Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……. 09.06.2020
год. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд наказателен състав На петнадесети
май две
хиляди и двадесета година В публично
заседание в следния състав :
Председател:
Георги Пепеляшев
Членове: Даниел Марков
Дияна Асеникова
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор: Елка Добрикова
като разгледа докладваното от съдията Даниел Марков
ВНЧД № 247 по
описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.341 ал.1 от НПК и е образувано
по въззивна жалба на осъдения А.В.А. срещу протоколно определение №7 от
21.01.2020г. по НЧД№619/19г. на ЦРС
С
обжалваното определение ЦРС, по реда на чл.306, ал.1 от НПК, е определил на
основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК на осъдения А.В.А. , ЕГН **********,
общо наказание измежду наложените му наказания по НОХД №4467/2016 г. на Районен съд – Бургас, НОХД
№550/2016г. на Районен съд – Царево, НОХД №4033/2016г. на Районен съд – Бургас и НОХД №2811/2017г. на
Районен съд - Бургас, в размер на най-тежкото от тях, а именно: наказание лишаване от свобода за срок от една година и
на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединил
изцяло наказанието глоба в размер на 500
лева.
На
основание чл.24 от НК съдът е увеличил така определеното общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ от една година на една година и шест месеца
лишаване от свобода, като е определил първоначален строг режим на изтърпяването
му.
На
основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднал от така определеното общо най-тежко
наказание, времето през което осъденият е търпял наказание лишаване от свобода по НОХД
№4467/2016 г. на Районен съд – Бургас, НОХД №550/2016г. на Районен съд –
Царево, считано от 11.07.2017г. до 17.02.2019г.
Със
същото определение ЦРС е определил на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК на осъдения А. общо наказание измежду наложените му наказания по НОХД
№454/2016 г. на PC- Средец и НОХД №3372/2017 г. на Районен съд – Бургас, НОХД
№5427/2017г. Районен съд – Бургас и по НОХД №572/2019г. на Районен съд -
Царево, в размер на най-тежкото от тях, а именно: наказание лишаване от свобода за срок от една година и
два месеца, към което е присъединил
наказанието глоба в размер на 10 000 лева.
На
основание чл.24 от НК съдът е увеличил така определеното общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ от една година и два месеца до една година и осем месеца лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален строг режим.
Приспаднал
е от така определеното общо най-тежко
наказание, времето през което осъденият е търпял наказание лишаване от свобода по НОХД
№454/2016 г. на PC- Средец и НОХД №3372/2017 г. на Районен съд – Бургас, НОХД
№5427/2017г. Районен съд – Бургас, считано от 17.02.2019г.
ЦРС е
приспаднал на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК времето, през което осъденият е
бил задържан с мярка за неотклонение задържане под стража по НОХД №5427/2017 г.
на Районен съд – Бургас, считано от 29.03.2017 год. до 11.07.2017 год.
С
определението първоинстанционният съд е постановил наказанието, наложено на осъденият
А. по НОХД №275/2019 г. на PC- Бургас в размер на четири месеца лишаване от
свобода да бъде изтърпяно отделно , при първоначален строг режим.
Във
въззивната жалба се за отмяна приложението на чл.24 от НК. Същата молба се
поддържа от осъдения и в съдебно заседание. Служебният му защитник намира
отмерените на осъдения А. в увеличен размер общи наказания лишаване от свобода
за явно несправедливи и предлага въззивният съд да ги намали до размера на
най-тежките по двете съвкупности.
Според становището на прокурора от БОП
определението на ЦРС следва да се остави в сила като правилно и
законосъобразно.
Бургаският
окръжен съд след като се запозна с оплакванията в протеста, с доказателствата
по делото и като изслуша становищата на
страните в съдебно заседание, намери за установено следното:
От
събраните в първоинстанционното съдебно производство достатъчни по обем и
съдържание за правилното решаване на делото доказателства, се установява, че наказателната
отговорност на А.В.А. е ангажирана с 9 влезли
в сила съдебни актове, както следва:
1.С определение
за одобряване на споразумение по НОХД №4467/2016г. по описа на Районен съд –
Бургас, влязло в сила на 18.08.2016г., за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК,
е осъден на „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, както
и на кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 400 лева. Деянието е
извършено на 30.07.2016г.
2. С
Присъда по НОХД №550/2016г. по описа на Районен съд - Царево, влязла в сила на
30.09.2016г., за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК е осъден на „лишаване от
свобода” за срок от една година, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 500 лева.
Деянието е извършено на 13.06.2016г.
3. С
определение за одобряване на споразумение
по НОХД №454/2016г. по описа на Районен съд – Средец, влязло в сила на
03.07.2017г., за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК е осъден на „лишаване от
свобода“ за срок от три месеца, което да
бъде изтърпяно при първоначално определен „общ” режим в затвор и на глоба в
размер на 600 лева.
4. С
определение за одобрено споразумение по НОХД №4033/2016г. по описа на Районен
съд – Бургас, влязло в сила на 06.07.2017г., за престъпление по чл.343в, ал.2
от НК, е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което да бъде изтърпяно при първоначално
определен „общ” режим в затвор, както и на глоба от 400 лева. Деянието е извършено на 11.07.2016г.
5. С
определение за одобряване на споразумение по НОХД №2811/2017г. по описа на
Районен съд – Бургас, влязло в сила на 06.07.2017г., за престъпление по
чл.343в, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, е осъден на „лишаване от свобода” за срок
от шест месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години и на глоба в размер на 400 лева. Деянието е
извършено на 02.08.2016г.
6. С
определение за одобряване на споразумение по НОХД №3372/2017г. по описа на
Районен съд – Бургас, влязло в сила на 24.07.2017г., за престъпление по
чл.343в, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, е осъден на „лишаване от свобода“ за срок
от девет месеца, което да бъде изтърпяно
при първоначално определен „общ” режим в затвор и глоба в размер на 400 лева.
Деянието е извършено на 28.08.2016г. и на 12.09.2016г.
7. Отново
с определение за одобряване на споразумение по НОХД №5427/2017г. по описа на
Районен съд – Бургас, влязло в сила на 13.12.2017г., за извършено на
24.03.2017г. престъпление по чл.280, ал.2, т.1 и т.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца,
което да бъде изтърпяно при първоначално определен „общ” режим в затвор и глоба
в размер на 10 000 лева.
8. С
определение за одобряване на споразумение по НОХД №275/2019г. по описа на
Районен съд – Бургас, влязло в сила на 15.02.2019г., за извършено на
02.08.2017г. престъпление по чл.297, ал.1 от НК е осъден на „Лишаване от
свобода“ за срок от четири месеца, което
да бъде изтърпяно при първоначално определен „строг“ режим.
9. С
определение за одобряване на споразумение по НОХД №572/2019г. по описа на
Районен съд – Царево, влязло в сила на 14.11.2019г., за престъпление по чл.281,
ал.2, т.1, предл. първо, т.5, вр. чл.281, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК е осъден
на „Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца,
което да бъде изтърпяно при първоначално определен „общ“ режим и глоба в
размер на 2500 лева. Деянието е извършено на 15.10.2016г.
С оглед
данните за съдимостта на осъдения А. и прилагайки правилото за най-благоприятно съчетаване на наказанията по
постановените присъди, районният съд правилно е формирал две съвкупности. В
първата е групирал наказанията ,
определени по НОХД №4467/2016 г. на
Районен съд – Бургас, НОХД №550/2016г. на Районен съд – Царево, НОХД
№4033/2016г. на Районен съд – Бургас и
НОХД №2811/2017г. на Районен съд - Бургас, а във втората съвкупност – тези по НОХД №454/2016 г. на PC-
Средец , НОХД №3372/2017 г. на Районен съд – Бургас, НОХД №5427/2017г. на Районен
съд – Бургас и по НОХД №572/2019г. на Районен съд – Царево.
В рамките
на всяка от групите деянията са извършени от осъдения преди да е имало влезли
присъди, за което и да е от тях и следователно са налице предпоставките по чл.25
ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК. От друга страна, престъпленията, за които е осъден по
делата от втората група, са извършени от
А. определения по НОХД № 4467/2016 г. на РС – Бургас изпитателен срок, но преди да е имало влязла в
сила присъда, за което и да е от тях. Видът и размера на общите наказания и по
двете съвкупности, са определени съобразно изискването на чл.23 ал.1 от НК. В
рамките на първата група, най-тежко се явява наказанието лишаване от свобода в
размер на една година, наложено на осъдения А. с присъдата по НОХД № 550/2016
г. на РС – Царево. По отношение на втората група, най-тежко се явява наказанието
лишаване от свобода в размер на година и два месеца, наложено на А. по №5427/2017г.
Районен съд – Бургас. Най-тежки се явяват и глобите, определени по същите две
дела, поради което правилно ЦРС ги е присъединил към общото наказание лишаване
от свобода по всяка от двете групи.
Съдът е приложил чл.24 от НК и увеличил общите
наказания лишаване от свобода по всяка от групите с по шест месеца, като по първата група
увеличеното общо наказание е отмерено на година и шест месеца, а по втората
група след приложението на чл.24 от НК общото наказание е наложено за срок от
година и осем месеца.
Оплакването
на осъдения срещу постановеното увеличение на общите наказания е неоснователно.
Деянията,
включени в първата съвкупност, са за престъпления по чл.343в от НК, които А. е
извършил, след като вече два пъти е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК отново за престъпления по чл.343в, ал.2 от НК, за
каквито престъпления е осъден и впоследствие по НОХД№454/2016 г. на PC- Средец и НОХД №3372/2017
г. на Районен съд – Бургас от втората група. Следващите две престъпления от втората съвкупност също са с обща по вид
насоченост – престъпления по чл.280, ал.2 от
НК и по чл.281, ал.2,т.1,т.5 от НК.
Тази криминална устойчивост свидетелства за отсъствието на какъвто и да е възпиращ и превъзпитателен
ефект, както и за формиране на чувството за безнаказаност, чиято ескалация се е
проявила в близо месечното му бягството
му от Затвора, за което е осъден по НОХД№275/19г. на БРС.
Очевидно
е, че проявената снизходителност при определяне на отделните наказания по посочените по-горе
дела (предвид реда на приключването им) по никакъв начин не е допринесла за
постигане целите на личната превенция по чл.36 от НК. Осъденият А. се очертава
като личност с утвърдени престъпни навици и завишена степен на обществена
опасност.
Отсъствието
на ефективно въздействие на ангажираната до момента наказателна репресия върху
поведението на осъдения е обстоятелство, което е било констатирано многократно,
както от първоинстанционните съдебните
състави, произнасяли се по реда на чл.306, ал.1,т.1 от НПК, така и при
осъществявания въззивен контрол, именно по повод оплакванията на осъдения за увеличаване на общите
наказания.
Новото
произнасяне по чл.306, ал.1,т.1 от НПК по НЧД№619/19г. на ЦРС се е наложило
поради новото осъждане по НОХД №5427/2017г. на същия съд. До постановяване на
обжалваното определение на осъдения са били наложени две общи наказания по
съвкупности престъпления, първата от които е включвала само двете деяния по НОХД
№4467/2016 г. на БРС и 550/2016 г.на
ЦРС, а втората – по НОХД 4033/2016 г. и
2811/2017 г НОХД №454/2016 г. на СрPC, НОХД №3372/2017 г., НОХД №5427/2017г.,
всички на БРС, като е постановено и отделно от общите наказания да се изтърпи
наказанието четири месеца лишаване от
свобода по НОХД№275/19г. на БРС. Групирането е извършено от БРС с определение
от 27.03.2019г. по НЧД № 769/19г. Със същото определение най-тежкото общо
наказание от една година лишаване
от свобода по първата група е
било увеличено на една година и шест месеца, а общото наказание от една година
и два месеца по втората съвкупност е било увеличено на една година и осем
месеца. Това определение на БРС е потвърдено от БОС с определение от 16.08.2019г. по ВНЧД№405/19г.
Принципът
на законоустановеност на наказанието
изисква съдът да използва дадената му възможност по чл.24 от НК само
когато констатира наличието на двете едновременно съществуващи предпоставки -
че общо определеното наказание е несправедливо и несъответно на съвкупността от
престъпните деяния и второ, че със същото това наказание не мога да се
постигнат целите на наказателната репресия.
С
обжалваното определение освен, че във втората група престъпления е включено и
това по НОХД №572/2019г. на ЦРС, е направена и нова конфигурация на отделните
деяния в групите, която освен че отговаря на условията на чл.25 ал.1 вр.чл.23
ал.1 от НК, се явява и по-благоприятна за дееца. Това е така, защото новото
разпределение по групи на отделните деяния не налага по-високо по размер
увеличение на общото наказание по втората група в рамките на ограниченията по
чл.24 от НК. При този вариант на групиране на наказанията, постановеното от ЦРС
увеличение на двете общи наказания е съответно на съвкупната престъпна
деятелност на осъдения. Наложително е
ефективно и значително по-продължително
въздействие върху неговата личност за достигане на поправителен и превъзпитателен ефект. Настоящия
състав намира, че общия обем на наказателната принуда определен по реда на чл.24 от НК е напълно достатъчен за
да бъдат осъществени посочените в чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието, като
се въздейства превъзпитателно и
възпиращо върху дееца и го мотивира към съобразяване и спазване на установения
в страната правов ред. Жалбата е неоснователна.
Видно от
посоченото в справката за съдимост писмо изх.№91 от 30.09.2019г. на БРП, към
датата на постановяване на обжалвания съдебен акт така увеличеното наказание от
една година и шест месеца лишаване от свобода по първата група е било изтърпяно
в периода от 11.07.2017г. до 17.02.2019г., поради което и е ненужно да се
обсъжда пропуснатото приложение на чл.27 от НК след осъждането на А. по НОХД№275/19г. на БРС. Макар и без изложени
мотиви, първоначалният режим на изтърпяване на общото увеличено наказание по
втората група и на подлежащото на отделно изтърпяване наказание по НОХД№275/19г.
по на БРС правилно е определен като строг. Престъплението по НОХД №5427/2017г.
на БРС, участващо във втората група, е извършено в изпитателния срок на условното
осъждане по НОХД №550/2016г. на ЦРС, за което е постановено отложеното
наказание да се изтърпи отделно(включено в първата разглеждана група) и сборът от двете наказания надвишава две години,
с което са изпълнени условията по чл.57,ал.1,т.2,б.“б“ от ЗИНЗС. Деянието по НОХД№275/19г. на БРС е извършено преди да
се изтекли 5 години от изпълнение на общото наказание по НОХД №4467/2016 г. на
БРС и НОХД№550/2016 г.на ЦРС, наложено с
влязло в сила на 19.07.2017г. определение №130 по НОХД№454/16г на СрРС, което
изисква приложението на чл.57, ал.1,т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
При
извършената служебната проверка на обжалваното определение, съдът не констатира
основания за неговото изменяване или отменяване, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
Водим от
горното и на основание чл.341, ал.1, вр.
чл. 334, т.6 от НПК Бургаският окръжен
съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №7 от 21.01.2020г.
по НЧД№619/19г. по описа на Районен съд, гр.Царево.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата
му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………………....
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………
2……………………