Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
гр. Габрово 21.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и
двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА
при
секретаря ВИОЛИНА Т. като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр. дело №
839 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че И.Р.К. е клиент на “ ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, като ищцовото й
продава ел. енергия за обект на потребление
на ответника, находящ се в с. Ракитница, обл Стара Загора, ул. №244,
индивидуализиращ се с ИТН: 2109122, по клиентски № **********.
Отношенията им
се регламентирали съобразно са Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на
27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на
дружеството http://www.evn- ec.bg/bg/gesetze/agb.asp.
Ответницата от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите
условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в
същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от ОУ.
В изпълнение на
задълженията си подоговора и общите условия
ЕВН „България Електроснабдяване” ЕАД е доставило в обекта на И.Р.К.
за периода от 24.01.2017г. до 23.03.2017г. електроенергия
на обща стойност 501.43 лв., която до този момент не е
заплатена от ответничата. Поради забава
в заплащане на консумираната ел. енергия ответницата дължи законна лихва в общ размер от 101.58 лв. за периода от 11.03.2017
г. до 14.03.2019 г. 101.58 законна лихва за
забава се дължи за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на
образуване на настоящото производство, както следва:
ФЕ ********** на стойност 426.02 лева, за периода 24.01.2017г. –
23.02.2017г., ведно със законна лихва за забава за периода 11.03.2017г. –
14.03.2019г. на стойност 86.86 лева;
ФE ********** на
стойност 75.41 лева за периода 24.02.2017г. – 23.03.2017г. ведно със законна
лихва за забава за периода 11.04.2017г. – 14.03.2019тг. на стойност
За
събиране на вземанията си от ответницата И.Р.К.,
ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което е образувало ч. гр. д. №
484/2019г. по описа на ГРС за сумата 501.43 лева главница и 101.58 лева лихви
за забава. С разпореждане на съда била
издадена заповед за изпълнение, срещу която ответницата възразила.
По изложените съображения ищецът моли, съдът
за признае за установено, че ответницата И.Р.К.
му дължи сумата сумите по издадената заповед за изпълнение на порично
задължение по чл. 410 от ГПК., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендира за деловодни разноски.
В законния срок е постъпил отговор от ответницата, която
взема становище за неоснователност на иска.
Заявява, Съгласно
чл.1, т.4 от ОУДПЕЕ на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД „Потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател
на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България
Електроразпределение" АД съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си. Ищцата заявява, че
действително е собственик на недвижим имот в с. Ракитница, обл. Стара Загора,
но от повече от 6-7 години не е посещавала имота си, никой не живее там и в
имота не се използва ел. енергия , поради което тя няма качеството на
„клиент" на ищеца съгласно горепосоченото повече от 6-7 години.
Счита, че
твърдяната за доставена елекрическа енергия, чието заплащане се иска, не е
доставена в притежавания от нея недвижим имот и не е отчетена от средството за
търговско измерване /СТИ/, поставено в нейния недвижим имот.
Ищецът не е
представил доказателства, че СТИ, установяващо точните количества потребена
електрическа енергия е годно средство за измерване по смисъла на Закона за
енергетиката. Не е ясно кое е СТИ в недвижимия й имот и дали е от одобрен тип,
както е дали е минало предвидената задължителна периодична техническа проверка.
Оспорва
представените фактури, които са частни свидетелстващи документи и се ползват с
формална доказателствена сила, която обхваща единствено факта на писменото изявление и
неговото авторство. В настоящия случай представените фактури, издадени от
ищеца, не съдържат неин подпис, поради което не доказват да дължи
претендираните суми.
Предвид всичко
гореизложено, ответницата счита, че не дължи заплащане на претендираните от
ищеца суми за електроенергия за периода от 24.01.2017г. до 23.03.2017г. в
размер на 501.43 лв., както и обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва за периода от 11.03.2017г. до 14.03.2019г. в размер на 101.58
лв., както и законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда - 15.03.2019г. до
окончателно изплащане на вземането.
Моли съда да
отхвърли предявения установителен иск срещу нея като неоснователен и недоказан.
Моли да й бъдат
присъдени направените разноски по делото съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :
Между
страните не е спорно, че за процесния период 24.01.2017г. – 23.03.2017г., ответницата
е била собственик на имот в с. Ракитница, обл Стара Загора, ул. №244, за който
при ищцовото дружество съществува партида с ИТН: 2109122, по клиентски № **********.
От
представените Решение по гр. д. № 1413/2011г. на РС Ст. Загора, влязло в
законна сила на 01.03.2012г. и Протокол за въвод във владение по изп. дело №
5217/2018г. на ДСИ при РС Ст. Загора, се установява че в процесния период
ответницата е била лишена от владението
на имота, поради което е водила срещу лицата упражняващи фактическа власт върху
него иск за собственост по чл. 108 от
ЗС. Тези обстоятелства се установяват и от показанията на свидетелите Илиян
Дечев и Цветомир Любенов.
За периода 24.01.2017г. – 23.03.2017г. от страна на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД са издадени процесните две фактури за заплащане на
консумираната ел.
енергия в имота на ответницата, както следва: ФЕ ********** на стойност 426.02 лева, за периода 24.01.2017г. –
23.02.2017г., и ФE ********** на стойност 75.41 лева за периода 24.02.2017г. – 23.03.2017г.
За
събиране на горните вземания ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, по
което е образувало ч. гр. д. № 484/2019г. по описа на ГРС за сумата 501.43 лева
главница и 101.58 лева лихви за забава.
С разпореждане на съда е издадена заповед за изпълнение, срещу която
ответницата е възразила .
По
искане на страните е назначена съдебно техническа експертиза, от чието
заключение, прието от съда като обосновано и законосъобразно се установи,
че за отчитане потреблението на ел. енергия
в обекта на ответницата в с. Ракитница е монтиран статичен трифазен еднотарифен
електромер ЗПА, тип W6BO9966 с фабричен номер
№ *********/2012г, който съгласно Заповед № А-333 на Председателя на ДАМТН от
29.05.2014г. подлежи на периодична
проверка на всеки 4 години. Видно от заключението, последната метрологична
проверка на електромера е извършена
преди 2016г., което означава, че в
процесния по делото период, той е бил годно средство за търговско измерване.
За
процесния период посоченият електромер е отчитан на всяко 24-то число на
месеца, като отчетените показания съвпадат с посочените във ФЕ **********/28.02.2017г. и ФE **********/31.03.2017г.
При извършената проверка в „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД, вещото лице е установило, че ответницата И.Р.К. е титуляр на партидата с ИТН: 2109122,
трифазен електромер номер № *********/2012г, от 2010 година, като наследник на
предишния титуляр Рачо Иванов Рачев. В
ищцовото дружество не се съхраняват документи за извършената смяна на титуляра
на партидата или заявление за прекъсване на
достъпа до ел. разпределителната мрежа за тази измервателна точка.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна
страна следното :
Видно от заключението на съдебно – техническата експертиза количествата електроенергия, чието заплащане
претендира ищеца са реално доставени в
имота на ответницата и отчетни с годно средство за търговско измерване,
съобразно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол.
Вещото лице не е установило, ответницата И.К. да е поискала прекъсване
на електрозахранването на имота си съобразно чл.33 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, въпреки че видно
от свидетелските показания в процесния период не е можела да го използва, поради това че племенникът й, в
чието фактическа власт той се намира, не я допуска в него. В същото време,
видно от показанията на свидетелите, ответницата е била наясно, че племенникът й и семейството му консумират ел.
енергия в имота, която се измерва и отчита от електромера по нейната партида.
С оглед на горното съдът намира
предявеният иск с основание по чл. 422 от ГПК следва да бъде уважен изцяло като
основателен и доказан. По безспорен начин се установи консумацията на ел. енергия в обекта
ответницата през процесния период, в посочените в исковата молба количества и
на претендираната от ищеца стойност. В случая И.К. съзнателно е бездействала и
не е упражнила правото си да поиска прекратяване на ел. захранването към имота
си и не може да черпи права от това свое бездействие, в ущърб на ищеца, който
добросъвестно е изпълнявал задълженията си по сключения договор за продажба на
ел. енергия.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 422 от ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен както за сумата от 501.43 лева – главница по
процесните фактури, така и за начислената мораторна лихва в размер на 101.58
лева за периода 11.03.2017г. –
14.03.2019г.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в исковото производство
разноски в размер на 425.00 лева, както и разноските в заповедното производство
в размер на 75.00 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на И.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** – чрез
адвокат Д.С., че за потребена електроенергия за обект с адрес с. Ракитница, обл
Стара Загора, ул. №244, индивидуализиращ се с ИТН: 2109122, по клиентски № **********, за периода 24.01.2017г. - 23.03.2017г. същата
ДЪЛЖИ на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г.
Данов” № 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, сумата от 501.43 лева /
петстотин и един лева и четиридесет и три стотинки/ – главница, ведно
със законната лихва считано от 15.03.2019г. и лихва за забава за периода 11.03.2017г. –
14.03.2019г. в размер на 101.58 лева / сто и един лева и петдесет и осем
стотинки/, за което е издадена Заповед за изпълнение № 1613/19.03.2019г. по ч.
гр. д. № 484/2019г. по описа на Габровски РС, на осн. чл. 422 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** – чрез адвокат Д.С. ДА ЗАПЛАТИ на “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева направените по в исковото производство разноски в размер на 425.00.00 лева / четиристотин двадесет и пет лева /, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 75.00 лева / седемдесет и пет лева/.
Оставя без разглеждане искането за разсрочване на изпълнението на съдебното решение като недопустимо.
Препис от решението да бъде връчен на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :