Решение по дело №786/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260059
Дата: 23 октомври 2020 г. (в сила от 11 ноември 2020 г.)
Съдия: Миглена Северинова Кавалова Шекирова
Дело: 20201510100786
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        23.10.2020г., град Дупница

 

IV, г.о.

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

13.10.

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

 
В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Райна Боянова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

гражданско

 

          786

 

2020

 
 


                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, предявена от С.В.Д., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Д.Г.С. жител и живуща *** ЕГН ********** срещу В.Г.Д., адрес: ***, ЕГН **********.          

           Законният представител на ищцата твърди, че с ответника са родители на ищцата  С.В.Д., ЕГН ********** и съжителствали на съпружески начала в периода от 2017 г. до 2019 година, в момента вече не живеят заедно. Твърди, че ответникът след раздялата им до настоящия момент не е проявил никаква грижа за отглеждане и за издръжка на детето им и за него се грижи изключително тя. С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща издръжка за малолетното му дете в размер на 200, 00 лв. месечно чрез нейната майка и законен представител, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, както и на основание чл. 149 СК издръжка за една година назад в същия размер. Претендира разноски.

           В срока за отговор на исковата молба не е депозиран такъв от ответника.

           Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

           Видно от приложеното по делото копие на удостоверение за раждане, издадено от Община Кюстендил въз основа на акт за раждане № 0188/25.04.2019г. ответникът в настоящото производство е баща на ищцата С.В.Д., ЕГН **********.          

           Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Павлинка Иванова Д. – баба по майчина линия на ищцата, от чиито показанията се установява, че детето ( ищцата) в момента го гледа тя в гр. София, заедно с майката на детето, майката не получава никакви пари. Бащата не е давал пари за отглеждане на детето. Идвал е да го види два пъти в гр. София – лятото, като е купил на детето един шоколад.

           Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

           Предявен е иск с правно основание чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 и СК.

           Съгласно разпоредбата на чл. 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

           Съобразно разпределението на  доказателствената тежест, ищецът следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно: че са налице предпоставките на закона, при които се следва исканата издръжка на малолетното дете С.В.Д., ЕГН ********** - че ответникът е баща на детето, както и че разполага с доходи, от които да заплаща претендирания размер на месечна издръжка за детето, размера на нуждите на детето.

           Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ответникът следва да докаже фактите, от които извежда своите възражения – правоизключващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правопогасяващи.

           Съгласно даденото в чл. 143, ал. 2 от СК разрешение родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т. е. правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (в този см. т. 2 от ПП № 5 от 16.11.1970 г. на ВС). При определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите. Размерът на издръжката следва да се определи съобразно реалните нужди на детето и доходите на родителите. Нуждите на децата се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, здравословното състояние и др. Нуждите - това са потребностите, остойностени като средство за отглеждане на детето, неговото възпитание и изграждане на личността му и следва да се преценят към момента на постановяване на решението (Р 90-1969г на II г. о). Възможностите на родителя, който дължи издръжка, е обективен показател за размера й и се определя от доходите му, обстоятелството дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи и др.

           В разглеждания случай безспорно установено по делото се явява обстоятелството, че ответникът в производството има качеството „родител” на ищцата С.В.Д., ЕГН **********. Съдът счита, че необходимите средства за задоволяване на ежедневните нужди на детето предвид възрастта му възлизат на около 280, 00 лв. месечно. Тази сума следва да се разпредели в тежест и на двамата му родители, като се вземе предвид, че майката осигурява ежедневните и преки грижи за детето, както и че получава месечните надбавки за отглеждане на дете.

           По делото не е безспорно установено кой от двамата родители е с по - висок доход. Възможността на родителите за издръжка зависи предимно от размера на получаваните доходи, но и от образованието, квалификацията, професията им, от имущественото им състояние. Съдът счита, че ответникът може и следва да заплаща на дъщеря си издръжка в размер на 160, 00 лева месечно, доколкото майката на детето упражнява преките и непосредствени грижи за същото, а ответникът е в трудосопособна възраст и не са ангажирани доказателства за обстоятелства, изключващи възможността му да полага труд, при което съдът приема, че е в състояние да реализира месечен доход, равняващ се на поне минималната работна заплата за страната. Следва в случая да се отчетат разпоредбите на СК, съответно съобразно размерът на МРЗ са страната от 01.01.2020г., минимално определената издръжка за непълнолетно дете от 01.01.2020г. е в размер на 152, 50 лева месечно. Следва да се посочи и, че въпреки дадените указания за тежестта на доказване с разпореждането по чл. 312 от ГПК, не са ангажирани доказателства от страна на ищцата, които да установяват, че нуждите й обуславят плащане на издръжка в размер на 200, 00 лева месечно от страна на ответника, какъвто е размерът на иска за месечната издръжка, както и доказателства за възможността му да заплаща този претендиран размер.

           С оглед изложеното, настоящият състав намира, че искът – предмет на настоящото производство с правно основание чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде уважен частично – да бъде определена 160, 00 лева месечна издръжка, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, а до пълния претендиран размер от 200, 00 лева месечна издръжка, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Не са ангажирани доказателства от страна на ищцата за нужда от издръжка в различен размер от този относно претенцията и за минал период, както и доказателства за възможността на ответника да заплаща такава в искания размер от 200, 00 лева месечна издръжка и за минал период, поради което искът с правно основание чл. 149 СК също следва да се уважи за сумата от 160, 00 лева, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, а до пълния претендиран размер от 200, 00 лева месечна издръжка, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

           По разноските:

           С оглед изхода от делото, както и предвид обстоятелството, че разноски са претендирани само от ищцата, следва да й бъдат присъдени такива за адвокатски хонорар, съобразно уважената част от исковете – общо сумата 320, 00 лева. Ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на РС - Дупница държавна такса върху определения размер на издръжката, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК в размер на 230, 40 лева, която сума съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е изчислена на база сбора на платежите за три години, както и сумата в размер на 76, 80 лева, представляваща държавна такса за иска с правно основание чл. 149 СК.

           Водим от горното, съдът

РЕШИ:

 

           ОСЪЖДА В.Г.Д., адрес: ***, ЕГН ********** да заплаща на дъщеря си С.В.Д., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Д.Г.С. жител и живуща *** ЕГН ********** месечна издръжка в размер 160, 00 (сто и шестдесет) лева, считано от 08.06.2020г. - датата на депозиране на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до пълния му предявен такъв от  200, 00 лв. месечно, като неоснователен.

           ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК В.Г.Д., адрес: ***, ЕГН ********** да заплати на дъщеря си С.В.Д., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Д.Г.С. жител и живуща *** ЕГН ********** издръжка за минал период в размер 1 920, 00 лева, считано от 08.06.2019г. до датата на депозиране на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху сумата до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до пълния му предявен такъв от  2 400, 00 лв., като неоснователен.

           ОСЪЖДА В.Г.Д., адрес: ***, ЕГН ********** да заплати на дъщеря си С.В.Д., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Д.Г.С. жител и живуща *** ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,  сторените по делото разноски в размер на 320, 00 лева за адвокатски хонорар съобразно уважената част от исковете.

           ОСЪЖДА В.Г.Д., адрес: ***, ЕГН ********** да внесе по сметка на РС – Дупница сумата от 230, 40 лева, която сума представлява държавна такса върху размера на определената издръжката, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2  ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата в размер на 76, 80 лева, представляваща държавна такса за иска с правно основание чл. 149 СК.

 

           Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок, считано от 27.10.2020г., съгласно разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК.

                                                                                             

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: