Решение по дело №1433/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от В.Е.П. – Д. срещу Решение № 714/ 10.05.2023 г., постановено по АНД № 20233110200516 по описа на Варненски районен съд за 2023 г., с което е потвърден Електронен фиш серия К № 5905465, издаден от ОД на МВР Варна, с който за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДв.П, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 ЗДв.П.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че не са обсъдени наведените възражения срещу ЕФ. Отправя искане за отмяна на въззивното решение и да постанови друго, с което да отмени атакуваният електронен фиш. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител, касатора поддържа изцяло жалбата на наведените основания, като се претендира и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Варна, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата, като пледира за отмяна на оставяне в сила въззивното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна.

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от В.Е.П. – Д. срещу Решение № 714/10.05.2023 г., постановено по АНД № 20213110200516 по описа на Варненски районен съд за 2023 г., с което е потвърден Електронен фиш серия К № 5905465, издаден от ОД на МВР Варна, с който за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДв.П, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 ЗДв.П.

За да потвърди наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено извършване на нарушението и неговия автор. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи, обуславящи отмяната на ЕФ.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК.

Процесният ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити, чл. 189, ал. 4 от ЗДв.П, в т. ч. мястото на нарушение, данни и за скоростта на движение МПС, установеното превишение – 12 км/ч. Налице са на всички съставомерни елементи, предоставящи възможност на наказаното лице да разбере какво повдигнатото обвинение, респ. какъв и дали правилно е определен размера на санкцията. Поради това, настоящата инстанция не споделя релевираното в касационната жалба оплакване за допуснато от АНО съществено процесуално нарушение, довело до накърняване правото на защита на наказаното лице.

На следващо място, разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП предвижда, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В случая, при така даденото в ЕФ описание на нарушението се изяснява, че водача е управлявал автомобила в населено място, с превишение на скоростта с 12 км. /ч. над ограничението. Следователно нарушението следва да се квалифицира по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДв.П.

В процесния ЕФ е посочено, че настоящото нарушение е извършено в условията на повторност. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДв.П "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

Основателно е релевирано в касационната жалба оплакване, касаещо изясняването на спорните по делото факти. В хода на въззивното производство не са събрани доказателства, че с ЕФ К/ 4952508 е жалбоподателката е санкционирана за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДв.П, както и че е влязъл в сила, за да може да се направи обоснована преценка за наличие на повторността, като квалифициращ елемент. Направеното отразяването в тази АИС не е съставлява годно доказателство в тази насока, още повече че според същата система, влязъл в сила е и процесния ЕФ.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че от страна въззивния съд не е изпълнено задължението за изясняване на фактическата обстановка по делото относно спорните по делото факти, не е извършена проверка на фактическата обстановка, описана от в обжалваното НП, не е извършена и преценка на доказателствата по делото, с оглед проверка и преценка извършено ли е вмененото нарушение. При тези данни, налага се извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 3, т. 2, предложение първо от НПК.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на ВРС за ново разглеждане от друг състав. При повторното разглеждане на делото следва да се съберат посочените доказателства и да се прецени дали са налице основанията посочени в § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДП, за да се приеме, че нарушението на чл. 21 от ЗДП извършено в условията на повторност. При липса на такива доказателства, въззивният съд следва да осъществи правомощията си по чл. 63, ал. 7 от ЗАНН.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноските следва да се определят при новото разглеждане на делото от районния съд, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК.

Водим от горното, касационният състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 714/ 10.05.2023 г., постановено по АНД № 20233110200516 по описа на Варненски районен съд за 2023 г.

ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: