Решение по дело №594/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 226
Дата: 3 септември 2019 г. (в сила от 1 октомври 2019 г.)
Съдия: Евгени Мирославов Узунов
Дело: 20192150200594
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  226                                     03.09.2019г.                     гр.Несебър

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                        НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на пети август                                           две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгени Узунов

Секретар:  Мая Деянова

като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов

административно наказателно дело № 594 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на М.Г.Т., ЕГН-**********, в качеството си на управител на „М.-2000“ ЕООД ЕИК- ***със седалище и адрес на управление:***,  против Наказателно постановление №424651- F400290 от 11.02.2019 г. от издадено от Даниел Вълканов- началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.второ във връзка с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за административно нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател надлежно се представлява.

Процесуалният представител на ТД на НАП – гр.Бургас в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Също не представя нови доказателства.

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на 08.08.2018г. в 12:05 ч., в търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Несебър, ул. „***“ № 3, стопанисван от „М. - 2000“ ЕООД с ЕИК: ***е установено, че за месец Март 2018г. от фискалното устройство в обекта не е отпечатан съкратен отчет на фискалната памет в 7-дневен срок след изтичане на месец Март 2018г. Съкратен отчет на фискалната памет от ФУ в обекта е отпечатан след нормативно определения срок на 09.04.2018г.

 В обекта  е установено монтирано и функциониращо към момента на проверката фискално устройство модел: „DATECS FP-1000 KL с ИН на ФУ № DT332435 и фискална памет № 02332435.

 За извършената проверка и направените констатации е съставен протокол №0224769/08.08.2018г.въз основа на който на жалбоподателя е съставен акт, а впоследствие е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно закононарушенията на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за установено следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства и не се оспорва от жалбоподателя.

Независимо от горното, съдът намира, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено.

Съгласно действащата към момента норма, съдържанието на чл.41 ал.1 от Наредбата е следното: В 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3, използващо ЕСФП, отпечатва съкратен отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за съответния период.

Действалата към момента на нарушението норма е със съдържание“ В 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период.“

Съгласно Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г., бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) от Наредбата За целите и „фискално устройство“, „търговски обект“, „интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност“, „краен потребител“, „краен разпространител“, „фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)“, „касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон)“, „софтуер за управление на продажби в търговски обект“, „производител на софтуер за управление на продажби в търговски обект“, „разпространител на софтуер за управление на продажби в търговски обект“, „електронен магазин“ са тези по § 1, т. 40, 41, 67, 69, 70, 84, 85, 86 и 87 от допълнителните разпоредби и чл. 118, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

(2) Видове фискални устройства:

1. електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП);

2. фискални принтери (ФПр);

3. (изм. – ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите;

            Т.е. видно от съдържанието на нормата, задължението по чл.41 ал.1 от Наредбата е относимо единствено към търговците, ползващи ЕСПФ, но не и за търговците ползващи електронни касови апарати с фискална памет, какъвто е ползвал търговеца.
            Към нарушението е приложим чл.3 ал.2 от ЗАНН.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №424651- F400290 от 11.02.2019 г. от издадено от Даниел Вълканов- началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.второ във връзка с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „М.-2000“ ЕООД ЕИК- ***със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.Г.Т., ЕГН-********** е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за административно нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр. Бургас.

                       

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: