Решение по в. гр. дело №284/2025 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 486
Дата: 3 декември 2025 г.
Съдия: Светла Йорданова Димитрова-Ковачева
Дело: 20254400500284
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 486
гр. Плевен, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:С. АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20254400500284 по описа за 2025 година

С решение №122 от 31.01.2025 г. по гр.д. №189/2024 г. Плевенски
Районен съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Малинова
Долина“, ул.“Рачо Петков - Казанджията“, №4-6 против А. К. К. с ЕГН
********** и С. А. К. с ЕГН **********, представляван от своята майка и
законен представител Н. С. Н., ИСК с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД,
за обявяване за недействителен спрямо ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, на
Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт № 55, том I, рег.№1440, дело №43/2023г. по описа на нотариус с рег.№***
на НК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Недоволен от решението е останал ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и е
подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено като
неправилно и вместо него да се постанови решение, с което да бъде уважен
Павловия иск и да бъде присъдено юриск. възнаграждение в размер на 300 лв.
В жалбата се съдържа възражение по чл.78, ал.5 от ГПК относно направените
1
от ответниците разноски във въззивното производство.
С определение №613 от 24.04.2025 г. въззивната жалба е счетена за
допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з.
Ход на делото е даден в о.с.з. на 13.11.2025 г. и процесуалният
представител на малолетния въззиваем С. К. и неговия законен представител
Н. Н. – адв. А. е пледирал да бъде потвърдено обжалваното решение като
правилно. Допълнително е представена писмена защита от адв. А., в която се
сочи, че правилно Плевенски Районен съд е приел, че в случая е релевантно
знанието на законния представител на малолетния купувач и че това знание не
може да се предполага, защото този законен представител не е в кръга на
лицата по чл.135, ал.2 от ЗЗД, т.е. не е съпруг, низходящ, възходящ, брат или
сестра на длъжника. Сочи се още, че е доказано по делото, че Н. Н. и А. К. не
живеят заедно и не са в добри отношения, както и че Н. Н. не е имало откъде
да научи за дълговете на А. К.. Ниската продажна цена се аргументира с това,
че продавачът е баща на купувача.
А. К. е депозирал на 13.11.2025 г. молба по делото, в която моли да бъде
потвърдено обжалваното решение.
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не е представлявано в о.с.з. на 13.11.2025 г. и
не е представило писмена защита.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно, че по силата на договор за потребителски паричен кредит
5354752 от 07.12.2022 г. „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНИНСИНГ“ ЕАД
е предоставило на А. К. К. кредит в размер на 17 500 лв., който да бъде
издължен с плащането на 120 месечни вноски в размер на 218.74 лв. всяка,
първата от които вноски е с падеж 01.01.2023 г.
Не е спорно, че съгласно индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 11.08.2023 г. и анекс към него от 13.09.2023 г.,
вземанията на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНИНСИНГ“ ЕАД от А. К.
К., произтичащи от договор за потребителски паричен кредит 5354752 от
07.12.2022 г., са били прехвърлени в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като
към момента на продажбата на вземанията, непогасената главница е възлизала
на 17 628.53 лв., а лихвата – в размер на 670.40 лв.
Не е спорно, че няма данни дали, кога и как е връчено на А. К. К.
2
уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД, отправено от „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНИНСИНГ“ ЕАД чрез пълномощника му „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД.
Не е спорно, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД се е снабдило с изпълнителен
лист №932 от 29.03.2024 г., издаден по ч.гр.д.№502/2024 г. по описа на
Плевенски Районен съд за цедираните му вземания по горепосочения договор
за кредит.
Не е спорно, че съгласно договор № 5358149 за предоставяне на
платежни услуги чрез използване на платежна карта VISA CLASSIC, Shopping
card и предоставяне на услугата за електронно банкиране Булбанк мобайл от
07.12.2022 г., „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е предоставила на А. К. К.
кредитен лимит до 2 000 лв., усвояем чрез издадена платежна карта.
Не е спорно, че липсват доказателства за цедиране в полза на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД на вземанията, произтичащи от договор № 5358149.
Не е спорно, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД се е снабдило с изпълнителен
лист №2463/30.09.2024 г., издаден по ч.гр.д. №3559/2024 г. по описа на
Плевенски Районен съд за задължения: главница 2 000 лв. и договорна лихва
394.65 лв., дължима за период от 07.12.2022 г. до 07.12.2023 г.
Не е спорно, че съгласно договор за стоков кредит 5361314 от 09.12.2022
г., „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНИНСИНГ“ ЕАД е предоставило на А.
К. К. кредит в размер на 6 588.96 лв. с уговорен срок на връщане до 21.12.2024
г.
Не е спорно, че съгласно индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 11.09.2023 г. и Приложение №1, вземанията на
„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНИНСИНГ“ ЕАД от А. К. К., произтичащи
от договор за стоков кредит с № 5361314 от 09.12.2022 г., са били прехвърлени
в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като към момента на продажбата на
вземанията, непогасената главница е възлизала на 5 307.14 лв., а лихвата – в
размер на 667.58 лв.
Не е спорно, че няма данни дали, кога и как е връчено на А. К. К.
уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД, отправено от „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНИНСИНГ“ ЕАД чрез пълномощника му „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД.
Не е спорно, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД се е снабдило с изпълнителен
3
лист №1968 от 21.08.2024 г., издаден по ч.гр.д.№1089/2024 г. по описа на
Плевенски Районен съд за цедираните му вземания по горепосочения договор
за стоков кредит от 09.12.2022 г.
Видно от нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №55, том I,
рег.№1440, дело №43 от 2023 г. на нотариус с рег.№*** на НК, на 13.03.2023 г.
А. К. К. е продал на малолетния си син С. А. К., представляван от неговата
майка и законен представител Н. С. Н., собствени си апартамент №4, находящ
се в гр.Плевен, *** за сумата от 9 700 лв. при данъчната оценка на имота
16 886.30 лв.
От изготвените справки от НБД „Население” се установява, че
родителите на С. А. К. – А. К. К. и Н. С. Н. не са били съпрузи към13.03.2023
г., а и преди това. Установява се още, че и за С. А. К., и за А. К. К. по едно и
също време – на 09.10.2018 г. е заявен един и същи настоящ адрес, а именно –
този на процесния недвижим имот, който е валиден и понастоящем.
Актуалните настоящ и постоянен адрес на Н. С. Н. са заявени съответно на
08.07.2019 г. и на 16.07.2024 г. и са различни от адреса, на който се намира
процесния имот, както и от постоянния адрес на А. К. К.. Не е ясно какви са
били нейните адреси към 09.10.2018 г. и към 13.03.2023 г.
При така установеното от фактическа страна, Плевенски Районен съд е
приел правилно, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД има качеството на кредитор по
отношение на А. К. К. с вземания, произтичащи от договор за потребителски
кредит №5354752 от 07.12.2022 г. и договор за стоков кредит №5361314 от
09.12.2022 г., възлизащи на общо 18 298.93 лв. по първия договор и на
5 974.72 лв. по втория договор.
Въззивната инстанция счита за правилен и извода, че с процесната
сделка А. К. К. се е разпоредил с имущество, от осребряването на което е
могло да се удовлетворят правата на кредитора му „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
Увреждащият ефект следва и от обстоятелството, че в патримониума на
длъжника няма друго имущество, от което да е възможно удовлетворяване на
кредитора.
Правилно в обжалваното решение е прието, че длъжникът е знаел, че с
процесната сделка уврежда кредитора си, тъй като прехвърлянето на
собствеността е станало след възникването на вземанията на кредитора.
Доколкото се касае за възмездна сделка, чл.135, ал.1 от ЗЗД изисква за
увреждането на кредитора да е знаело и третото лице, като съгласно чл.135,
4
ал.2 от ЗЗД неговото знание се предполага, ако то е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника. Презумпцията е в полза на кредитора,
поради което нейното оборване е в тежест на длъжника и третото лице като
страни по сделката. В проекто-доклада Плевенски Районен съд правилно е
приел, че презумпцията действа и в процесния случай, доколкото продавачът и
купувачът са съответно баща и син и че е в тежест на ответниците да я оборят.
Ответникът А. К. К. е отказал да получи препис от ИМ и не е депозирал
отговор. Не е ангажирал и доказателства.
Ответникът С. А. К. чрез своята майка и законен представител Н. С. Н. е
депозирал отговор на ИМ, в който се твърди, че малолетният като
недееспособен няма как да е знаел за увреждането на кредитора, а
представляващият го при сделката законен представител е в лоши отношения
с А. К. К. и няма представа за задълженията му. Н. С. Н. твърди, че върху
процесния имот не са били вписани вещни тежести с цел оповестяване, че
собственикът му има задължения. Доказателства в подкрепа на твърденията
на Н. С. Н. не са представени.
В мотивите на обжалваното решение Плевенски Районен съд е счел, че
тъй като приобретател по увреждащата сделка е малолетно лице, е
неприложима презумпцията за наличие на знание за увреждане по чл. 135, ал.
2 от ЗЗД. Въззивната инстанция не споделя този извод, който противоречи на
приетото в доклада по делото и на дадените указания за разпределение на
доказателствената тежест.
Неправилно Плевенски Районен съд е приел, че знанието на законния
представител, представлявал малолетния приобретател, не се предполага,
защото законният представител не е сред лицата по чл.135, ал.2 от ЗЗД, т.е. че
презумпцията не действа. По този начин се обръща и доказателствената
тежест, като тя пада върху ищеца, но не такъв е законодателния подход чрез
презумпцията да се защити интереса на кредитора.
Плевенски Окръжен съд намира, че в разпоредбата на чл.135, ал.2 от
ЗЗД не е предвидено изключение, според което презумпцията не действа,
когато третото лице е низходящ на длъжника, но е малолетно или пък е
съпруг, брат или сестра на длъжника, но е недееспособно. Както сам е
посочил в обжалваното решение Плевенски Районен съд, в подобни случай
волята, необходима за възникване, изменение или погасяване на права в
правната сфера на недееспособния правен субект, се изявява от законния му
5
представител и когато знанието на определени обстоятелства към момента на
волеизявлението има правно значение, знанието на недееспособния е
ирелевантно, а правно значение има само знанието на законния му
представител.
