№ 10
гр. Кюстендил, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20211500500427 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена
от„А1 България“ ЕАД, ЕИК **********************, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ №1, чрез пълномощника адв.
Б.Х., преупълномощена от АД „********“ срещу Решение №260411 от 06.07.2021г. на
Районен съд – гр. Кюстендил, постановено по гр.д. №1870/2020 г. по описа на същия
съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството против Б. Й. Ф. искове по
чл.422 ГПК за установяване вземане на ищеца в размер на 241.23 лева- главница,
представляваща неизпълнени договорни задължения, произтичащи от рамков договор
за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер
**********************; 69.60 лева законна лихва за забава в общ размер, изчислена
върху главницата за периода 12.04.2017 г. до 13.04.2020 г., неустойка в размер на
320.10 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2020 г. до
окончателното изплащане, за което по ч.гр.д.№657/2020 г. по описа на РС – Кюстендил
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното,
породена от незаконосъобразността му и необосноваността му. Оспорва се доводът на
районния съд за недоказаност на предявените искове. Сочи се, че от представените
договори, издадените фактури и при липса на оспорване било видно, че е изпълнено
задължението на оператора за предоставяне на електронни съобщителни услуги.
Позовава се на чл.9 и чл.20.1 от ОУ където било регламентирано, че чрез включването
в съответната мрежа мобилния оператор осигурявал описаните в договора услуги и
достъп до избрания пакет услуги в зоната на обслужване на една от мрежите.
Акцентира се върху това, че доколкото цената на абонамента била възнаграждение за
самото право на достъп до мрежата на мобилния оператор, чрез активиране на
съответната СИМ карта, за доказването на това вземане в полза на доставчика било
достатъчно позоваването на подписаните от абоната договор и приложения за
съответния абонаментен план. На следващо място се твърди, че при отсъствие на
императивни разпоредби, страните били свободни сами да определят условията, при
1
които настъпвало прекратяването на договора. Пояснява се, че в приложимите общи
условия и по-специално чл.54.12 бил изрично регламентиран реда за прекратяване на
процесните договори, а именно едностранно от страна на мобилния оператор в случай
на забава на плащането на дължимите суми от абоната повече от 124 дни.
Упражняването на това право настъпвало автоматично без да е необходимо доставчика
на услугата да прави нарочни волеизявления. Относно вземането за неустойка
пояснява, че доколкото абонатът е физическо лице, същата не можела да бъде по-
голяма от сбора на три месечни абонаментни такси, при което счита, че клаузата не е
неравноправна. Неравноправност не била налице и досежно неустойката за
възстановяване на отстъпка и за възстановяване стойността на невърнато техническо
оборудване, тъй като същото при прекратяване на договора следвало да бъде върнато
от абоната в изправно състояние. Така уговорените неустойки целяли единствено да
обезщетят изправната страна по договора за причинените й вреди. При изложените
доводи приема за основателни и доказани предявените пред районния съд искове и
моли за отмяна на обжалваното решение с последица уважаване на исковите
претенции по чл.422 ГПК. С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна – Б. Й. Ф. чрез адв. О.П., е
депозирала отговор на въззивната жалба. Оспорва се основателността на жалбата и се
моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Споделят се изводите на
районния съд за недоказаност на исковите претенции.
Въззивната жалба като подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт от лице, имащо право и интерес от обжалване и
отговаряща на изискванията на закона се явява допустима, а разгледана по същество е
частично основателна. Съображения:
От фактическа страна е установено следното:
На 21.02.2017 г. между страните по делото е сключен Рамков договор №
********************** с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги
чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи. Посочено е, че договорът
урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана
от него услуга или пакет от услуги, в това число срок на ползване, ценови условия,
приложими общи условия и др. се описват в приложения, представляващи неразделна
част от договора. На същата дата към процесния договор са подписани две
Приложения № 1. Първото от тях има за предмет активиране на тарифен план Мтел
безкрай XS за телефонен номер **********************, за срок от 24 месеца.
Съгласно т. 6 от приложението, като част от услугите в пакета А1 се предоставя на
абоната интерактивен часовник MyKi и приложение за мобилни устройства MyKi
Watch. С приемо- предавателен протокол от 21.02.2017 г. на абоната е предоставен
посочения часовник, който е на стойност 24.99 лв. Представен е Договор за продажба
на изплащане от 21.02.2017 г., от който е видно, че за придобиването на часовника
купувачът заплаща първоначална вноска в размер на 1.50 лв., както и на 23 месечни
вноски в размер също на по 1.50 лв. Съгласно т.12.3 от този договор при неплащане на
най- малко от две последователни месечни вноски, всички суми до края на срока на
договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми.
Предмет на другото Приложение № 1 е активиране на SIM карта и интернет
пакет Net Box 25, за срок от 24 месеца. Съгласно т. 5 от приложението, абонатът
получава за временно ползване крайно устройство- 4 G Wi-Fi рутер с посочената в
приложението SIM карта. Получаването на оборудването се удостоверява с Протокол
за предоставено оборудване. Предвидено е, че при прекратяване на договора, абонатът
трябва да върне оборудването в пълна комплектност и изправност, което се
удостоверява с приемо- предавателен протокол.
По делото са приложени 10 бр. фактури, ведно с Приложения А към тях, както и
2
4 бр. Сметки.
От така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни
изводи:
От представените по делото договор и приложения към него се установява, че
страните са били в облигационни правоотношения, по силата на които ищцовото
дружество се е задължило да предостави електронни съобщителни услуги, интернет
устройство и часовник MyKi Watch pink на изплащане срещу изпълнение на
насрещната престация от страна на ответника, а именно да заплаща уговорените
възнаграждения. В тежест на ответника е да установи изпълнението на задълженията
си. В случая по делото не са представени доказателства за заплащане на сумите по
представените фактури. Следва да се посочи, че в Приложение А към всяка една
фактура се съдържа подробна справка относно дължимите суми. От тези справки е
видно, че основно дължимата сума е формирана от уговорените между страните в
Приложение №1 месечни вноски, както и че в част от тях е отразена сумата платима
по силата на договора за продажба на изплащане. Следователно искът за сумата 241.23
лв., представляваща главница е основателен и ще се уважи изцяло. Тази сума се дължи
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда- 15.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед неизпълнението в срок на паричните задължения, на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД за ответника е възникнало и задължение за заплащане на законна лихва за
забава върху дължимите главници по договора и приложенията към него, поради което
е основателен и искът за сумата 69.60 лв., изчислена за периода от 12.04.2017 г. до
13.04.2020г.
Досежно въпросът за едностранното прекратяване на договора от страна на
оператора, следва да се посочи, че същото е предвидено в чл. 54.1 от ОУ, като съгласно
т. 54. 12 от ОУ договорът се счита едностранно прекратен от страна на Мобилтел, в
случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната продължи повече от
124 дни. В тези случай прекратяване настъпва по силата на договора, без да е
необходима форма за валидност или за доказването му. В настоящия случай ищецът
претендира заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора на
основание т.7.3 и т.6.3 от Приложения № 1 от този договор. По делото се установи, че
ответникът е спрял изплащането на сумите по договора за повече от 124 дни, поради
което същият е бил едностранно прекратен от ищеца. С оглед на посоченото искането
и за неустойка относно задължението на абоната за предсрочно прекратяване на
договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги в общ размер на 57.42 лв.
е основателно. Същите са начислени и изчислени при спазване на съдебната спогодба,
сключена между "Мобилтел" ЕОД и КЗП по гр. д. № 12268/2014 г.
По отношение претенцията на ищеца за неустойка по договора за продажба на
изплащане в размер на 122,68 лв., за която се твърди, че е формирана от размера на
отстъпката от цената на закупеното устройство, съдът намира искът за неоснователен,
тъй като в договора не е уговорена дължимостта на такава неустойка, нито е посочено,
че е налице отстъпка от цената на устройството, нито какъв е размерът на тази
отстъпка. С оглед на това съдът счита, че ответникът не дължи на ищеца
горепосочената неустойка от 122,68 лв.
Искането за присъждане на сумата от 140, 00 лв., представляваща неустойка за
възстановяване на стойността на невърнато техническо оборудване "Net Box 4G Wi-Fi
рутер", предоставено за временно ползване по договора съгласно чл. 6.3.4 от
Приложение № 1 от 21.02.2017 г. е неоснователно. За да възникне това вземане, е
необходимо на първо място да се установи по категоричен и безспорен начин, че
потребителят на услугата е получил устройството, чиято стойност се претендира. В
настоящия случай в Приложение № 1 към Договор от 21.02.2017 г. за предоставяне на
услугата фиксиран интернет с техническо оборудване "Net Box 4G Wi-Fi рутер" и
3
карта е предвидено, че предоставянето на оборудването се удостоверява с протокол
при инсталация на оборудването. Такъв документ като доказателство по делото не е
представен. С оглед на това, ищецът не е установил предаването на устройствата, за
чието невръщане претендира неустойка. Наред с изложеното, размерът на претенцията
за неустойка в тази й част е обусловена от представяне на действащия ценоразпис на
оператора с оглед установяване предвидената в него стойност на оборудването,
респективно размера на претендираната неустойка. Такъв документ – ценоразпис за
устройства, също не е представен като доказателство по делото. Поради изложеното,
искът за сумата от 140, 00 лв. неустойка за невърнати устройства, като недоказан по
основание и размер, подлежи на отхвърляне.
Предвид изложените съображения, съдът счита, че решението на районен съд е
частично неправилно, поради което същото ще бъде частично отменено и вместо него
ще се постанови решение, с което ще се уважат претенциите за главница, мораторна
лихва и неустойка за предсрочно прекратяване на договора. В останалата част като
законосъобразно ще се потвърди решението на районен съд.
С оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство в
общ размер от 225.11 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът ще следва
да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в общ
размер от 475.73 лв. съразмерно с уважената част от исковете за двете съдебни
инстанции.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260411/06.07.2021 г., постановено по гр. дело № 1870/2020
г. на КнРС в частите, в които са отхвърлени предявените от „А1 България“ ЕАД, ЕИК
**********************, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Илинден“, ул. „Кукуш“ №1 против Б. Й. Ф., ЕГН ********** от гр. Кюстендил, ул.
„************** искове по чл.422 ГПК за установяване вземане на ищеца в размер на
241.23 лева- главница, представляваща неизпълнени договорни задължения,
произтичащи от рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти на
изплащане с номер **********************; 69.60 лева законна лихва за забава в общ
размер, изчислена върху главницата за периода 12.04.2017 г. до 13.04.2020 г.,
неустойка в общ размер на 57.42 лв. дължима за предсрочно прекратяване договори за
мобилна услуга с тел. № ********************** и за прекратяване на договор за
фиксирана абонаментна услуга през мобилна мрежа с тел.№ **********************,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2020 г. до
окончателното изплащане, за което по ч.гр.д.№657/2020 г. по описа на РС – Кюстендил
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че против Б. Й. Ф., ЕГН
********** от гр. Кюстендил, ул. „************** дължи на „А1 България“ ЕАД,
ЕИК **********************, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Илинден“, ул. „Кукуш“ №1 сумата 241.23 лева- главница, представляваща
неизпълнени договорни задължения, произтичащи от рамков договор за електронни
съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер **********************;
сумата 69.60 лева законна лихва за забава в общ размер, изчислена върху главницата за
периода 12.04.2017 г. до 13.04.2020 г. и сума в общ размер на 57.42 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване договори за мобилна услуга с
4
тел. № ********************** и за прекратяване на договор за фиксирана
абонаментна услуга през мобилна мрежа с тел.№ **********************, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2020 г. до окончателното
изплащане, за което по ч.гр.д.№657/2020 г. по описа на РС – Кюстендил е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Б. Й. Ф., ЕГН ********** от гр. Кюстендил, ул. „************** да
заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК **********************, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ №1 деловодни разноски:
225.11 лв. за заповедното производство и 474.73 лв. за исковото производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5