РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Пловдив, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20245300502916 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ответника по спора П. К. Б., ЕГН - ********** Решение № 2 823 от
20.06.2024 г., пост. по гр.д. № 2 492/2023 г. на РС - Пловдив в частта, с която е уважен
предявения срещу въззивника иск по чл. 422 от ГПК за разликата от 391,60 лв. до 476, 06
лева – непогасена главница по сключен между Б. и „ Ти Би Ай Банк „ ЕАД Договор за
потребителски кредит № ***2**г..
Въззивникът поддържа оплаквания за неправилност и искане за отмяна на решението
в тази му част и отхвърляне на иска за посочената разлика. Претендира разноски за
въззивното производство.
Въззиваемото търг. дружество „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК
********* е депозирало отговор за неоснователност на жалбата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Заявява възражение по чл. 78
ал. 5 от ГПК досежно заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар за въззивното
производство.
В жалбата и в отговора не са заявени доказателствени искания.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по иск с правно основание чл. 422
от ГПК.
Ищецът „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК претендира да се признае за
установено, че ответникът П. К. Б., ЕГН – ********** има непогасени вземания към
ищцовото дружество в качеството му на цесионер, произтичащи от сключен между Б. и „ Ти
1
Би Ай Банк „ ЕАД / цедент на ищеца / Договор за потребителски кредит № ***/2**г. както
следва: 476, 06 лв. – главница; 19, 08 лв. – възнагр. лихва за периода 05.03.2017 г. –
06.05.2017 г. и 20, 96 лв. – обезщетение за забава за периода 05.03.2017 г. – 05.10.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2017 г. – които вземания
предмет на издадена Заповед за незабавно изпълнение № 10 211/25.10.2017 г. по ч.гр.д. № 16
629/2017 г. по описа на РС – Пловдив.
Районният съд е приел, че процесният договор за кредит е недействителен на
основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ГПК и на основание чл. 23 от ГПК е уважил иска
само до размера на непогасената чиста стойност на кредита – главницата, която - на база
ангажираните по делото доказателства, е приел да е в размер на 476, 06 лева.
В отхвърлителната му част решението е влязло в сила. Влязло е в сила и досежно
уважената част от главницата до размера й от 391,60 лева.
Въззивната жалба на ответника по спора Б. е срещу решението в частта, с която
искът е уважен за разликата над 391,60 лв. до 476, 06 лева. Поддържа, че правилно съдът
приел, че чистата стойност на кредита по сключения Договор за потребителски кредит от
27.10.2026 г. е сумата 560 лв., че по договора той е заплатил 168, 40 лв., както и че
договорът за кредит е изцяло недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, т.к. не отговаря на
императивните изисквания по чл. 10 ал. 1 и чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК. Неправилно обаче – с
оглед така приетата недействителност, приспаднал платените от него 168, 40 лв. от всички
задължения по договора / главницата от 560 лв., договорната лихва и лихвата за просрочие /,
а не само от главницата. Поддържа, че на основание чл. 23 от ЗПК платеното от потребителя
трябва да се отнесе само към погасяването на главницата, при което искът за същата е
основателен до размер на 391, 60 лева. Съдът неправилно възприел заключението на ССчЕ,
че остатъчното задължение за главница по кредита след казаното плащане е в размер на 476,
06 лв., т.к. този размер експертът е определил като платените 168, 40 лв. е отнесъл за
погасяване както на главницата, така и на договорната лихва и лихвата за просрочие – т. е.
като при действителен договор, какъвто процесният не е.
Въззиваемото дружество поддържа, че дължимата сума – непогасена главница по
договора, е определена съобразно заключението на приетата по делото ССчЕ, което не е
оспорено в производството пред първоинстанционния съд, съответно не може да се оспорва
пред настоящата инстанция.
Съдът установи, че съгласно приетото от първоинстанционния съд заключение на
ССчЕ, до датата на договора за цесия въззивникът е извършил погашения по кредита към
стария кредитор в общ размер от 168, 40 лв., след договора за цесия не е извършвал
плащания по кредита. Платените 168, 40 лв. „ Ти Би Ай Банк „ ЕАД е отнесла за погасяване
на следните вземания: лихва за просрочие - 2,71 лв., възнагр. лихва – 14,55 лв., главница –
151,41 лева. Така остатъчната непогасена главница е в размер на 476, 06 лв. - от общо
усвоената по договора кредитна сума от 560 лева.
С оглед така установеното по делото и във връзка с възведените в жалбата доводи и
възраженията на въззиваемата страна в отговора по чл. 263 от ГПК, жалбата се явява
основателна. С оглед приетата от съда недействителност на договора за кредит на основание
чл. 22 от ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита - чл. 23 от ЗПК. Тъй
като недействителността е изначална – още към датата на сключването на договора, всички
престирани от потребителя плащания по кредита следва да се отнесат за погасяване на
главницата по същия, която в случая е в размер на 560 лева. Следователно непогасената
главница е в размер на 391,60 лв. – както поддържа въззивникът, а не в размер на 476,06 лв.
– както неправилно е приел районния съд. Съответно за разликата над 391,60 лв. до 476,06
лв. искът се отхвърля като неоснователен – след отмяна на първоинстанционното решение за
уважаването му в тази му част.
2
Възражението на ответника по жалбата е неоснователно, т.к. не се касае за оспорване
на заключението на приетата ССчЕ досежно извършените от вещото лице изчисления, а за
погрешен правен извод на първоинстанционния съд – в нарушение на чл. 23 от ЗПК,
относно начина, по който следва да се определи остатъчната непогасена главница съобразно
извършените от потребителя плащания по кредита и казаната изначалната недействителност
на договора за кредит.
С оглед този резултат – уважаване на въззивната жалба изцяло, на жалбоподателят се
следват всички направени от него разноски за въззивното производство. Те са в размер на
575 лв. – 75 лв. ДТ и 500 лв. възнаграждение за един адвокат. Възражението за прекомерност
на адвокатския хонорар е неоснователно. Действително делото е с ниска фактическа и
правна сложност, но и възнаграждението на адвоката е в нисък размер, т.е. не е прекомерно
спрямо сложността на делото. Отчита се и извършената от адвоката работа / подаване на
жалба, явяване в открито съдебно заседание с пледиране по същество /, съобразява се
обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Отменя Решение № 2 823 от 20.06.2024 г., пост. по гр.д. № 2 492/2023 г. на РС -
Пловдив в частта, с която на основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че
съществува вземане на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК ********* в
качеството му на цесионер към П. К. Б., ЕГН – ********** за главница, произтичаща от
сключен между Б. и „ Ти Би Ай Банк „ ЕАД / цедент на ищеца / Договор за потребителски
кредит № ***/2** г. в размер на 84, 46 лева / разликата над 391,60 лв. до 476, 06 лева /,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.10.2017 г. – за което вземане издадена
Заповед за незабавно изпълнение № 10 211/25.10.2017 г. по ч.гр.д. № 16 629/2017 г. по описа
на РС – Пловдив, и в тази част Отхвърля предявеният от„ Агенция за събиране на
вземания „ ЕАД, ЕИК ********* срещу П. К. Б., ЕГН – ********** иск по чл. 422 от ГПК.
Осъжда „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на П.
К. Б., ЕГН – ********** разноски за въззивното производство в размер на 575 / петстотин
седемдесет и пет / лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3