Плевенски Окръжен съд намира, че презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД
действа и когато приобретател по увреждащата сделка е малолетно лице, като
оборването й е в тежест на ответниците чрез представяне на доказателства, че
законният представител на малолетния не е знаел за увреждането на
кредитора. В случая, въпреки дадените указания, такива доказателства не са
ангажирани от ответниците и презумпцията не е оборена. Необоснован
правно, а и житейски несъстоятелен е извода, че тъй като двамата родители на
малолетния приобретател имат различни адреси, значи не живеят заедно в
едно домакинство и са в такива по характер отношения, че не може да се
предполага, че майката знае за задълженията на бащата.
Поради гореизложеното, Плевенски Окръжен съд намира, че са налице и
трите кумулативно изисквани предпоставки за уважаване на иска по чл.135 от
ЗЗД, а именно: 1.ищецът има качеството на кредитор по отношение на
ответника А. К. К.; 2.процесната сделка уврежда ищеца, 3. знание за
увреждането на кредитора у длъжника и у законния представител на
малолетното трето лице.
Това налага отмяна на обжалваното решение като неправилно и
постановяване на решение, с което да бъде уважен предявения иск по чл.135
от ЗЗД, като обективирания в нот.акт №55, том I, рег.№1440, дело №43 от 2023
г. на нотариус Д. Н. с рег.№*** на НК договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен на 13.03.2023 г. между А. К. К. като продавач и
малолетния му син С. А. К. като купувач, представляван от неговата майка и
законен представител Н. С. Н., бъде обявен на основание чл.135, ал.1, изр.1 и
2 във вр. с ал.2 от ЗЗД за недействителен по отношение на кредитора на
продавача „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като увреждащ го.
При този изход на спора по същество, ответниците следва да заплатят в
полза на ищеца направените от него разноски в общ размер на 255.53 лв.,
съгласно списък по чл.80 от ГПК на стр. 160 от делото на РС.
Във вр. с въззивното обжалване „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е направило
разноски за ДТ в размер на 58.88 лв. и за юриск. възнаграждение, което съдът
определя на основание чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 300 лв. или общо 358.88
6
лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№122 от 31.01.2025 г. по гр.д. №189/2024 г. по описа на Плевенски Районен
съд и вместо него ПОСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.135, ал.1, изр.1 и
2 във вр. с ал.2 от ЗЗД по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД-гр. София, с
ЕИК: ********* като увреждащ го договор, обективиран в нот. акт №55, том I,
рег.№1440, дело №43 от 2023 г. на нотариус Д. Н. с рег.№*** на НК, сключен
на 13.03.2023 г. между А. К. К., с ЕГН: ********** като продавач и
малолетния му син С. А. К., с ЕГН: **********, представляван от неговата
майка и законен представител Н. С. Н., с ЕГН: **********, като купувач, за
покупко-продажбата за сумата 9 700 лв. на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ ***, находящ се в гр. Плевен, в жилищен комплекс ***,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор
56722.664.115.11.4 по КК и КР на гр.Плевен, одобрени със Заповед РД 18-71 от
06.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК
и КР, засягащо самостоятелния обект е от 07.03.2023 г., състоящ се от ДВЕ
СТАИ, КУХНЯ, ТОАЛЕТНА И ПЕРАЛНЯ, със застроена площ от 61.59 кв.м.,
с предназначение на самостоятелния обект жилище-апартамент, брой нива на
обекта 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата имоти с
идентификатор: на същия етаж 56722.664.115.11.3, под обекта
56722.664.115.11.2, над обекта няма и при съседи на апартамента по
нотариален акт за собственост: от дясно – апартамент 3 на М. Л., отдолу –
апартамент 2 на Б. С., отгоре – таванско помещение - общо, заедно с
принадлежащите към апартамента МАЗА и ТАВАН без данни за площ и
съседи, както и 25.70 % идеални части от общите части на многофамилната
жилищна сграда, обозначена на схемата с идентификатор 56722.664.115.11,
както и съответстващото право на строеж върху поземления имот, обозначен
на схемата с идентификатор 56722.664.115 в кв.262 по плана на гр. Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. К. К., с ЕГН: **********
и С. А. К., с ЕГН: **********, представляван от неговата майка и законен
представител Н. С. Н., с ЕГН: ********** да заплатят в полза на ЕОС
7
МАТРИКС“ ЕООД-гр. София, с ЕИК: ********* направените от дружеството
в първоинстанционното производство разноски в общ размер на 255.53 лв.,
съгласно списък по чл.80 от ГПК на стр. 160 от делото на РС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. К. К., с ЕГН: **********
и С. А. К., с ЕГН: **********, представляван от неговата майка и законен
представител Н. С. Н., с ЕГН: ********** да заплатят в полза на ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД-гр. София, с ЕИК: ********* направените от дружеството
във въззивното производство разноски в общ размер на 358.88 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-
месечен срок при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8