Решение по дело №1393/2024 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 26
Дата: 3 февруари 2025 г. (в сила от 3 февруари 2025 г.)
Съдия: Ивета Павлова Такова
Дело: 20241730101393
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Радомир, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря ЕЛ. Т. З.
в присъствието на прокурора В. В. М.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело №
20241730101393 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 530 - чл. 541 ГПК, вр. чл. 19, ал. 1 ЗГР.
Образувано е по подадена от Д. Й. Ран. молба с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, в
която е обективирано искане за допускане промяна на фамилното име на молителката от „Г.“
на „Р.“
В молбата се излагат твърдения, че с влязло в сила решение № ./01.03.2023 г. по гр. д. №
./2022 г. по описа на Брезнишкия районен съд е допуснат развод по взаимно съгласие и е
прекратен бракът между молителката и Й. Ст. Г., като съдът е постановил след
прекратяването на брака молителката да запази фамилията придобита по време на брака
„Г.“. Сочи, че сегашното фамилно име създава неудобства в личния и обществения й
живот, тъй като същата не се чувства добре във всяка ситуация, когато се налага да се
представя и изписва имената си, като среща недоволство и от страна на близки и познати,
тъй като макар гражданският брак между нея и Й. Г. да е прекратен преди много време, все
още продължава да носи фамилното му име.
Представено е и удостоверение за раждане видно, от което фамилното име на
молителката преди сключване на гражданския брак с Й. Г. е било Р..
В съдебно заседания молителката не се явява и не изпраща представител.Редовно
упълномощеният и представител на молителката, адв. К.С. от ПАК по подробно изложени
в писмена молба по делото правни съображения ,поддържа молбата на доверителката си за
исканата промяна и и моли съда за уважаването .
Заинтересованата страна - Община Перник, в съдебно заседание не изпраща
представител и не взема становище по молбата.
Заинтересованата страна - Районна прокуратура - Перник, Териториално отделение -
Радомир, в съдебно заседание, чрез прокурор М. изразява становище за основателност на
молбата.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, издадено от Община
Перник въз основа на акт за раждане № ./29.03.1978 г., е, че молителката е родена на
26.03.1978 г. в гр. Перник, с родители – Е. М. М. - Т. и Й. Р. Т., като е вписана в акта за
раждане с имена Д. Й. Р..
По делото е представено и решение № ./01.03.2023 г. по гр. д. № ./2022г. по описа на РС -
Брезник, с което съдът е прекратил гражданския брак, сключен между Й. Ст. Г. и Д. Й. Г., по
време на брака си страните имат едно дете Д. Й. С., който към момента на подписването на
споразумението е пълнолетен. Постановено е след прекратяването на брака съпругата да
запази фамилията придобита по време на брака - Г..
От приобщената към доказателствата по делото справка с рег. № ./10.01.2025 г. от
Националната следствена служба се установява, че спрямо молителката няма образувани и
неприключили наказателни производства.
От предоставената от Дирекция „Български документи за самоличност“ на МВР справка
с рег. № ./13.01.2025 г. се установява, че за молителката няма данни за наложени
принудителни административни мерки по Глава VII, раздел I от ЗБЛД, както и въведена
мярка по чл. 68 НПК, като спрямо молителя няма данни и за наложена санкция по Глава VII,
раздел II от ЗБЛД.
От представената по делото от Бюро „Съдимост” при РС - Радомир справка за съдимост
се установява, че молителката не е осъждана, а от представената Справка рег.№./10.01.2025г.
на Национална следствена служба се установява, че към 08.01.2025г. няма данни за
образувани и неприключили производства по отоншение на молителката Д. Р..
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Правото на име, освен лично субективно и неотчуждимо право, представлява и основен
индивидуализиращ белег на всеки български гражданин. С оглед установения в
законодателството принцип за стабилност на индивидуализиращите признаци, формиращи в
тяхната съвкупност гражданското състояние на физическите лица, упражняването на
потестативното право за промяна на име е предпоставено от наличието на конкретни
основания, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР. В тази връзка промяна на
собственото, бащино и фамилно име може да се извърши, когато то е осмиващо,
опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това.
Същевременно законът не дава легална дефиниция на понятието „важни обстоятелства”,
като е предоставил преценката на съда за тяхното наличие, респ. липса във веки конкретен
случай, при съобразяване с общите принципи на гражданското право и обществения морал.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗГР името на български гражданин, роден на
територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите
части на името се вписват в акта за раждане. Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗГР собственото име на
всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по
гражданското състояние при съставяне на акта за раждане. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗГР
бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с
наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на
бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите, а според чл. 14, ал. 1 ЗГР фамилното
име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и
окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните
традиции на родителите налагат друго. В хипотезата на правната норма на чл. 19, ал. 1 ЗГР
изчерпателно са изброени случаите, в които българските граждани могат да искат промяна
на своите имена - когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и
2
в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Съдебната практика приема, че важни
по смисъла на закона са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено
неудобно за молителя носенето на името, така: решение № 680/11.01.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1164/2009 г., ГК, IV г. о.
В разглеждания случай съдът приема, че съвкупната преценка на събраните в хода на
производството доказателства е в състояние да мотивира извода за основателност на
молбата относно търсената промяна на фамилното име на молителката. Във връзка с
горното съдът е на становище, че наведените в молбата и установените по делото
обстоятелства следва се приемат за „важни” по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. На първо място
следва се отчете субективното желание на молителката. Както е прието в практиката на ВКС
- решение № 19/08.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 486/2011 г., ГК, III г. о. и решение №
450/28.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1777/2011 г., ГК, IV г. о., от понятието „важни
обстоятелства” не следва да се изключва субективното желание на лицето да носи
определено име, стига исканата промяна да няма за цел въвеждане в заблуждение на
органите на реда или определени институции. По делото се установи, че е налице
субективно желание на молителката за промяна на фамилното й име, като това нейно
желание е изложено в подадената по делото молба и предвид прекратяване на брака с
бившият й съпруг ,чиято фамилия все още носи и, с която се представя в обществото.
Същевременно не са налице данни, че молителката цели да въведе в заблуждение
органите на реда - същата е неосъждана и срещу нея няма образувани и неприключили
досъдебни производства.
Наред с това, безспорно се установи, че фамилията „Г.“ създава неудобства на
молителката в личния и обществения й живот, тъй като същата не се чувства добре във
всяка ситуация, когато се налага да се представя и изписва имената си, като среща
недоволство и от страна на близки и познати, тъй като макар гражданският брак между нея
и Й. Г. да е прекратен , все още продължава да носи фамилното му име. Без съмнение това
поражда неудобства и следва да се третира като „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19,
ал. 1 ЗГР, които обуславят нуждата от промяна на фамилното име на молителката .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР ПРОМЯНА ВЪВ ФАМИЛНОТО ИМЕ на
Д. Й. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр.З., общ.З., обл.П., ул. „Р. Д.“ №., от „Г.“ на
РАНГЕЛОВА
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на Бюро „Съдимост” при Районен съд -
Перник, и на Община Перник - Служба „ГРАО” за изпълнение на процедурата по чл. 75, ал.
1 ЗГР и отразяване в регистрите на населението на допуснатата промяна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

3