№ 6088
гр. София, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 2-РИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Галя Митова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Галя Митова Гражданско дело №
20251100105883 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от С. И. Б. по чл. 7, б.”f“, вр. чл. 8, вр. чл. 3 от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (наричана по -
нататък в Решението Хагска конвенция), чрез Министерство на правосъдието на
Република България – Централен орган по смисъла на Хагската конвенция.
Молителят С. И. Б. прави искане за връщане на дъщеря му М.С. Б.а, родена на
******** г., в държавата по обичайното й местопребиваване – Република Кипър.
В молбата се излагат твърдения, че ответницата и майка на детето – С. П. Н., е
задържала незаконно детето М. на територията на Република България. Молителят
поддържа, че не е давал съгласие дъщеря му да остане да живее в град София и да се
промени обичайното й местопребиваване.
Молбата е поддържана в хода на съдебното производство лично от молителя и от
Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител – юрисконсулт Ю.Б.. Не се
претендират разноски.
Ответната страна – С. П. Н., е депозирала писмено становище, като не оспорва, че
с молителя са родители на детето М.; че са били във фактическо съжителство до 2023 г. в
Република Кипър, че Кипър е била държавата по обичано местопребиваване на детето М. до
края на м. ноември 2024 г., както и че от м. декември 2024 г. се намират на територията на
Република България с детето. Поддържа обаче, че детето не е незаконно задържано на
територията на страната, тъй като бащата е дал съгласие за оставането му, тъй дъщеря им се
нуждаела от лечение. Навежда и твърдения, че предвид фактическата им раздяла с бащата
през 2023 г. молителят не е упражнявал ефективно родителските права. Сочи, че връщането
1
на детето в Кипър би го поставило в опасност от психическо увреждане и ще влоши
емоционалното му състояние, поради което поддържа, че е налице изключението по чл. 20
от Хагската конвенция, тъй като ще бъде нарушен най – добрият интерес на детето.
Ответницата поддържа оспорването на молбата лично в съдебно заседание и чрез
процесуален представител – адвокат В. П.. Представя и писмена защита от 01.09.2025 г.
Претендира присъждане на разноски за производството.
Софийският градски съд, като взе предвид данните и анализира относимата към
предмета на делото доказателствена съвкупност, доводите и възраженията на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), и по свое
убеждение, приема от фактическа и правна страна следното:
Възникването на правото да се върне малолетното дете М.С. Б.а в Република Кипър
по реда на Хагската конвенция се предпоставя от следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) детето да е имало обичайно местопребиваване в Република Кипър
непосредствено преди неговото прехвърляне в Република България; 2) детето да е било
прехвърлено или задържано от неговата майка в Република България в нарушение на
установените в Република Кипър като държава по обичайното му местопребиваване правила
за упражняване на родителски права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на
детето да е подадена преди да изтече една година от задържането на детето в Република
България, респ. детето да не се е приспособило към средата в Република България, ако
молбата е подадена след изтичане на периода от една година; 4) бащата да е упражнявал
ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането; 5) бащата да не
е дал съгласие за прехвърлянето или задържането на детето в Република България или
впоследствие да не е приел прехвърлянето или задържането на детето в Република България;
6) да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от
психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в
неблагоприятна ситуация (чл. 13, б.“b“ от Хагската конвенция); 7) връщането на детето да не
противоречи на основните принципи на Република България в областта на защита на
правата на човека и основните свободи (чл. 20 от Хагската конвенция); 8) детето да не е
достигнало възраст и степен на зрялост, при която е уместно да се вземе под внимание и
неговото мнение, когато се противопоставя на връщането, съответно детето да не се
противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е
уместно да се взима под внимание и неговото мнение (чл. 13, ал. 3 от Хагската конвенция).
Съобразно с този фактически състав и относимата към визираните предпоставки
доказателствена съвкупност по делото, както и предвид изявленията на страните, съдът
намира, че не са налице предпоставките в тяхната кумулативност за връщане на
малолетното дете М. Б.а в държавата по обичайното му местопребиваване Република
Кипър.
Не е спорно между страните, като се установява и от приетите по делото писмени
доказателства (удостоверение за раждане - на л. 21 от делото; клетвена декларация,
представена в заверен на български език превод - на л. 24 от делото; Удостоверение за
регистрация на Отдел “Граждански Регистър и миграция“ при МВР на Република Кипър - на
л. 28 и л. 30 от делото; документ, удостоверяващ, че детето М. има педиатър на територията
на Република Кипър - л. 32 от делото), че страните са родители на малолетната М.С. Б.а,
2
родена на ******** г. в град София и, че от 16.02.2022 г. детето, молителят и ответницата са
адресно регистрирани в Република Кипър, където детето е имало и педиатър.
При изслушването им в съдебно заседание на 24.07.2025 г., бащата заяви, че е отишъл
първоначално в Кипър с временен двугодишен договор и, че заминаването на детето с
майката в края на м. ноември 2024 г. обратно в България е станало с негово съгласие, но
временно – с оглед здравословното състояние на М.. Не е искал да препятства лечението на
детето, но не е давал съгласието си за нейното оставане в България. Ответницата посочи, че
не са имали намерение да остават за постоянно в Република Кипър, а само докато трае
договора на молителя.
Не се спори между страните, че са фактически разделени в период от време,
предхождащ идването на майката с детето в град София.
Централният орган по Хагската конвенция в Република Кипър - Министерство на
правосъдието и обществения ред, е представило Удостоверение (л. 34 от делото), съгласно
което “Законите за родителите и децата от 1990 г. до 2008 г.“ предвиждат, че родителската
отговорност за непълнолетното дете се упражнява съвместно от родителите; че всяко
решение на родителите относно родителската отговорност трябва да бъде насочено към
интереса на детето, както и че родителят при когото детето не живее си запазва правото на
лична комуникация с него, а в случай на несъгласие относно правото на лична комуникация,
съдът взема решение.
Предвид изложеното относно съвместното упражняване на родителската
отговорност, която по смисъла на Хагската конвенция обхваща и въпросите относно
местопребиваването на детето ( чл. 5, б.“а“ от Конвенцията) и явното противопоставяне на
молителя детето М. да остане на територията на Република България - т.е. бащата не приема
задържането на детето, се налага изводът, че малолетната дъщеря на страните е задържана
от ответницата незаконно в град София – извън държавата по обичайното местопребиваване
на детето в Република Кипър.
Този извод на съда не се променя и от събраните в хода на съдебното дирене гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите на страните – И. Б. (баща на молителя), П.Н.
(баща на ответницата ) и св. М.И. – доведена от ответницата. Свидетелите еднопосочно
установяват безспорните между страните обстоятелства, в която част съдът ги кредитира. По
отношение на спорния между страните факт – дали бащата е дал съгласие детето М. да
остане в Република България, показанията на свидетелите не се покриват, като всеки
установява изгодни обстоятелства за страната, в чиято полза свидетелства, поради което
съдът не основава изводите си на гласните доказателства в тези им части, включително и
предвид посочената по - горе относнима нормативна уредба на родителската отговорност.
Ответницата не доказва по безспорен и категоричен начин възражението си, че
молителят не е упражнявал ефективно родителските права. Нормата на чл. 3, б.“б“ от
Хагската конвенция сочи, че по време на прехвърлянето или задържането правото на
родителска отговорност следва да е упражнявано ефективно съвместно или поотделно или
би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или
задържането. Предвид нормите на приложимото право – “Законите за родителите и децата
от 1990 г. до 2008 г. и Хагската конвенция, правото да се определя местопребиваването на
детето се упражнява съвместно. В настоящия случай, свидетелите установяват, както и
самите страни не отричат, че детето е пътувало до България с нотариално заверена
декларация от страна на молителя. Следователно, няма безспорни данни по делото, че
родителите имат право да упражняват поотделно родителската отговорност спрямо дъщеря
им – малолетната М.. В подкрепа на така формулирания извод е фактът, че между молителя
и ответницата е висящо съдебно производство – гр. дело № 14947 по описа за 2025 г. на
Софийски районен съд за предоставяне упражняването на родителските права, определяне
на местоживеенето на детето, режим на лични отношения и издръжка, което е спряно
3
понастоящем.
По мнение на настоящия съдебен състав обаче най - добрият интерес на детето не би
бил удовлетворен от връщането му в държавата по обичайното му местопребиваване.
Съгласно изготвения и приет по делото в съответствие с чл. 22а, ал. 4, вр. с чл. 15, ал.
6 ЗЗДт от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) социален доклад на компетентната по
местоживеене на малолетната М. Д“СП“ – “Слатина“, детето посещава Частна детска
градина “Доверие“ и е във втора група “Вълшебната гора“. Самото дете е споделило на
социалния работник, че му харесва там и има приятели. То посещава и допълнителни
занимания. М. има силно изградена емоционална връзка с майка си, като е в добро психо -
емоционално състояние. Майката има подкрепяща среда в лицето на своите близки и
роднини в България. Детето има личен лекар в България. Ответницата С. Н. и детето живеят
в жилище, което е нейна собственост.
Установи се по делото, че ответницата С. П. Н. полага труд по постоянно трудово
правоотношение (трудов договор - л. 55 от делото).
Връщането на дете, съгласно чл. 20 от Хагската конвенция, не трябва да противоречи
на основните принципи на Република България за защита на правата на човека и свободите,
които включват и защита на най - добрия интерес на детето; неговото право да бъде
изслушано в процеса, който засяга неговите права, съгласно българското и международното
право; забрана на дискриминация; право на семеен живот, включващо право на поддържане
на връзка с двамата родители. Детето М., родено на ******** г., не е навършило възрастта за
изслушване, която да позволява да се зачете неговото мнение – арг. от чл. 15, ал. 2 ЗЗДт.
Най - добрият интерес на детето е дефиниран с разпоредбата на §1, т. 5 от ДР на ЗЗДт
и изисква преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики
на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение
към детето. Спрямо конкретиката на случая тази преценка е свързана с малката възраст на
малолетната дъщеря на страните – М. е на 5 години, отглеждана е преимуществено от майка
си за времето от м. 12. 2024 г. и понастоящем, с която има изградена силна емоционална
връзка. Детето е интегрирано в образователната система, поддържа контакти с връстници,
има и личен лекар. Същевременно, от молителя не са ангажирани доказателства,
посредством които да се установи за какъв период от време и къде ще продължи да
пребивава в Република Кипър (същият е бил там на временен двугодишен трудов договор);
при какви условия (жилищни, здравни, образователни и пр.) ще се отглежда детето там.
Родителите на бащата живеят постоянно в Република България и няма данни, че молителят
ще има подкрепата на членовете на своето семейство при отглеждане на малолетната М..
Предвид посочените релевантни обстоятелства следва обоснован извод, че съществува
неяснота относно това ще бъде ли защитен най – добрият интерес на малолетното дете при
връщането му в Кипър и дали няма да се постави в по - неблагоприятна за него среда, от
тази, в която пребивава на територията на Република България.
Що се отнася до правото на семеен живот на детето, включително режима на лични
отношения с родителите и останалите въпроси, които обхваща, всички те ще бъдат
разрешени в рамките на образуваното съдебно производство по описа на СРС.
Съобразно изложеното съдът обосновава краен извод, че молбата за връщането на
детето М.С. Б.а в Република Кипър се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските.
Съобразно изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
4
ответницата С. Н., възлизащи на сумата от 1 400.00 лева – адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие (л. 68 от делото). Възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, предвид усилията по защитата
(изготвяне на становище по молбата, участие в съдебни заседания, ангажиране на гласни
доказателства, депозиране на писмена защита) и предмета на делото, включващ
международен елемент.
-ри
Така мотивиран, Софийският градски съд, Гражданско отделение, II брачен
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на С. И. Б., ЕГН **********, постъпила чрез Министерството
на правосъдието на Република България, като Централен орган по смисъла на чл. 6 от
Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца - за
връщането на детето му М.С. Б.а, ЕГН **********, в Република Кипър, като
неоснователна.
ОСЪЖДА С. И. Б., ЕГН **********, да заплати на С. П. Н., ЕГН **********, сумата
от 1 400.00 (хиляда и четиристотин) лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба пред Апелативен съд -
София, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5