Решение по дело №764/2019 на Районен съд - Елин Пелин

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Елин Пелин, 26.02.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр.д. № 764 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, а при условията на евентуалност - по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на “Р. (Б.)” ЕАД, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., Експо …., бул. “Н. В.” № …. срещу С.А.Н., ЕГН **********,  с адрес: ***, с която се иска признаването за установено, че дължи по договор за потребителски кредит от 10.12.2012 г. сумите от: 1708,55 лева, главница с настъпил падеж от 05.01.2017 г. до 05.07.2017 г.; 19542,43 лева, предсрочно изискуема главница; 903,71 лева, изискуема редовна лихва от 05.12.2016 г. до 30.07.2017 г.; 685,06 лева, изискуема наказателна лихва за периода от 05.01.2017 г. до 28.09.2017 г.; ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и заплащане на съдебните разноски по делото. При условията на евентуалност се предявяват осъдителни искове за сумата от: 19542,43 лева, предсрочно изискуема главница; 903,71 лева, изискуема редовна лихва от 05.12.2016 г. до 30.07.2017 г.; 685,06 лева, изискуема наказателна лихва за периода от 05.01.2017 г. до 28.09.2017 г.; ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до изплащане на вземането.

Ответникът не е открит на адреса, посочен в исковата молба на дати 16.10.2019 г., 27.10.2019, 31.10.2019, 09.11.2019 г. и 22.11.2019 г., като родителите му твърдели, че е в А.-Л.. Видно е от служебни справка за постоянен и настоящ адрес, че е регистриран същият адрес. При условията на чл. 47, ал. 1 ГПК е  било залепено уведомление на 04.12.2019 г., като в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК книжата не са получени. Според справка от НОИ от 14.01.2020 г. С.А.Н. няма активен трудов договор.

Размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/. Съдът е определил на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 1215,19  лева, което е било внесено от ищеца според представеното преводно нареждане от 09.12.2019 г.

В уведомително писмо  с изх. № 17838/ 18.02.2020 г. на Софийския адвокатски съвет е посочено, че за представител на ответника е определен адвокат Ж.Г.Ж. от САК, а с определение от 18.02.2020 г. последният е назначен за процесуален представител на ответника С.А.Н..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения особен представител  адв. Ж. е подал писмен отговор, в който оспорва предявените искове.  Твърди, че ответникът не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост.

В съдебно заседание ищецът не се представлява.

В съдебно заседание ответникът чрез назначения му особен представител адв. Ж. от САК оспорва исковете. В писмена защита акцентира върху липсата на надлежно уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на задълженията му по договора за потребителски кредит. Излага доводи за изискуемите реквизити на извлечението от счетоводни книги. Твърди, че може да се предяви осъдителен иск при условията на евентуалност при въвеждане на друго основание, както и за разликата между претендирания размер и пълния размер на вземането.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от приложеното ч.гр.д № 1024/2017 г. на Районен съд Е. П., че на 03.10.2017 г. е било подадена заявление, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 851/06.10.2017 г., поправена за очевидна фактическа грешка с определение от 11.10.2018 г., с която е разпоредено С.А.Н. и Цветан Кирилов Бонев да заплатят солидарно на “Р. (Б.)” ЕАД сумата от: 1708,55 лева, главница с настъпил падеж от 05.01.2017 г. до 05.07.2017 г.; 19542,43 лева, предсрочно изискуема главница; 903,71 лева, изискуема редовна лихва от 05.12.2016 г. до 30.07.2017 г.; 685,06 лева, изискуема наказателна лихва за периода от 05.01.2017 г. до 28.09.2017 г.; ведно със законна лихва от подаване на заявлението на 03.10.2017 г. до изплащане на вземането, както и заплащане на съдебните разноски по делото. Заповедта е  връчена на Ц. К. Б. на 26.10.2017 г. и е подадено възражение от него на 30.10.2017 г., поради което са дадени указания за предявяване на иск на основание чл. 415 ГПК. Заповедта е  връчена на С.А.Н. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като на 18.12.2017 г. е бил издаден изпълнителен лист срещу него, който е бил обезсилен с определение от 11.10.2018 г. С определение от 16.08.2019 г. заповедният съд е дал указания на заявителя за предявяване на иск на основание чл. 415 ГПК. Съобщението за това е получено от заявителя на 05.09.2019 г., а на 20.09.2019 г. е била подадена искова молба, по която е образувано настоящето дело.

С решение № 496342/ 27.09.2018 г. в сила от същата дата по гр. д. № 86635/2017 г. на Софийски районен съд, 2 ГО, 163 състав, е било признато за установено, че Ц. К. Б. дължи на “Р. (Б.)” ЕАД сумата от: 1708,55 лева, главница с настъпил падеж от 05.01.2017 г. до 05.07.2017 г. по ДПК от 10.12.2012 г. ведно със законна лихва от 29.09.2017 г. до изплащане на вземането; 19542,43 лева, предсрочно изискуема главница; 903,71 лева, лихва от 05.12.2016 г. до 30.07.2017 г.; 685,06 лева, изискуема наказателна лихва за периода от 05.01.2017 г. до 28.09.2017 г., както и същият е  осъден да заплати съдебните разноски от 1143,25 лева по исковото производство и 606,80 лева по ч.гр.д № 1024/2017 г. на Районен съд Елин Пелин.

Видно е от договор за потребителски кредит от 10.12.2012 г., че същият е сключен между “Р. (Б.Я)” ЕАД, С.А.Н., ЕГН ********** (кредитополучател) и Ц. К. Б., ЕГН ********** (съдлъжник), въз основа на който е отпуснат кредит в размер на 30773,80 лева за потребителски нужди с краен срок за погасяване 05.12.2022 г. Уговорено е заплащане на фиксирана годишна лихва за първите 12 месеца от 9,10 %, а след това годишна лихва в размер на 6 месечен SOFIBOR+6,466 пункта. В чл. 4.6 от договора е уговорено обезщетение за забава – наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница.

Представена е справка към 23.11.2017 г. по договор за потребителски кредит от 10.12.2012 г., според която няма плащания след 05.01.2017 г., а  към 31.07.2017 г. е отразена предсрочна изискуемост на главница 19524,45 лева.

Видно е от писмо с изх. ИЗХ-********* от 10.07.2017 г. до С.А.Н., че е констатирано просрочие за периода от 04.01.2017 г. до 10.07.2017 г., което представлява неизпълнение на договор за потребителски кредит от 10.12.2012 г., поради което се обявява предсрочна изискуемост на всички дължими суми по договора. Представено е известие за доставяне до  С.А.Н. с адрес: ***, върху което е отбелязано, че към 01.08.2017 г. пратката не е потърсена.

Установява се от изслушаното и прието заключение на вещото лице Р. К. С. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентна, че по банкова сметка *** С.А.Н. е преведена сумата 30773,80 лв. на 11.12.2012 г. Не са заплатени задълженията с падежи след 05.01.2017 г. Към датата на подаване на заявлението 03.10.2017  г. задълженията са: 21250,98 лева, главница (главница с настъпил падеж до датата на заявлението 1708,53 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 19542,45 лева); 903,71 лева, възнаградителна лихва от 05.01.2017 г. до 30.07.2017 г., 685,06 лева наказателна лихва от 05.01.2017 г. до 28.09.2017 г. Към датата на заключението 15.01.2021  г. при изискуемост от 18.12.2019 г. задълженията са: 21250,98 лева, главница (главница с настъпил падеж 9554,41 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 11696 лева); 3429,65 лева, възнаградителна лихва, 2343,12 лева наказателна лихва; 1276,88 лева законна лихва от 18.12.2019 г. до 14.01.2021 г. Към датата на заключението 15.01.2021  г. при изискуемост от 05.03.2020 г. задълженията са: 21250,98 лева, главница (главница с настъпил падеж 10441,38 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 10809,60 лева); 3594,64 лева, възнаградителна лихва, 2702,16 лева наказателна лихва; 945,84 лева законна лихва от 06.03.2020 г. до 14.01.2021 г.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По предявени искове с правно основание чл. 422 във вр. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД:

 Предявените установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД са допустими. Срещу ответника С.А.Н. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като в случая връчването и по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК препятства влизането й в сила.

От представените писмени доказателства се установява, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит от 10.12.2012 г. Според приетата съдебно-счетоводна експертиза сумата от 30773,80  лева е  усвоена еднократно на 11.12.2012 г.

Съдът е длъжен служебно да проверява потребителските договори относно наличието на неравноправни клаузи, макар да не е направено такова възражение от страна на особения представител на ответницата. Легална дефиниция на понятието неравноправна клауза се съдържа в чл. 143 ЗЗП, според който неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в цитираната норма са изброени неизчерпателно отделни хипотези на неравноправни клаузи. Съдът намира, че клаузите за възнаградителни и наказателни лихви са индивидуално уговорени – в самия договор, като не са довели до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя и в този смисъл не са неравноправни.

С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 18 бе прието, че при сключен договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В цитираното тълкувателно решение се дава разрешение, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит, уредена в чл. 432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен, като при настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили кредитът да се връща на вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част от падежирани вноски или лихви по договор за кредит и субективен фактор- обективиран в упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на цитираната по- горе норма предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения негов остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост обаче има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, а предпоставките за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника е реално и предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Неоснователни са доводите на ищеца, че е установено надлежно връчване по пощата и основание за предсрочна изискуемост към 31.07.2017 г., тъй като няма доказателства за връчване на представеното с исковата молба писмо с изх. ИЗХ-********* от 10.07.2017 г. до С.А.Н.. Редовността на връчването се преценява според избрания способ на връчване. В случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка, то съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги, условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение № 581/27.10.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъществено връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл. 5, ал. 1 от Общите правила) или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл. 5, ал. 2 от Общите правила). При твърдение за неизпълнението и в съответствие с изискванията на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, е изпратено писмо с изх. ИЗХ-********* от 10.07.2017 г. до С.А.Н., но няма доказателства за получаването му. Предвид това не са представени доказателства за уведомяване на ответника С.А.Н. за предсрочната изискуемост на вземането преди подаване на заявлението.

Относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което вземането в частта за сумата от 19542,45 лева, представляваща предсрочно изискуема главница, не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.

Неотносими са доводите на особения представител за изискуемите реквизити на извлечението от счетоводни книги, тъй като заповедното производство е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, а не въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводни книги.

С оглед това така предявените установителни искове са частично основателни за сумите с настъпили падежи към датата на заявлението съобразно приетата съдебно-счетоводна експертиза - 1708,55 лева, главница по договор за потребителски кредит от 10.12.2012 г. с настъпил падеж от 05.01.2017 г. до 05.07.2017 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението на 03.10.2017 г. до изплащане на вземането; 903,71 лева, възнаградителна лихва от 05.01.2017 г. до 30.07.2017 г., 685,06 лева наказателна лихва от 05.01.2017 г. до 28.09.2017 г. Установителните  искове следва да се оставят без уважение в частта за сумата от:  19542,45 лева, представляваща предсрочно изискуема главница.

Съгласно задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, поради отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, а от това следва, че по заповедното производство не следва да се издава изпълнителен лист за отхвърлените искове.

С оглед частичното отхвърлянето на установителните искове съдът следва да се произнесе по предявените осъдителни такива.

По осъдителните искове при условията на евентуалност по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и по чл. 86 ЗЗД:

Съдът следва да се произнесе по предявените осъдителни такива само в отхвърлителната част  за сумата от  19542,45 лева, представляваща предсрочно изискуема главница, тъй като осъдителните искове са съединени при условията на евентуалност с установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с предмет едни и същи вземания. При това положение – за разликата, за която установителния иск за дължимост на главницата се приема за неоснователен, са налице предпоставките за разглеждане на евентуално предявения осъдителен иск. Условието за разглеждане на осъдителните искове е отхвърляне на установителните искове, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението, като в този случай се навежда ново обстоятелство в исковата молба /несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и неподдържано спрямо предявените установителни искове/ - уведомяване на длъжниците по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост със самата исковата молба. В тази хипотеза, съединяването при евентуалност при посоченото условие на осъдителните искове с установителните по реда на чл. 422 ГПК е допустимо, тъй като ищецът има правен интерес от разглеждането на осъдителните претенции при отхвърляне на установителните такива, когато основанието за отхвърляне на главните искове е свързано с настъпване на обстоятелство /предсрочна изискуемост/, за момента на осъществяването на което се поддържат по двата вида искове различни темпорални момента - преди и след заявлението за издаване на заповед за изпълнение (Определение № 387 от 24.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1369/2017 г., I т. о., ТК).

Уведомлението на длъжника, че кредиторът прави кредита предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба, но направено след издаване на заповедта за изпълнение, има за последица настъпването изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта. Изменението на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение е допустимо чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. Съединяването при евентуалност при посоченото условие на осъдителните искове с установителните по реда на чл. 422 ГПК е допустимо, а уведомяването на длъжника по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост се осъществява с получаване на обективираното в исковата молба изявление (в този смисъл са Решение № 139 от 05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 161 от 08.02.2016 г. по т. д. № 1153/2014 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 77 от 10.05.2016 г. по т. д. № 3247/2014 г. на ВКС, IIт. о.; Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о.).

Съдът приема, че с предявяването на осъдителните искове и получаване на преписи от исковата молба ответникът е уведомен за волеизявлението на ищеца по чл. 60 ЗКИ. В случая исковата молба е връчена на особения представител на ответника, което следва да се приеме за надлежно с оглед приетото в Решение № 198/18.01.2019 г. на I т. о. на ВКС, както и Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. В посоченото решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. 2072/2015 г. на Първо т.о. на ВКС, съдът приема, че волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Съобразно трайно установената съдебна практика исковата молба по естеството си представлява покана за плащане, като със същата могат да се упражняват и преобразуващи права, като например изявление за разваляне на сключени между страните договор. В настоящия случай уведомяването е осъществено с връчване на препис от исковата молба, тъй като в същата се съдържа уведомление за задължението по договора за кредит, както и изявление за обявяване на същия за предсрочно изискуем, поради неизпълнение на задължението за заплащане на три последователни месечни вноски по него.

Неоснователни са доводите за неоснователност на предявените под евентуалност обективно съединени осъдителни искове, които по правната си същност са за недопустимост на предявяването им при наличие на издадена заповед за изпълнение. Въвеждането на твърдение за настъпване на предсрочна изискуемост с връчване на препис от исковата молба представлява ново основание на иска, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение. Това ново основание е недопустимо да се въведе в процеса чрез изменение на иска (т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС), но може да се заяви от ищеца чрез предявяване на осъдителен иск, който е допустимо да се съедини с установителния иск по чл. 422 ГПК при условията на евентуалност (Решение № 139 от 05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 161 от 08.02.2016 г. по т.д. № 1153/2014 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 77 от 10.05.2016 г. по т.д. № 3247/2014 г. на ВКС, IIт.о.; Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о.).

Установява се от приетото заключение по съдебно-счетоводна експертиза, че към датата на подаване на заявлението 03.10.2017  г. задълженията са: 21250,98 лева, главница (главница с настъпил падеж до датата на заявлението 1708,53 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 19542,45 лева); 903,71 лева, възнаградителна лихва от 05.01.2017 г. до 30.07.2017 г., 139,68 лева наказателна лихва от 05.01.2017 г. до 31.07.2017 г.; 371,89 лева законна лихва от 01.08.2017 г. до 02.10.2017 г. Към датата на заключението 15.01.2021  г. при изискуемост от 18.12.2019 г. задълженията са: 21250,98 лева, главница (главница с настъпил падеж 9554,41 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 11696 лева); 3429,65 лева, възнаградителна лихва, 2343,12 лева наказателна лихва; 1276,88 лева законна лихва от 18.12.2019 г. до 14.01.2021 г. Към датата на заключението 15.01.2021  г. при изискуемост от 05.03.2020 г. задълженията са: 21250,98 лева, главница (главница с настъпил падеж 10441,38 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 10809,60 лева); 3594,64 лева, възнаградителна лихва, 2702,16 лева наказателна лихва; 945,84 лева законна лихва от 06.03.2020 г. до 14.01.2021 г. Предсрочната изискуемост на вземането не променя правното основание, от което произтича вземането, а само изискуемостта на вноските, за които не е настъпил падеж. От това следва, че дори и да не е налице предсрочна изискуемост, трябва да се вземат предвид падежиралите, но неплатени вноски по кредита към момента на приключване на устните състезания. Уведомяването на длъжника по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост е осъществено с получаване на обективираното в исковата молба изявление на ищеца. В случая предсрочната изискуемост на непадежиралите вноски е настъпила на 05.03.2020 г. с връчване на препис от исковата молба на особения представител. Видно е от заключението на вещото лице, че общият размер на главницата на падежиралите вноски и предсрочно изискуема такава е разликата между общият размер на главница 21250,98 лева и тази главница с настъпил падеж до датата на заявлението 1708,53 лева т. е. сумата от 19542,45 лева. Върху претендираната сума от 19542,45 лева следва да се присъди и законната лихва от момента на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

С оглед гореизложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от: 19542,45 лева, главница с настъпил падеж и предсрочно изискуема такава по договор за потребителски кредит от 17.12.2012 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 20.09.2019 г. до изплащане на вземането.  

По разноските:

Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство  (Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК).

Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъде осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски: 456,80 лв. за държавна такса в заповедното производство; 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 456,80 лв. за държавна такса в исковото производство; 1215,19 лв. за особен представител в исковото производство; 350 лева за вещо лице и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.А.Н., ЕГН **********,  с адрес: ***, дължи на „Р. (Б.)” ЕАД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., Експо …, бул. „Н.В.” № …, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 851/06.10.2017 г. по ч. г. д. № 1024/2017 г. на РС Елин Пелин сумата от: 1708,55 лева, главница по договор за потребителски кредит от 10.12.2012 г. с настъпил падеж от 05.01.2017 г. до 05.07.2017 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението на 03.10.2017 г. до изплащане на вземането; 903,71 лева, възнаградителна лихва от 05.01.2017 г. до 30.07.2017 г., 685,06 лева наказателна лихва от 05.01.2017 г. до 28.09.2017 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ иска за признаване за установено, че С.А.Н., ЕГН **********,  с адрес: ***, дължи на „Р. (Б.)” ЕАД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., Експо …., бул. „Н. В.” № ….. по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 851/06.10.2017 г. по ч. г. д. № 1024/2017 г. на РС Елин Пелин сумата от: 19542,45 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит от 10.12.2012 г.

ОСЪЖДА С.А.Н., ЕГН **********,  с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Р. (Б.)” ЕАД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., Експо …, бул. „Н. В.” № …. сумата от: 19542,45 лева, главница с настъпил падеж и предсрочно изискуема такава по договор за потребителски кредит от 17.12.2012 г. ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 20.09.2019 г. до изплащане на вземането; както и направените разноски: 456,80 лв. за държавна такса в заповедното производство; 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 456,80 лв. за държавна такса в исковото производство; 1215,19 лв. за особен представител в исковото производство; 350 лева за вещо лице и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: