№ 143
гр. Бургас , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Гражданско дело № 20212100100369 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „БАНКА ДСК“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска 19, със
съдебен адрес: гр. София, бул. Витоша № 15, ет. 2, юрисконсулт Христиана Димитрова
срещу М. ИВ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. Болярска № 16, ет. 2, ап. 2.
Видно от изложеното в исковата молба, по силата на договор от 22.02.2006г. ищецът
е предоставил на ответницата кредит в размер на 181875 евро – за финансиране на покупка
на недвижим имот. Срокът за връщането на главницата е установен на 300 месеца.
Годишната възнаградителна лихва за първите три години възлизала на 5,5 %, а за след този
период лихвата се заплаща в преференциален размер съгласно действащите в банката
„условия за ползване на преференциална лихвен процент по жилищен кредит“.
Погасяването е следвало да става на месечни анюитети. Поради продължителна забава
банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, след което се снабдила със заповед по
чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 4093 по описа на Бургаския районен съд за 2020г. В
заповедното производство са присъдени исканите от заявителя суми, както следва:
- главница в размер на 118 793,46 евро, ведно със законната лихва, считано от
24.07.2020г. до окончателно изплащане;
- договорна лихва в размер на 10 163,44 евро, дължима за периода от 02.01.2019г. до
21.07.2020г.;
- лихвена надбавка за забава в размер на 193,44 евро, дължима за периода от
02.02.2019г. до 21.07.2020г.;
1
- законна лихва за забава в размер на 66 евро, дължима за периода от 22.07.2020г. до
23.07.2020г.;
- заемни такси в размер на 156 евро.
Ищецът иска уважаване на претенцията си за установяване на дължимостта на
посочените суми, предмет на заповедното производство и присъждане на направените
разноски по настоящото дело и тези по заповедното.
По делото има отговор на исковата молба, постъпил в срок. Видно от същия,
ответницата не отрича, че има такъв сключен договор с ищеца, въз основа на който се
претендират сумите по заповедното дело. Ответницата, счита, че чл. 7.1. и 7.4. от договора
са нищожни поради противоречие с чл. 146 във вр. чл. 143, т. 12 от Закона за защита на
потребителите, тъй като се касае за клауза, която не е уговорена индивидуално, както и
изменена едностранно, без да е дадена възможност на другата страна да се откаже от нея.
Оспорва се ответницата да е приела тази промяна на възнаградителната лихва, както и
оспорва да е подписвала такъв погасителен план. Ответницата оспорва изобщо да е
подписвала погасителен план, поради което и счита, че няма как да е в забава по отношение
на задължения.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът приема за неспорно по делото, че между страните има валидно сключен
договор от 22.02.2006г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата кредит в
размер на 181875 евро – за финансиране на покупка на недвижим имот. Не е спорно, че
ответницата е получила сумата по кредита, като се е задължила със срок за връщането на
главницата от 300 месеца, годишна възнаградителна лихва за първите три години в размер
на 5,5 %, а за след този период лихвата се заплаща в преференциален размер съгласно
действащите в банката „условия за ползване на преференциална лихвен процент по
жилищен кредит“, както и че погасяването е следвало да става на месечни анюитетни
вноски. Ищецът в съдебно заседание призна твърдяния от ответницата факт, че между
страните е водено търговско дело № 338 по описа на БОС за 2017г., което дело е касаело
същия договор между страните и в което производство е констатирано, че без основание
ищецът е променил след третата година на договора размера на възнаградителната лихва от
5,5 % на 9,5 %. Ищецът обаче е заявил, че възнаградителната лихва, която претендира от
ответницата по настоящото дело е съобразена с постановеното търговско дело № 338 по
описа на БОС за 2017г. решение и същата е в размер на 5,5 %. Така заявеното е потвърдено
от експерта по извършената съдебно-икономическа експертиза, който е установил, че
ищецът е начислявал възнаградителна лихва именно в размера от 5,5 %. Пак от експертизата
2
е видно, че последното погасяване по кредита е извършено от ответницата на на
29.01.2019г., първата непогасена вноска е с падежна дата 02.02.2019г., а забавата в
погасяването към 22.07.2020г.-датата на която ищецът е приел настъпването на
предсрочната изискуемост, е 536 дни. Към датата на предсрочната изискуемост
експертизата е констатирала 18 просрочени вноски от страна на ответницата. След проверка
в счетоводството на ищеца, икономическият експерт е констатирал начислена и непогасена
главница за целия период на кредита в размер на 118 793,46 евро, начислена и непогасена
възнаградителна лихва в размер на 10 163,44 евро и начислена на непогасена наказателна
лихва в размер на 91,36 евро, от която 66 евро е изчислена като законна такава за периода
22.07.2020г.-24.07.2020г. и 25,35 евро е начислена санкциониращата лихва по договора за
перидо 02.02.2019г.-24.07.2020г. Констатирано е неплащане на начислени годишни такси за
управление в размер на 96 евро и такса изискуемост в размер на 60 евро.
При така констатираната фактология съдът прави следните правни изводи:
Предявената претенция е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите във вр. чл. 430 и чл. 432, ал. 1 от Търговския
закон, а именно за установяване на дължимостта на сумите по издадена заповед за незабавно
изпълнение въз основа на банково извлечение за дължими неизплатени изискуеми суми за
главница, лихви и такси и разноски по сключен договор за кредит по обявен договор за
кредит, като предсрочно изискуем.
Така предявената претенция е допустима и основателна.
Ищецът следваше да докаже настъпила предсрочна изискуемост на сумите по
процесния договор, основанието им за дължимост и размера на същите, като съдът намира,
че същият го стори.
Съдът не споделя твърдението на ищеца, че предсрочната изискуемост на сумите по
договора е съобщена на ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение. Видно от приложеното към настоящото производство заповедно
дело, ищецът счита, че е уведомил ответницата за настъпилата предсрочна изискуемост
посредством, съобщението чрез частен съдебен изпълнител, връчено по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК и чрез нотариална покана по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. И двете съобщения обаче
не са стигнали до знанието на ответницата. В договора между страните няма уговорена
клауза, как следва да бъде съобщено за настъпване на предсрочната изискуемост,
следователно следва да се приложат общите правила за съобщаване, като съдът не приема за
надлежно връчване хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, тъй като съобщението не е получено
от ответницата. Съдът приема, че с връчване на исковата молба на ответницата, същата е
надлежно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Налице са и
предпоставките за обявяването договорът за предсрочно изискуем, тъй като считано от
02.02.2019г. ответницата е преустановила плащания по кредита. Безспорно забавата в
плащанията е много повече от уговорените в т. 19.2. от договора 90 дни забава, които дават
3
възможност на ищеца да обяви договора за предсрочно изискуем.
Видно е, че ищецът претендира от ответницата само уговорените главници, дължими
до края на договора, които са в размер на 118 793,46 евро. В този размер са установени
същите и от икономическата експертиза като начислени и неплатени. Експертизата не е
оспорена от страните и съдът приема за доказано по делото, че именно в този размер
ответницата дължи на ищеца главници по предсрочно изискуемия договор.
Дължима е и възнаградителна лихва в размер на 10 163,44 евро, дължима за периода
от 02.01.2019г. до 21.07.2020г. За посочения период, договорът не е обявен за предсрочно
изискуем и съответно ответницата дължи възнаградителна лихва за ползвания от нея кредит.
Както вече беше казано по-горе за посочения период ищецът е начислявал възнаградителна
лихва в първоначално обявения размер по договора, а именно такъв от 5,5 % или е
неоснователно възражението на ответницата, че в нарушение на Закона за защита на
потребителя, ищецът е увеличили едностранно уговорената първоначална лихва от 5,5 % на
9,5 %..
Санкционираща лихва съдът също намира, че се дължи от ответницата. Видно е, че
ищецът претендира такава преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем в размера на
санкционоращата лихва, уговорен в договора. В т. 19.1. от същия е уговорено, че при
неплащане до седем дни след падежната дата, се предвижда лихвен процент съгласно
размера на уговорената възнаградителна лихва плюс 3 % надбавка или 8,5 %. Както вече
беше казано, считано от 02.02.2019г. ответницата е преустановила плащания по кредита,
следователно основателно за периода 02.02.2019г.-24.07.2020г., в който период тя е в забава,
е начислена и дължима санкционираща лихва в размера, уговорен в договора. Размерът на
тази лихва за този период е 25,36 евро, който основателно се твърди, че е дължим. След
24.07.2020г. ищецът търси за забавата лихва в размер на законната, която е в размер на
91,36 евро и е дължима от ответницата с оглед на забавата и в плащанията по кредита.
Ищецът претендира дължимост и на сумата в размер на 156 евро-заемни такси, в
която влизат годишна такса управление за периода 02.03.2018г.-02.03.2020г. в размер на 96
евро и такса изискуемост в размер на 60 евро. Икономическата експертиза е установила, че
такива суми са начислени от ищеца и не са заплатени от ответничката. Видно от процесния
договор, в т. 22.1, страните са уговорили, че кредитополучателят е задължен за такса
управление и такса предсрочна изискуемост. Следователно ответничката дължи и
въпросните суми на ищеца.
С оглед становището на съда за дължимост на сумите, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 5 760,61
лева.
Исковият съд следва да се произнесе и по отношение на разноските в заповедното
дело, които са в размер на 5 060,61 лева.
4
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че М. ИВ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
Бургас, ул. Болярска № 16, ет. 2, ап. 2, дължи на „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска 19, със съдебен адрес: гр. София,
бул. Витоша № 15, ет. 2, юрисконсулт Христиана Димитрова, по силата на предсрочно
изискуем договор за кредит за покупка на недвижим имот от 22.02.2006г. суми, които са
оспорени в производството по ч. гр. дело № 4093 по описа на Бургаския районен съд за
2020г., а именно:
- главница в размер на 118 793,46 евро, ведно със законната лихва, считано от
24.07.2020г. до окончателно изплащане;
- договорна лихва в размер на 10 163,44 евро, дължима за периода от 02.01.2019г. до
21.07.2020г.;
- лихвена надбавка за забава в размер на 193,44 евро, дължима за периода от
02.02.2019г. до 21.07.2020г.;
- законна лихва за забава в размер на 66 евро, дължима за периода от 22.07.2020г. до
23.07.2020г.;
- заемни такси в размер на 156 евро, в това число годишна такса управление за
периода 02.03.2018г.-02.03.2020г. в размер на 96 евро и такса изискуемост в размер на 60
евро.
ОСЪЖДА М. ИВ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. Болярска № 16, ет. 2,
ап. 2, да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Московска 19, със съдебен адрес: гр. София, бул. Витоша № 15,
ет. 2, юрисконсулт Христиана Димитрова, направените в заповедното производство по ч. гр.
дело № 4093 по описа на Бургаския районен съд за 2020г. разноски в размер на 5 060,61
лева.
ОСЪЖДА М. ИВ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. Болярска № 16, ет. 2,
ап. 2, да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Московска 19, със съдебен адрес: гр. София, бул. Витоша № 15,
ет. 2, юрисконсулт Христиана Димитрова, направените в съдебното производство разноски
в размер на 5 760,61 лева.
5
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6