.
Липсвали доказателства, които по безспорен начин да докажели,
че била вещен ползвател на процесния имот.
Нямало представени документи, които по категоричен начин
да сочат, че била ползвател или в облигационни отношения с ищеца.
Факта, че не била ползвател за процесния период и до
момента, не предпоставял наличието на възникнало по реда на чл. 106а ал.1 от
ЗЕЕЕ/отм./. чл.150. ал.1 от ЗЕ облигационно правоотношение.
По смисъла на константната съдебна практика, както и на
законодателството в Закона за Енергетиката и Закона за защита на потребителите,
потребител бил собственик или носител на вещно право на имота, поръчал топлинна
енергия от търговеца/чл.62 от ЗЗП/.
Безспорно трябвало да се докаже и обема на продадената
топлинна енергия, като се представяли доказателства за нейното количество,
годността на измервателните уреди, с които била измервана, законността на АС и
съответно точното разпределение на енергията в процесния имот.
Ноторно известно било, че топлинната енергия се доставяла
до АС. където се измервала и след това разпределя от ФДР или самия продавач.
Съгласно чл.62 от ЗЗП, дори и да се доставила топлинна
енергия на потребителя, то той не дължал нейното заплащане ако не я бил
поръчал.
В параграф 1 от ЗЗП в Заключителните разпоредби
недвусмислено разпореждала, че при противоречие на този закон с други,
предимство имал Закона за Защита на потребителите.
Безспорно в случая се стигало до въпроса, дали имало противоречие
между чл.62 от 33П и ЗЕ, които се тълкувал, че потребителя бил задължено лице
само по условието, че бил собственик или носител на вещно право на имота.
Самото доказване, че потребителя бил в облигационни
отношения с ищеца по смисъла на ЗЕ не доказвал, че потребителя поръчвал
топлинна енергия.
Дори и да се приемело, че между двата закона има
противоречие, то очевидно в ЗЗП, допълнителните и заключителни разпоредби,
параграф 1 бил категоричен, че при противоречие на ЗЗП и друг закон, предимство
имал Закона за защита на потребителите.
Ако се приемело по някаква причина от съда, че чл.62 от ЗЗД трябвало да се пренебрегне и не касаела отделния потребител, въпреки, че
ясно в ЗЗД се говорило за потребител на топлинна енергия, то тогава възниквал
въпроса, дали искът трябвало да бъде насочен срещу отделния потребител или
срещу Етажната собственост.
На базата на тези разсъждения, съдът трябвало да
разпореди да се представи доказателство, дали ответницата поръчвала топлинна
енергия по чл.62 от ЗЗП.
Ако се представило такова доказателство и по този начин
се докажело, че била поръчвана енергия от ответника, то тогава оставало въпроса
с доказването на количеството потребена енергия, годността на измервателните
уреди и законността на Абонатната станция.
Ищецът претендирал, че ответника бил обвързан в договорни
отношения с него, съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия.
Това противоречало на съдебната практика, установена с
Определение № 3258 от 07.03.2013г. на Върховния Административен съд - петчленен
състав 1-ва колегия по адм.дело №2772/2013г.
В определението на стр. 3 недвусмислено се приемало, че
Общите условия за продажба на топлинна енергия, не представлявали по своята
правна същност индивидуален, общ, или нормативен административен акт по смисъла
на чл.21 от АПК, чл.65 и чл.75 от АПК, като същите не променяли характера на
правилата като договорни.
Ищецът изрично основавал претенцията си на твърденията за
извършен реален отчет на действително потребена енергия.
Нормативната уредба /ЗЕ и Наредба 16-334/ ясно разграничавала
двете хипотези - реален отчет и служебно начисляване на топлинна енергия, като
на практика уреждал различни по вид вземания, произтичащи от различни
правопораждащи юридически факти.
Вземането при служебно начислена енергия поради
неосигурен достъп имал и известен характер на неустойка, доколкото потребителят
имал договорно задължение да осигурява достъп за реален отчет.
Уважаването на иска на различни от твърдените от ищеца
факти и признаването на различно от претендираното от ищеца вземане било
недопустимо, тъй като би било нарушение на диспозитивното начало в процеса./чл.
6 ГПК/.
В тази връзка, суми начислени служебно трябвало да бъдат
обявени за недължими. /Решение № 1-31 от 04.02.2014г. по г.д. № 18736/2013г.и
др./.
