№ 72
гр. Смолян, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20245440100495 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Н. Р. против „*“ ЕООД, в която
се твърди от ищеца, че на 21.06.2023 година между страните е сключен Договор № * за
предоставяне на потребителски кредит, по силата на който ответникът-кредитор му е
предоставил заем при следните условия: Общ размер на отпуснатия Кредит- 3050.00 лева.;
Срокове и начин на плащане Брой вноски: 12, Начин на плащане: съгласно Погасителния
план, който е неразделна част от Договора Първа падежна дата: 21.07.2023г.; Обща сума,
която следва да бъде върната от Кредитополучателя за целия период на Кредита- общо сума
в размер на 3751,50 лева, представляваща сбор от следните суми: а) сумата на отпуснатия
Кредит, посочен в т. 1 по-горе, в размер на 3050,00 лева; Годишен процент на разходите по
Кредита Общият разход по Кредита е 701,50 и включва сумата по чл. 3, б) по-горе.„;
Годишният процент на разходите по Кредита е в размер на 49.11, изчислен по реда на чл. 8.4
от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.; Кредитът се обезпечава с
Поръчителство предоставено от * в полза на Дружеството. С одобряването от Дружеството
на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не
може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило
обезпечението.
Едновременно с подписването на договора за потребителски кредит, между Д. Н. Р.
и * p.l.c., със седалище и адрес на управление в *, е сключен и Договор за гаранция
/поръчителство/ при следните условия: 1.1. Гарант: * p.l.c., със седалище и адрес на
управление в *; * p.l.c. притежава лиценз от Органа за финансови услуги в * за
осъществяването на *ова дейност, платежни услуги (по смисъла на действащия в * Закон за
финансовите институции), издаване и администриране на други инструменти за плащане
(различни от платежните услуги, посочени по-горе), предоставяне на гаранции, търговия за
собствена сметка с инструменти на паричния пазар, чуждестранна валута, фючърси и опции,
обменни и лихвени инструменти, прехвърлими ценни книжа, както и други дейности, за
извършването на които Гарантът притежава или може да получи лиценз. 1.2. Кредитор: „*"
ЕООД. 1.3. Клиент: Потребител, който е сключил в качеството си Кредитополучател,
Договор за потребителски кредит с Кредитора. До сключването на настоящия договор,
Клиентът се счита за потенциален Клиент. 1.4. Договор за Потребителски кредит: Договор за
Потребителски кредит, сключен между Кредитора и Клиента на 21.06.2023, с номер на
1
договора *, отпусната сума 3050,00 и краен срок за издължаване 15.06.2024г. 1.5. Договор за
гаранция (поръчителство): Договор, сключен между Гаранта и Клиента, по силата на който
Гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията,
произтичащи от Договора за Потребителски кредит, включително и от Общите условия,
които са неразделна част от този Договор (наричан по- долу "Договора"). 1.6. Такса за
предоставяне на гаранция(поръчителство): сумата, в общ размер от 2897,50 лв, дължима от
Клиента за предоставената гаранция. Таксата за гаранцията се заплаща по *ова сметка в * -
IBAN: *, BIC: *) на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени
съгласно Погасителен план, който е неразделна част от настоящия Договор. Брой вноски -1 2
Дата на първо плащане - 21.07.2023 Краен срок на издължаване на таксата - 15.06.2024г.
Твърди се от ищеца, че Договор № * от 21.06.2023г. за предоставяне на
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При сключването му е
нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване
е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В случая потребителят е поел задължение за
заплащане на възнаграждение за гаранция, което съществено е оскъпило ползвания от него
паричен ресурс. Възникването на това задължение е задължително условие за сключване па
договора, тъй като видно от т.8 от Част 2, Описание на съответните характеристика на
съответния договор за кредит кредиторът изисква от кредитополучателя предоставяне на
обезпечение, представляващо договор за предоставяне на поръчителство/гаранция,
подписан от кредитополучателя. Същото по своето естество представлява скрита
възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за
заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността
да влияе на клаузите на договора.
Предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал.
4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната от
законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се
явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на
обществен интерес. Законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на
договорите за потребителски кредит размера на ГПР, тъй като от него потребителите могат
да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на
действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на
техните потребности и на финансовите им възможности да го обслужват. С оглед засилената
защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на
търговците, които са по-силната икономически страна в гражданския оборот законът
предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на
ГПР правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор /чл. 22
ЗПК/, като в тази хипотеза кредитополучателят дължи на кредитора само чистата стойност
на кредита, без да дължи лихви и други разходи. Съгласно императивните изисквания на
горепосочените норми кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР, таксата за
осигуряване на поръчителство от * в полза на кредитодателя, а това не е сторено.
Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла
на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение
по дедо С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики
представлява един от елементите, на които може да сеоснове преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.
2
Уговорената такса за предоставяне на гаранция/поръчителство в размер на 2897,50
лева е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл.19, ал.1 и 2 ЗПК.
Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя",
съдържаща се в § 1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита
или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за гаранция от
страна на кредитополучателката, за което той дължи такса в общ размер на 2897,50 лв., а
гарантът се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по
договора за кредит - обстоятелство, което е било известно на „*" ЕООД.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на
Република България /основен лихвен процент - 0.1%, плюс 10%/, което означава, че лихвите
и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от взетата сума. Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал.4 са нищожни - чл.19,ал.5 ЗПК. Кредиторът е нарушил
императивното правило на чл.19, ал.1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил таксата в
размер на 2897,50 лв. в записания в договор размер на Ш Р от 49,11%.Недействителността
по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със специални законови разпоредби.
Правна последица от нея е, че се дължи размерът на предоставената в заем главница, т.е. тя
не води до ликвидиране на всички права и задължения по сключения договор и не е
приравнена по последици на нищожността на правните сделки. Договорът за кредит
продължава да обвързва страните що се касае до задължението за връщане на дадената в
заем/кредит сума. Потребителската защита е насочена към ограничаване на възможността за
недобросъвестно генериране търговска печалба, а не към ликвидиране на главното
задължение за връщане на главницата по кредита.
Освен това сключеният между ищеца и * договор за предоставяне на гаранция е
нищожен поради противоречието му с добрите нрави - чл. 26, ал.1, предл. III ЗЗД. В
разглежданата хипотеза ищецът-потребител е бил поставен в положение, при което
отпускането на кредит е поставено в зависимост от сключването на възмезден
обезпечителен договор с икономически свързано със заемодателя лице, посочено от самия
него. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен, в деня на отпускане на кредита, с
юридическо лице - търговец, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с
които обезпечава чужда гражданска отговорност, запазвайки си правото на регрес спрямо
длъжника. В случая договореното в полза на гаранта възнаграждение, всъщност
представлява скрита възнаградителна лихва по договора за кредит. Договорът за
предоставяне на гаранция е нищожен, поради накърняване на добрите нрави. Този договор е
лишен от правна основа, тъй като само привидно преследва легитимни цели. С него едната
страна поема само задължения, срещу които не стоят права, тъй като рискът от
неплатежоспособността на длъжника е за самия него. Единствена правна последица е
нарастване в размера на общото задължение и разходите по кредита, без оглед изправността
на длъжника. Така в разрез с нормите на добросъвестността, е установено допълнително
възнаграждение в полза на заемодателя, под формата на скрит разход по кредита. С решение
№ 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че
добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на
поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая
и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало
конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на
3
членовете на общност. Нищожност поради противоречие с добрите е налице при съществена
нееквивалентност на престациите, каквато е налице в случая. Така създадената обща
конструкция от два договора с потребителя - за кредит и за гаранция, като на насрещната на
потребителя страна и по двата от тях стоят две свързани лица, на практика съставлява
разделяне на приходите от кредита чрез тези два свързани стопански субекта с цел да се
заобиколят законовите норми за защита на потребителите и да се натовари заемополучателят
с допълнителни и прекомерни плащания. При факта, че учредява не го на обезпечението е
предвидено изначално като последващо договора за кредит, то е ясно, че неговата
единствена цел е да изиска от потребителя още едно плащане, при това в немалък размер,
съпоставен с главницата по кредита. Така биват нарушени и принципите на
добросъвестността и справедливостта, като се стига до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Затова и Договорът за предоставяне на
гаранция е сключен в условията на неравнопоставеност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, което го
прави и нищожен поради заобикаляне на и противоречие със закона и в нарушение на
добрите нрави, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 24 ЗПК и чл. 26 ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи за недействвителен Договор
№ * за предоставяне на потребителски кредит от 21.06.2023г. сключен между страните , на
основание чл.22 ЗПК поради нарушения на чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК при сключването
му.Претендира и за разноски по водене на делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
иска. Счита за неоснователно твърдението на ищеца, че предоставяне на поръчителство от *
* (*) е условие за сключване на договор за кредит. Напротив, при кандидатстване, всеки
кредитополучател, включително ищецът в настоящото производство, може да избере да
сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи
задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Видно от
визуализираното извлечение от интернет страницата на „*“ ЕООД - потребителят може да
избере какво обезпечение да предостави - поръчител, който сам той е избрал или * * (*) -
дружество партньор на „*“ ЕООД. Следвайки тази логическа линия, неоснователно е
становището на ищеца, че сключването на договор за кредит е обусловено от сключване на
договор за гаранция и същото е вменено като задължение на потребителя.Сключването на
договор за гаранция от Кредитополучателя не е задължително условие за сключването на
договор за кредит и не увеличава възможностите на Кредитополучателя за отпускане на
кредит в желания от него размер и при предлаганите от Кредитора условия. Избраната
възможност заляга в процесния чл. 5 на Договора за кредит, който се генерира автоматично
въз основа на избора, който потребителя е направил при подаването на заявка за кредит - т.е.
същата уговорка се явява индивидуално договорена по избор на потребителя. Ако Ищецът
беше избрал личен гарант, то клаузата на договоращеше да гласи: „Кредитът се обезпечава е
Поръчителство предоставено о т ..... три имена....... в полза на Дружеството...“.
На следващо място счита, че предявените искове за прогласяването на нищожността,
съответно унищожаването на Договора за гаранция, са недопустими поради
непредявяването им срещу надлежната за този спор страна - * *. Договорът за гаранция е
сключен между Ищеца и * * (както сам ищецът посочва), докато исковете са предявени
срещу *. * * е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, лицензирана в *, която
предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на
предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е
вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция е отделно
облигационно правоотношение, по което * не е страна. Прогласяването на Договора за
гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно
производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на * * и така няма да
настъпи промяна в патримониума на Ищеца. Ищецът сам е избрал в електронния формуляр
като обезпечение поръчителство от * * (*) и след като се е запознал с дължимите от него
такси по Договора за гаранция, е подал заявлението за сключване на договор за
потребителски кредит. След това, ищецът е получил по е-шаП преддоговорна информация, в
4
която е посочено изрично, че за сключването на Договора за кредит „*“ ЕООД изисква от
ищеца да обезпечи задълженията си чрез поръчителство, заедно с проекти на Договора за
кредит.
Отделно потребителят получава по електронна поща и цялата документация от * *
(*), а именно Договора за гаранция и прилежащите му документи. Ищецът, след като първо
сам е посочил * * (*) като поръчител и е получил информацията, съответно проектите на
договорите, е потвърдил изрично чрез СМС, че желае да сключи договора за потребителски
кредит при посочените условия. С оглед изложеното, не е налице твърдяната от ищеца
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП. По никакъв начин и с нито
едно от действията си, ответникът не е въвел в заблуждаване ищеца относно условията по
сключване на договора за кредит, възможността за избор на гарант (лично избран от ищеца)
или дължимите от ищеца суми при всяка една от опциите. При всяка една от стъпките за
сключване на договора за кредит, ищецът е бил информиран изцяло относно последиците от
неговия избор, като дори са посочени сумите, които той би дължал спрямо * * (*), ако
избере дружеството за поръчител и сключи Договор за гаранция с него.
Счита, че напълно неоснователни са и твърденията на ищеца, че е налице
нарушение на чл. 143 от ЗЗП. Клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит ясно посочва
избраната от самия ищец опция за поръчител, като дори на този етап същият не е задължен
да сключи договора. Видно от представения с настоящия отговор Стандартен европейски
формат на преддоговорна информация (СЕФ), в него отново ясно и недвусмислено са
посочени възможностите за обезпечаване на кредита, съответно икономическите последици
за ищеца, ако избере поръчителство чрез сключване на договор за гаранция с * * (*).
Дължимите към * * (*) суми са описани подробно и в договора за гаранция, който ищецът
доброволно е сключил. Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Договорът за
гаранция е възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитодателя. Ако
кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от
кредитодателя, кредитополучателят получава незабавна информация за размера на разхода.
Този разход не се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита
съгласно § 1.1. от Закона за потребителския кредит, доколкото касае услуга, предоставяна от
трето лице * * (*), която е с незадължителен характер по смисъла на закона. Твърдението на
ищеца, че сключването на Договор за гаранция с * * (*) има за цел единствено начисляване
на допълнителни разходи по кредита е напълно неоснователно. Необходимостта от
обезпечение за кредитора се явява следствие на извършваната от него оценка на
кредитоспособността на потребителя (съгласно чл. 16 от ЗПК, кредиторите са длъжни да
извършат такава оценка във всеки отделен случай) и има за цел да гарантира финансовия
риск, който „*“ ЕООД носи от възможността да има неизпълнение от страна на ищеца. „*“
ЕООД има интерес от получаването на обезпечение именно за да си гарантира, че няма да
търпи вреди от неплатежоспособността на длъжника. По тази причина счита за
неоснователни твърденията на ищеца, че договарянето на обезпечение е незаконосъобразно.
Дружеството е предоставило цялата законово необходима информация във връзка с размера
на ГПР, както и начина на неговото формиране.
Съгласно чл. 5. от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от
договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът предоставя своевременно на
потребителя необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване
на договор за потребителски кредит. Тази информация се предоставя във формата на СЕФ за
предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 от ЗПК.
Такъв СЕФ е бил предоставен на електронната поща на Ищеца при кандидатстването за
кредита, с който се е запознал (Приложение № 6). Предвидените разходи в СЕФ са били
включени в последствие по ясен и разбираем за Ищеца начин и в Договора за кредит. В чл. 3
от Договора за кредит ясно е посочено, че общата сума, която следва да бъде върната от
Ищеца е в размер на 840,96 лева, като главницата е в размер на 800,00 лв., а лихвата е в
размер на 40,96 лева. Следователно, за ищеца е била налична и индивидуално уговорена
всяка една сума, която той е следвало да върне с оглед на сключения от него Договор за
5
кредит, като тези стойности са били на разположение на ищецапрез целия процес на
кандидатстването, а именно: 1. При попълването на електронния формуляр на интернет
страницата на „*“ ЕООД за отпускането на кредит; 2. Чрез предоставения СЕФ на
електронната поща на ищеца след подаване на заявката за кредит; 3. Чрез предоставения
проект на договор за кредит, който е бил надлежно одобрен от ищеца с изпращането на код
за потвърждение в този смисъл. Кредитополучателят е уведомен за това свое задължение
преди да е взел решение за сключването на договора и може да направи свободна и
самостоятелна преценка дали е в състояния да изпълни това изискване на
кредитополучателя или не. След като кредитополучателят е уведомен предварително за това
изискване на кредитора, той разполага с достатъчно време да прецени, кое от обезпеченията
може да предостави и с оглед на предоставената му информация за дължимите суми, да
сключи договора за кредит съгласно своя избор.
Счита, че в случая е налице опит на ищеца да заобиколи закона и да избегне
изпълнението на задълженията си по процесния договор за кредит. Посоченият ГПР от
49.93, % в Договора за кредит е в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.
Възнаграждението за предоставената от Мултитюд * (*) услуга за гаранция, от своя страна,
не се включва в размера на ГПР, тъй като не е задължителна за сключването на Договора за
кредит. Твърденията на ищеца, че е бил принуден да сключи Договор за гаранция с
Мултитюд * не отговаря на обективната действителност. В допълнение посочва, че на всеки
етап от процеса потребителят разполага с необходимата информация и време, за да прецени
дали посоченият договор е подходящ за него или не. Приемането на условията се
осъществява по два начина - чрез СМС на 1917 с текст * или чрез 'МЕВ код на онлайн
страницата ни. Срокът за въвеждането на този код е 48 часа - два дни (чл. 6.4. от Общите
условия). Потребителят има повече от достатъчно време да се запознае с условията на
договора, в това число да ангажира консултант за преглед. Нещо повече, в конкретния
случай посоченият кредит дори не е първи за ищеца. Нещо повече, ищецът е разполагал и с
правото по чл. 29 ЗПК, съгласно което той има субективно, потестативното право да се
откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му
без да дава обяснения за това и без да дължи обезщетение и неустойки. Това негово право е
предвидено и в чл. 9 от Договора. Дори да приемем, че ищецът е узнал едва след
сключването на договора за кредит (въпреки неколкократно предоставяната информация), че
трябва да обезпечи кредита, използвайки допълнителна и незадължителна възмездна услуга,
той е имал на разположение 14 дни, в които да вземе решение за отказване от договора без
да дължи обезщетения или неустойки. Той не е упражнил това свое право. След като не е
упражнил правото си да се откаже от договора в предвидения в закона срок може да се
направи обоснованото предположение, че той е разбрал и приел смята клаузата на чл. 5 от
Договора за кредит. С оглед изложеното и доколкото не е налице разминаване между
посочения в договора ГПР и този, действително дължим от страна на ищеца, то молим да
приемете изложените от него твърдения за неоснователни.
В съдебно заседание ищецът Д. Р., редовно призован, не се явява. Искът се
поддържа в писмено становище от пълномощника му адв.М.О..
Ответникът „*“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, и като обсъди
събраните по делото писмени доказателства, направи следните фактически и правни
изводи:
Видно от Договор за предоставяне на потребителски кредит №*/21.06.2023г.,
сключен между „*“ ЕООД, като Кредитор и Д.Н. Р., като Кредитополучател, ответникът е
предоставил на ищеца паричен заем в размер на 3050,00 лева, която е следвало да върне на
12 месечни погасителни внноски, ведно с лихва по заема 23,00%. ГПР е уговорен в размер
на 49,11%.Общата сума за връщане е 3751,50лв.
В чл.5 от договора е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от * в полза на кредитора.
6
По делото не е представен договор за гаранция /поръчителство/ , сключен на
28.01.2023г. между * и Д. Н. Р..Сключването на такъв договор не се оспорва от ответника.
Според неоспореното заключение на вещото лице размерът на задължението на Д.
Н. Р. за заплащане на възнаграждение за предоставяне на поръчителство по Договор за
предоставяне на поръчителство от 21.06.2023 г. към Договор № * от 21.06.2023 г. за
предоставяне на потребителски кредит е 2 897.50 лева., съгласно 4.3 от Преддоговорна
информация. Съгласно представените справки от „*” ЕООД, остатъкът от задължението за
допълнително избрана незадължителна услуга е 1 953.31 лева.
Съдът счита предявеният иск за основателен, поради следното:
Така сключеният между страните договор за потребителски кредит №*/21.06.2023г.
притежава необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК.
В чл. 10 - чл. 12 ЗПК законодателят е предвидил специфични изисквания относно
реда за сключване, формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,
нарушаването на част от които води до неговата недействителност.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.
7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен.
Касае се за изначална недействителност на договора, тъй като посочените в чл. 22 ЗПК
императивни изисквания са относими към момента на сключването му. Неспазването на
което и да е от тези изисквания е въздигнато от законодателя в достатъчно тежък порок,
водещ до недействителност на договора с правни последици, уредени в чл. 23 ЗПК.
Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи на кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и дължимите на посредниците за сключването на
договора /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Дефиницията по § 1, т. 1 не съдържа изчерпателно изброяване на конкретните разходи, които
се включват в общия разход по кредита. Те са формулирани общо като "всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати".
В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от
потребителя" и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя.
В процесния договор като обща сума, която следва да бъде върната е посочена
сумата 3751,50 лева, представляваща сбор от отпуснат заем – 3050,00 лева и лихва –
701,50лв., при лихвен процент 23,00%. Видно е, че в общата сума не е включено
допълнителното плащане по договора за поръчителство по т.5 от договора за заем, в размер
на 2897,50лв., което е общ разход по кредита и би следвало да участва при формиране
общия размер на задължението. В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението
на ответника, че договора за поръчителство с * не е задължително условие за получаване на
7
кредита, доколкото ищецът е могъл да посочи и избрано от него лице за поръчител. Видно
от съдържанието на ОУ за предоставяне на поръчителство, обявени на сайта на ответника ,
обезпечаването чрез поръчителство е било задължително условие за сключването на
договора за кредит и предоставянето на кредитните средства, като изборът на ищеца в тази
насока се е свеждал до това дали поръчителят да бъде посочения от кредитодателя такъв или
избрано от него лице. Фактът, че ищецът е избрал поръчител да бъде посоченото и
предварително одобрено от кредитодателя лице и договорът за кредит е сключен при
предоставено от това лице поръчителство не променя извода, че договорът за поръчителство
е задължително условие за получаването на кредита, а определеното по него
възнаграждение задължителен за потребителя разход. Ето защо, същото е следвало да бъде
включено при определяне размера на общата сума по кредита, съответно - на ГПР като
разход по договора за допълнителна услуга, която е пряко свързана и е задължително
условие за получаване на кредита.
На следващо място се установи, че в договора и в стандартния европейски формуляр
ГПР е посочен като абсолютна стойност в размер на 49.11%, като липсва ясно разписана
методика за начина на изчисляването му и разходите по кредита, от които се формира. Не е
ясно и как точно е изчислена посочената в договора фиксирана лихва и как е включена при
пресмятането на ГПР, като по този начин посочения в договора ГПР не отговаря на
действителния и потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Горното налага извод, че
при определяне на ГПР не са били спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10. от ЗПК
както и, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят е
неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост. Предвид горното, приема, че доколкото
посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима
от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при
определянето им, което е самостоятелно основание за недействителност на договора по
смисъла на чл.22 от ЗПК. Изложеното е основание да се приеме също, че при включване на
всички разходи по кредита, включая възнаграждението по договора за поръчителство, ГПР
би надхвърлил законоустановения максимален размер по чл.19, ал.4 от ЗПК, което е
основание за недействителност на договора и поради заобикаляне на цитираната
императивна правна норма.
Освен, че противоречи на изискванията на чл.11 от ЗПК, клаузата в чл.5 от договора
за кредит е и неравноправна и имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона. Безспорно се установи, че с процесната клауза потребителят се натоварва с
допълнителни разходи, които не са предвидени в основния договор за кредит. Формално,
възнаграждението по договора за гаранция се дължи на друго лице - поръчител, различно от
кредитодателя, но е пряко свързано с договора за кредит, доколкото е условие за усвояването
му, а неизпълнението на договора за предоставяне на гаранция влече неизпълнение и на
договора за кредит, и съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т. 1
от ДР на ЗПК следва да бъде включено при изчисляването на ГПР. В този смисъл, съобразно
разпоредбата на чл.145 от ЗЗП клаузата по т.5 от договора за заем е неравноправна, тъй като
е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика и
потребителя във връзка с еквивалентността на насрещните престации, върху обема на които
рефлектира свързания с основния договор за потребителски кредит договор за гаранция.
Клаузата на чл. 5 от договора за кредит е и заблуждаваща, тъй като не отговаря на
действителния ГПР, включващ всички разходи по кредита, включително и таксата /цената/
за гарант /поръчителство/, което представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗПП.
Предвид изложеното съдът счита, че искът за прогласяване недействителността на
договора за кредит е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
8
С оглед изхода на делото, на основание чл.80 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по водене на
делото в общ размер на 330,06 лв., от които 150,06лв. за ДТ и 180,00лв. са СИЕ.
Ищецът е представлявана безплатно от адвокат по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата, поради което на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ще следва ответникът да бъде осъден
да за в размер на 605,00лв., определено от съда съгл.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждениплати на поцесуалния представител
на ищеца адв.М.О. адвокатско възнаграждение
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иск, предявен от Д. Н. Р., ЕГН ********** с адрес * против „*“
ЕООД , ЕИК * със седалище и адрес на управление *, представлявано от * и * за нищожен
Договор за предоставяне на потребителски кредит № */21.06.2023 г. на основание чл. 26, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД , ЕИК * със седалище и адрес на управление *,
представлявано от * и * да заплати на Д. Н. Р., ЕГН ********** с адрес * разноски по
водене на делото в размер на 330,06лв.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД , ЕИК * със седалище и адрес на управление *,
представлявано от * и * на осн.чл.38 ал.2 от ЗА да заплати на адв. М. М. О. от АК-Смолян
адвокатско възнаграждение в размер на 605,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Смолян в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
9