№ 7181
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20231100112391 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са искове от А. З. М., ЕГН **********, чрез адв. Л. Б., съдебен адрес: София, ул.
********, против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул. Витоша № 2,
за заплащане на обезщетение за причинени вреди вследствие образуваното и водено срещу
нея наказателно производство, след оправдаването й с влязла в сила присъда на 11.05.2023
г., както следва: - сумата 50 000 лв., представляващи причинени неимуществени вреди, -
сумата 800 лв. – имуществени вреди в резултат на повдигнатото й обвинение, изразяващи се
в заплащане на възнаграждение за адвокатска защита, - сумата 388,81 лв. - причинени
имуществени вреди - пропуснати ползи от задържането на гаранция в размер 1 000 лв. за
периода 26.09.2019 г. - 30.06.2023 г., ведно със законна лихва, считано от завеждане на
делото до окончателното изплащане за претенциите за имуществени вреди, на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че със заповед за задържане на лице от 19.08.2019 г., ищцата е
била задържана за срок от 24 часа в сградата на 01-во РУ - СДВР на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 ЗМВР, за склоняване към проституция.
С Постановление от 26.09.2019 г. на ст. разследващ полицай при 01-во РУ - СДВР по ДП №
225 ЗМК 1838/2019 г. по описа 01 РУ - СДВР, пр. пр. № 38217/2019 г. по описа на СРП, тя е
привлечена в качеството на обвиняем, като й е взета мярка за неотклонение „Парична
гаранция” в размер 1 000 лв. и е обвинена за това, че за времето от 16.08.2019 г. до
18.08.2019 г., в гр. София, ул. „********, в жилище на ет. 3, е склонявала Е.С.Р. към
1
проституция и извършване на блудствени действия, където същата извършвала сексуални
услуги с неустановени лица от мъжки пол, включващи вагинален и орален секс с непознати
мъже, като деянието е извършено с користна цел - престъпление по чл. 155, ал. 3, вр. ал. 1
НК.
На 06.01.2020 г. е внесен обвинителен акт. Образувано е НОХД № 593/2020 г., СРС, НО, 109
състав.
На 25.04.2023 г. СРС, НО, 109 състав постановил присъда, с която признал ищцата за
НЕВИННА по повдигнатото обвинение.
Ищцата твърди, че за период от четири години е живяла всеки ден под огромно напрежение,
което довело до силен психологически стрес, тежко сърцебиене, чувство за задух, високо
кръвно, гадене, повръщане, епизоди на световъртеж и болки в различни части на тялото,
като често развивала вирусни инфекции. Била диагностицирана и с паническо разстройство.
Твърди, че всички тези здравословни проблеми се появяват след повдигнатото обвинение
срещу нея и са в причинно - следствена с него.
Освен причинените неимуществени вреди във връзка с неоснователно повдигнатото
обвинение, по което е призната за невинна, А. М. е претърпяла и имуществени вреди в общ
размер 800 лв. за адвокатска защита.
Наред с посочените по - горе неимуществени и имуществени вреди, несправедливото
обвинение спрямо ищцата й е причинило и имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи в резултат от неправомерното задържане, възлизащи на 1 000 лв., която сума е била
внесена от нея като парична гаранция, в размер на законната лихва върху нея от 26.09.2019 г.
до 30.06.2023 г., за сумата от 388,81 лв.
В тази връзка моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на
Република България да й заплати обезщетение за претърпените от нея имуществени и
неимуществени вреди в посочените размери, в резултат на незаконно повдигнатото и
поддържано обвинение за извършено престъпление по 155, ал. 3, вр. ал. 1 НК, ведно със
законната лихва, считано от завеждане на делото и сторените разноски. Претендира
разноски.
От нея страна са представени писмени доказателства, поискани са гласни такива. и
експертизи.
В хода по същество ищцата моли съда да уважи иска изцяло. Претендира разноски по
списък – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА и заплатена д.т. за
производството пред СГС.
Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявения иск
изцяло –по основание и размер.
Твърди, че липсват доказателства оправдателната присъда на СРС /присъда от 25.04.2023 г.
по НОХД № 593/2020 г. по описа на СРС, НО, 109 състав/ да е влязла в сила.
Оспорва началния момент на влизането й в сила да е дата на която е постановена -
2
25.04.2023 г., тъй като същата не е окончателна, а е подлежала на обжалване в 15 дневен
срок.
Оспорва исковете за имуществени и неимуществени вреди по основание и по размер.
Според ответника, липсват доказателства за внасяне и съответно връщане на паричната
гаранция на твърдените дати, както и че сумата от 1 000 лева, платена като гаранция, е
излязла от патримониума на ищцата.
Липсват доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение по НОХД № 593/2020 г-
на СРС, НО, 109 с-в.
Оспорва, като недопустима акцесорната претенция за законна лихва върху обезщетението за
имуществените вреди, предявени под формата на пропуснати ползи в размер на 388,81 лв. и
представляващи законната лихва върху сумата 1 000 лв., внесена като гаранция, поради
наличие на анатоцизъм, както и момента от който се дължи.
Според ответника липсват доказателства заявените в исковата молба неимуществени вреди
да са реално понесени от ищцата, липсва и изискуемата се пряка и непосредствена
причинно - следствена връзка между заявените в ИМ неимуществени вреди и процесното
обвинение.
Счита, че Прокуратурата на Република България не е пасивно процесуално легитимиран
ответник да отговаря за задържането на ищцата за 24 часа по реда на ЗМВР, както и за
продължителността на съдебното производство.
Оспорва и възразява, че част от заявените в исковата молба неимуществени вреди не са
понесени от ищцата и, наред с това, не са пряк и непосредствен резултат от действия и/или
актове на ответника по ДП № 225 ЗМК 1838/2019 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. №
38217/2019 г. по описа на СРП, респективно воденото съдебно производство по НОХД №
593/2020 г. на СРС, НО, 109 състав.
Оспорва ищцата да е имала здравословни проблеми.
Оспорва твърденията в исковата молба за засягане психиката на ищцата и твърденията за
„силен психологически стрес“, „огромно напрежение“, както и „паническо разстройство“, а,
така също, и твърденията за засягане „репутацията“ на ищцата и „доброто й име в
обществото“, които да са в изискуемата се пряка и непосредствена причинно следствена
връзка с обвинението по чл. 155 НК.
Представил е писмени доказателства. Поискал е присъединяване на НОХД № 593/2020 г.
по описа на СРС, НО, 109 с-в.
В хода по същество ответникът заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло,
като неоснователен, тъй като по делото не се доказа наличието на причинна връзка между
воденото срещу ищцата наказателно производство и претърпените от нея вреди.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
3
По искане на страните съдът изиска и приложи по делото НОХД № 593/2020 г. по описа на
СРС, НО, 109 с-в.
Не се спори в настоящото производство, че, след като ищцата била задържана със Заповед за
задържане на лице от 19.08.2019 г. за срок от 24 часа в сградата на 01-во РУ - СДВР на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за склоняване към проституция, с Постановление от
26.09.2019 г. на ст. разследващ полицай при 01-во РУ - СДВР по ДП № 225 ЗМК 1838/2019 г.
по описа 01 РУ - СДВР, пр. пр. № 38217/2019 г. по описа на СРП, била привлечена в
качеството на обвиняем и й била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер
1 000 лв. за това, че за времето от 16.08.2019 г. до 18.08.2019 г., в гр. София, ул. „********, в
жилище на ет. 3, е склонявала Е.С.Р. към проституция и извършване на блудствени действия,
където същата извършвала сексуални услуги с неустановени лица от мъжки пол, включващи
вагинален и орален секс с непознати мъже, като деянието е извършено с користна цел -
престъпление по чл. 155, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
На 06.01.2020 г. срещу ищцата е внесен обвинителен акт и е образувано е НОХД № 593/2020
г., СРС, НО, 109 състав., по което на 25.04.2023 г. съдът е постановил присъда и М. е била
призната за НЕВИННА по така повдигнатото обвинение. Присъдата на районния съд е
влязла в сила на 11.05.2023 г.
По искане на ищцата съдът разпита свидетеля П.М.М., неин съпруг. В съдебно заседание той
заяви, че през м. август 2019 г. съпругата му е била задържана. Цялото им семейство били
задържани в Първо РПУ на МВР. Съпругата му припаднала и се наложило да я закарат в
МВР Болница. Според свидетеля, от този момент тя започнала да получава паник – атаки,
защото не знаела какво ще се случи с нея.
По – нататък свидетеля каза, че обвинението й било за проституция и делото се водило 4-5
години, приключвайки с оправдателна присъда. Определена й била гаранция и, след
заплащането й, я пуснали. След образуването на наказателното производство – може би 15-
20 дни след задържането, тя започнала да получава паник – атаки, защото била уплашена да
не влезе в затвора. Събуждала се през нощта, имала сърцебиене, не й достигал въздух,
мислела, че всеки момент ще умре и се налагало да търсят лекарска помощ, включително и
болнична такава. Здравословното й състояние се влошило през 2019 г.
По делото буха назначени две експертизи – съдебно - психологическа и съдебно -
психиатрична, които съдът приема, като обективно и всестранно и базирано както на
доказателствения материал по делото, така и на проведен личен преглед и клинични
изследвания, и те ще бъде обсъдена в настоящото решение.
Съгласно заключението на съдебно - психологическата експертиза, липсват данни относно
характеровите и личностни черти на ищцата преди процесния период /след образуването и
воденето на наказателно производство срещу нея/. Налице са само приложени по делото
писмени документи за посещения на медицински кабинети. Налице са документи,
удостоверяващи обстоятелството, че М. е търсила медицинска помощ от различен характер
– 18 посещения на Спешно отделение, 1 – кабинет по нервни болести и 1 – на УНГ кабинет,
4
като една част от тях са преди задържането й и повдигане на обвинение срещу нея.
Експертът – психолог заявява, че при проведената на 12.06.2024 г. консултация с психолог е
отразено, че описаните при ищцата състояние могат да се дължат и/или да бъдат
провокирани от продължителен, интензивен или внезапен силен стрес, в т.ч. и положителен
такъв. Пристъпите на прилошаване, описвани от нея, покриват голяма част от критериите за
паническо разстройство и е препоръчана консултация с психиатър и продължителна
психотерапия. Липсват данни както за психиатрични консултации, така и за провеждана
психотерапия.
В заключение вещото лице – психолог прави извода, че към момента на изготвяне на
експертизата /м. март 2025 г./ М. е клинично здрава и не показва психични симптоми.
По делото е изслушана и приета и съдебно – психиатрична експертиза. Вещото лице е
извършило личен преглед на ищцата и е прегледало представената от нея по делото
документация за извършвани медицински прегледи. Снета е анамнеза на М. както от личен
преглед, така и от нейния съпруг.
Експертът заявява, че в настоящия случай се касае за 32 – годишна жена, която още преди
началото на наказателното производство е посещавала спешни отделения и кабинети на
различни болници с оплакванаия от затруднено дишане, сърцебиене, напълняване, гадене,
повръщане, втрисане, стягане в областта на сърцето, главоболие, интермитентно покачване
на АН, прималяване, отпадналост, задух, изпотяване, треперене и изтръпване на четирите
крайника. Честота на пристъпите – 1-2 пъти на ден, като се е стигнало и до агорафобия /с
невъзможност да се излиза навън/. Многократно е констатирано паническо разстройство,
като за първи път диагнозата е потвърдена през м. август 2021 г. Приемана е за лечение,
давани са й медикаменти. Налице са множество медицински документи, свидетелстващи за
многообразни здравословни оплаквания на ищцата, които са станали причина да търси
спешна медицинска помощ. Поставяни са й различни диагнози.
Според експертизата, без съмнение ищцата страна от паническо разстройство, което е
диагностицирано и документирано преди 19.08.2019 г. Направен е извод, че тя има черти на
емоционална лабилност, хистероидност, хипохондрична нагласа, тревожност, високо ниво на
стрес, а този извод се налага и от поставяните й множество диагнози преди и след
образуване на наказателното производство: тревожно разстройство, остра стресова реакция,
неврастения, невротично разстройство – неуточнено, други невротични разстройства.
С оглед всичко изложено, съдебно – психиатричната експертиза прави извод, че ищцата А.
М. страда от панаическо разстройство /епизодична пароксизмална тревожност/, като
заболяването е започнало преди 2019 г. Има медицинска логика образуваното и водено
срещу нея наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, да е влошило
състоянието й, но няма достатъчно убедителни доказателства за това. Напротив – има данни
за влошаване на състоянието й през 2023 г. – 2024 г., като паническите атаки продължават и
понастоящем, дори и при смяна на местоживеенето й в друга държава.
5
Други релевантни доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Досежно претенцията за претърпени неимуществени вреди:
Предявени е иск за присъждане на сумата 600 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие образуваното и водено срещу ищеца наказателно
производство, след оправдаването му с влязла в сила присъда, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от датата завеждане на делото до окончателното
му изплащане.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Безспорно се доказаха в хода на настоящото дело както фактът на привличането на ищцата
като обвиняема през 2019 г. за посочените по – горе сериозни престъпления, така и
образуваното и протекло срещу нея наказателно производство на досъдебна и съдебна фаза,
което приключило окончателно през 2023 г.
Следователно, за един период от четири години – от момента на образуване на
наказателното производство до окончателното му приключване с влязла в сила присъда,
ищцата е бил обвиняем за престъпление, което не е извършил.
Съдът приема, че така установените действия на органите на държавното обвинение
противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека,
ратифицирана от българската държава. След несправедливото обвинение срещу нея, ищцата
А. М. е претърпял неимуществени вреди от стреса и притеснението, свързани с евентуалната
възможност да бъде осъдена.
Доказа се и наличие на психично разстройство – паническо стресово разстройство. От
заключенията на двете експертизи, обаче, съдът прави извода, че такова разстройство е
съществувало и преди повдигане на обвинение на ищцата, а продължилото четири години
наказателно производство, последвано от оправдателна присъда, е увеличило признаците му
и го е задълбочило. Съдът прави този извод, приемайки, че по делото от ищцовата страна не
бе доказано, че това паническо разстройство води своето начало от несправедливото
обвинение срещу ищцата.
С оглед на това съдът приема, че ищцата е понесла психически и морални травми, които са
породени от действията на органите на прокуратурата, които са образували по отношение на
него наказателно производство, повдигнали и поддържали неоснователно обвинение в
извършване на престъпление.
Що се касае до възражението на ПРБ за липса на причинна връзка между воденото
6
наказателно производство спрямо ищеца и причинените му от него неимуществени вреди,
съдът намира това възражение за неоснователно, пред вид отразеното по - горе, че за
получените от ищцата психически увреждания, изразяващи се в задълбочаване на нейното
психическо състояние, голяма роля е изиграл и понесеният от нея стрес от воденото в
продължение на четири години наказателно производство.
По тези причини и пред вид изложеното съдът намира, че предявената по делото претенция
от страна на А. М. за заплащане на обезщетение за причинени вреди в резултат на повдигане
и поддържане на незаконно обвинение срещу нея, след оправдаването й с влязла в сила
присъда, се явява доказана по своето основание. Безспорно е наличието на хипотезата на чл.
2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, пред вид повдигане на неоснователно обвинение срещу М. и воденето
срещу нея на наказателно производство, приключило с оправдаването й.
Относно размера на предявения иск съдът намира следното:
Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на
едно лице и се изразява в негативни преживявания от негова страна. Обезщетението следва
да бъде съобразено с личността на дееца, начина по който е преживял случилите се събития
и отраженията, които са оказали върху него, включително върху обкръжаващата го среда,
професионалната такава и близките му.
То има за цел да репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен паричен
еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху увреденото
лице. В случая, настоящият съдебен състав прие за доказано от представените писмени и
гласни доказателства, че е налице пряка причинна връзка между причинените
неимуществени вреди на ищеца и действията на органите на Прокуратурата.
При определяне размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ.
Съдът съобрази обстоятелството, че през процесното време срещу ищцата се е водело
наказателно производство за извършено престъпление по чл. чл. 155, ал. 3, вр. ал. 1 НК, като
меродавен е моментът на влизане в сила на съдебния акт на наказателния съд, а това е
моментът на решението на ВКС – 11.05.2023 г.
По изложените съображения съдът приема, че при преценка на времето, през което срещу
М. се е водело наказателно производство, приключило с оправдателна присъда и
показанията на разпитания свидетел, посочен от ищцовата страна, следва да бъде направен
извод, че негативните преживявания на ищцата, нейните притеснения, стрес, отрицателни
емоции и страх, са били причинени от наличието на повдигнатите срещу нея обвинения.
С оглед на това съдът приема за справедливо обезщетение такова в размер 20 000 лв. и
счита, че за този размер искът ще бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на делото, като в останалата част – за разликата до 50 000 лв. следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
7
По отношение на претендираните имуществени вреди:
Досежно сумата 800 лв.
Съдът намира, че, по изложените по – горе съображения, предявеният иск е доказан по
основание. В хода на делото се доказа заплатена от страна на ищцата сума на адвокат за
осъществяване на адвокатска защита в посочения размер, което обуславя правния извод за
основателност на претенцията и тя следва да бъде уважена, ведно със законната липва,
считано от завеждане на делото до окончателното изплащане.
Досежно сумата 388,81 лв. – пропуснати ползи, равни на законната лихва върху внесената
гаранция за времето от внасянето й до връщането й, след оправдателната присъда по
отношение на ищцата, съдът намира следното: Ищцата е внесла на 26.09.2019 г. сумата 1 000
лв. – гаранция, представляваща определената й мярка за неотклонение и за това по
наказателното дело са представени доказателства. За периода от внасяне на посочената сума,
до връщането й – на 30.06.2023 г. /за което не се спори/ тя е била лишена от възможността да
ползва тези средства, поради което е претърпяла, като последица от образуваното и водено
срещу нея наказателно производство, приключило с нейното оправдаване, имуществени
вреди в размер на законната лихва върху внесената гаранция, които съдът изчисли в размер,
както са поискани – 388, 81 лв. Искът в частта за тези вреди е основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
Върху присъдената сума законна лихва не следва да се присъжда, тъй като обратното би
довело до анатоцизъм.
При този изход на спора на пълномощника на ищцата адв. Л. Б., съдебен адрес: София, ул.
********, следва да се присъдя адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА, в
размер 2 307 лв., а на ищцата се дължи д.т. по компенсация в размер 4,14 лв.
Пред вид изхода на спора /частичното умажаване на исковата претенция/ и изплатеното
възнаграждение за в.л. – психиатър в размер 1 610 лв. от бюджета на съда, ищцата следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на СГС сумата 944 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
OСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул. Витоша № 2, да
заплати А. З. М., ЕГН **********, чрез адв. Л. Б., съдебен адрес: София, ул. ********,
обезщетение за причинени вреди вследствие образуваното и водено срещу нея наказателно
производство, след оправдаването й с влязла в сила присъда на 11.05.2023 г., както следва: -
сумата 20 000 лв., представляващи причинени неимуществени вреди, - сумата 800 лв. –
имуществени вреди в резултат на повдигнатото й обвинение, изразяващи се в заплащане на
възнаграждение за адвокатска защита, ведно със законна лихва, считано от завеждане на
делото до окончателното изплащане - сумата 388,81 лв. - причинени имуществени вреди -
пропуснати ползи от задържането на гаранция в размер 1 000 лв. за периода 26.09.2019 г. -
8
30.06.2023 г., и 41,4 лв. - заплатена д.т. за производството пред СГС, на основание чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на адв. Л. Б., съдебен
адрес: София, ул. ********, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА, в размер 2
307 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до пълния предявен размер в частта на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, 50 000 лв., както и в частта на
претендираната законна лихва върху сумата 388,81 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А. З. М. да заплати по сметка на СГС сумата 944 лв. – възнаграждение на
приетата съдебно – психиатрична експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9