РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Бургас, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Росица Ж. Темелкова
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20252000500178 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 178/2025г. по описа на Апелативен съд
– Бургас е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на К. Д. К., чрез пълномощника
адв.К. против решение № 287/11.04.2025г. по гр.дело № 999/2024г. по описана
Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск
против Прокуратурата на Република България за обезщетение за
неимуществени вреди над уважения размер от 6000 лв. до претендирания
размер от 27 000 лв. Иска се отмяна на решението в обжалваната част като
неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да
бъде уважен изцяло и на ищеца да бъдат присъдени направените по делото
разноски в пълен размер. Съдът е приел осъществяването на фактическия
състав на разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ – предявено против ищеца
обвинение за престъпление от общ характер, за което е оправдан с влязла в
сила присъда, отчетена е продължителността на наказателното производство и
е изследван характера, интензитета и продължителността на вредите, както и
причинно – следствената връзка между тях и действията на ответника, но
неправилно е определил размера на следващото се обезщетение. Твърди се, че
1
от доказателствения материал по досъдебното производство, включително от
обясненията на пострадалия Б. безспорно се установява, че К. не е бил
съпричастен към съставомерното деяние,но въпреки това Прокуратурата е
продължила да разследва ищеца. За държавното обвинение още към 2017г. е
било ясно, че обвинението против К. е несъстоятелно, но вместо да прекрати
производството, е продължила наказателната репресия. Обвинението е
поддържано и когато безспорно е станало ясно, че телесната повреда не е
причинена от него съгласно Постановлението от 13.11.2020г. за частично
прекратяване на производството. Намира, че определеният размер на
обезщетението не съответства на принципа на справедливост, установен с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД и на практиката на БРС и на БОС по сходни казуси.
Неправилно е подценен размера на действително претърпените вреди –
интензитета на репресията против ищеца съобразно възрастта му,
невъзможността да се реализира на трудовия пазар, необходимостта да
напусне работата, която е изпълнявал и отказът му от спортната стрелба
съгласно събраните по делото доказателства. Според страната в решението
неправилно е прието, че липсват доказателства за ефекта от отнетото ловно
оръжие спрямо ищеца. Не е отчетено и, че ищецът, който не е бил криминално
проявен, е претърпял особено силни негативни вреди от сблъсъка с
репресивния апарат на Прокуратурата. Моли искът да бъде уважен изцяло и
съобразно изхода на спора направените от ищеца разноски за процесуално
представителство да бъдат възстановени в пълен размер.
Въззивна жалба против решението в осъдителната му част е подадена
от ответната Прокуратура чрез В. Г., прокурор при Окръжна прокуратура –
Бургас. Иска се отмяната му в тази част като неправилно и незаконосъобразно.
Намира, че съдът неправилно е приел, че е осъществен фактическия състав на
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и, че са събрани доказателства за
претърпени от ищеца вреди, които са в резултат на действията на
Прокуратурата по ДП № 11125/2015г., НОХД № 1762/2021г. по описа на ЛРС
и ВНОХД № 618/2022г. по описа на БОС. Намира, че съдът безрезервно е
кредитирал показанията на свидетелите на ищеца, без да отчете близките им
приятелски и роднински отношения. Намира, че по делото не е доказана
причинно – следствената връзка между вредите, посочени в исковата молба и
привличането на ищеца като обвиняем в наказателното производство. Според
страната от показанията на свидетелите се установяват влошените отношения
между ищеца и неговия баща вследствие на стара връзка на първия, които са
довели до промяна в трудовата му ангажираност и са станали причина за
негативни преживявания. Твърденията за невъзможността за постъпване на
2
работа в МВР са изолирани и неподкрепени с доказателства. Намира размера
на присъденото обезщетение за прекомерен и несъответстващ на
доказателствата по делото, на критерия за справедливост, установен в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД и на икономическата обстановка. Размерът не
съответства и на установената съдебна практика, а съдът не е извършил
преценка на всички относими обективни обстоятелства, релеванти за
правилното решаване на спора. Не е отчетено обстоятелството, че
Прокуратурата не е разгласявала информация за наказателното производство,
не са събрани доказателства ищецът да е претърпял загуби в своя
професионален, социален живот или в ежедневието. Не са събрани и
доказателства за проведени спрямо него интензивни действия. Взетатата му
мярка за отклонение е възможно най – леката, своевременно е отменена, а
правата му не са били ограничавани. Съдът е отчел продължителността на
наказателното производство въпреки, че претенция за обезщетение от
забавено правосъдие не е предявена. Моли да бъде постановено решение, с
което искът да бъде отхвърлен или да бъде намалено присъденото
обезщетение.
В отговор на тази въззивна жалба, подаден от ищеца К. К. чрез
пълномощника адв.К., се иска оставянето и без уважение, като неоснователна.
Сочи развитието и продължителността на наказателното производството и на
наложената на ищеца мярка за неотклонение, както и обстоятелството, че
ищецът е привличан в хода на това производство двукратно като обвиняем за
престъпление, което не е извършил. Съдът приел, че срокът за развитие и на
досъдебното, и на съдебното производство е бил неразумно продължителен.
Сочи пълната дискреция на прокурора за привличане и разследване на лица,
но със задължението това да става в разумни срокове съгласно разпоредбата
на чл.6 ЕКПЧОС и чл.22 НПК. Оплакванията за неотчитане на близостта на
свидетелите с ищеца са неоснователни, тъй като само близки лица са
запознати с емоционалното състояние и последиците от незаконосъобразното
обвинение. Относно възможността за започване на работа в МВР се сочи, че в
обявите за работни места в структурите на тази институция са посочени
пречките за заемането на обявената длъжност, сред които е наличието на
висящо наказателно производство и съществуваща полицейска регистрация.
Отделно не може да бъде изисквано от гражданите да съхраняват документи
за кандидатстване за работа и да бъдат поставяни в неизгодна позиция заради
липсата им. Ангажирането на гласни доказателства е достатъчно за доказване
на твърдените факти.
Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни
3
оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото
доказателства, приема следното:
С обжалваното решение Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр.А., област Б., ул.
„К. О.“ № *, сумата от 6 000 (шест хиляди) лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение, като в
останалата част до общо поисканите 27 000лв. отхвърлил иска.
За да достигне до извод за основателност на иска до този размер, съдът
е обсъдил представените доказателства, от които е установена неоспорена от
страните фактическа обстановка.
Досъдебното производство е започнало с постановление на прокурор
при РП - Бургас на 13.11.2015 г., като К. К. е бил привлечен като обвиняем на
06.04.2017г. за извършено на 18.10.2015г. престъпление по чл.131 ал.1, т.12 от
НК (л.35-44 по делото), с взета мярка за неотклонение „подписка“. Последвала
е промяна на обвинението с ново постановление за привличане като обвиняем
от 10.06.2020г. вече за престъпление по чл.129 ал.1, вр.ал.2, вр.чл.20 ал.2,
вр.ал.1 от НК. Наказателно производство е приключило окончателно с
постановеното решение № 124/13.05.2024г. по ВНОХД № 618/2022г. по описа
на ОС-Бургас, с което е потвърдена постановената присъда № 54/ 15.04.2022г.
по НОХД № 1762/2021г. на РС-Бургас за признаването на К.К. за невинен по
всички обвинения (л.13-19).
Приложено по делото е и искане с правно основание чл.368 от НПК от
пълномощник на ищеца за ускоряване на разследването с вх.№ 11125/
09.09.2019г. в РП-Бургас. Прокуратурата не е направила възражение за
съпричиняване на вредите.
Свидетелят Г. Я. – приятел на К. от 20 години, потвърждава, че ищецът
практикувал ловна стрелба и станал член на ЛРД – Малка поляна. Бил от най-
активните състезатели, участвал във всички състезания с ловни кучета.
Ищецът дейно участвал в изграждането на ловни стопанства, открити ловища
за едър и пернат дивеч. През 2017г. споделил, че е обвиняем, че са му отнели
ловните оръжия, което К. изживял много тежко още повече, че ищецът имал и
лични проблеми, свързани със стара връзка. След като вече бил оправдан
отново ходел на лов, но без предишния хъс. Създал своя ферма с животни, има
вече дете и чака второ.
Свидетеля Г. К. – чичо на ищеца, заявява, че след обвинението ищецът
спрял да излиза като млад човек, често трябвало да идва до Бургас за срещи с
адвоката си, в полицията, по дела. В А. се разбрало и започнали да разпитват
К.К. на бензиностанцията, където работел и той напуснал. Това продължило
4
до 2022г. при първото оправдаване, когато малко се подобрил. Тогава заживял
с момиче, което после му станала съпруга, имат дете. Поради обвиненията
започнал да страни от хората, захванал се с животновъдство, за да не го
разпитват. Фактическите изводи не се оспорват във въззивното производство
от страните.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните
правни изводи:
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата – в лицето на съответните
органи на дознанието, следствието, прокуратурата, съда - отговаря и дължи
обезщетение за всички причинени имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от образувано наказателно
производство и от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано поради това, че деянието не е извършено от лицето,
независимо дали вредите са причинени виновно от съответните длъжностни
лица, (разяснения, дадени в тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. по т. гр. д.
№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС на РБ, задължителни за съда).
Основанието за ангажиране на отговорността по чл.2, ал.1, т.3, пр.2
ЗОДОВ е обективният факт на оправдаване на лицето с влязъл в сила съдебен
акт.
По силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ обезщетението за причинените
неимуществени вреди се определя от съда съобразно чл.52 от ЗЗД по
справедливост. Обхватът и съдържанието на това понятие са изяснени още в
раздел ІІ на Постановлението на Пленума на ВС № 4/1968г.
В актуалната практика на ВКС са изработени и утвърдени няколко
критерия, въз основа на които съдът определя справедливото обезщетение, а
именно продължителността на наказателното преследване, (която в случая е
близо 7 години), личността на ищеца и неговия авторитет в обществото (млад
човек, без доказани предходни негативни обществени прояви, обществено
ангажиран), възрастта (при повдигане на обвинението ищецът е бил на 22
години), настъпилите промени в поведението му, за които свидетелстват
разпитаните свидетели са обстоятелства, които са се отразили на неговото
самочувствие и желание да общува.
Към посочените релевантни за определяне на справедливото
обезщетение обстоятелства, следва да бъдат прибавени характерът на
престъплението по повдигнатото обвинение, а така също интензитетът на
наказателното преследване - привлечен е като обвиняем за престъпление от
общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.
Провеждани са множество съдебни заседания с негово участие,
Прокуратурата е протестирала оправдателната присъда на
първоинстанционния съд. При това положение не е налице намаляване на
интензитета на наказателното преследване по време на целия процес до
влизане в сила на оправдателната присъда. Ищецът е търпял мярка за
5
неотклонение „подписка“, която не се отличава със значителни ограничения в
личната или имуществената сфера. Не е доказано разгласяване, което да се
вмени в отговорност на ответната страна. Не е доказано изземване на ловното
оръжие, не е доказан конфликт в семейството и в частност с бащата на ищеца.
Според въззивника-ищец доказаните по делото вреди са неправилно
оценени, като в резултат е определено обезщетение в по-нисък размер.
При определяне на размера на обезщетението въззивният съд достига
до крайни изводи, които се различават от изложените в обжалвания съдебен
акт. Несъмнено в този случай са налице вредни последици, които се определят
като обичайни, но при оценката на вредното отражение не е оценен в
достатъчна степен факторът обща продължителност на наказателното
преследване. Затова въззивният съд приема за справедливо по смисъла на
чл.52 ЗЗД обезщетение в размер на 10 000лв. В останалата част искът е
неоснователен, доколкото не са налагани съществени ограничения на личната
или имуществената сфера, не са доказани трайни негативни последици в
общото здравословно състояние или в отношенията с най-близкия кръг лица.
Неимуществените вреди се изразяват в нравствените, емоционални,
психически терзания на личността, накърнената чест, достойнство и добро
име в обществото, като при определяне на паричния им еквивалент съдът
следва да съобрази и икономическият растеж и стандарта на живот към датата
на увреждането - 13.05.2024г. Стандартът на живот в страната като критерий
за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е
възприет и в решение № 55 от 11.03.2013г. по гр. д. № 1107/2012г. на ВКС, ІV
г.о., който критерий не обосновава извод за по-висок размер на обезщетението.
Като съобрази в съвкупност изложените обстоятелства въззивният съд
намира, че сумата от 10 000лв. в достатъчна степен съответства на доказаните
по делото неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение. В останалата част, до предявения размер от 27 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди, искът не е подкрепен доказателства за
понесени вреди в такъв обем, който да съответства на посочения размер,
поради което е неоснователен като недоказан.
По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи,
които частично се различават от приетото в обжалваното решение, което
изисква да бъде частично отменено до приетия от настоящата инстанция
размер.
По разноските:
С оглед частично уважената въззивна жалба на ищеца следва да му се
присъдят разноски във въззивното производство в размер на 370 лв.,
включващи държавна.такса и адвокатски хонорар по представения списък.
Следва да се присъди допълнително и сумата 1048 лв. – разноски пред първа
инстанция, съобразно уважената част от иска.
6
Мотивиран от изложеното, БАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 287/11.04.2025г. по гр.дело № 999/2024г. по
описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от
него иск против Прокуратурата на Република България за обезщетение за
неимуществени вреди над уважения размер от 6000 лв. до размера от
10 000лв., както и за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.С., бул.“В.“ № *,
ЕИК *, представлявана от Окръжна прокуратура – Бургас да заплати на К. Д.
К., ЕГН **********, с адрес: гр.А., област Бургас, ул „К. О.“ № *, чрез
пълномощник адв.Г. Ж. К. от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Б., ул.„Ш.“ №
*, ет.* сумата от още 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно обвинение ведно със законната лихва от
13.05.2024г. до пълното изплащане, както и 1048 лв. разноски за първата
инстанция и 370лв. разноски за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7