Р Е Ш Е Н И
Е № 139
гр. Сливен, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на петнадесети септември, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора КРАСИМИР
МАРИНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 110 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда
на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 47 от 20.05.2021
год. постановено по АНД № 355/2021 год. по описа на Сливенски районен съд е
отменено НП №497153- F538474/28.02.2020г. на Началник на отдел „Оперативни
дейности” - Бургас в ЦУ на НАП, с което
на „Дева Р“ ЕООД с ЕИК **********, с адрес на управление г. С., у. „К.“ № ***,
представлявано от Р. Д. Г., на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. ал. 1 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на
чл. 26 ал.1, т. 5 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, като
незаконосъобразно.
Недоволен от решението
касаторът – НАП – гр. София го обжалва в срок. В касационната жалба заявява, че
съдът е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. Счита, че деянието
няма признаци на маловажен случай, поради което изводите на РС Сливен за
приложението на чл.28 от ЗАНН били неправилни. Навежда доводи, че при безспорно
установено нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год., правилно
е наложена санкция по чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Посочва,
че представянето по-късно на документ, отговарящ на изискванията на чл. 26, ал.
1, т. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. не променя извода, че в обекта до
датата на проверката фискалното устройство издава касови бонове, които не
отговарят на изискванията на Наредбата. Моли съда да отмени решението на РС -
Сливен и потвърди наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се представлява. Представено е писмено
становище от п. п. юриск. Д. Ж., която поддържа жалбата.
В съдебно заседание
ответникът по касацията не се явява. Представлява се от адв. Ю.К. от ***, надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила решението на
РС – Сливен, като правилно.
Представителят на Окръжна
прокуратура Сливен счита жалбата за основателна. Дава становище за незаконосъобразност
на решението на първоинстанционния съд, което да бъде отменено и потвърдено НП.
Касационната жалбата е
подадена в срок и е процесуално допустима.
От съвкупната преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 16.02.2020г. в 12,55
часа служители от Национална агенция за приходите извършили проверка в
търговски обект р. „Д.“,стопанисван от „Дева Р“ ЕООД, находящ се в г. С., у.
„Б.” №***. При проверката се установило, че при отпечатване на отчет с фискалното
устройство в документа не се съдържа задължителният реквизит- „BG“ пред ДДС
номера на проверяваното задължено лице. По време на проверката бил съставен
протокол за извършената проверка №0340769 от 16.02.2020г. За констатираното
нарушение бил съставен АУАН № F538474/19.02.2020 г., с който нарушението било
квалифицирано по чл.26, ал.1, т 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС. Въз основа на
съставения АУАН е издадено процесното
НП.
За да отмени НП първоинстанционният съд е приел, че макар и да е извършено описаното в АУАН нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, се касае за маловажен случай на административно нарушение и наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН. При тези мотиви съдът е приел, че процесното наказателно постановление е издадено в нарушение на закона и го отменил.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.
Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи формирани от РС - Сливен се споделят напълно от настоящата инстанция.
С оглед доводите на касатора, че деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се посочи следното: Действително, в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", но предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК (доколкото разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК), а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Настоящият случай е именно такъв, като данните по делото налагат несъмнения извод, че деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, тъй като макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение, деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Безспорно е установено, че на разпечатания отчет от фискалното устройство не се съдържа задължителният реквизит „BG“ пред ДДС номера, но не липсва самия ДДС номер. При преценка на обществената опасност на деянието и дееца, несъмнено следва да се съобразят безспорно установените от решаващия съд обстоятелства, а именно, че нарушението се явява първо за търговеца, че няма по делото доказателства за друго извършено от страна на същото лице нарушение на изискванията на ЗДДС или друг нормативен акт по неговото прилагане, липсват доказателства по делото за настъпил друг противоправен резултат или каквито и да било вредни последици, които да са резултат от това нарушение, че с издаването на процесната фискална касова бележка не се е стигнало до неотразяване на приходи, че липсват каквито и да е отегчаващи административнонаказателната отговорност обстоятелства. В този смисъл, настоящият състав намира, че действително случаят разкрива белезите на маловажен случай на административно нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., във вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, при което положение, налагането на санкция, макар и в минимално предвидения в закона размер, се явява несъразмерно тежка санкция спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.
При наличието на описаните по-горе факти, административнонаказващия орган е следвало да извърши преценка за наличие на маловажен случай на административно нарушение. С разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН несъмнено е дадена възможност на административнонаказващия орган да освобождава от административнонаказателна отговорност, когато приеме, че случаят е маловажен. Преценката за "маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОСНК - ВКС/.
Вярно е, че обществените отношения, регламентирани от Закона за данък върху добавената стойност и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай, с оглед посочените по-горе обстоятелства, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения от този вид, и несъмнено е маловажен случай на административно нарушение. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, и като е отменил наказателното постановление, като е съобразил наличието на предпоставките за квалификация на деянието като маловажен случай, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие със закона.
По изложените съображения, Районният съд правилно е отменил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 47/20.05.2021 г.,
постановено по АНД № 355/2021 г. по описа на Сливенски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: