№ 581
гр. Дупница, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ели Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20251510101326 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от ищеца А. С. Г., с ЕГН ********** срещу
ответника „Профи Кредит България“ ЕООД установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на
потребителски кредит с № 40022648919/09.01.2024г., като противоречащ на закона.
Ищецът твърди, че между страните по делото е сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит с № 40022648919/09.01.2024г., по силата на
който ответникът, в качеството му на кредитодател е предоставил на ищеца, в
качеството му на кредитополучател главница в размер на 3000 лева, като ищецът е
следвало да погаси кредита в срок от 36 месеца като предвиденият ГПР възлизал на
49.23 %. В сключения договор било предвидено, че се дължи и възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1800.00 лева.
Навежда твърдения, че договорът е нищожен, като противоречащ на нормата
на чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване
на ГПР и липсва яснота как е формиран същият, респ. дължимата сума по него.
Ищецът изтъква още, че е посочен грешен ГПР, доколкото следва да включи и
предвидената допълнителна услуга „Фаст“ като по този начин размерът му ще
надхвърли законово допустимия. С оглед изложените съображения намира предявения
иск за основателен и доказан. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД е
1
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва искакато неоснователен.
Навежда, че са неоснователни твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗПК, доколкото
предвидената допълнителна услуга „Фаст“ не следва да бъде включвана в ГПР.
Категорично заявява, че договорът отговаря на законовите изисквяния за сключването
му. Претендира разноски.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявен е главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит с
№ 40022648919/09.01.2024г. като противоречащ на закона.
Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на сочените
основания за нищожност – противоречие с императивни правни норми, предвидени в
ЗПК.
При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявения иск следва
да се изложат следните съображения: с изготвения по делото доклад /л. 37 е отделено
като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните обстоятелството, че между страните по делото е сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит с № 40022648919/09.01.2024г., както и
обстоятелството, че предвидената допълнителна услуга „Фаст“ не е включена в ГПР.
Видно от приетия по делото договор за предоставяне на потребителски кредит
с № 40022648919/09.01.2024г. /л. 10 и сл./ се установява, че ищецът в качеството си на
кредитополучател получил сума в размер на 3000 лева като договорената
възнаградителна лихва възлиза на 2212.77 лева; ГПР възлиза на 49.23%. В договора е
предвидено, че ищцата е закупила допълнителна услуга „Фаст“, която предоставя
право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. Посочено
е, че месечното възнаграждение възлиза на сумата от 50.00 лева, като процесният
договор е сключен за 36 месеца. Следователно общо дължимата сума за
предоставената услуга възлиза на 1800.00 лева.
От представения по делото договор се установява, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК / обн.
ДВ, бр.18/2010 г., в сила от 12.05.2010 г./. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл.9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
2
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника- потребител да върне предоставената парична сума.
Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал.1 ЗПК. За да се
отговори на въпроса дали договорът е нищожен поради противоречие със закона
следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност
на договора за потребителски кредит, неравноправни клаузи“, според които всяка
клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя
обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл.32, ал.4, е нищожна, а когато
не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Ищцата поддържа, че договорът
е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Съгласно т.9 и т.10 на чл.11 ЗПК договорът трябва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1
начин.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа
информацията, посочена в т.9 и т.10 на чл.11 ЗПК – посочен е годишният лихвен
процент - 41 %, посочен е ГПР – 49.23% /л. 10/.
Във връзка с гореизложеното, следва да се посочи още, че според дефиницията
по чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. От представения по делото договор и погасителен
план към него /л. 10 и сл./ се установява, че погасителната вноска включва два
компонента: главница и възнаградителна лихва. Същевременно обаче не е включено
вземането за сумата в размер на 1800.00 лева – възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“, предвидено в сключения договор /л. 10/. Ако въпросното вземане се добави
към ГПР, то последният ще надвишава максималния размер, предвиден в нормата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото общият размер на задължението, без да е включена
допълнителната услуга възлиза на сумата от 5212.77 /л. 10/, а ако се добави и
допълнителната услуга, то общото задължение възлиза вече на сумата от 7012.77
/5212.77+общият размер на допълнителната услуга „Фаст“, възлизащ на 1800.00 лева/.
В посочената разпоредба законодателят е предвидил, че годишният процент на
3
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България като съгласно посочената разпоредба
законодателят е предвидил, че годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
За пълнота следва да се посочи и следното: константната практика на СЕС
относно тълкуване на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008
г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно със ЗПК. В
този смисъл в Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС разяснява, че „общи
разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва,
комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да
заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума,
дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
С оглед възприетата от СЕС дефиниция за общите разходи по кредита за
потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР
представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен
процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите,
посочени в член 19, параграф 2.
В настоящия случай може да се обоснове извода, че вземането за сумата в
размер на 1800.00 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ представлява
именно разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит. Същевременно
са налице и другите допълнителни изисквания: заплащането на допълнителната услуга
на практика е задължително условие за получаване на кредита и същевременно е било
известно на кредитора.
В случая е безспорно установено, че при кандидатстването за кредит за
кредитоискателят не съществува опция за кандидатстване за кредит без
допълнителната услуга.
Предвид гореизложените съображения, следва да се обоснове извода, че
дължимата допълнителна такса следва да бъдат включена като разход по кредита при
4
изчисляването на ГПР, както и да бъде отразена при посочване на общата сума,
дължима от ответника. В случая това не е сторено.
С оглед констатираното противоречие между посочения в договора размер на
ГПР и действителния му размер се налага изводът, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е
отразен действителният процент на ГПР. В тази връзка следва да се посочи, че
годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което
води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване на изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се явява недействителен – чл. 22 ЗПК, като
доводите на ищцата в този смисъл са изцяло основателни.
Предвид гореизложените съображения предявеният иск се явява основателен и
доказан.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ищеца. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 580.00 лева /сумата
от 80.00 лева – държавна такса и сумата от 500.00 лева – адвокатско възнаграждение/.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявен от А. С. Г., с ЕГН **********, с адрес: с. ***
срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В установителен иск с правно основание чл. 26, ал.
1 ЗЗД договор за предоставяне на потребителски кредит с № 40022648919/09.01.2024г.
за нищожен, като противоречащ на разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес:
гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В да заплати в полза на А. С. Г., с ЕГН
**********, с адрес: с. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 580.00 лева –
5
разноски за производството пред РС – Дупница.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6