№ 213
гр. Радомир, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730100844 по описа за 2023 година
Производството е делбено, в първа фаза по допускане на делбата.
Ищцата С. Г. твърди, че с ответниците Е. А. и И. Б. са наследници по закон на Р. С.
С., б. ж. на гр. З., общ. З., обл. Перник, починал на . г. Същият бил изключителен собственик
на следния недвижим имот, а именно:
Урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на гр. З., общ. З., обл.
Перник, ул. „З.. м.” № ., целият с площ по скица от 700 кв. м, който урегулиран поземлен
имот, съгласно утвърдения със заповед № РД-4-9/1985 г. регулационен план на гр. З.,
съставлява парцел . (.) в кв. 46, при граници по скица: улица с ОК 275-286, урегулиран
поземлен имот ., урегулиран поземлен имот ., урегулиран поземлен имот ., урегулиран
поземлен имот . и урегулиран поземлен имот ., всичките в кв. 46 по плана на гр. З., ведно с
построените в този поземлен имот масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен и един
етаж със застроена площ от 112 кв. м и масивна сграда (навес – работилница) със застроена
площ от 40 кв. м.
С нотариален акт за собственост № ., том ., дело № ./. г. на Радомирски районен
съдия наследниците на Р. С. С. - Л. Д. С., С. Р. Г. и Р. Р. О., били признати за собственици по
наследство и давностно владение на гореописания недвижим имот, с права, както следва: за
Л. Д. С. - 4/6 ид. ч., а за С. Р. Г. и Р. Р. О. - по 1/6 ид. ч.
По силата на нотариално завещание № 2 от 12.02.1988 г. Р. С. завещал на ищцата и
съпруга ú Б. Г. 1/3 ид. ч. от процесния недвижим имот.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка № ., том ., серо № ./. г. на нотариус М. Димитров, с район на действие – РС –
1
Радомир, Л. С. прехвърлила на ищцата С. Г. 4/6 ид. ч. от недвижимия имот, предмет на
делбата.
Тъй като с ответниците не могли доброволно да уредят отношенията си във връзка с
възникналата съсобственост, моли съдът да постанови решение, с което да допусне делба на
така описания в исковата молба недвижим имот.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата С. А. е подала отговор на исковата молба, с
който е изразила становище за основателност на иска за делба, като твърди, че
съсобствеността между страните е възникнала по силата на разпоредителни сделки,
завещание, наследяване и по давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. А., с
който е изразено становище за основателност на иска за делба, като сочи, че ищцата
притежава 5/6 ид. ч. от делбения имот, а останалата 1/6 ид. ч. е собственост на наследниците
на Р. Р. О.. По отношение на представеното с исковата молба нотариално завещание твърди,
че същото не е произвело действие, тъй като не е обявено и не е вписано. Нямало и
доказателства дали правата по това завещание са упражнени чрез нарочно заявление до
съответния съд, с което да се заяви приемане на завещателното разпореждане. През 1991 г.
по силата на съставения констативен нотариален акт ищцата е била призната за собственик
на 1/6 ид. ч. от имота, след което е придобила 4/6 ид. ч. по силата на сключения договор за
гледане и издръжка, от което следвало, че същата е демонстрирала, че няма да се ползва от
направеното в нейна полза завещание.
Останалите ответници не са подали отговор на исковата молба в законоустановения
срок.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, чрез упълномощен представител
моли съда да допусне до делба процесния недвижим имот, при законните делбени части за
всеки от съделителите.
В съдебно заседание ответницата С. А., редовно призована, чрез упълномощен
представител, моли предявеният иск за делба да бъде уважен.
Останалите ответници, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител
в съдебно заседание.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № У-217/04.07.2023
г., издадено от Община З., се установява, че Р. С. С. е починал на . г. и е оставил за
наследници С. Р. Г., Е. А. А. и И. Г. Б..
По делото е представено и удостоверение за наследници с изх. № У-248/13.08.2019
г., издадено от Община З., от което се установява, че Б. А. Г. е починал на . г. и е оставил за
наследници С. Р. Г., С. Б. А. и Д. Б. А..
2
По делото е представено нотариално завещание, оформено с акт № ., дело № ./. г. по
описа на Радомирски районен съдия, с което Р. С. С. е завещал на С. Р. Г. и нейния съпруг Б.
А. Г. 1/3 ид. ч. от дворно място, съставляващо парцел . в кв. 46 по плана на гр. З., заедно с
целия инвентар – инструменти и машини, които се намират в работилницата, построена в
дворното място и цялата работилница.
От приложения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот № .,
том ., дело № ./. г. на нотариус при Радомирския районен съд, се установява, че Л. Д. С., С. Р.
Г. и Р. Р. О. са признати за собственици по наследство и давностно владение на следния
недвижим имот, представляващ дворно място с къща, построена през 1951 г. и стопанска
сграда, построена през 1970 г., съставляващо парцел . от кв. 46 по плана на гр. З., с площ от
700 кв. м, при граници (съседи): улица, Д. и О. В.и М., С. В. М. и Г. Ц., с права върху имота:
Л. Д. – 4/6 ид. ч., С. и Р. Р. – по 1/6 ид. ч.
От представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот № .,
том ., серо № ./. г. на нотариус при Радомирския районен съд, се установява, че Л. Д. С. е
прехвърлила на С. Р. Г. 4/6 ид. ч. от дворно място с къща, построена през 1951 г. и стопанска
сграда, построена през 1970 г., съставляващо парцел . от кв. 46 по плана на гр. З., с площ от
700 кв. м, при граници (съседи): улица, Д. и О. В.и М., С. В. М. и Г. Ц., срещу задължението
на С. Г. да гледа и издържа прехвърителката, докато е жива.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на
общата вещ, освен ако законът разпорежда друго или това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта. Правото на делба, уредено в тази норма, възниква в полза на
лице, което е съсобственик на определена вещ, като чрез упражняването му се предизвиква
промяна в правната сфера на останалите съсобственици – състоянието, при което две или
повече лица съпритежават правото на собственост се прекратява, независимо от волята на
другите участници в общността по чл. 30, ал. 1 ЗС. Следователно, предпоставка за
възникване на правото на делба е наличието на съсобственост върху вещ. Ето защо, лицето
което претендира делба, следва да се легитимира като съпритежател на правото на
собственост.
За доказване наличието на съсобственост между страните по отношение на
процесния недвижим имот ищцата е ангажирала писмени доказателства, които са
приобщени към доказателствената съвкупност по делото. В тази връзка, на първо място
следва да се отбележи, че между страните няма спор, че процесният недвижим имот,
находящ се в гр. З., е бил собственост на Р. С. С., б. ж. на гр. З., починал на . г.
Установява се по делото и че с нотариално завещание, оформено с акт № ., дело № ./.
г. по описа на Радомирски районен съдия, Р. С. С. е завещал на С. Р. Г. и нейния съпруг Б. А.
Г. 1/3 ид. ч. от дворно място, съставляващо парцел . в кв. 46 по плана на гр. З., заедно с целия
инвентар – инструменти и машини, които се намират в работилницата, построена в дворното
3
място и цялата работилница. В тази връзка и по повод възраженията в подадените отговори
на исковата молба, съдът следва да посочи, че правото на наследяване е притезателно
имуществено право, което предоставя възможност на призования към наследяване да приеме
или да се откаже от оставено наследство. То е непрехвърлимо, но е наследимо. Поражда се
при наличие на следните факти: открИ.е на наследство и определена семейноправна връзка
с наследодателя или универсално завещание. Няма установен в закона срок за отказ от
наследството или за приемането му, от което следва, че правото на наследяване не се
погасява по давност и призованият към наследяване може да приеме наследството или да се
откаже от него без ограничение във времето. Съдът обаче може, в хипотезата и при
условията на чл. 51 ЗН да определи срок на призования към наследяване да заяви приема ли
наследството или се отказва от него. Отказът от наследство е само изричен и се извършва с
писмено изявление на наследника, което се вписва в особена книга в районния съд по
местооткрИ.е на наследството (чл. 52 ЗН), а приемането на наследство може да е изрично
или чрез конклудентни действия (чл. 49, ал. 1 и ал. 2 ЗН). Изричното приемане на наследство
се извършва с писмено изявление на наследника, което се вписва в особената книга в
районния съд по местооткрИ.е на наследството. Мълчаливото приемане на наследството се
извършва чрез действия (правни или фактически), сочещи недвусмислено намерение за
приемане на наследството. Приемането на наследството има обратно действие –
наследникът става правоприемник на наследодателя и придобива наследството от открИ.ето
му (чл. 48 ЗН). След приемане на наследството наследникът не може да се откаже от
същото, тъй като приемането има за последица прекратяване на правото на наследяване
(решение № 364/17.06.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2110/2023 г.). В случая ищцата С. Г. е
приела наследството по завещание, оставено от нейния баща Р. С., с конклудентни действия
– такова действие представлява позоваването в исковата молба на придобИ.е на 1/3 ид. ч. от
процесния урегулиран поземлен имот и на цялата работилница, изградена в него на
основание наследяването ú по завещание. С приемане на наследството на Р. С. през 2023 г.,
ищцата С. Г. е придобила завещаното ú имущество, считано от 1988 г. Тук следва да се
посочи и че с факта на съставянето на нотариален акт за собственост върху недвижим имот
№ ., том ., дело № ./. г. на нотариус при Радомирския районен съд ищцата не се е отказало от
наследство, тъй като отказът от наследство е само изричен и се извършва с писмено
изявление на наследника, което се вписва в особена книга в районния съд по местооткрИ.е
на наследството (чл. 52 ЗН), а доказателства за такъв отказ от страна на ищцата по делото не
са събрани.
С оглед изложеното, съдът следва да зачете транслативния ефект на процесното
завещание и да приеме за доказано, че по силата на завещателното разпореждане ищцата и
нейният съпруг Б. Г. (при равни права по ½ ид. ч. за всеки) са придобили собствеността
върху 1/3 ид. ч. от процесното дворно място и върху цялата работилница, изградена в него.
Доводите на ответника Д. А., изложени в отговора на исковата молба и касаещи обявяването
на процесното завещание, не се възприемат от съда, тъй като разпоредбата на чл. 27 ЗН не
намира приложение по отношение на нотариалните завещания, извършени във формата на
нотариален акт, който се вписва в Службата по вписванията още при извършването им,
4
преди смъртта на завещателя. Именно по тази причина в закона липсва и изискване
нотариалните завещания да бъдат обявявани, тъй като с факта на вписването им в
предвидения за това регистър, който е публичен, се счита, че са известни.
На следващо място, съдът съобрази, че с нотариален акт за собственост върху
недвижим имот № ., том ., дело № ./. г. на нотариус при Радомирския районен съд, Л. Д. С.,
С. Р. Г. и Р. Р. О. са признати за собственици по наследство и давностно владение на следния
недвижим имот, представляващ дворно място с къща, построена през 1951 г. и стопанска
сграда, построена през 1970 г., съставляващо парцел . от кв. 46 по плана на гр. З., с площ от
700 кв. м, при граници (съседи): улица, Д. и О. В.и М., С. В. М. и Г. Ц., с права върху имота:
Л. Д. – 4/6 ид. ч., С. и Р. Р. – по 1/6 ид. ч. Тъй като към датата на съставянето на процесния
констативен нотариален акт, ищцата и нейният съпруг са се легитимирали като собственици
на 1/3 ид. ч. от дворното място и на цялата изградена в него работилница, то предмет на
съставения нотариален акт са били останалите 2/3 ид. ч. от дворното място, както и цялата
масивна жилищна сграда, тъй като същата не е била предмет на завещателното
разпореждане. Съдът приема, че именно описаната в исковата молба масивна сграда (навес –
работилница), със застроена площ от 40 кв. м, е била предмет на процесното завещание, тъй
като видно и от приетата по делото скица, в имота са изградени две сгради, а именно
масивна жилищна сграда със застроена площ от 112 кв. м и масивна сграда (навес –
работилница) със застроена площ от 40 кв. м. При това положение, съдът намира, че със
съставянето на нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ., том ., дело № ./. г.
на нотариус при Радомирския районен съд Л. Д. С. е придобила 4/9 ид. ч. (4/6 х 2/3) от
дворното място и 4/6 ид. ч. от масивната жилищна сграда, Р. О. – 1/9 ид. ч. (1/6 х 2/3) от
дворното място и 1/6 ид. ч. от масивната жилищна сграда и С. Г. и Б. Г. – 1/9 ид. ч. (1/6 х 2/3)
от дворното място и 1/6 ид. ч. от масивната жилищна сграда, в режим на съпружеска
имуществена общност.
Впоследствие, Л. С. е прехвърлила притежаваните от нея 4/9 ид. ч. (каквато в
действителност е нейната част от дворното място) и 4/6 ид. ч. от масивната жилищна сграда
със застроена площ от 112 кв. м на ищцата С. Г., за което е съставен нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот № ., том ., серо № ./. г. на нотариус при Радомирския
районен съд, вследствие на което ищцата и нейният съпруг Б. Г. са придобили в режим на
съпружеска имуществена общност правото на собственост върху 8/9 ид. ч. от урегулирания
поземлен имот и върху 5/6 ид. ч. от изградената в имота масивна жилищна сграда, състояща
се от сутерен и един етаж, със застроена площ от 112 кв. м. В тази връзка следва да се
отбележи, че за възникването на съпружеска имуществена общност определящ е моментът
на придобИ.ето на правото на собственост. Когато същото е придобито по време на брака, то
става съпружеска имуществена общност и не се влияе от последваща промяна в
обстоятелствата. При сключване на договор за прехвърляне на право на собственост срещу
задължение за издръжка и гледане, собствеността се прехвърля със сключване на договора,
независимо че изпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане предстои след
датата на подписването му. Следователно, с подписването му по време на брака (по делото
5
няма доказателства бракът между С. Г. и Б. Г. да е бил прекратен към 1991 г.), възниква
бездяловата съпружеска собственост, по силата на закона – в същия смисъл: решение №
13/16.02.2026 г. по гр. д. № 3888/2015 г. по описа на ВКС, ГК, III г. о.
След смъртта на Б. Г. и прекратяване на съпружеската имуществена общност,
ищцата е придобила 64/108 ид. ч. от урегулирания поземлен имот, 4/6 ид. ч. от изградената в
него масивна сграда (навес – работилница) и 20/36 ид. ч. от масивната жилищна сграда.
С оглед изложените дотук мотиви и тъй като Р. Р. О. е придобила по силата на
нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ., том ., дело № ./. г. на нотариус при
Радомирския районен съд собствеността върху 1/9 ид. ч. (1/6 х 2/3) от урегулирания
поземлен имот и 1/6 ид. ч. от масивната жилищна сграда със застроена площ от 112 кв. м, то
нейните наследници Е. А. и И. Б. са придобили по наследство от своята майка по 1/18 ид. ч.
от урегулирания поземлен имот и по 1/12 ид. ч. от масивната жилищна сграда.
Ответниците Д. А. и С. А., в качеството им на наследници на Б. А. Г., са придобили
по наследство от последния по 16/108 ид. ч. от урегулирания поземлен имот, по 1/6 ид. ч. от
изградената в него масивна сграда (навес – работилница) и по 5/36 ид. ч. от масивната
жилищна сграда.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:
Урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на гр. З., общ. З., обл.
Перник, ул. „З.. м.” № ., целият с площ по скица от 700 кв. м, който урегулиран поземлен
имот, съгласно утвърдения със заповед № РД-4-9/1985 г. регулационен план на гр. З.,
съставлява парцел . (.) в кв. 46, при граници по скица: улица с ОК 275-286, урегулиран
поземлен имот ., урегулиран поземлен имот ., урегулиран поземлен имот ., урегулиран
поземлен имот . и урегулиран поземлен имот ., всичките в кв. 46 по плана на гр. З., ведно с
построените в този поземлен имот масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен и един
етаж със застроена площ от 112 кв. м и масивна сграда (навес – работилница) със застроена
площ от 40 кв. м,
МЕЖДУ СЛЕДНИТЕ ЛИЦА И ПРИ СЛЕДНИТЕ ДЕЛБЕНИ ЧАСТИ:
1. С. Р. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. З., ул. „З.. м.“ № . – 64/108 ид. ч. от
урегулирания поземлен имот, 72/108 ид. ч. от изградената в имота масивна сграда (навес –
работилница), със застроена площ от 40 кв. м и 60/108 ид. ч. от изградената в имота масивна
жилищна сграда, състояща се от сутерен и един етаж със застроена площ от 112 кв. м.
2. Е. А. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „Х. А.“ № . ид. ч. от урегулирания
поземлен имот и 9/108 ид. ч. от изградената в имота масивна жилищна сграда, състояща се
от сутерен и един етаж, със застроена площ от 112 кв. м.
6
3. И. Г. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „О. П.“ № . – 6/108 ид. ч. от
урегулирания поземлен имот и 9/108 ид. ч. от изградената в имота масивна жилищна сграда,
състояща се от сутерен и един етаж, със застроена площ от 112 кв. м.
4. С. Б. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. З., ул. „З.. м.“ № . – 16/108 ид. ч. от
урегулирания поземлен имот, 18/108 ид. ч. от изградената в имота масивна сграда (навес –
работилница), със застроена площ от 40 кв. м и 15/108 ид. ч. от изградената в имота масивна
жилищна сграда, състояща се от сутерен и един етаж, със застроена площ от 112 кв. м.
5. Д. Б. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. З., ул. „Н. В.“ № . – 16/108 ид. ч. от
урегулирания поземлен имот, 18/108 ид. ч. от изградената в имота масивна сграда (навес –
работилница), със застроена площ от 40 кв. м и 15/108 ид. ч. от изградената в имота масивна
жилищна сграда, състояща се от сутерен и един етаж, със застроена площ от 112 кв. м.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за предприемане на
последващи процесуални действия във връзка с подготовката и провеждането на втората
фаза на делбата.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7