№ 25
гр. Момчилград, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Д.а
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20245150200045 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН, и е образувано по жалба на Т. З. А.
с ЕГН- **********, от с.**********, ул.“Васил Левски“ № 34, общ.Кирково,
против Наказателно постановление № 24-0318- 000049/ 07.03.2024 г.,
издадено от Началник на РУ- Кирково, към ОД на МВР– Кърджали, с което
на основание чл.184 ал.5 вр. чл.184 ал.1 т.1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение по
чл.106 ал.1 от ЗДвП.
Жалбата съдържа искане за отмяна на НП, като се развиват подробни
съображения в насока за незаконосъобразност на НП, като се навеждат
конкретни оплаквания- при издаването на АУАН и НП са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като се посочва, че
акцентът в тях е бил поставен на обстоятелството, че той е собственик на
животното, а съгласно закона следвало да се установи дали той е водач на
животно и като такъв дали е присъствал на настъпилото ПТП. Освен това не
било установено, че именно негово животно е предизвикало ПТП, като
заявява, че неговите животно по това време са били в обора, и той не е
допуснал нарушение на посочената разпоредба от ЗДвП. Направено е искане
за отмяна на обжалваното нак.постановление като неправилно и
незаконосъобразно, като претендира разноски.
1
Жалбодателят, редовно призован, не се явява в с.з., и не се
представлява, като от адв.К. Б. от АК- Кърджали е постъпило писмено
становище, с което поддържа жалбата, по съображения, изложени в същото.
АНО- редовно призован, не изпраща представител, като в писменото
становище иска оставяне на жалбата без уважение. Постъпила е молба от
гл.ю.к.на ОДМВР- Кърджали, с която се иска оставяне без уважение на
жалбата, респ. потвърждаване на обжалваното НП. Претендира ю.к.
възнаграждение, и се прави възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение.
След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 05.02.2024г. около 18,40 часа свидетелят А. Д.– полицай в РУ-
Кирково при ОД на МВР– Кърджали, който е бил на работа със своят колега
К. Й., е получил сигнал за ПТП с животно /крава/, настъпило на път KRZ
1107 на км 4+400м. На място установили л.а. "Фолксваген Голф", с рег. №
******* с водач В.Е.И. с ЕГН- ********** от с.Джерово, общ.Кирково, като
животното не е било установено на местопроизшествието, т.к. било избягало
по посока с.Кремен, общ.Кирково. Водачът на МПС- В.Иванова е била
изпробвана за употреба на алкохол с тех.средство, който е отчел нулев
резултат. На следващият ден- 06.02.2024г. полицейските служители са
получили гласна информация, че животното се намира в с.Кремен, и се
установили, че същото е в обора на жалбоподателя- забелязали, че по
животното има следи от ПТП. Собственикът на животното, жалбоподателя Т.
А., е заявил, че не знае за случилото се и не е забелязал животното.
Пол.служители са съставили АУАН серия GA № 1188857/ 06.02.2024г. за
нарушение по чл.106 ал.1 от ЗДвП- за това, че на 05.02.2024г. в 18,40 часа в
община Кирково, по път KRZ 1107 на км 4+400м, като собственик на
домашно животно /крава/ я оставил в обхвата на пътя без надзор, в следствие
на което същата внезапно е тръгнала да пресича пътното платно от дясно в
ляво, и е била блъсната от правилно движещо се МПС- л.а. "Фолксваген
Голф", с рег. № ******* с водач В.Е.И. с ЕГН- ********** и е настъпило
ПТП с материални щети на автомобила и самото животно е било ранено, като
водачката е била леко ранена /прегледана от екип на ФСМП- Фотиново и
освободена/. Водачът на МПС- В.Иванова е била изпробвана за употреба на
2
алкохол с тех.средство, който е отчел нулев резултат. Посочено е, че това
съставлява нарушение на чл.106 ал.1 от ЗДвП.
Актът е бил връчен на жалбоподателят на същата дата и същият е
приел и подписал без възражения, каквито в законоустановеният 3-дневен
срок са депозирани и приложени по делото.
Впоследствие– на 07.03.2024г. въз основа на АУАН серия GA №
1188857/ 06.02.2024г., при идентично фактическо и юридическо описание на
нарушението, срещу жалбоподателя Т. З. А. е било издадено и обжалваното
Наказателно постановление № 24- 0318- 000049/ 07.03.2014г., от Началник на
РУ- Кирково към ОД на МВР– Кърджали, с което на основание чл.184 ал.5 вр.
чл.184 ал.1 т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лева, за нарушение по чл.106 ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите А.Д. и Кр.Й., както и от писмените доказателства
по делото /АУАН, НП, докладна записка на пол.служител за посетен сигнал
за възникнало ПТП, възражение от жалбоподателя, писмени сведения от
пол.служители, докладна записка по възражението, които са
безпротиворечиви и водят до един извод- а именно, че липсва осъществен
състав на адм.нарушение по чл.106 ал.1 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът правни следните
правни изводи: Жалбата е допустима- подадена е от надлежна страна и в
предвиденият от закона 7-дневен срок. Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
От процесуалноправна страна НП е законосъобразно. Издадено е от
компетентен орган- Началник на съответното РУ при ОДМВР- Кърджали,
упълномощен с това правомощие, съгласно заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. и други заповеди на Министъра на вътрешните работи /което
обстоятелство е служебно известно на съда, предвид многото на брой дела от
тази категория, които се разглеждат- а и е приложени по делото/, в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН, спазени са формата и редът при издаването му, съдържа
изискуемите от закона реквизити, в т.ч., точно и ясно фактическо и
юридическо описание на нарушението. В същото време НП е
незаконосъобразно, от материално-правна страна, поради следното:
От събраните по делото доказателства не се установи по един
3
безспорен и категоричен обстоятелството, че жалбоподателят е извършил
посоченото в акта и в НП нарушение по чл.106 ал.1 от ЗДвП. С цитираната
норма е въведено задължение за водачите на животни или стада да
направляват непрекъснато животните, така че да не създават пречки и
опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя, а
санкционната норма на чл.185 ал.5 вр. чл.184 ал.1 т.1 от ЗДвП предвижда, че
се наказва с „глоба“ в размер на 100 лева водач на животни или стада, който
наруши правилата за движение и в резултат на нарушението са причинени
вреди на ППС или на други лица.
В случая се установи с една категоричност дата и мястото, на което е
допуснато визираното като извършено в АУАН и НП нарушение на
правилото на чл.106 ал.1 от ЗДвП- описанието на мястото е конкретизирано,
времето, през което е настъпило ПТП също е описано, както и са посочени
самите обстоятелства, в т.ч. е посочен и собственик на животното, оставено
без надзор, и другите обстоятелства, при които нарушението е извършено.
Посочен е водачът на МПС, което е участвало в последвалото ПТП.
В същото време е установено, че именно жалбоподателят по делото е
собственик на описаното в НП /а и в АУАН/ животно- крава с цитираната
ушна марка и затова няма спор по делото, но не е установено, че той е оставил
животното без надзор, сиреч, не са събрани доказателства, че той е бил
водачът на животното, като събраните в тази насока доказателства не сочат
към друго лице- но не се установи наказаното лице да е било водач на
животното или на стадо от животни.
По делото не е установено по един категоричен начин дали
жалбоподателят е бил водач /пастир на животното, и е оставил същото без
надзор, като събраните писмени доказателства не водят до този извод. Освен
това и животното, участвало в ПТП, не е установено да е посоченото в АУАН
и в НП с една категоричност- пол.служители са извършили проверка в обора
на наказаното лице едва на следващият ден и по вторични белези преценили,
че определено животно е участвало в ПТП /т.к. не е било установено на
местопроизшествието/.
Предвид така установеното по делото следват съответните правни
изводи; Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.106 ал.1 от ЗДвП,
който вменява задължение на водачите на пътни превозни средства с
4
животинска тяга, на животни или на стада, непрекъснато да направляват
животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не
ги оставят без надзор в обхвата на пътя.
Или, субект на това нарушение може да бъде единствено водач на
пътно превозно средство с животинска тяга, на животно или стадо.
Следва да се има предвид и уредбата в & 6 т. 25 от ДР на ЗДвП, където се
дава легална дефиниция в този смисъл, а именно, че "водач е лице, което
управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци,
което води или кара впрегнати, товарни или ездитни животни или стада по
пътищата". Видно от събраният доказателствен материал, жалбоподателят не
може да притежава такова качество. Фактът, че животното, с посочена ушна
марка е нечия собственост /дори и да е собственост на жалбоподателя/, и е
станало причина за настъпване на ПТП с МПС, по никакъв начин не може да
ангажира това лице, доколкото същият не притежава изискуемото се качество
"водач". От горното следва резонният извод, че жалбоподателят не може да
бъде субект на това нарушение, респективно да носи административно –
наказателна отговорност за твърдяното нарушение.
Предвид на това, съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде отменено изцяло, като съобрази и обстоятелството, че
въпреки установените дата и мястото на нарушението с неговите точни
географски характеристики, и обстоятелствата, при които същото е
допуснато, и събраните доказателства за собствеността на домашното
животно, не е установено качеството на жалбоподателя по отношение на
животното, т.е. не се установи същият да е бил водачът на животното .
Както се посочи и по-горе, само водачът може да бъде привлечен към
адмнистративно-наказателна отговорност за деяние по чл.106 ал.1 от ЗДвП.
Предвид горното съдът намира, че по делото не се доказа на
процесната дата и място, жалбоподателят, собственик на посоченото със
ушната марка домашно животно- крава, да е водил или карал посоченото в
НП животно по процесния път, където е станало ПТП. Предвид и това,
доколкото жалбоподателят не притежава изискуемото се качество "водач", не
може да бъде субект на това нарушение, респективно да носи
административно – наказателна отговорност за твърдяното нарушение, която
е ангажирана в качеството му на собственик на кон, оставен без надзор.
5
В ЗДвП не е предвидена хипотеза на ангажиране на
административно– наказателната отговорност на собственик на животни,
оставил същите без надзор, в резултат на което да настъпи ПТП. Същият
може да бъде субект на гражданска отговорност по чл. 45 и следващите ЗЗД
/респ. в други случаи и наказателна такава, по чл. 325 „в“ от НК/. В
случая се касае до реализиране на административнонаказателна отговорност,
като е недопустимо материалноправните норми, определящи субекта на
нарушението, да се тълкуват разширително.
Поради изложеното съдът счита, че процесното нак.постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. При този
изход на делото и на осн.чл.63 ал.3 от ЗАНН, съдът следва да се произнесе по
направени от страните разноски, ако такива са сторени и има искане в тази
насока.
От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски
по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Текстът на чл.63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл.36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в
който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер
на 600 лева, но от представителя на ответната страна е направено възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това
възражение за основателно, тъй като възнаграждението е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно
чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
6
адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.1 от
Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
интерес до 1 000 лева, възнаграждението е 400 лева, като в конкретния случай
уговореното и платено възнаграждение е 600 лева.
Ето защо следва да се намали размера на възнаграждението от 600
лева на 400 лева, поради прекомерност на същото и поради липсата на правна
и фактическа сложност на делото.
Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското
възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата и с оглед
на оказаната правна помощ, като същият се явява несъразмерен и
несъответстващ на критериите по чл.36 ал.2 от ЗА /да е справедлив и
обоснован/. Ето и защо така договореният размер следва да се намалява от
600 лева на 400 лева.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в
качеството й на юридическо лице /чл. 37, ал. 2 от ЗМВР/ следва да понесе
разноските по делото в размер на 400 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 24- 0318- 000049/
07.03.2024г. на Началник на РУ- Кирково към ОДМВР– Кърджали, с което на
основание чл.184 ал.5 вр. чл.184 ал.1 т.1 от ЗДвП, на Т. З. А. с ЕГН-
**********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
лева, за нарушение по чл.106 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Кърджали да ЗАПЛАТИ на Т. З. А. с ЕГН-
**********, сумата от 400 лева, представляващи размерът на направите по
делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Кърджалийския в 14-дневен срок от днес
7
.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8