Ищецът трябвало да ангажира доказателства за изправността
на уредите, чрез които се извършвало измерването на топлинната енергия за
процесния период. Ищецът не ангажирал доказателства относно изправността на
уредите, поради което трябвало да се приложи последицата от недоказване този
определен релевантен факт. Поради липсата на представени в тази насока
доказателства било очевидно, че ищецът не бил изпълнил свое законово и
договорно задължение да подържа в изправност измервателните уреди на топлинна
енергия. Така се възпрепятствала възможността да бъдат точно измерени
доставените количества топлинна енергия и съответно заплатена стойност от
страна на ответника. Липсата на тези доказателства били основание за отхвърляне
изцяло на исковата молба./Решение 17.07.2012г. по гр.д. № 48554/2010 на СРС,
30-ти състав/.
От страна на ищеца не били ангажирани доказателства за
извършено отчитане на индивидуалните разпределители или за пречки в абоната,
поради които било възпрепятствано такова отчитане, като основание за служебно
начисляване на задълженията. Съгласно чл.144, ал. 1 от ЗЕ. топлинната енергия
за отопление на имотите се разпределяла между отделните имоти въз основа на
дяловите единици, определени по индивидуални разпределители, монтирани на
отоплителните тела в имот. Като съгласно ал. 4 - топлинна енергия, отдадена от
едно отоплително тяло било произведено от дяловите единици, определени по
показания на индивидуалния разпределител на отоплителното тяло и топлинната
енергия за една дялова единица. Третото лице помагач не представило отчетните
документи. При липсата на отчетни документи и с оглед изричното оспорване от
страна на ответника, приетите по делото експертизи било безпредметно да бъдат
обсъждани, защото без отчетни документи, положителен извод за наличие на
основание за начисляване на задължения за плащане в претендирания размер и за
сочения от ищеца обем потребление не можел да бъде направен./Решение от
30.01.2012г. по гр.д. № 15912/2011 63-ти състав СРС/.
Съгласно практиката на ВКС /Решение № 230 от
05.03.2012г./ по т.д. № 104/2010 г., II по ТО, било недопустимо да се приемали
като доказателства фактурите, които не били подписани от клиента и съответно не
можело да се приеме за доказване на сумите съдебно-счетоводна експертиза, която
се основавала на тези документи. Смисълът на Решението бил да се постанови
допълнителна експертиза, която да докажела размера на задължението.
ВКС приемал във връзка с чл. 272 ГПК, че задължението на
съда било да изложи мотиви във връзка с лица по допуснатите експертизи,
основани за липсата на конкретизирана методика, въз основа на която жило
определено количеството на потребена топлинна енергия от вещото лице и за
начина, по който били извършвани отчисленията на технологичните загуби при доставката
на тази топлинна енергия, както и относно методите на остойностяването и при
направеното от ответника оспорване на приложените фактури.
Тези аргументи на ВКС изисквали мотивирането на тези
доводи още от СРС.
Съгласно
законовите разпоредби, приспадане и добавяне на суми от изравнителни
сметки към други фактури можело да става само с изричното съгласие на
потребителя на топлинна енергия. /Решение – 14.05.2012 г. гр.д. №155/2011 г.,
37 състав, Решение № от 16.12.2011 г. на СРС по г.д. № 538/2011 г., 37-ми
състав и др./.
В тази връзка ищецът трябвало да представи документ за
съгласие от страна на ответника за приспадане или добавяне на суми от
изравнителни сметки към други фактури.
Със суми за връщане от ищеца били прихванати стари
задължения/извън процесния период. Не се установявала безспорност на тези
вземания, както и че ответника изразил съгласие с прихващането. Съгласно чл. 31,
ал 4 от Общите условия от 2002г. и чл. 30, ал. 6 от Общите условия от
Липсвали Фактурите, които при тяхна изрядност били
единственият счетоводен документ доказващ търговска сделка .
Освен това съгласно нормата на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗП (Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия, обн. ДВ. бр.
30 от 2 април 1999г., и отменен с § 14 от преходните и заключителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите - ДВ, бр. 99 от 9 декември
2005?.. в сила от 10.06.2006 г.), неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, била уговорка във вреда на потребителя, която не отговаряла на
изискването за добросъвестност и водила до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Неравноправна била клаузата, която:
1. изключва или ограничава правата на потребителя,
произтичащи от закон, по отношение на търговеца при пълно или частично
неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, в това число
изключване на правото на обезщетение;
2. предвижда необосновано кратък срок за автоматично
продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя;
3. позволява на търговеца да променя едностранно
условията на договора на непредвидено в него основание:
4. предвижда цената да се определя при получаването на
стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора,
ако окончателно определената цена е завишена в сравнение с тази. уговорена при
сключването на договора;
5. задължава потребителя да изпълни своите задължения
изпълни неговите;
6. изключва или възпрепятства правото на предявяване на
иск или използването на други правни средства за защита на потребителя, като
предвижда арбитраж, който не разрешава спора според закона, незаконно
ограничава доказателствените средства на разположение на потребителя или му
налага доказателствена тежест, която според приложимото право е на другата
страна по договора;
7. поставя други подобни условия.
Неравноправните клаузи били нищожни, освен, ако били
уговорени индивидуално. Не били индивидуално уговорени клаузи, които били
изготвени предварително и поради това потребителят нямал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия (чл. 37.
ал. 1 и ал. 2 от същия закон).
Това доказвало, че клаузата от ОУ за рекламация била par
excellence (в най-висока степен) неравноправна клауза. Тя била договорна
уговорка, която ограничавала възможността на потребителите да възразявали по
отношение на получаваните от тях сметки от монополиста. Налице било нарушение
на всяка една от цитираните точки (чл. 35 от ЗЗП - отм.). Следователно тя била
абсолютно нищожна.
Нормата на чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването било с аналогично съдържание (30 дневен
срок). Тя била неприложима в случая, доколкото бил последващ нормативен акт
(чл. 14 от ЗНА). Дори обаче да не било така, то на основание чл. 15, ал. 3 от
ЗНА би се приложил законът (за защита на потребителите), а не противоречащият
му подзаконов нормативен акт.
От изложеното следвало, че въпросът за размера на
топлинната енергия не бил предрешен и ищецът следвало да установи размерът на
вземането си.
Приложените документи, с които се претендирали сумите били
негодни. Съгласно нормата на чл. 182 от ГПК - вписвания в счетоводни книги се
преценявали от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства
по делото. Те можели да служат като доказателство на лицето или организацията,
които водили книгите; и чл. 55 от ТЗ - редовно водените търговски книги и
записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за
установяване на търговски сделки. Редовността не се предполагала, а следвало да
се докаже, от този който се позовавала на вписването - Решение № 155 от
13.03.2007г. на ВКС, ТК. Това нормално се установявало чрез ССчЕ.
Вписванията на търговеца било изключение от правилото, че
писането не доказвало нищо в полза на този, който го писал, но било
доказателство против него (scriptum pro scribente nihil piobat, sed contra
scribentem). Законодателят дал възможност на търговците, която не било задължение,
а възможност, за съда да се възползват от счетоводството си, ако те било водено
редовно. В случая счетоводните вписвания били в разрез с нормата на чл. 24 от ЗБНБ. След запетаята можело да има само два символа (цифри). Неоспорим факт бил,
че представените от ищеца фактури били израз на признание на неизгоден за него
факт (чл. 175 от ГПК), че водил нередовно счетоводство. По тази причина дългът
следвал да се установи с други доказателства различни от счетоводната
документация на търговеца.
Това се отнасяло както до главницата, така и до претендираните
лихви, които се дължали от падежите на всяка от месечните сметки.
Относно претендиралите суми за лихва, ищецът не бил
ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в салта на
дружеството или по друг начин, респективно не бил установил изпадането в забава
на ответниците за този период, с оглед на което акцесорната претенция в тази
част се явявала неоснователна./Решение от 28.06.2018г. но гл 79672/2017г.,
159-ти с-в н др./.
Относно претендираните суми за дялово разпределение, те били
недължими, защото не било представено доказателство нито за основанието им,
нито за размера.
Очевидно, че иска бил за потребено количество топлинна
енергия и нямал нищо общо със суми за дялово разпределение, след като било
представено доказателство, че такова се извършвало от ФДР „Мх Елвеко” ООД.
Ищецът изрично основавал претенцията си на твърденията за
извършен реален отчет на действително потребена енергия.
Нормативната уредба /ЗЕ и Наредба 16-334/ ясно
разграничавала двете хипотези - реален отчет и сума за дялово разпределение,
като на практика уреждала различни по вид вземания, произтичащи от различни
правопораждащи юридически факти.
Вземането „Дялово разпределение” имало договорно
задължение, което не кореспондирало с предмета на делото, който бил именно
доказването на реално потребена енергия.
Уважаването на иска на различни от твърдените от ищеца
факти и признаването на различно от претендираното от ищеца вземане било
недопустимо, тъй като би било нарушение на диспозитивното начало в
процеса./чл.б ЕПК/
В тази връзка, суми за „Дялово разпределение" трябвало
да бъдат обявени за недължими./Решение №1-31 от 04.02.2014г. по г.д. № 1
8736/201 Зг.и др./
Молят стда, да откаже като неправилни и
незаконосъобразни, поради нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила, предявените от „Топлофикация София” ЕАД суми от по 2461,89 лв. -
главница за потребена енергия, 360,28 лв. – лихва; 25.00 лв. главница за дялово
разпределение и 5,38 лв. - лихва за него, които в претендираните размери са
недължими.
Претендират направените по делото разноски.
От изложените в исковата молба обстоятелства се налага
изводът, че предявеният иск е с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя характер
и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3570/2019 г. по описа на РС
Стара Загора съществува. Страните следва
да докажат всички твърдени от тях факти и обстоятелства в исковата молба и
отговора. Ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. Следва
да докаже, че ответницата е вещен ползвател на процесния имот и че са налице
облигационни отношения със същата. Следва да докаже обема на продадената
топлинна енергия, като представи доказателства за нейното количество, годността
на измервателните уреди с които е измервана, както и разпределението на
енергията в процесния имот.
С предявяване на исковата молба, ищецът на основание чл.
219, ал.1 от ГПК е поискал привличане на трето лице помагач – фирмата
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия на процесния имот „МХ
Елвеко“ ООД. Привличането и конституирането на трето лице - помагач е
допустимо, когато за това лице съществува интерес от постановяване на решение в
полза на привляклата го страна, респ. когато привличащата главна страна има
право да предяви обратен иск срещу третото лице или да го обвърже с мотивите
към решението за целите на бъдещ съдебен процес. Интересът от привличане и
участие на трето лице - помагач е абсолютна процесуална предпоставка за
основателност на искането по чл. 219, ал. 1 от ГПК и обосноваването на този
интерес е в тежест на страната, която иска привличането.
В случая съдът намира, че такъв интерес за ищеца е
налице, тъй като са въведени твърдения,
че с помощта на привлеченото трето лице се цели да се улесни защитата на ищеца
срещу насрещната страна. Въведените пред първоинстанционния съд твърдения на
ищеца, на които се основава правният интерес от привличането са, че към настоящия момент „Топлофикация
София“ ЕАД има сключен договор при общи условия с фирма „МХ Елвеко“ ООД за
извършване на услугата – „Дялово разпределение на топлинна енергия между
потребители в сграда – етажна собственост“ и тази фирма е остойностявала
топлинната енергия за процесния имот от данни предоставени от нея. Отношенията
между ищцовото дружество и фирмите за дялово разпределение се уреждат с Общите
условия на договорите между „Топлофикация София“ ЕАД и търговец по смисъла на
Закона за енергетиката.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба, като им
РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно
уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява;
одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло
в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила;
при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.
НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице
– медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ
за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
Съдът
счита, че следва да приеме като писмени доказателства приложените към исковата
молба и отговора документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими
по смисъла на ГПК.
Ето
защо, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК; Документ за платена държавна такса за заявление за
издаване на заповед за изпълнение; Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 108, дело № 851/2000 г.; Молба - декларация за откриване на
партида; Договор между СЕС на процесния адрес и „МХ ЕЛВЕКО“ ООД; Протокол от
Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за
дялово разпределение, както и приложен към него списък на етажната собственост;
Договор между „Топлофикация София” АД и “MX ЕЛВЕКО" ООД; Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на
потребители; Съобщения към фактури с № **********/31.07.2016г., № **********/31.07.2017г.
и № **********/31.07.2018г.;
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 3570/2019 г. по описа на РС - Стара Загора.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 219, ал. 1 от ГПК ПРИВЛИЧА като трето лице помагач - "MX EЛBEKO" ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село”, ул.
„Булина ливада” – ниска сграда до бл. А32.
ЗАДЪЛЖАВА третото лице помагач "MX EЛBEKO" ООД на основание чл. 190 от ГПК да представи
всички относими документи, касаещи отчитането и разпределянето на ТЕ в
топлоснабдения имот за процесния период, в това число и изравнителни сметки, от
които е видно каква е разликата между прогнозно начислените в данъчните фактури
от дружеството ни суми за ТЕ и реалния разход на ТЕ за топлоснабдения имот през
отделните месеци от процесния период.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза с вещо лице
специалист-топлотехник, който след като
прегледа наличната документация в "Топлофикация София" ЕАД и "МХ
ЕЛВЕКО" ООД - дружеството, извършващо дялово разпределение за абонатен № 338361 и
материалите по делото да даде заключение по следните въпроси:
- Да установи какви са ежемесечните отчети по общия
топломер в СЕС за процесния период и отчислявани ли са за сметка на ‘Топлофикация
София” ЕАД и “Техем сървисис” ЕООД, извършващо дялово разпределение за абонатен
№ 280385 и материалите по делото да даде заключение по следните въпроси:
1. Да установи какви са ежемесечните отчети по общия
топломер в СЕС за процесния период?
2. Като вземе предвид отчетите на индивидуалните разпределители,
в топлоснабдения имот, да установи в съответствие с нормативната уредба ли е
извършено разпределението на ТЕ през процесния период, от страна на фирма „МХ
ЕЛВЕКО” ООД?
3. Да посочи изравнителни сметки на каква стойност са
изготвяни от фирма „МХ ЕЛВЕКО” ООД и за какви периоди?
4. Да установи
какъв е размера на дължимите суми за топлинна енергия, потребена от ответницата
през процесния период по месеци, като се посочи и общата стойност и по
компоненти — сума за топлинна енергия за отопление на имот, сума за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, сума за топлинна енергия за БГВ и сума
за мощност, както и сума за топлинна енергия за общи части на сградата?
5. Да установи дали сумите за топлинна енергия за
топлоснабдения имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба
в областта на енергетика?
6. Отчислявани ли са за сметка на “Топлофикация София”
ЕАД технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция?
7. Общият топломер, монтиран в абонатната станция
преминал ли е на първоначалния и последващи метрологични проверки, съобразно
изисквания на Закона за измервания?
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице СЛАВЕЙКА
ИВАНОВА ГОЧЕВА.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за
изготвяне на експертизата в размер на 200
лв., който да се внесе в 3 дневен срок от получаването на съобщението от
ищеца и в същият срок банковото бордеро да се приложи по делото.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице
след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството и материалите
по делото да отговори на следните въпроси:
1. Има ли данни
за извършени от ответницата плащания на суми за топлинна енергия, касаещи
процесния период и ако има такива, кои задължения са останали непогасени?
2. Да посочи по
какъв начин са отразени в информационната система на „Топлофикация София” ЕАД
изравнителните сметки, изготвени от фирма “МХ ЕЛВЕКО” ООД за имота на
ответницата за процесния период, на каква стойност са тези изравнителни сметки
и погасени ли са с тях задължения извън процесния период?
3. Да посочи
размера на дължимите суми за топлинна енергия за процесния период - главница,
общо и по отделни пера - сума за топлинна енергия за отопление, сума за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, сума за топлинна енергия за
БГВ и сума за мощност, съобразно действащите цени на топлинна енергия през
процесния период?
4. Да посочи
размера на законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на
ответницата в забава до 17.05.2018 г. общо и за отделните месеци?
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице МИХАИЛ ДИМИТРОВ МИХОВ.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за
изготвяне на експертизата в размер на 200
лв., който да се внесе в 3 дневен срок от получаването на съобщението от
ищеца и в същият срок банковото бордеро да се приложи по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 190 от ГПК задължава ищеца да представи:
1. Отчетен картон за показанията на Общия
топломер в АС за процесния период. /съгласно чл.7, т. 3 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия/.
2. Протоколите за въвеждане на абонатната
станция в експлоатация.
3. Свидетелствата за метрологична проверка
на топломера в АС.
4. Свидетелствата за метрологична проверка
на топломера в АС за процесния период, съгласно Решение № 263 от 20.03.2015г.
на Държавната Агенция по метрология и технически надзор, което доказва, кои
фирми имат лиценз за такива проверки. /Решение № 296 от 23.11.2015г. по г.д.
№1390/2014г.,53-ти състав па СРС, Решение 243 от 12.11.2015г. по г.д.
№59769/2012 и др./
5. Документи и доказателства за въвеждането
в експлоатация на абонатната станция, както и протоколите за въвеждане в експлоатация,
за да се докаже дали, е отговаряла на техническите изисквания, което прави
последващите отчитания обективни. /Решение от 12.06.2014г. на СГС при 111-г
състав по г.д. №13283/2013г. и др./
НА ОСНОВАНИЕ чл. 190 от ГПК задължава третото лице помагач "MX EЛBEKO" ООД
да представи:
Оригиналите на отчетите за дялово
разпределение за процесния период на имота.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 19.02.2020
г. от 10 ч., за която дата да се призоват страните, третото лице помагач, вещите
лица след внасяне на депозита, като на ищеца се изпрати копие от отговора.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на
страните.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва незабавно, в случай на
постъпване на искания на страните, депозирани по повод указанията на съда и
доклада по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: