Р Е Ш
Е Н И Е
№
146
гр. Пловдив,
10.01.2011г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ХІІІ-ти гр. състав, в открито заседание на 10.12.2010г., в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
При участието на секретаря Мария
Христева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2606/08г. по описа
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск
с правна квалификация чл.34 ЗС от С.В.Т., ЕГН:********** против И.Х.Р., ЕГН:**********,
Л.Д.Р., ЕГН:**********, Д.Л.Р., ЕГН:********** и А.Л.Р., ЕГН:********** за делба на следния недвижим имот:
УПИ от кв. по плана на градска част, гр.П, одобрен със заповед
ОА-424/17.03.1994г. и по кадастлания план на
градска част, одобре със заповед РД-02-14-223-/27.12.2000г., целият
застроен и незастроен с площ от 235 кв.м, с административен
адрес гр.П, ведно с изградените в
поземления имот двуетажна масивна жилщна сграда със застроена площ 86 кв.м по
документи, заедно със всички други сгради и подобрения в имота.
След като е
приета кадастрална карта на гр.П, одобрена със заповед РД-18-48/03.06.2009г. на
ИД на АГКК-гр.С, ищецът е индивидуализирал делбените имоти, като следва: поземлен имот с идентификатор 56784.566.899, с площ 234 кв.м, с административен
адрес гр.П.., ул.”П. С.. М..”№, с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – средно застрояване, със стар
идентификатор - №1639, кв., парцел , ведно
с построените в него : 1. сграда с
идентификатор 56784.506.899.1, със
ЗП от 47 кв.м, брой етажи – 2, предназначение – други вид сграда за обитаване, описана в Им като двуетажна МЖС със ЗП от
86 кв.м по нотариални актове; 2. сграда
с идентификатор 56784.506.899.2, със
ЗП от 17 кв.м, брой етажи – 1, предназначение – други вид сграда за обитаване; 3. сграда с идентификатор 56784.506.899.4, със ЗП от 5 кв.м, брой етажи – 1,
предназначение – постройка на допълващо застрояване. По отношение на описания в
Им гараж, който на скицата от кадастъра е отразен като сграда с идентификатор 56784.506.899.4, с площ от 17 кв.м, 1 ет., постройка допълващото застрояване, ищецът
е посочил, че не е предмет на иска за делба, тъй като към настоящия момент е
разрушена й не съществува.
Ищецът твърди,
че процесният имот е бил собственост на Л. П Г, бивш. Жител ******, на
основание нот.акт №111, том 11, дело №1812/1929г. След смъртта му, имотът бил
наследен от съпругата му ЛИ П... и двете му деца Д.... Л.Р. и П.Л. П при равни
права от по 1/3 ид.части. След смъртта на Л.. П.. на***, нейната 1/3 ид.част
станала собственост по наследяване на децата й Д.... Л.Р. и П.Л. П., като те
станали собственици на по ½ ид.част от имота. С договор за дарение от
20.01.1993г., П.Л. П. прехвърли на дъщеря си Л.. П.. Т. придобитата по
наследство от майка му ½ ид.част от имота. След смъртта на Л.. П.. Т.,
собствеността върху нейната ½ ид.част от имота преминала в собственост
на наследника й по закон - ищцата С.В.Т..
По отношение
правата на ответниците И.Р. и Л.Р. се посочва, че след смъртта на Д.... Р.,
нейната ½ ид.част от имота преминала в собственост на законните й
наследници – синовете й Х... Д.Р. и Л.Д.Р., които придобили по ¼
ид.части от имота. Посредство дарение, извършено на*** с договор, обективиран в
нот.акт №, том дело №г., Х... Д.Р. дарил
на сина му И.Х.Р., ¼ ид.част от процесния имот. Досежно правата на
другите двама ответници Д.Л. Р и А.Л.Р., конституирани по реда на чл.228, ал.3 ГПК , ищецът посочва, че те произтичат от договор за дарение от ***, с който
Л.Д.Р. им прехвърлил собствената му ¼ ид.част от процесния имот.
Отговори на ИМ
са депозирани само от Л.Р. и И.Р., в които същите считат, че следва да се
допусне делба само на 2-етажната МЖС, а от делбената маса се изключат:
1-етажната МЖС – лятна кухня с баня и тоалетна, пристроена към източната част
на 2-етажната МЖС, която била построена от Д.... Л.Р. и Х... Д.Р. през
1962-63г., от когато се ползвала едниствено от тях и Л.Р. и която те били
придобили по давност чрез владение повече от 10г, както и 2 бр. полумасивни
навеси, покрити с дървена ламперия и ондулин, построени в североизточния край
на имота, които били построени от Л.Р. и съпругата му, които ги придобили по
давност.
Като взе
предвид становищата и възраженията на страните и доказателствата по дялото,
съдът прие за установено следното:
Изложената в
ИМ фактология относно правата на страните по делото по отношение на процесния
имот се потвърждава й от представените с ИМ доказателства. Налагат се следните
изводи – налице е съсобственост между С.В.Т., И.Х.Р., Д.Л.Р. и А.Л.Р., при
следните квоти: ½ ид.част за ищцата, на основание наследствено
правоприемство от майка й Л.. П.. Т., ¼ ид. част за И.Х.Р. на основание
извършено в негова полза дарение от*** с нот.акт №, том , дело №г. от баща му
Х... Д.Р. и по 1/8 ид.части за Д.Л.Р. и А.Л.Р. на основание дарение в тяхна
полза от 02.02.2009г., с който баща им Л.Д.Р. им прехвърлил собствената му
¼ ид.част от процесния имот. Оттук се налага й извода, че Л.Р. не е
съсобственик, тъй като се е разпоредил изцяло с притеажваната от него ¼
ид.част от имота в полза на децата си, поради което искът за делба по отношение
на него следва да се отхвърли.
С изключение
на 2-етажната МЖС, представляваща сграда с идентификатор 56784.506.899.1 по КК
на гр.Пловдив, със ЗП от 47 кв.м, брой етажи – 2, предназначение – други вид
сграда за обитаване, описана в Им като
двуетажна МЖС със ЗП от 86 кв.м по нотариални актове, която е била обект на
вещнопрехвърлителни сделки и представлява самостоятелен обект на правото на
собственост, за останалите постройки в процесния имот, за които се твърди, а и
се установи от извършената СТЕ, че съществуват в имота, не се представиха
доказателства за законност, респ. търпимост, поради което те не представляват
самостоятелни обекти на правото на собственост и ще се допуснат до делба заедно
с дворното място. Така или иначе,
постройките, които нямат самостоятелен характер, а представляват подобрения, се
делят винаги с дворното място, дори да няма искане за това. По отношение на
тези пък, които са самостоятелен обект на правото на собственост – в конкретния
случай, това е 2-етажната МЖС, която се установи, че е със ЗП от 47 кв.м, те
винаги подлежат на делба заедно с дворното място освен ако искът за делба не е
само за дворното място без построените в него сгради, какъвто също не е
настоящият случай.
По изложените
съображения, съдът намира, че искът за делба на УПИ ІІІ- от кв. по плана
на градска част, гр.П, представляващ
поземлен имот с идентификатор 56784.566.899 по кадастрална карта на гр.П,
одобрена със заповед РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК-гр.С, с площ кв.м, с административен адрес гр.П.., ул.”П.
С.. М..”№, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – средно застрояване, със стар идентификатор - №1639, кв.,
парцел ІІІ, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и
заедно със всички други сгради и подобрения в имота, се явява основателен, като
делбата ще бъде допусната между следните лице и при следните квоти: С.В.Т. –
½ ид.част, И.Х.Р. – ¼ ид.част, Д.Л.Р. и А.Л.Р. - по 1/8 ид.част.
Както се посочи по-горе, ответникът Л.Р. не е съсобственик, тъй като се е
разпоредил изцяло с притежаваната от него ¼ ид.част от имота в полза на
децата си, макар и след завеждане на исковата молба, поради което искът за
делба по отношение на него следва да се отхвърли, а на основани чл.9 от
Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, С.В.Т. ще бъде
осъдена да заплати по сметка на ВСС 25 лв държавна такса.
Ето защо,
съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА
съдебна делба между С.В.Т., ЕГН:**********, И.Х.Р., ЕГН:**********, Д.Л.Р.,
ЕГН:********** и А.Л.Р., ЕГН:**********, на следния недвижим имот:
- УПИ ІІІ- от
кв. по плана на градска част, гр.П,
одобрен със заповед ОА-424/17.03.1994г. и по кадастралния план на градска част,
одобрен със заповед РД-02-14-223-/27.12.2000г., целият застроен и незастроен с
площ от кв.м, с административен адрес
гр.П, представляващ поземлен имот с
идентификатор 56784.566.899 по кадастрална карта на гр.П, одобрена със
заповед РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК-гр.С, с площ кв.м, с административен адрес гр.П.., ул.”П.
С.. М..”№, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – средно застрояване, със стар идентификатор - №1639, кв., парцел
ІІІ, ведно с построените в него двуетажна
масивна жилищна сграда, представляваща сграда
с идентификатор 56784.506.899.1 по кадастрална карта на гр.П, одобрена със
заповед РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК-гр.С, със ЗП от 47 кв.м, брой
етажи – 2, предназначение – други вид сграда за обитаване, както и заедно със
всички други сгради и подобрения в имота.
при следните
квоти: за С.В.Т. – ½ ид.част, за И.Х.Р. – ¼ ид.част, за Д.Л.Р. и
А.Л.Р. - по 1/8 ид.част.
ОТХВЪРЛЯ иска
на С.В.Т., ЕГН:********** за делба на УПИ ІІІ- от кв. по плана на градска част,
гр.П, ведно с построените в него
двуетажна масивна жилищна сграда и всички други сгради и подобрения в имота по
отношение на Л.Д.Р., ЕГН:**********.
ОСЪЖДА С.В.Т.,
ЕГН:********** да заплати по сметка на ВСС 25 лв държавна такса с оглед
отхвърлянето на иска за делба по отношение на Л.Д.Р., ЕГН:**********.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: /П /
Вярно с оригинала:
ВГ