Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 13.08.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на единадесети август, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 423 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „ЮБЦ“ ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ №81, вх. В, ет.
8, против Б.Е.Г., с ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата молба се сочи, че вземането, предмет на иска, има за свое
основание следните договори сключени между ответницата и „Теленор България“
ЕАД:
-
договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 09.11.2017 г. за мобилен номер
********** и с индивидуален клиентски номер М 03221529. Месечната абонаментна
такса за избрания тарифен план „Тотал“ била в размер на 30.99 лева с ДДС за
срок от 24 месеца;
-
договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 22.06.2017 г. за мобилен номер
********** и с индивидуален клиентски номер М 03221529 като отново избраният
тарифен план бил „Тотал“ с месечна абонаментна такса от 10,99 лева с ДДС за
срок от 24 месеца,
-
както
и договор М 03221529 от 13.10.2017 г. за предоставяне на далекосъобщителни
услуги за мобилен номер ********** по избран тарифен план „Тотал“ с месечна
абонаментна такса от 10,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
За потребените от абоната
услуги били издадени следните фактури: № ********** от 25.12.2017 г.; № **********
от 18.01.2018 г.; №72676928332 от 20.01.2018 г.; № ********** от 25.01.2018 г.;
№ ********** от 25.03.2018г.; № ********** от 18.04.2018г. и № ********** от 20.04.2018
г. за периода от 25.11.2017 г. до 19.04.2018 г., но задълженията не били
изплатени. Заради това се стигнало до едностранното прекратяване на процесните
договори, което било извършено в съответствие с клаузите по тях, а и
приложимите към договорите Общи условия.
Сочи, че била начислена и
неустойка, размерът на която бил двукомпонентен – на първо място се формирал от
сбора на 3-месечните стандартни абонаментни такси (максимален размер) и на
второ място – в случай че било предоставено мобилно устройство за ползване на услуги
– потребителят дължал такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му
обща лизингова цена по договора за лизинг, съответстваща на оставащия срок на
договора.
Вземането било предявено по
реда на чл. 410 от ГПК.
Ищцовото дружество обосновава
активната си процесуална легитимация по иска на основание сключен на 29.11.2019
г. с „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД, ЕИК ********* цесионен договор, като последното
търговско дружество на свой ред като цесионер придобило и станало собственик на
процесните вземания на основание сключен с „Теленор България“ ЕАД като цедент,
договор за цесия от 12.07.2019 г.
„ЮБЦ“ ЕООД встъпило в правата си на кредитор
спрямо процесното вземане още преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Горепосочените два договора за
цесия от 12.07.2019 г. и 29.11.2019 г., ведно с уведомлението до длъжника за извършените
продажби на процесните вземания и по двата договора, били приложени към
исковата молба и с връчването на последната на ответника, ведно с посочените
приложения, то ответницата следвало да се счита за редовно уведомена за
станалото прехвърляне.
Доколкото предметът на
заповедното производство включвал единствено вземанията към ответницата по
договор М03221529 за далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********** от
09.11.2017 г. начислени във фактура № **********/18.01.2018 г. за отчетен период
18.12.2017г. – 17.01.2018 г. в размер 31,88 лв., представляващи потребена и
незаплатена далекосъобщителна услуга и фактура № **********/18.04.2018 г. за
сума в размер на 77,46 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на горепосочения договор и равняваща се на тримесечни абонаментни такси всяка в
размер на 25.82 лв., то и предмет на установителната претенция щели да бъдат
именно тези вземания в общ размер на 109,34 лв.
Поради това, че длъжникът
изпаднал в забава се претендира и мораторна лихва в размер на 17,53 лв.,
начислена във фактура № ********** и фактура № **********/18.04.2018 г.
Що се отнася до вземанията по
другите два договора, а именно: 1./
договор М03221529 от 22.06.2017 г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги
за мобилен номер **********, същият изменен от 13.10.2017 г. досежно размера на
тарифния план (от 10,99 лв. с ДДС на 17,99 лв. с ДДС) с общо дължима по него сума
в размер на 87,66 лв. съгласно фактура № **********/25.12.2017 и фактура №
**********/25.01.2018 г., от която сума 42,69 лв. представлявали потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги и 44,97 лв – неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, представляваща сбора на 3-месечни абонаментни такси,
всяка в размер на 14,99 лв. и 2./ договор М03221529 от 13.10.2017 г.
за предоставяне на услуги за мобилен номер ********** с дължима по него сума в размер
на 40,93 лева, начислени във фактура № 72676928332/20.01.2018 г. и фактура №
**********/20.04.2018 г., от която сума 13.45 лв. представлявали потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 20.12.2017г.- 19.01.2018г. и
27,48 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, представляваща
сбора на 3-месечни абонаментни такси, всяка в размер на 9,16 лв. – то ищецът ги претендира не като част
от установителната претенция, а като предмет на самостоятелни осъдителени
искове, кумулативно съединени с иска за установяване на вземането по издадената
в заповедното производство заповед за изпълнение.
Предвид изложеното се иска да
бъде постановено решение, с което да се приеме за установено в отношенията
между страните наличието на вземане на ищцовото дружество по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско
дело № 2613/2019 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, против
ответника Б.Е.Г., ЕГН: ********** в размер на 109,34 лв. (сто и девет лева и
тридесет и четири стотинки), от които:
- 31,88 лв., представляващи потребена и
незаплатена далекосъобщителна услуга по договор М03221529 от 09.11.2017 г., по
който са предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********** по
тарифен план „Тотал“ с месечна абонаментна такса 30,99 лв. с ДДС за срок от 24
месеца, начислена по фактура № **********/18.01.2018 г. за отчетен период
18.12.2017г. – 17.01.2018 г.;
- 77,46 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор М03221529 от 09.11.2017 г., по който са
предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********** по тарифен
план „Тотал“ с мес.абонаментна такса 30,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца,
начислена по фактура № **********/18.04.2018 г.
Ищецът предявява и кумулативно съединен с
установителната претенция осъдителен иск срещу Б.Е.Г.,
ЕГН: **********, като моли да бъде постановено решение, с което да се осъди
последната да заплати на дружеството сума в общ размер на 87,66 лв.,
представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по
договор М03221529 от 22.06.2017 г., с който са й предоставяни далекосъобщителни
услуги за мобилен номер ********** по тарифен план „Тотал“ с месечна
абонаментна такса 10,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца, изменен на 13.10.2017
г. с промяна на ценовите условия на избрания тарифен план като цената на
месечния абонамент се променя на 17,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца, от която
сума:
-
42,69 лв. – потребените и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор М03221529 от 22.06.2017 г., изменен на
13.10.2017 г. по фактура № 72,66511315/25.12.2017 г. и фактура №
**********/25.01.2018 г.;
-
44,97 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договор М03221529 от 22.06.2017 г., изменен на 13.10.2017 г. по фактура №
**********/25.03.2018 г.
Ищецът предявява и кумулативно
съединен с установителната претенция осъдителен иск срещу Б.Е.Г.,
ЕГН: **********, като моли да бъде постановено решение, с което да се осъди
последната да заплати на дружеството сума в общ размер на 40,93 лв.,
представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по
договор М03221529 от 10.10.2017 г., с който са й предоставяни далекосъобщителни
услуги за мобилен номер ********** по тарифен план „Тотал“ с месечна
абонаментна такса 10,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца, от която сума:
-
13,45 лв. – потребените и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор М03221529 от 13.10.2017г., съгласно фактура
№ **********/20.01.2018 г.;
-
27,48 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договор М03221529 от 13.10.2017 г.,съгласно фактура № **********/20.04.2018 г.
Претендират се и сторените разноски в
заповедното производство и в настоящото такова.
Прави се изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките за това.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен отговор.
В съдебно
заседание
ищцовото в свое писмено становище поддържа исковата молба, но с оглед
процесуалното поведение на ответника моли да бъде постановено неприсъствено
решение, а при заявено признание и решение при признание на иска. Претендира
сторените разноски.
Ответникът се явява лично в съдебно заседание и
признава иска по основание и размер. Твърди, че действително дължи исковата
сумата.
При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявени са специални
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к. с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, с предмет установяване
съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, както и кумулативно съединени с тях осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от с.з.
Както вече се посочи претенцията се признава от
ответника, а ищецът
поиска съдът да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК.
Направеното признание на иска по съществото си е
процесуално действие на ответника, с което той се отказва от защита срещу иска,
защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на
действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което
пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Ето защо и с оглед
заявеното признание съдът прекрати съдебното дирене и преустанови извършването
на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата,
установяващи въведените твърдения. Това налага да постанови съдебен акт, без да
изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни
изводи по предмета на спора, респ. искът следва да бъде уважен така, както е
предявен, като e достатъчно да се укаже в мотивите, че решението се основава на
признание на иска – спр. чл. 237,
ал. 2 ГПК. В т. см. и
е съдебната практика по реда на чл. 290 от ГПК.
В случая предявените искове са допустими, а признанието не попада в някоя от
хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК. Признава се право, с което страната може да
се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право
не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск
по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът
следва да зачете извършеното признание, уважавайки претенцията на това
основание.
С
оглед горното, следва да се постанови решение, с което исковата претенция
следва да се уважи изцяло, ведно с последиците от това.
Съдът
се позовава на разпоредбата на чл. 237, ал.2
от ГПК,
поради което не излага мотиви по посоченото по-горе решение.
По
разноските: Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски, като
е представил и списък по чл. 80 от ГПК. Искането е допустимо, като настоящия съдебен състав
намира, че направените по делото разноски следва да се уредят по правилата на чл. 78, ал.1
от ГПК. Признанието на ответника не е достатъчно, за да бъде
освободен от отговорността за разноски, тъй като не са налице кумулативните
изисквания на чл. 78, ал.2
от ГПК, а именно с поведението си да не е дал повод за завеждане на
иска и да го признава. Съдът обаче намира, че то е основателно за сумата от 425
лв. – 125 лв. държавни такси и 300 лв. адвокатско възнаграждение. Тук следва да
се посочи, че поради грешка съдът е дал указания за плащане на държавна такса в
размер на 250 лв., но реално дължимата такава е била 125 лв. Именно тя следва
да бъде възстановена от ответника, а разликата, по искане на ищеца може да му
бъде върната като неправилно събрана.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване
на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното
производство по ч.гр.д. № 2613/2019 г., вкл. и разноските за него, с оглед
изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените в заповедното производство разноски, които обаче, към този
момент са в общ размер на 325 лв., от които 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско
възнаграждение.
В полза на ответника не се
дължат разноски с оглед изхода на спора по делото.
По тези съображения и на
основание чл. 237 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че съществува вземане
на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ №81, вх. В, ет.
8, против Б.Е.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, за
което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско
дело № 2613/2019 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, в
размер на 109,34 лв. (сто и девет лева и тридесет и четири стотинки), в
това число 31,88 лв., представляващи потребена и незаплатена
далекосъобщителна услуга по договор М03221529 от 09.11.2017 г., по който са
предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********** по тарифен
план „Тотал“ с месечна абонаментна такса 30,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца,
начислена по фактура № **********/18.01.2018 г. за отчетен период 18.12.2017г.
– 17.01.2018 г.; както и 77,46 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор М03221529 от 09.11.2017 г., по който са предоставяни
далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********** по тарифен план „Тотал“ с
месечна абонаментна такса 30,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца, начислена по
фактура № **********/18.04.2018 г.
ОСЪЖДА Б.Е.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Триадица, бул. „България“ №81, вх. В, ет. 8, сумата в общ размер на 87,66
лв. (осемдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по договор
М03221529 от 22.06.2017 г., по силата на който са й предоставяни
далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********** по тарифен план „Тотал“, с
месечна абонаментна такса 10,99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца, изменен на
13.10.2017 г. с промяна на ценовите условия на избрания тарифен план като
цената на месечния абонамент се променя на 17,99 лв. с ДДС за срок от 24
месеца, в това число 42,69 лв. – потребените и незаплатени далекосъобщителни
услуги по договор М03221529 от 22.06.2017 г., изменен на 13.10.2017 г. по
фактура № 72,66511315/25.12.2017 г. и фактура № **********/25.01.2018 г.; както
и 44,97 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор М03221529 от
22.06.2017 г., изменен на 13.10.2017 г. по фактура № **********/25.03.2018 г.
ОСЪЖДА Б.Е.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ №81, вх. В, ет.
8, сумата в общ размер на 40,93
лв. (четиридесет лева и деветдесет и три стотинки), представляваща потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по договор М03221529 от
10.10.2017 г., с който са й предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен
номер ********** по тарифен план „Тотал“ с месечна абонаментна такса 10,99 лв.
с ДДС за срок от 24 месеца, в това число 13,45 лв. – потребените и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор М03221529 от 13.10.2017г., съгласно фактура
№ ********** от 20.01.2018 г.; както и 27,48 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор М03221529 от 13.10.2017 г., съгласно фактура №
**********/20.04.2018 г.
ОСЪЖДА Б.Е.Г., с ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“
ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ №81,
вх. В, ет. 8, сумата в общ размер на сумата
в размер 425,00 лв. (четиристотин двадесет и
пет лева и нула стотинки), представляваща
деловодни разноски за настоящото производство, както и сумата в размер на 325,00 лв. (триста двадесет е пет лева
и нула стотинки) - деловодни разноски
направени в хода на заповедното производство по ч.гр.д. №2613/2019 г. на КРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд –Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Препис от
акта на съда да се връчи на страните – арг. от разп. на чл. 7, ал 2 от ГПК.
След
влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на
заповедния съд (установителен иск е
предявен единствено за сумата от 109,34
лв., респ. на
основание чл. 415, ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване частично
- над установената тук част от вземането).
РАЙОНЕН СЪДИЯ: