Р Е Ш Е Н И Е
№ 2106
гр. Пловдив, 9 ноември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2398 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Т.С.Р., ЕГН **********,***, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) с №21-1030-001571 от 20.07.2021г., издадена от началник на група в сектор “Пътна полиция“ (С“ПП“) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност. Твърди се, че издателят на заповедта не разполага с нужната материална компетентност, представляващо индиция за заявено искане за обявяване нищожността на заповедта.
Ответникът- И.М.Г.- началник на група в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
На 03.09.2021г. по делото постъпва молба-становище с Вх.№15096 (листи 2-3) на началник на С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив за неоснователност на жалбата; при евентуално уважаване на жалбата, възразява разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна да бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (листи 6-7, 9-10) е връчена на жалбоподателя Р. на 09.08.2021г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 7, 10). От своя страна, жалбата (листи 3-4) е подадена чрез С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив на 20.08.2021г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.07.2021г., около 15:00ч. е извършена проверка на място, на главен път I-8, км.233, от служители в Група “Сигма“ в Сектор “Специализирани полицейски сили“ (С“СПС“) към Отдел “Охранителна полиция“ (О“ОП“) при ОД на МВР- Пловдив.
В рамките на проверката е прието за установено, че жалбоподателят Р. управлява в посока от гр. Пловдив към гр. Първомай лек автомобил “АУДИ А6“, с Рег.№***, лична собственост. Жалбоподателят е поканен да бъде изпробван с полеви тест “DRAGER DRUGCHEK 3000”, с №ARNL-0981, за евентуална употреба от негова страна на наркотични вещества или техни аналози, на което той отказва.
От С.Г.К.- мл. инспектор в Група “Сигма“ в С“СПС“ към О“ОП“ при ОД на МВР, е попълнен Талон за изследване с №0066397 (лист 12), представляващ Приложение №1 към чл.4, ал.3 (понастоящем към чл.3, ал.2) от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1/19.07.2017г.).
Според отразеното в талона за изследване, Р. е уведомен, че в срок до 120 минути от връчването на талона следва да се яви за медицинско изследване в УМБАЛ “Св. Георги“- Пловдив. Пак според съдържанието на талона, същият е връчен на жалбоподателя на 20.07.2021г. в 15:20ч.
По делото на се ангажирани доказателства Р. да се е подложил на медицинско изследване за установяване на евентуална употреба от негова страна на наркотични вещества или техни аналози.
Освен посоченото, С.Г.К. съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия АА, бл.№922430 от 20.07.2021г. (лист 11), с който деянието на Р., изразяващо се отказ да бъде изпробван с полеви тест “DRAGER DRUGCHEK 3000”, с №ARNL-0981, за евентуална употреба от негова страна на наркотични вещества или техни аналози, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.174, ал.3, във връзка с чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, при съставянето му от жалбоподателя Р. са иззети СУМПС №*********; контролен талон (КТ) №7488795; свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) №********* или Свидетелство за регистрация (малък талон), Част II; както и два броя регистрационни табели с №***.
Пак според процесния АУАН, същият е подписан от жалбоподателя Р. без вписани от негова страна възражения. В съставения АУАН е отразено обстоятелството, че на Р. е издаден Талон за изследване с №0066397.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на направеното в тази насока възражение от жалбоподателя.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 17) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР (точка 3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (листи 16, 28-29) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началниците на групи в сектор “Пътна полиция” са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.7. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121к-252 от 15.01.2021г. (листи 31-33) на министъра на вътрешните работи, с която заповед И.М.Г., издал оспорената в настоящето производство заповед, е преназначен на длъжността “НАЧАЛНИК НА ГРУПА “Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ (Г“КПДГПА“) в С”ПП” към О“ОП“ при ОД на МВР- Пловдив, считано от датата на встъпване в длъжност.
Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от материално и териториално компетентен орган, противно на възражението на жалбоподателя в тази насока.
Съгласно посочената като основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, временно, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, се отнема СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство (МПС) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 (по реда на Наредба №1/19.07.2017г.) установените стойности са определящи.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.
В случая, обстоятелствата, че Р. отказва да му бъде извършена проверка за евентуална употреба на наркотични или упойващи вещества с полеви тест “DRAGER DRUGCHEK 3000”, с №ARNL-0981, както и че не изпълнява предписанието за медицинско изследване за употребата на наркотични или упойващи вещества, за което е издаден Талон за изследване №0066397, се явяват установени по делото и не са спорни между страните.
Съответно, налице е фактическото основание за издаване на оспорената по делото заповед, а именно отказ на водач да му бъде извършена проверка за употребата на наркотични или упойващи вещества с полеви тест “DRAGER DRUGCHEK 3000”, с №ARNL-0981.
При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че оспорената по делото заповед е издадена при наличието на фактическо основание за целта и съответно без противоречие с относимите материалноправни норми на ЗДвП.
Оспорената по делото заповед е издадена в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правните основания, послужили за нейното издаване, както и редът за обжалването ѝ.
Процесната ПАМ е приложена за законоустановения срок, а именно- до решаване на въпроса за отговорността на жалбоподателя, но не повече от 18 месеца, като според приетата по делото нарочна справка за нарушител/водач (листи 14-15), спрямо жалбоподателя Р. е издадено наказателно постановление (НП) №21-1030-007784 от 12.08.2021г., с което, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер от 2 000,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца заради извършено нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 (от ЗДвП). Посоченото НП е издадено въз основа на процесния АУАН (Акт АА 922430 / 20.07.2021г.).
Предвид последно посоченото, настоящият състав на съда приема, че при издаване на оспорената заповед е спазен принципът за съразмерност, нормативен израз на който са нормите на чл.6 от АПК, които установяват следното: (1) административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; (2) административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената по делото заповед за издадена и в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.
Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
По делото няма направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат на страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.С.Р., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №21-1030-001571 от 20.07.2021г., издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/