РЕШЕНИЕ
№……………/15.04.2020 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично съдебно заседание на
шести март през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : А. МАДЖЕВ
При секретаря Габриела Владова,
като разгледа докладваното от съдията търг.
дело № 1542/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
422, във връзка с чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 2012142/14.05.2019 г. /депозирана
първоначално пред СРС, и впоследствие изпратена по родова подсъдност на СГС/,
която е подадена от „Т.П.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
***, срещу „Т.М.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***.
Предявени са при условията на обективно кумулативно и евентуално
съединяване следните положителни установителни искове :
1./ иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1, пр.І ЗЗД и чл.150
ЗЕ за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответната страна
за сумата 29 872,73 лв. със законната лихва от 01.11.2018 г. до окончателното
изплащане на дълга-стойност на незаплатена топлинна енергия доставена в
топлофициран обект, находящ се в гр. Перник, кв. „Мошино“, Индустриална зона,
ТЕЦ „Република“ , за периода м.11.2013 г.-м.04.2018 г., въз основа на сключен
договор № 1275/01.03.2010 г. за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди, за която сума е издадена Заповед от 22.12.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 74159/2018 г. на Софийски районен
съд, І г.о.-31 състав;
2./ иск по чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане на ищеца спрямо ответната страна за сумата 10 839,69
лв.-законна лихва за забава върху главницата за периода от 08.01.2014г. до
25.10.2018 г., за която сума е издадена Заповед от 22.12.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 74159/2018 г. на Софийски
районен съд, І г.о.-31 състав;
3./ евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на
общо 40 712, 42 лв.,
представляваща породено вземане за изравняване на неоснователно обогатяване
/сбор между сумата от 29 872,73 лв. –доставена и консумирана ТЕ в топлофициран
обект, находящ се в гр. Перник, кв. „Мошино“, Индустриална зона, ТЕЦ
„Република“ за периода м.11.2013 г.-м.04.2018 г. и сумата от 10 839,69
лв.-нечислена лихва за забава върху стойността на ползваното количество ТЕ,
което обезщетение е натрупано за периода от 08.01.2014г. до 25.10.2018 г./,
която престация ответника не е имал основание да получи от ищеца.
В исковата молба ищецът чрез пълномощника си юрисконсулт – Е.М.твърди, че
ответното дружество - „Т.М.” АД има качеството потребител на топлинна енергия
за стопански нужди за топлофициран обект, находящ се в гр. Перник, кв.
„Мошино“, Индустриална зона, ТЕЦ „Република“. Това качество произтичало от
сключения между страните договор от 01.03.2010 г. имащ за предмет уговорка за
продажба на топлинна енергия предназначена за стопански нужди, като качеството
на доставчик по това съглашение има ищеца. В изпълнение на визирания договор
дружеството-ищец поддържа да е извършило доставка на ТЕ в полза на ответника в
периода от м.11.2013 г. до м.04.2018 г. относно посочения обект, което породило
в правната му сфера вземане за цена относно тази енергия, респективно в
правната сфера на ответника корелативно задължение за заплащането й. Предвид
настъпилата изискуемост на така очертаното вземане и отсъствието на предприето
плащане в рамките на уговорения падеж, ищецът сочи, че наред с главното му
вземане за него се е породило и производно такова съставляващо обезщетение за
забава, което му се следва за периода от 08.01.2014г. до 25.10.2018 г.
Фактическите твърдения на ищеца се обогатяват и с това, че ако при преценка на
доказателствата по делото сезираният съд не намери наличие на договорна
обвързаност между страните с произтичащите от нея имуществени права и
задължения от вида на очертаните по-горе, то тогава се изтъква, че ищецът има
легитимацията на обеднил се правен субект, което състояние е било предизвикано
от обогатяването на ответника за негова сметка, а причината за това разместване
на имуществени блага е осъществената в рамките на периода от 08.01.2014г. до
25.10.2018 г. доставка на ТЕ до имота стопанисван от „Т.М.” АД без да е била
налице причина за същата. За да се възстанови материалния баланс в отношенията
между страните се иска възстановяване на облагата получена ответника, която се
изразява в стойността на доставената му ТЕ и начислената върху нея лихва за
забава в периода от 08.01.2014г. до 25.10.2018 г. Претендират се разноски по
делото.
Ответното дружество – „Т.М.” АД е получило препис от ИМ и приложенията към
нея на 19.09.2019 г., като в определения му по реда на чл. 367 ГПК срок за
писмен отговор не се констатира да е упражнило такъв по делото.
В съдебно заседание състояло се на 15.11.2019 г. процесуалния представител
на ищеца – юрисконсулт Д. поддържа исковата молба, както и формулираните
искания за назначаване на съдебни експертизи.
Ответното дружество, чрез законния си представител – управителя Ковачев
оспорва предявените против дружеството искове, като мотивира че до притежавания
от ответника имот действително в исковия период е била доставяна топлинна
енергия от ищеца, но нейното количество е било значително по-малко от това, за
което се търси плащане. Изрично се оспорват фактурите, които са издадени от
ищеца за исковия период относно вписаните в тях стойности на доставени
количества ТЕ през периода м.11.2013 г. – м.04.2018 г.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Със Заявление /без дата/ изхождащо от законния представител на ответното
дружество е формулирано искане до дружеството-ищец в качеството му на
предприятие – доставчик на топлинни услуги, между заявителя и същото да се
сключи договор съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди.
Между страните по делото е сключен договор № 1275 от 01.03.2010 г. за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, като по силата на същия „Т.П.“
АД в качеството си на продавач облигационно се е обвързала с „Т.М.” АД, в
качеството му на купувач относно това да му продава ТЕ с цел топлоснабдяване на
имоти индивидуализирани като обекти в нарочен списък към договора, като
купувачът се е задължил да заплаща количеството доставена и консумирана в тези
имоти ТЕ по цена утвърдена съобразно действащите условия от ДКВЕР. Уговорено е,
че заплащането ще се извършва прогнозно на 15-то и 25-то число от текущия
месеца, а уравнението на 20-то число след месеца на доставката, като при
допусната забава се дължи обезщетение определено по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Предвидено е, че количеството ТЕ ползвано от купувача се определя по
правилата за сграда със самостоятелен потребител, чрез отчет на показанията на
монтиран топломер. Договорът е сключен при срок на действие от 01.01.2010 г. до
01.01.2011 г., като купувачът е дал съгласие, че след изтичане на така уговорения
срок действието на договора автоматично се продължава с още 1 година. В
договора е манифестирано съгласие от купувача, че приема ОУ за продажба на ТЕ
утвърдени от продавача „Т.-П.“ ЕАД относно потребители извършващи стопанска
дейност в гр. Перник. Видно от Списък на топлоснабдените обекти се установява,
че договора касае продажба на ТЕ до два обекта стопанисвани от
ответника-купувач, а именно : 1./ ТЕРС – Администрация и бани, намиращ се в гр.
Перник, кв. Мошино, с партиден номер 7664/5; и 2./ ТЕРС – Гаражи, намиращ се в
гр. Перник, кв. Мошино, с партиден номер 7664/6.
По делото са представени приложимите за исковия период Общи условия регламентиращи
договорите за продажба на топлинна енергия за стопански нужди доставяна от „Т.-П.“
ЕАД.
Съгласно издаденото от ищеца за исковия период извлечение от сметка относно
неплатени в срок задължения, произтичащи от доставка на ТЕ към дата –
25.10.2018 г., в която е отразено всяко от задълженията за главница и лихва по
фактури издадени за доставките касаещи периода от м.11.2013 г. до м.04.2018 г.,
като общото задължение е посочено да възлиза на сумата от 40 712,42 лв.,
от която 29 872,73 лв. – цена за доставена ТЕ до обектите на купувача
посочени в договора, и 10 839,69 лв. – обезщетение за забава във връзка
със закъсненията допуснати по отношение изпълнението на задължението да се
плати цената на доставените количества ТЕ.
Съгласно заключението от 10.01.2020 г. по съдебно-техническата експертиза,
извършена от вещото лице инж.Ат. Ж., през исковия период не са били приспадани
технологични разходи /загуби/ в абонатната станция, поради наличие на
захранване на абоната с ТЕ за стопански нужди, като в тази хипотеза съобразно
нормативните изисквания не се правят отчисления за технологични разходи от АС и
не се отчисляват количества от подадената /отчетена/ ТЕ за сметка на
доставчика; в табличен вид е представена информация за данните от ежемесечните
отчети на монтирания на обектите за отчет на доставяната до тях ТЕ топломер,
като е извършено разпределение по пера, като е посочено каква е частта за
отопление и каква за БГВ; даден е отговор, че за периода от м.11.2013 г. до
м.04.2018 г. от ищеца е доставена ТЕ за отопление и ТЕ за БГВ, като не е
правено дялово разпределение на ТЕ по пера, защото доставката е за задоволяване
на стопански нужди; доставчикът на услугата е доставял и разпределял
потребената ТЕ, както за отопление, така и за БГВ спазвайки нормативните режими
възприети в Наредбата за топлоснабдяването; ТЕ за отопление на имот за исковия
период е определяна след извършване на реален отчет на показанията на топломера
в абонатната станция; ТЕ отдадена от сградна инсталация не е определяна за
имота, защото не е била консумирана такава; ТЕ за БГВ е определяна на база
„служебен отчет“ – брои лица с нормативно определен разход на топла вода в
размер на 140 л. на денонощие; посочено е, че в частта „Гаражи“ от обекта не е
била начислявана стойност за консумирана ТЕ, с изключение на м.11.2013 г.;
даден е отговор, че от анализа на представените документи по делото сумите за
начислена ТЕ за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката; през исковия период монтирания в
абонатната станция топломер обслужващ отчитането на ТЕ до имотите е бил надлежно
сертифициран съобразно изискванията на Закона за измерванията и Заповедите на
ДАМТН, като същия редовно на всеки 2 години е преминавал на метрологични
проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност;
при извършените пресмятания за периода от м.11.2013 г. – м.04.2018 г.
стойността на изразходваната ТЕ в имота на ответника възлиза на 29 872,83
лв., като в тази сума не са включвани лихви за просрочване на плащанията по
главните задължения.
Съгласно заключението от 27.02.2020 г. по съдебно-счетоводната експертиза,
извършена от вещото лице-В.С., за исковия период няма данни за плащания от
ответната страна в полза на ищеца на суми по съдебно предявените вземания; начислените
суми по фактури за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2018 г. възлизат в общ
размер на 29 872,83 лв. с вкл. ДДС, като от тях – 17 632,50 лв. е
стойност на ТЕ за отопление на имот, а 12 24033 лв. е стойност на ТЕ за БГВ;
обезщетението за забава в плащането на задължението по всяка една фактура
издадена за количество ТЕ изразходено в исковия период, изчислено съобразно
падежа за плащане на съответното вземане до 25.10.2018 г. възлиза на общата
сума от 10 839,69 лв.; издадените в периода от 30.11.2013 г. до 30.04.2018
г. фактури са намерили отражение в Дневника за продажбите воден при
дружеството-ищец, като облагаема сделка по ЗДДС, като същите присъстват в
подадените справки-декларации по ЗДДС и е извършено ефективно разчитане към
бюджета; съгласно информация получена от НАП, вещото лице констатира, че една
част от фактурите издадени от ищеца са били осчетоводени от ответника, като
сред неосчетоводените фактури са тези както следва : от 31.08.2015 г.; от
31.12.2015 г.; от 31.01.2016 г.; както и издадените такива в периода от м. март
2016 г. до м. април 2018 г.; осчетоводените при ответника фактури са за
доставена ТЕ в имотите му на стойност 23 421,52 лв., а обезщетението за
забава върху главница с подобно числово измерение е изчислено да възлиза на
сумата от 9 657,16 лв.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
І. Относно иска по чл.422, ал. 1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.І ЗЗД
1. По делото се
установи, че ответната страна е потребител на топлинна енергия за стопанки
нужди за процесния имот.
Съгласно чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ „Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на
писмен договор сключен между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди. Следователно качеството на потребител на топлинна
енергия, когато се касае до задоволяване на небитови нужди е предпоставено от
наличието на облигационно правоотношение-договор за закупуване на топлинна
енергия. Формата е за действителност, като неспазването й води до нищожност на
сделката.
Посоченото
означава, че най-напред ищецът следва да установи, че е сключил с ответника
договор за доставка на ТЕ за небитови /стопански/ нужди при спазване на
установената форма за валидност. В случаят това е направено, тъй като по делото
е представен договор от 2010 г. сключен в писмена форма, като в предметното
съдържание на същия страните са се обвързали, като продавач и купувач с
доставката на ТЕ до конкретни обекти на купувача-ответник, срещу насрещно негово
задължение за заплащане цената на тази услуга. Макар договорът да е срочен, то
в него е предвиден изричен механизъм за автоматичното му удължаване с една
година, което означава, че ако дадена страна не се противопостави изрично пред
другата, че не желае облигационната връзка да продължава да ги обвързва, то
договорът за доставка на ТЕ за небитови нужди разпростира автоматично своето
действие за всяка следваща година. В разглеждания казус няма данни, нито
купувача, нито продавача да са манифестирали нежелание за продължаване
действието на договора им от 2010 г., което означава, че същия автоматично е
произвеждал действие за всяка от годините попадащи в исковия период м.11.2013
г. – м.04.2018 г. Тоест доказано е наличието на валидно възникнало и съществуващо
между страните материално правоотношение с източник договор за продажба на ТЕ
за стопански нужди, по който ищецът има качеството на продавач, а ответника на
купувач на ТЕ за небитови нужди. Към това правоотношение приложение намират
приетите ОУ на договорите за продажба на
ТЕ за стопански нужди, с които ответникът изрично се е съгласил, чрез нарочно
волеизявление в договора.
При положение,
че ответното дружество има качеството на потребител на услуга по снабдяване на
имот с ТЕ, то за нея е възникнало задължението да заплаща в уговорените срокове
насрещното си задължение за доставена и консумирана в този имот ТЕ /за
отопление и за БГВ/.
Следваща предпоставка за възникване на
субективното имуществено право на парично вземане за цена на ТЕ е доказване
извършването на доставка до имота на потребителя – купувач, в количествата, за
които се търси плащане на съответната цена. Законният представител на ответната
страна не възразява по обстоятелството, че до стопанисвания от ответника обект
е била извършвана услуга по снабдяване с ТЕ, а резервата му е насочена, че
количеството на тези услуги в пределите на исковия период не обуславят
начисляването на цени, каквито ищецът претендира да му се заплатят.
Следователно възражението е ориентирано към оспорване размера на количествата
доставяна ТЕ в имота. С оглед тези доводи съдът намира, че ищецът е провел
успешно доказване по отношение обема на доставените количества ТЕ, вкл. по
профилирането на същата за отопление и за битово горещо водоснабдяване. В тази
насока са събрани заключенията на вещите лица по техническа и счетоводна
експертизи, които съдът кредитира изцяло, като обективно, всестранно и
компетентно изготвени. Изводите на вещото лице по СТЕ са еднопосочни, че в
пределите на исковия период в имота на ответника е била доставяна ТЕ за
отопление и БГВ, като отчета на същата е правен чрез надлежно монтиран,
сертифициран и изправен уред за търговско измерване. По отношение на ТЕ за БГВ
е ползвана методиката за служебно начисляване на брой лица обитаващи обекта,
като се прилага количество от 140 литра за денонощие. Няма данни ответникът в
даден момент от исковия период да е оспорвал отчетите на СТИ /топломер/
монтиран и измерващ количеството ТЕ постъпващо само в стопанисваните от него
обекти, поради което следва да се приеме, че отчитането на доставените
количества ТЕ кореспондира на договора и на Наредбата за топлоснабдяването
16-134. Важно е да се отбележи, че по отношение на тези имоти не се прилага
режима за дялово разпределение на ТЕ, защото те не са разположени в етажна
собственост, респективно не са правят отчисления за технологични разходи в
абонатната станция, тъй като отсъства нормативно изискване тези разходи да се
поемат от продавача.
Допълнителен аргумент в посока, че
ответникът е получил съответните количества ТЕ е осчетоводяването от негова
страна на определени фактури издадени от ищеца за начисляване цена на ТЕ през исковия период,
като по отношение на тези фактури, за които няма установено осчетоводяване при него,
съдът приема, че е налице предпоставката за прилагане процесуалната санкция
предвидена в чл. 161 ГПК, защото въпреки изричното задължение към ответната
страна да осигури достъп на вещото лице за проверка на счетоводните си
записвания, такъв не е бил осигурен в пределите на съдебното дирене извършено
по спора. Освен това счетоводните записвания на ищеца по отношение на
издадените фактури за исковия период и начислените с тях задължения са редовни,
и по смисъла на чл. 182 ГПК, във връзка с чл. 55 ТЗ, доколкото тези счетоводни
записи се потвърждават от другите събрани по делото доказателства.
Ето защо настоящият съдебен състав
намира, че предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с
чл.79, ал.1, пр.І ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо
ответника за сумата 29 872,73 лв. със законната лихва от 01.11.2018 г. до
окончателното изплащане на дълга-стойност на незаплатена топлинна енергия
доставена в топлофициран обект, находящ се в гр. Перник, кв. „Мошино“,
Индустриална зона, ТЕЦ „Република“ , за периода м.11.2013 г.-м.04.2018 г., въз
основа на сключен договор № 1275/01.03.2010 г. за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди.
Според уговореното в договора плащането
на цената на доставените количества ТЕ следва да се извърши от купувача не
по-късно от 20 число след месеца на доставката. В тежест на ответната страна е
да проведе насрещно доказване на факта, че
е погасила задълженията си за заплащане на цена за доставена ТЕ за периода от
м.11.2013 г. до м.04.2018 г. Доказване с подобен предмет не е проведено по
делото, което означава, че този факт следва да се смята за неосъществен, а
ищецът за надлежен кредитор на съдебно предявеното от него главно вземане за
цена на доставена ТЕ в полза на ответника за визирания по-горе исков период,
респективно ответника за неизправен длъжник адресат на задължението за
заплащане на тази цена.
Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД след изтичането на уговорения срок за плащане купувачът на топлинна енергия изпада в забава и дължи
мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху неизпълнените задължения.
Мораторната лихва върху вземанията на ищеца за цената на доставена топлинна
енергия, изтекла от датата на забавата по всяко от тях до 25.10.2018 г.
(крайната дата на заявеното по реда на чл. 410 от ГПК вземане за лихва),
съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза възлиза на сумата от
10 839,69 лева. Или заявената претенция за обезщетение за забава е
доказана изцяло по размер, което означава, че предявеният иск трябва да се
уважи изцяло.
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена
да заплати и разноските, направени от ищеца за исковото производство в общ
размер на сумата от 2 014,25 лв. (814,25 лв.– ДТ, 500 лв. – ССЕ, 500 лв. - СТЕ, 200,00 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт). С решението следва да се присъдят и направените в заповедното
производство разноски от ищеца /заявител/ възлизащи на сумата от 864,25 лв. С
оглед изхода на делото ответното дружество няма право на разноски.
По изложените мотиви Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от „Т.П.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, срещу „Т.М.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, положителен установителен иск по чл.422, ал. 1 ГПК, във връзка
с чл. 79, ал.1, пр. І ЗЗД, че ответникът - „Т.М.“ АД, ЕИК******** дължи на „Т.П.“
АД, ЕИК ********, сумата в размер от
29 872,73 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2018 г. до
окончателното изплащане на дълга-стойност на незаплатена топлинна енергия
доставена в топлофициран обект, находящ се в гр. Перник, кв. „Мошино“,
Индустриална зона, ТЕЦ „Република“ , за периода м. 11.2013 г. - м. 04.2018 г.,
въз основа на сключен договор № 1275/01.03.2010 г. за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, за която сума е издадена Заповед от 22.12.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 74159/2018 г. на
Софийски районен съд, І г.о.-31 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
от „Т.П.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, срещу „Т.М.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, положителен
установителен иск по чл.422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
ответникът - „Т.М.“ АД, ЕИК******** дължи на „Т.П.“ АД, ЕИК ********, сумата в
размер от 10 839,69 лв., съставляваща начислено обезщетение за забава върху
главницата /29 872,73/ за периода от 08.01.2014г. до 25.10.2018 г., за която
сума е издадена Заповед от 22.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 74159/2018 г. на Софийски районен съд, І г.о.-31 състав.
ОСЪЖДА „Т.М.“ АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на „Т.П.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 2 014,25 лв. - разноски
направени пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Т.М.“ АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на „Т.П.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 864,25 лв. - разноски
направени в рамките на заповедното производство развило се ч. гр. д. № 74159/2018 г. водено по описа на Софийски районен съд, І г.о.-31 състав.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :