Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 31.08.2022
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на пети октомври през
2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря В.Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 10031 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 179263 от 30.07.2019 г. СРС, 158 с-в, по
гр.д.№ 536/2018 г. е признал за установено по исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД
срещу З.К.Ж. с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149
ЗЕ, че З.К.Ж. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 827,71 лв.-главница, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода 16.01.2015 г.-30.04.2016 г.
за имот, находящ се в гр.София, жк „*********бл.*********с
абонатен № 126379 и сумата от 5,16 лв.-главница, представляваща такса за дялово
разпределение за периода от 16.01.2015 г. до м.04.2016 г. със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-21.08.2017
г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д.№ 57291/2017 г. по описа на СРС, 158 с-в, като
е отхвърлил иска за стойност на доставена топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 827,71 лв. до пълния предявен размер от 1 851,03 лв. и
за периода 01.05.2013 г.-15.01.2015 г. и иска за такса за дялово разпределение
за разликата над уважения размер от 5,16 лв. до пълния предявен размер от 8,35
лв. и за периода м.06.2014 г.-15.01.2015 г., както и изцяло исковете за сумата
от 360,81 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.08.2014 г. до 31.07.2017 г. и за сумата от
1,68 лв.-обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода
15.08.2014 г.-31.07.2017 г.; признал е за установено по исковете, предявени от
„Т.С.“ ЕАД срещу Д.П.Т. с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД
вр. чл.149 ЗЕ, че Д.П.Т. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 166,43 лв.-главница,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.08.2014
г.-30.04.2016 г. за имот, находящ се в гр.София, жк „*********бл.*********с
абонатен № 126379 и сумата от 7 лв.-главница, представляваща такса за дялово
разпределение за периода от 01.08.2014 г. до м.04.2016 г. със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-21.08.2017
г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д.№ 57291/2017 г. по описа на СРС, 158 с-в, като
е отхвърлил иска за стойност на доставена топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 1 166,43 лв. до пълния предявен размер от 1 851,03
лв. и за периода 01.05.2013 г.-31.07.2014 г. и иска за такса за дялово
разпределение за разликата над уважения размер от 7 лв. до пълния предявен
размер от 8,35 лв. и за периода м.06.2014 г.-31.07.2014 г., като погасени по
давност, както и изцяло исковете с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за
сумата от 360,81 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.08.2014 г. до 31.07.2017 г. и за сумата от
1,68 лв.-обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода
15.08.2014 г.-31.07.2017 г.; признал е за установено по исковете, предявени от
„Т.С.“ ЕАД срещу К.П.Т. с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД
вр. чл.149 ЗЕ, че К.П.Т. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 166,43 лв.-главница,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.08.2014
г.-30.04.2016 г. за имот, находящ се в гр.София, жк „*********бл.*********с
абонатен № 126379 и сумата от 7 лв.-главница, представляваща такса за дялово
разпределение за периода от 01.08.2014 г. до м.04.2016 г. със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-21.08.2017
г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д.№ 57291/2017 г. по описа на СРС, 158 с-в, като
е отхвърлил иска за стойност на доставена топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 1 166,43 лв. до пълния предявен размер от 1 851,03
лв. и за периода 01.05.2013 г.-31.07.2014 г. и иска за такса за дялово
разпределение за разликата над уважения размер от 7 лв. до пълния предявен
размер от 8,35 лв. и за периода м.06.2014 г.-31.07.2014 г., като погасени по
давност, както и исковете с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата
от 360,81 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.08.2014 г. до 31.07.2017 г. и за сумата от
1,68 лв.-обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода
15.08.2014 г.-31.07.2017 г., като неоснователни.Решението е постановено при
участието на „Б.“ ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците К.П.Т. и Д.П.Т. в частта, с която са уважени
исковете срещу тях с оплаквания, че в тази част решението е незаконосъобразно и
постановено в нарушение на материалния закон.Въззивниците
твърдят, че пред първата инстанция изрично са оспорили да са клиенти за
топлинна енергия за битови нужди на „Т.С.“ ЕАД.Твърдят, че към по делото
липсват доказателства те или наследодателят им П.М.Т. да са собственици или да
им е учредено право на ползване върху процесния имот, и че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че наследодателят им е бил собственик на имота
въз основа на волеизявления на другия ответник по делото, който е представил
договор за закупуване на наследство.Излагат доводи, че от представените
документи не може да се направи извод какво имущество е притежавал починалият
наследодател и кой наследник каква част е наследил.Молят съда да отмени
решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендират разноски.
Ответникът по въззивните жалби-„Т.С.“
ЕАД оспорва същите, без да излага конкретни доводи.Моли съда да потвърди
обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„Б.“ ООД не взема становище по
въззивните жалби.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С-.” АД твърди, че на 21.08.2017 г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу З.К.
Ж., Д.П.Т. и К.П.Т. при условията на разделна отговорност /по 1/3 за всеки/ за
сумата от 5 553,10 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот-апартамент № 76, находящ се в гр.София, жк „*********бл.*********аб.№ 126379
за периода 01.05.2013 г.-30.04.2019 г., отразена във фактури № № **********/31.07.2014 г.,
**********/31.07.2015 г. и № **********/31.07.2016 г.; 1 082,45 лв.-лихва
за забава за периода 15.08.2014 г.-31.07.2017 г.; сумата от 25,04 лв.-сума за разпределение на топлинната енергия за
периода м.06.2014 г.-м.04.2016 г. и 5,04 лв.-лихва за забава за периода от 08.08.2014
г. до 31.07.2017 г. със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумите.Твърди, че длъжниците са подали възражение по чл.414 ГПК
срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 57291/2017 г. на СРС, 158 с-в и на ищеца е
даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Ищецът твърди,
че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД
и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и
др.Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 3Е и спрямо него са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр.София, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР, в
сила от 12.03.2014 г.В раздел XI от ОУ от 2014 г., чл.33, ал.1 от ОУ от 2014 г. е
посочено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача.Твърди, че от 12.03.2014 г. дружеството ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за топлинна
енергия в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи.Ответниците са ползвали доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период и не са погасили задълженията си.Съгласно чл.139
ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а.Сградата, в която се
намира имотът на ответницата, е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с „Б.Б.”
ООД.За предоставената услуга дялово разпределение клиентите дължат суми за
разпределение на топлинна енергия към топлопреносното предприятие съгласно
чл.61 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. и чл.36, ал.1 от ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***.Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че му
дължат сумата от по 1 851,03 лв.-главница, представляваща стойност на
неплатена топлинна енергия за описания топлоснабден имот за периода 01.05.2013
г.-30.04.2016 г.; по 360,81 лв.-лихва за забава върху главницата за периода
15.08.2014 г.-31.07.2017 г.; по 8,35 лв. за разпределение на топлинната енергия
за периода м.06.2014 г.-м.04.2016 г. и 1,68 лв.-лихва за забава за периода от
08.08.2014 г. до 31.07.2017 г. със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумите.
Със заявление вх.№ 3065304/21.08.2017 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу З.К. Ж., Д.П.Т. и К.П.Т. за процесните
суми.На 26.09.2017 г. СРС, 158 с-в, по ч.гр.д.№ 57291/2017 г. е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Длъжниците
са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение.Съобщението за
възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 04.12.2017
г.Исковата молба е подадена на 04.01.2018 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
Видно от протокол от 28.08.2002 г. ОС на етажните
собственици в сградата, находяща се в гр.София, жк „*********бл.*******е
взело решение за сключване на договор с „Б.Б.“ ООД за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“.В списъка с етажни собственици
фигурира името и подписа на П.М.Т..
На 29.08.2002 г. е подписан договор между ЕС на адрес-гр.София,
жк „*********бл.*******и „Б.Б.“
ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.
Видно от писмо изх.№ КО-7000-2/14.02.2005 г. П.М.Т. е
починал, като е издаден акт за смърт № 269/29.04.1995 г. и е оставил за
наследници по закон: Д.П.Т.-съпруга, Р.П.Т.-дъщеря и К.П.Т.-син.
С договор за продажба на наследство то 16.01.2015 г.,
сключен с нотариална заверка на подписите с рег.№ 00667/16.01.2015 г. Р.П.Т. е
продала на З.К.Ж. цялото си наследство като съвкупност от права и задължения,
останало от покойната й баба и наследодателка Р. Г.В.,
починала на 31.05.1986 г. и баща и наследодател П.М.Т., починал на 28.04.1995
г. за сумата от 9 000 лв.
Представени са и индивидуални справки за ползвана топлинна енергия за
процесния период на името на К.П.Т.,
формуляр за отчет на уредите за дялово разпределение от 11.06.2015 г. с
посочен абонат К.П.Т., подписани от клиента и констативни протоколи за неосигурен
достъп от 13.06.2014 г., 26.06.2014 г., 13.06.2016 г. и 25.06.2016 г.
От заключението на приетата техническа експертиза на вещото лице М.Томов е
установено, че според главните отчети изравнителните сметки в процесния имот
има 2 бр. радиатори без ИРРО и една тръбна лира без ИРРО, за които е начислена
служебно топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата.Поради
липса на узаконен водомер за топла вода
в имота топлинната енергия за БГВ се начислява служебно на „брой лица“ с
разходна норма 140 л/денонощие на 1 бр. потребител.Според ФДР през процесния
период ползвателите са били трима.За периодите м.05.2013 г.-м.04.2014 г. и
м.05.2015 г.-м.04.2016 г. абонатът не е осигурил достъп.За периода м.05.2014
г.-м.04.2015 г. абонатът е осигурил достъп.Липсата или не на достъп до имота на
служителите на ФДР не променя начисленията на абоната, защото в имота няма
уреди за дялово разпределение и водомер и се начислява.Технологичните разходи
са за сметка на доставчика на топлинна енергия, а чистото количество топлинна
енергия се разпределя между потребителите.За процесния период дяловото
разпределение е извършвано от „Б. България“ ЕООД съгласно изискванията на ЗЕ,
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и ОУ на „Т.С.“ ЕАД за продажба на топлинна енергия
за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-001/07.01.2008 г.,
както и с решение № 02/03.02.20154 г. на ДКЕВР.Сумата за потребена
топлинна енергия за процесния период възлиза на 5 553,15 лв., в която не
са включени предишни просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди
извън процесния, суми за дялово разпределение и лихви.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице В.Петрова
е установено, че липсват данни за постъпили плащания за погасяване на процесните
суми.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В частта, с която
предявените положителни установителни искове са отхвърлени спрямо въззивниците решението
е влязло в сила поради необжалването му и не е предмет на настоящото
производство.
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
същите се явяват допустими, тъй като длъжниците са подали възражения по чл.414 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че ответниците са потребители
на топлинна енергия за процесния имот, като се е позовал на признание,
съдържащо се във възражението на З. Ж. /спрямо която решението е влязло в
сила/, че е съсобственик на имота на основание договор за покупко-продажба на
наследство, протокола от ОС на етажните собственици и имената, на които се води
партидата.По отношение на размера на доставената топлинна енергия съдът е
кредитирал заключението на приетата по делото техническа експертиза.Съдът е
разгледал възражението на ответниците-въззивници в настоящото производство за
погасителна давност, като е приел, че с оглед датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение погасени с изтичането на 3-годишния
давностен срок са вземанията за периода 01.05.2013 г.-м.07.2014 г. вкл. и е
уважил частично исковете за главница за топлинна енергия за отопление и за
дялово разпределение.
Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по
делото доказателства не е установено, че въззивниците имат качеството на
потребители на топлинна енергия за процесния период.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Според нормата на чл.155, ал.1,
т.2 ЗЕ потребителите на топлинна енергия в сграда-ЕС заплащат консумираната
топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е предвидено, че
топлинната енергия за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не
са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането
им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат
специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
По делото не са представени доказателства, че въззивниците са собственици,
респ. носители на вещно право на ползване върху процесния
имот, нито че наследодателят им П.М.Т. е бил собственик на имота.В представения
списък с етажни собственици, в който фигурира името и подписа на П.М.Т. не е
посочен номер на апартамента.Налице е и противоречие относно обстоятелството на
чие име се води партидата на имота-в заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза е посочено, че при извършена проверка в ищцовото дружество по партидата с аб.№
126379 титуляр е З.К. Ж. и др., а в представените индивидуални справки за
използваната топлинна енергия и формуляр
за отчет е посочено името на К.П.Т..При това положение съдът счита, че е налице
само индиция, че ответникът е съсобственик на процесния имот и потребител на топлинна енергия, но предвид
изложените несъответствия и с оглед липсата на доказателства, че наследодателят
е бил собственик на имота, ищецът не е
провел пълно доказване, че следва да се ангажира отговорността на въззивника на предявеното основание.По отношение на въззивницата Д.П.Т. липсват данни същата да е записана като
титуляр на партида, съответно доказателства за наличие на право на собственост,
респ. вещно право на ползване върху имота.
Поради изложеното съдът счита, че по делото не е проведено пълно доказване,
че въззивниците са потребители на топлинна енергия за
битови нужди за имота по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и предявените срещу тях
искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
Поради разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение следва да се отмени в частта, с която са уважени исковете с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД
срещу К.П.Т. и Д.П.Т., както и в частта, с която посочените ответници са осъдени да заплатят на
ищеца съдебни разноски в размер на по 174,07 лв. за исковото производство и на
по 32,27 лв. за заповедното производство, като вместо него се постанови ново, с
което исковете посочените искове се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
въззивниците по 25 лв.-разноски за държавна такса съгласно представените
списъци по чл.80 ГПК.На основание чл.38, ал.2 ЗА в полза на адвокат М. Л.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за
процесуално представителство на двамата въззивници.Съдът
намира за основателно възражението на въззиваемата
страна за прекомерност на претендираното възнаграждение с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото и предвид обема на извършената работа,
тъй като пълномощникът е подал обща въззивна жалба, без да е изложил отделни
основания за неправилност на първоинстанционното решение по отношение на
отделните въззивници и не се е явил лично в съдебно заседание, а е преупълномощил друг процесуален представител.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 179263 от 30.07.2019 г. на СРС, 158 с-в,
по гр.д.№ 536/2018 г. в частта, с която са уважени исковете с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.П.Т.
и К.П.Т., както и в частта, с която Д.П.Т. и К.П.Т. са осъдени да заплатят на „Т.С.“
ЕАД разноски в размер на по 174,07 лв. за исковото производство и на
по 32,27 лв. за заповедното производство, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК*********и с адрес: ***
срещу Д.П.Т. с ЕГН ********** и К.П.Т. с ЕГН **********,*** за признаване за
установено, че Д.П.Т. и К.П.Т. дължат на
„Т.С.“ ЕАД сумата от по 1 166,43 лв.-главница, представляваща стойността
на доставена топлинна енергия за периода 01.08.2014 г.-30.04.2016 г. за имот,
находящ се в гр.София, жк „*********бл.*********с
абонатен № 126379 и сумата от по 7 лв.-главница, представляваща такса за дялово
разпределение за периода от 01.08.2014 г. до м.04.2016 г. със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-21.08.2017
г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д.№ 57291/2017 г. по описа на СРС, 158 с-в, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК*********и с адрес: *** да заплати
на Д.П.Т. с ЕГН ********** и К.П.Т. с ЕГН **********,*** сумата от по 25 лв. на
всеки от тях на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК*********и с адрес: *** да заплати
на адвокат М. Л.Л. с ЕГН ********** и с адрес на
упражняване на дейността: гр.София, ул. „*********/офис-партер/ сумата от 300
лв. на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.