№ 111
гр. Плевен, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20224430201887 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0938-001895 от
01.06.2022 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, сектор ПП -
Плевен, с което на основание чл. 183 ал. 2 т. 11 от ЗдвП и и чл. 175 ал. 1 т.5
ЗДП на Л. Р. М. от ***, ЕГН ********** са наложени две административни
наказания глоба в размер на 20 лева и глоба в размер на 100 лв и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършени нарушения по чл.
40 ал. 1 ЗДП и чл. 123 ал. 1 т. 3 б. В ЗдвП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – редовно призован не се явява в съдебно
заседание. Представлява се от адвокат П. Д., АК ***. Последният навежда
доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното
постановление и моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
същото, както и да присъди в полза на доверителя му направените по делото
разноски по списък.
ОТВЕТНИКА по жалбата – редовно призован не се представлява в
съдебно заседание. В съпровождащо жалбата писмо с рег. № 316000-
33397/21.09.2022 година ангажира становище, че жалбата е неоснователна и
моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
1
законосъобразно. В случай, че жалбата бъде уважена моли съда да съобрази
размера на претендираните разноски с Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал.2
ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената по делото в заверено
ксерокопие Заповед № 8121 з-1632/02.12.2021 година на Министъра на
вътрешните работи е, че Н- к сектор ПП при ОД на МВР е овластен да издава
наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП.
На 18.05.2022 година в *** на жалбоподателят бил съставен акт за
установяване на административно нарушение за това, че на „18.05.2022
година в 12:55 часа на ***“..“ на дата 17.05.2022 година в час 03:00 ***, улица
*** при движение към улица „ ***“ като водач на лек автомобил *** с
регистрационен номер ***, не е негова собственост извършва следното
нарушение:
1.при движение по елица *** като водач на горепосоченото моторно
превозно средство не съобразява, че пътя зад превозното средство е свободен
и няма опасност за другите участници в движението и удря движещият се зад
него със задна лява част *** с рег. № *** с водач А. Х. като реализира ПТП с
щети по автомобила“ – нарушение по чл.40 ал. 1 от ЗДвП;
2. Същия след реализиране на ПТП не остава на място напуска и
продължава движението по земен път от улица *** 121 поради технически
характеристики на *** не може да бъде установен след това на място –
нарушение по чл.123 ал. 1 т.З б.В от ЗДвП;
3. Същия не осигурява предимство на *** с регистрационен номер ***,
като след подаден звуков светлинен сигнал и многократно разпореждане по
високоговорител уредба да отбие плавно в дясно по посоката си на движение
и да спре същия минава на по ниска предавка и увеличава рязко скоростта си
2
продължава движението си по улица ***, улица *** и след това улица *** и
извършва маневра завой на ляво по черен земен път поради технически данни
на *** същия не бе застигнат. След установен на дата 18.05.22 Г. В час 13.00 в
*** улица *** е извършил…“
Така описаните в акта за установяване на административно нарушение
обстоятелства били установени непосредствено от свидетелите А. Х. и М. П.
Н.. Предвид обстоятелството, че същите не могли да осъществят
непосредствен контакт с лицето, управлявало автомобила/ но го оприличили
на *** в лицето на жалбоподателя/ , актът за нарушение бил съставен
впоследствие от свидетеля Б. П. М. въз основа на докладна, изготвена от ***
му. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетеля Б. К..
Жалбоподателят отказал да подпише акта за нарушение и неговият отказ бил
удостоверен с подписа на свидетел в лицето на ***.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление,
което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 20 лева и глоба в
размер на 100 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца
за извършени нарушения съответно по чл. 40 ал. 1 ЗДП и чл. 123 ал. 1 т. 3 б.
В ЗдвП.
Горната фактическа обстановка се установява от приетите към
доказателствата писмени такива, а именно: наказателно постановление № 22-
0938-001895 от 01.06.2022 година на Началник сектор в ОДМВР -
Плевен, сектор ПП - Плевен; жалба от името на жалбоподателя Л. Р. М. с
входящ № 316000-32310 от 09.09.2022 година; акт за установяване на
административно нарушение № 658036 от 18.05.2022 година на ***; диск
ВПК *** от 17.05.2022 година; възражение от адвокат П. Д. в качеството на
пълномощник на жалбоподателя Л. Р. М. с входящ № 339100-4107 от
27.05.2022 година; справка за нарушител на името на жалбоподателя Л. Р. М..
Същите обстоятелства установява и разпита на свидетелите Б. К., А. Х.,
М. Н. и Б. М..
При тока приетото за установено от фактическа страна съдът прие , че
депозираната жалба е основателна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както
материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление,
3
така и съответствието му с процесуалният закон.
Административно наказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на заК.ите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато
държавните органи искат да ангажират административно наказателна
отговорност на конкретен субект, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение
както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които
сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и
конкретно да посочат заК.ите разпоредби, които са нарушени. Изпълнението
на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата на
жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение е
извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на
принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право.
Разпоредбата на чл. 57 ЗАНН изчерпателно посочва реквизитите, които
следва да съдържа всяко наказателно постановление. Един от тях е датата на
извършване на конкретното административно нарушение, изрично визиран в
алинея първа точка пета на същата заК.а разпоредба. Посочването на същата е
от важно значение при преценката на органа, пред който наказателното
постановление се обжалва дали от този момент нататък не са изтекли срокове,
които съгласно императивните процесуални правила изключват
реализирането на административно наказателна отговорност за нарушителя.
Видно от представените по делото наказателно постановление № 22-
0938-001895 от 01.06.2022 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен,
сектор ПП - Плевен и акт за установяване на административно нарушение №
658036 от 18.05.2022 година на ***, че същите визират като дата на
4
извършване или констатиране на конкретното деяние от страна на
жалбоподателят – 17.05.2022 година – 03:00ч, 18.05.2022 година 12:55 часа и
18.05.2022 година 13:00 часа. Налице е съществено противоречие относно
основен обективен елемент от обективната страна на състава на соченото
деяние, квалифицирано като съответно нарушение по ЗДП, което води до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво всъщност
е обвинен. Внимателния прочит на наказателното постановление и акта за
установяване на административно нарушение навежда и за нарушаване
единството между обстоятелствена и диспозитивна част и на двата акта
относно констатираните „ нарушения“, което представлява съществено
нарушение на установените в ЗАНН правила. Съдът прие, че в хода на
административно наказателното производство е допуснато и нарушение на
разпоредбата на чл.52 ал. 4 ЗАНН, съгласно която наказващият орган е
длъжен винаги при наличие на спорни обстоятелства да изясни същите и при
необходимост да извърши и разследване относно същите.
При така изложените правни и фактически съображения съдът намери,
че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно , тъй като е
издадено в разрез с установените процесуални правила. Спазването на същите
е своеобразна гаранция за осигуряване правото на защита на всеки субект на
наказателна отговорност.
Ето защо съдът счита, че посоченото по – горе наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло поради противоречие с
процесуалният закон. При това положение не следва да се изследва въпроса
налице ли е или не извършено от страна на жалбоподателят административно
нарушения на сочените заК.и по ЗДП поради недопустимостта да се правят
правни изводи в тази насока при наличието на изначална порочност в
действията на наказващият орган.
По така направеното искане за присъждане на разноски, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 Д от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
5
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Видно от приложеното към материалите по делото
адвокатско пълномощно е, че на адвокат П. Д. е заплатено възнаграждение за
оказаната на жалбоподателя правна помощ в размер на 700 лева. Горната сума
следва да бъде присъдена изцяло, доколкото същата не надвишава
предвидения минимален размер. Уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е съответно на действителната правна и фактическа сложност
на делото. Заплатеното адвокатско възнаграждение, представляващо
направени разходи от страна на жалбоподателя във връзка с разглеждането на
НАХД № 1887/2022 година по описа на Районен съд Плевен в размер на 700
лева следва да бъдат възложени в тежест на ответника по жалбата.
Поради изложеното и на основание чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН съдът
намира, че ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, представлявана от ***
следва да бъде осъдена да заплати на Л. Р. М. от ***, ЕГН ********** сумата
от 700 лева, представляваща направените по НАХД № 1887/2022 година по
описа на РС - Плевен разноски за възнаграждение на адвокат П. Д., АК ***.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0938-001895 от 01.06.2022
година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен, с което
на основание чл. 183 ал. 2 т. 11 от ЗдвП и и чл. 175 ал. 1 т.5 ЗДП на Л. Р. М.
от ***, ЕГН ********** са наложени две административни наказания глоба в
размер на 20 лева и глоба в размер на 100 лв и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за извършени нарушения по чл. 40 ал. 1
ЗДП и чл. 123 ал. 1 т. 3 б. В ЗдвП.
На основание чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, представлявана от *** да заплати на Л. Р. М.
от ***, ЕГН ********** сумата от 700 лева, представляваща направените по
НАХД № 1887/2022 година по описа на РС - Плевен разноски за
възнаграждение на адвокат П. Д., АК ***.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
6
страните за изготвянето му пред Административен съд - Плевен
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7