Р Е Ш
Е Н И Е
№.............../...............2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав в публично заседание на осемнадесети
януари 2021г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СТОЯН
КОЛЕВ
С участието на секретаря Виржиния Миланова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 2570/2020г.
по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186 ал. 4 ЗДДС вр. чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на „А.М. ****, ЕИК *********, със седалище и адрес
управление: гр. ******, ул. „Х.Т.“ №**,ет. *, ап. ** с представляващ С.Г.Г., против
Заповед за налагане на ПАМ № 332-ФК/04.11.2020г. издадена от началника на отдел
„Оперативни дейности“
-
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на дружеството е наложена
Принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект – производствен
цех, находящ се гр. Варна, Западна промишлена зона, завод „Метал“, стопанисван
от „А.М. ****, ЕИК *********, и забрана за достъп до него за срок от
14/четиринадесет/ дни“.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон, неспазване на установената форма и несъответствие с целта на
закона. Излага оплаквания за нарушение на административнопроизводствените
правила при издаване на оспорваната заповед, навеждайки твърдения за неизяснена
фактическа обстановка. Излагат се твърдения, че касов бон е издаден на
24.08.2020г., тъй като на 17.08.2020г. с клиента е преговарял Г. Г., в
качеството му на пълномощник. Сключеният договор бил за изработка, което не
представлява доставка или продажба по смисъла на чл. 118, ал. 1 вр. чл. 9, вр.
чл. 6 от ЗДДС вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. Сочи липса на мотиви
относно срока, за който е наложена принудителната административна мярка. На
изложените основания моли за отмяна на акта. Твърди, че след като касов бон е
издаден в месеца, в който е следвало да се издаде, щета за бюджета не може да
съществува. Моли обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, не се представлява в съдебно заседание. Представени
са писмени бележки с.д. № 15428/08.12.2020г. от процесуален представител, с
които оспорва жалбата и моли съдът да потвърди оспорената заповед. Претендира
се присъждане на сторените разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
становищата на страните и нормативните актове регламентиращи процесните
отношения, приема за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима за разглеждане.
По основателността:
На 03.11.2020г. органи по приходите при отдел ЦУ на НАП –
София, сектор „ОД“ - Варна извършили проверка на търговски обект – по смисъла
на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – производствен цех, находящ се в гр. Варна,
Западна промишлена зона, завод „Метал“, стопанисван от „А.М. **** с ЕИК: *********.
Резултатът е обективиран в Протокол серия АА № 0431181/03.11.2020г., съгласно
който на 03.11.2020г. в 13.40, в обекта. При проверката е установено, че е
издадена квитанция № 123/17.08.2020г. от Г.И.Г., служител на „А.М. **** за
аванс – изработка на стълбище на стойност 500 лева. От фискалното устройство е
изведена разпечатка КЛЕН за дата 17.08.2020г., при което се установява, че за
извършеното авансово плащане от клиент, документирано с квитанция
№123/17.08.2020г. не е издадена фискална касова бележка от фискалното
устройство, регистрирано в обекта.
В хода на проверката са събрани: Х – Отчет; декларация
КД-126; писмени обяснения; копие на квитанция №123/17.08.2020г.; копие от ФБ
№0000093/24.08.2020г.
Процесната заповед е издадена въз основа резултатите от
проверката и събраните в хода на същата доказателства, като е прието, че
нарушението изпълнява състава на чл. 186, ал. 1, т. 1 буква “а“ ЗДДС.
В заповедта са изложени мотиви, че срока на запечатване
се определя съобразно тежестта на нарушението и последиците от същото, вида и
местоположението на търговския обект; характера на дейността. Посочено е, че
срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни
практики в обекта. Както и че с изпълнението на ПАМ ще се защитят важни
обществени интереси, като се предотврати
възможността за извършване на нови нарушения, а също и ще се даде възможност на
нарушителя да реорганизира дейността си в съответствие с нормативните
изисквания.
С преписката е представен и АУАН № F579255 от 11.11.2020г.,
за констатираното с Протокола за извършена проверка № АА№ 0431181/03.11.2020г.
нарушение за неиздаден касов бон, квалифицирано в същия като такова по чл. 25,
ал. 1, т. 1 и по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл.
186 ал. 3 ЗДДС, предвид и представената Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на
Изпълнителен директор на НАП изменена със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП, като е постановена и в изискуемата от закона
писмена форма, поради което съдът приема, че същата не страда от пороци водещи
до нейната нищожност.
Съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати при издаване на
оспорената заповед съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неизяснена
фактическа обстановка. Видно е от
съдържанието на оспорения административен акт, че в същия подробно е описана
фактическата обстановка свързана с мястото и датата на извършването му, наличието
на издадена квитанция №123/17.08.2020г., както и неиздаването на фискален касов
бон.
Заповедта безспорно съдържа
и мотиви, които са ясни и конкретни, отразяващи особеностите на процесния
случай. Те отговарят на изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС за мотивиране на
акта и са достатъчни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност
на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК, включително за
съответствието на заповедта с целта на закона. Както от самата заповед, така и
от доказателствата към преписката, категорично се установява, че се касае за
неиздаден касов бон за авансово плащане от клиент, документирано с квитанция към
Приходен касов ордер №123/17.08.2020г.
Допълнително следва да се посочи, че доколкото органът изрично се е
позовал и на Протокола за проверка от 03.11.2020г., респ. на констатациите и
установяванията в същия, последните следва да се приемат за част от мотивите на
оспорения акт, съдържащи в подробност и конкретната фактическа обстановка.
По отношение на
възражението, че издадената ЗПАМ не е мотивирана по отношение на срока, съдът
намира същото за неоснователно. Посочено е, че с мярката се цели да се защитят
особено важни държавни интереси – а именно интересът на държавния бюджет за
законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверения търговски обект, като безспорно в тази връзка са
съобразени времето и мястото на извършване на нарушението, големината и
местоположението на обекта. В този смисъл срокът на ПАМ е определен към средния
такъв с оглед тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на
обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения
правов ред. Съобразено е и обстоятелството за липса на повторност, поради което
и ПАМ е наложена за срок от 14 дни, а не за максималния такъв.
При извършената служебна
проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят
незаконосъобразност на заповедта на това основание.
Неоснователно се твърди и
нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Наредба
Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен при изрично
предвидените в закона изключения. В случая
административното производството е образувано за нарушение на ЗДДС свързано
именно с регистриране и отчитане на продажбите и за този вид нарушения,
разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС предвижда налагането на глоба или
имуществена санкция. Отделно от това, независимо
от предвидените глоби и имуществени санкции, нормата на чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а“ ЗДДС регламентира налагането на ПАМ запечатване на обект за срок до един месец, спрямо лице, което не
спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 118, ал.3 ЗДДС фискалната
касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или
услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова
кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално
устройство, от одобрен тип, в случая – фискално устройство с конкретизиран в
атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е
задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски
обект, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, по
аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3 от Наредба № Н-18/2006г.
Законодателят не обвързва издаването на касова бележка с окончателното плащане,
а точно обратното касова бележка следа да се издава при всяко плащане.
Видно от представените
доказателства по делото безспорно се установява, че на 17.08.2020г. е било
извършено авансово плащане от лицето М. И., в размер на 500 лева, за което е
издадена квитанция към ПКО №123/17.08.2020г. Квитанцията е част от приходен
касов ордер № 123/17.08.2020г. и като такава следва да съдържа, предвидените в
чл. 7, ал. 1, т. 1-5 от Закона за счетоводството реквизити, приложената по
делото квитанция /л. 48 от адм. преписка/ съдържа изискуемите по закон
реквизити. Фактът на извършване на плащането принципно не се оспорва от
жалбоподателя. Твърденията му са
насочени към това, че следва да се издаде фискална касова бележка в рамките на
месеца, в който е получено авансовото плащане.
Дори и да се приеме, че дружеството е издало фискална касова бележка в
по – късен момент /24.08.2020г./, каквито са твърденията на жалбоподателя, това
обстоятелство не променя констатациите на органа по приходите, че „А.М. **** е
нарушило разпоредбата на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006г. на Министъра на финансите и на чл. 118 от ЗДДС, тъй като плащането
е било извършено на 17.08.2020г., а не на 24.08.2020г., когато е издадена
фискалната касова бележка /л. 40 от административната преписка/. С оглед на
изложеното неоснователни са твърденията в жалбата, че след като фискална касова
бележка е издадена в месеца, в който авансът е получен, получената сума е
отбелязана в касовите книги и осчетоводена като приход в месеца, щета за
бюджета не може да съществува. Издаването на фискална касова бележка следва да
бъде в момента на получаването на авансовото плащане.
Не е спорно между страните,
че лицето Г.И. Г. с служител на „А.М. **** към момента на извършване на
авансовото плащане. Именно в качеството си на служител на дружеството лицето е
издало ПКО №123/17.08.2020г., за което същият не е необходимо да бъде изрично
упълномощен. Твърденията в жалбата и в открито съдебно заседание за липса на
представителна власт, по отношение на издаване на приходни касови ордери, не дерогира задължението на дружеството за издаване
на касовия бон в момента на плащането. Тоест момента, в който плащането е
получено, служителят следва да регистрира продажбата и да издаде касовата
бележка. С оглед на изложеното, съдът намира, че възраженията, направени с
жалбата и в открито съдебно заседание са неоснователни.
Описаната по-горе фактическа обстановка относно неотчетеното
в обекта авансово плащане чрез издаване на ФКБ, се установява по безспорен
начин от обсъдените във фактическата част на настоящото решение писмени
доказателства. Видно от същите продажба е извършена, цената е заплатена и не е
издадена фискална касова бележка, което обстоятелство надлежно е отразено в
протокола от проверката.
Предвид горното, съдът намира, че в случая безспорно е
осъществен състава на чл. 186, ал.1, т. 1, б. “а“ ЗДДС, основанието на което е
наложена процесната ПАМ. В този случай административният орган действа при
условията на обвързана компетентност и няма право на преценка по същество дали
да наложи ПАМ или не.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната заповед, като издадена
от компетентен административен орган, съобразена с процесуалните правила и с
материалния закон е законосъобразна. Жалбата против нея се явява неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора на
основание чл.
143, ал. 4 АПК, вр. чл.
78, ал. 8 ГПК, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на спора и предприетите
от представителя на ответника процесуални действия, размерът на
възнаграждението следва да бъде определено в минималния такъв, установен в чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно - 100 лв.
Настоящият съдебен състав
намира възражението, на процесуалния представител на жалбоподателя, за липса на
представителна власт на юрисконсулт Х.А, тъй като не е представен по делото
трудов договор на същата, за неоснователно. На основание чл. 17, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 32, т. 3 от
Гражданския процесуален кодекс и чл. 12, ал. 1 от Закона за Националната агенция
по приходите, представители на страните по пълномощие могат да бъдат
юрисконсултите или други служители с юридическо образование. Пред съда е
представено пълномощно № 312 от
31.05.2017 г. от което е видно, че Х. Н. А. – главен юрисконсулт е упълномощена
да представлява Национална агенция по приходите и изпълнителния директор на
Националната агенция по приходите пред всички съдилища. С оглед на изложеното
съдът намира, Х.А. за надлежно упълномощена.
По изложените съображения
жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А.М. ****, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр.
*****, ул. „*****“ № **,ет. *, ап. **, с представляващ С.Г.Г., против Заповед
за налагане на ПАМ № 332-ФК/04.11.2020г. издадена от началника на отдел
„Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на дружеството е наложена
Принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект – производствен
цех, находящ се в гр. Варна, Западна промишлена зона, завод „Метал“,
стопанисван от „А.М. **** с ЕИК *********, и забрана за достъп до него за срок
от 14/четиринадесет/ дни“.
ОСЪЖДА А.М. ****, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. ******, ул.
„*****“ № **,ет. *, ап. **, с представляващ С.Г.Г., да заплати в полза на НАП сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: