№ 172
гр. Тетевен, 06.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20254330100025 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ № 260, чрез адв. Я. В. от САК, срещу К. П. Д., с ЕГН: ********** и
адрес: с. ххххххххх, област Ловеч, ул. „хххххххххх“ № 45, с правно основание: чл. 422, ал.1
от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК и с цена на иска: 22 976.26 лева.
В исковата молба се твърди, че К. П. Д., с ЕГН: ********** е ползвала банков кредит,
съгласно сключен с „Юробанк България“ АД Договор за потребителски кредит PLUS –
******* от 25.09.**** г. с размер на същия 13 000.00 лева, и с дата на последната вноска –
01.10.2030 г. Сочи се, че на 01.11.**** г. кредитополучателя е преустановил плащане на
дължимите вноски за главница и лихва и е изпаднал в забава. С оглед на формираното
просрочие по кредита Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата
18.07.2024 г. с връчена Покана до длъжника. С връчената покана е даден срок и възможност
на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Сочи се, че към датата
на депозиране на исковата молба, длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви,
главница, такси и разноски по договора на „Юробанк България“ АД, което обуславяло
интереса на ищцовото дружество за предявяване на настоящия иск.
Сочи се в исковата молба, че към дата на депозиране Заявлението пред съда, размерът
на вземането бил: 22 976.26 лева, от който 13 000.00 лева дължима главница за периода:
01.11.**** г. - 19.08.2024 г.; възнаградителна лихва в размер 8 495,36 лева, дължими за
периода: 01.11.**** г. - 18.07.2024 г.; мораторна лихва в размер на 1 279,66 лева, дължими за
периода: 18.07.2024 г. - 19.08.2024 г., както и такси по договор, в размер на 201.24 лева,
начислени за периода 01.11.**** г. до 19.08.2024 г.
Моли съда, в образуваното исково производство да постанови решение, с което да
осъди ответникът - К. П. Д., с ЕГН: ********** и адрес: с. ххххххххх, област Ловеч, ул.
„хххххххххх“ № 45, да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260 суми в
размер на: 22 976.26 лева, от който 13 000.00 лева дължима главница за периода: 01.11.****
1
г. - 19.08.2024 г.; възнаградителна лихва в размер 8 495,36 лева, дължими за периода:
01.11.**** г. - 18.07.2024 г.; мораторна лихва в размер на 1 279,66 лева, дължими за периода:
18.07.2024 г. - 19.08.2024 г., както и такси по договор, в размер на 201.24 лева, начислени за
периода 01.11.**** г. до 19.08.2024 г.
Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, както в исковото,
така и в заповедното производство.
В указания от съда срок по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът, не е депозирал
отговора на исковата молба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни иска по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9
ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: възникването
и съществуването на валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за
потребителски кредит от 25.09.**** г.; че е предоставил на ответника потребителски кредит,
в размер на 13 000 лв., че същият е усвоен; уговорената между страните възнаградителна
лихва и непогасеният й размер; размерът и основанието за начисляване на таксите;
изискуемост на вземанията; предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита; както и сторените разходи. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава, в това число и размера на обезщетението за забава. В доказателствена
тежест на ответника при установяване на гореописаните обстоятелства е да докаже плащане
на процесните задължения.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че
между страните е сключен Договор за потребителски от 25.09.**** г., по силата на който
ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 13 000 лв.
От приетия Договор за потребителски кредит PLUS – ******* от 25.09.**** г. се
установява, че банката е предоставила на потребителя потребителски кредит. Според
Приложение № 1 към договора, годишният лихвен процент на възнаградителната лихва е
13,67 %, а годишният процент на разходите е 15,44 %. Размерът на месечната вноска е
274.22 лева с 96 броя месечни вноски и последна такава на дата 01.10.2031 г.
На 02.09.2024 г. ищцовото дружество е подало до Районен съд гр. Тетевен заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответника за заплащане на
сумата от 13 000.00 лева – главница за периода 01.11.**** г. до 19.08.2024 г., сумата от 8
495.36 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.11.**** г. до 18.07.2024 г., сумата от 1
279.66 лева - мораторна лихва за периода от 18.07.2024 г. до 19.08.2024 г., такси по договора,
в размер на 201.24 лева за периода от 01.11.**** г. до 19.08.2024 г. за погасяване на
задължение по Договор за потребителски кредит PLUS – ******* от 25.09.**** г., ведно със
законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането,
както и направените по делото разноски. По подаденото заявление е образувано ч. гр. д. №
863/2024 г. по описа на РС-Тетевен. Депозираното заявление е изцяло отхвърлено от
заповедният съд с Разпореждане № 2456 от 02.09.2024 г., поради допуснати процесуални
нарушения в подаденото заявление. Този аргумент е възприет и от въззивната инстанция по
ВЧГ дело № 730/2024 г. по описа на ОС – Ловеч, по което въззивната инстанция с
Определение № 979 от 25.11.2024 г., изцяло е потвърдила първоинстанционният съдебен акт.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е, че
2
отпуснатият потребителски кредит е в размер от 13 000 лв. От експертизата е видно също,
че за периода на просрочие са изискуеми следните суми: 13 000.00 лева – главница за
периода 01.11.**** г. до 19.08.2024 г., сумата от 8 495.36 лева - възнаградителна лихва за
периода от 01.11.**** г. до 18.07.2024 г., сумата от 271.08 лева - мораторна лихва за периода
от 18.07.2024 г. до 19.08.2024 г., изчислена за 33 дни, такси по договора, в размер на 201.24
лева за периода от 01.11.**** г. до 19.08.2024 г. за погасяване на задължение по Договор за
потребителски кредит PLUS – ******* от 25.09.**** г. експертизата сочи, че общият размер
на задължението по договора за кредит на ответницата е в размер на 21 967.68 лева.
С протоколно определение от открито съдебно заседание от 29.05.2025 г. на
основание чл. 226, ал. 2, във вр. с 218 от ГПК съдебният състав е конституирал в
производството като трета страна помагач на ищеца дружеството „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес в гр. София.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените искове са допустими: налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба, че
ответникът е неизправна страна по сключен с ищеца договор за Договор за потребителски
кредит PLUS – ******* от 25.09.**** г. Страни по настоящото дело са страните по
заповедно производство по ч. гр. д. № 863/2024 г. по описа на РС-Тетевен. За ищеца е налице
правен интерес от предявяване на осъдителен иск за вземането си, тъй като е направен отказ
от заповедният съд за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Настоящият иск е предявен в указания срок. Налице е и съответствие на вземането (между
предмета на искането по реда на чл. 410 от ГПК и предмета на предявения по реда на чл.
415, ал. 1 от ГПК иск).
По основателността на предявените искове:
В настоящият спор се установи се, че на 25.09.**** г. между „Юробанк България“
АД, като кредитор, и К. П. Д., с ЕГН: **********, като кредитополучател, е сключен
договор за отпускане на Договор за потребителски кредит PLUS – ******* от 25.09.**** г.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че К. П. Д. е усвоила изцяло
отпусната й сума по кредита, в размер от 13 000 лв.
Правоотношенията между страните по спора се уреждат от норми от императивен
порядък, които са установени в публичен /обществен/ интерес с оглед целта на закона - да
осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставянето на потребителски кредит /чл. 2 ЗПК/.
Съдът следи служебно и може да се произнесе по действителността на договора или
отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се
касае за потребителски спор, съдът следи и за наличието на неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни ex lege, освен ако не са индивидуално
уговорени – арг. чл. 146, ал. 1 ЗЗП. /в този см. т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Процесният договор за има характеристиките на договор за потребителски кредит,
поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, поради което и в съответствие с чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно
дължи преценка относно наличието на неравноправни клаузи.
При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответното
дружество е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. от ЗПК. За
този си извод, съдът има предвид предмета на договора - предоставяне в собственост на
пари в определен размер срещу поемане на задължение за връщането на сума в същия
размер в посочения в договора срок, както и страните по него - физическо лице, което при
3
сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност и
финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Спрямо процесния договор за потребителски кредит са приложими
особените изисквания за действителност по ЗПК и общите правила за валидност на
договорите, съгласно чл. 26-33 от ЗЗД.
Процесният договор е потребителски договор по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителските кредити, поради което следва да отговаря на императивните изисквания за
форма и съдържание, уредени в чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 10,
ал. 3 от ЗПК изрично предвижда, че изискването за форма и очертаване елементите на
договора по ясен и разбираем начин се прилага за всички изменения и допълнения към
сключения договор, които се подписват от двете страни по договора. Съгласно чл. 10, ал. 2
от ЗПК, кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане,
включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.
Съгласно чл. 5, предл. 2 от договора, при непогасяване на минималните месечни
вноски по две последователни месечни извлечения, банката може да обяви задължението на
потребителя за изцяло предсрочно изискуемо. В настоящата хипотеза банката-ищец е
упражнила това свое право с представената по делото покана, в която е посочено, че предвид
допуснатото неизпълнение на договорните задължение, обявява целия кредит за предсрочно
изискуем и дължим, като действието на договора се прекратява считано от датата на
получаване на уведомлението. Тази покана е връчена на ответника чрез ЧСИ Велислав
Петров, който е извършил връчване на книжа на основание чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ, а съгласно
препращащата норма на чл. 43 ЗЧСИ, съдебният изпълнител връчва книжата при условията
и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. Видно от представената по
делото покана и съдържанието на разписката за връчване /представляваща официален
удостоверителен документ/, уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на адреса,
посочен от ответника в заявлението за отпускане на кредит съставляващо неразделна част от
договора съгласно чл. 2 от него /който адрес е ответника е посочил/ и връчването е
извършено редовно на 18.07.2024 г. по реда на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ГПК – на пълнолетен член
от семейството със задължение да предаде на адресата, а именно Петър Ангелов – баща на
ответника.
При кумулативното наличие на предпоставките за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем – забава за плащане, наличие на клауза в договора, уреждаща правото
на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем в хипотеза на забава, и надлежно
връчено уведомление за предсрочна изискуемост, се налага изводът, че ищецът е упражнил
валидно своето потестативно право и кредитът е направен изцяло предсрочно изискуем на
18.07.2024 г.
При това положение ответника дължи на ищцовото дружество неплатената главница
в размер на 13 000 лева съгласно експертното заключение, както и дължимата
възнаградителна лихва за периода от 01.11.**** г. до датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем – 18.07.2024 г. в размер на 8 495,36 лева. С оглед забавата за плащане
и на основание чл. 33, ал. 2 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответника дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху неплатените вноски за периода от 18.07.2024 г. до
19.08.2024 г., която вещото лице е изчислило в размер на 271,08 лева, във връзка не
своевременното погасяването на задължението, ищцовото дружество е сторило и съдебни
такси за принудително събиране на дълга, в размер на 201.24 лева за периода от 01.11.**** г.
4
до 19.08.2024 г.
Изхождайки от изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да се уважи до
размера на 13 000 лева съгласно експертното заключение, както и дължимата
възнаградителна лихва за периода от 01.11.**** г. до датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем – 18.07.2024 г. в размер на 8 495,36 лева. С оглед забавата за плащане
и на основание чл. 33, ал. 2 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответника дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху неплатените вноски за периода от 18.07.2024 г. до
19.08.2024 г., която вещото лице е изчислило в размер на 271,08 лева, във връзка не
своевременното погасяването на задължението, ищцовото дружество е сторило и съдебни
такси за принудително събиране на дълга, в размер на 201.24 лева за периода от 01.11.**** г.
до 19.08.2024 г., като бъде отхвърлена претенцията на ищцовото дружество за
претендираната сума за мораторна лихва над изчисленият от вещото лице размер от 271.08
лева, до претендираната, в размер на 1 279.66 лева като недоказана.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, ищцовата страна има право на разноски, пропорционално на
уважената част от исковете.
Предявен размер: 22 976.26 лв. Уважена част: 21 967.68 лв. Отхвърлена част: 1008.58
лв.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да
заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски. Ищецът е направил
разноски в размер на 459.53 лв. – платена държавна такса. Други разноски в преклузивния
срок за предявяването им не са претендирани. Предвид направените и определени по делото
разноски и уважения размер на иска ответника следва да заплати на ищеца сумата от 439.36
лв. за направени по делото разноски пред настоящата съдебна инстанция. Що се касае до
разноските направени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес в
гр. София, в качеството му на трето лице помагач, то съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 10
от ГПК на него не следва да се присъждат разноски.
Съгласно задължителната практика - т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство е този, който трябва да се
произнесе по разноските, направени в заповедното производство, но тъй като видно от
Разпореждане № 2456 от 02.09.2024 г. по Ч. гр. дело № 864/2024 г. на РС - Тетевен е, че е
отхвърлено заявлението на „Юробанк България“ АД против К. П. Д., без да се присъждат
разноски в полза на заявителя, то такива не се дължат и в настоящото исково производство.
В този смисъл и претендираната в петитума на исковата молба сума, направени по Ч. гр.
дело № 864/2024 г. по описа на РС - Тетевен се явява изцяло неоснователна и недоказана и
като такава следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, К. П. Д., с ЕГН: ********** и адрес: с. ххххххххх, област Ловеч, ул.
„хххххххххх“ № 45, да заплати на дружеството ищец на „Юробанк България“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ № 260, сумите, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 13 000.00 лева, представляваща
главница за периода от 01.11.**** г. до 19.08.2024 г.
- на основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, сумата от 8 495.36 лева., представляваща
5
договорна лихва за периода от 01.11.**** г. до 18.07.2024 г.;
- на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 271.08 лева., представляваща
обезщетение за забава за периода от 18.07.2024 г. до 19.08.2024 г.
- на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД сумата от 201.24 лева, такси
по договор, всички суми по Договор за потребителски кредит PLUS – ******* от 25.09.****
г., сключен между „Юробанк България“ АД, ЕИК: ********* като кредитор и К. П. Д., с
ЕГН: ********** като кредитополучател, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 271.08
лева, представляваща мораторна лихва, до пълния претендиран размер за мораторна лихва
от 1 279.66 лева като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К. П. Д., с ЕГН: ********** и адрес: с. ххххххххх, област Ловеч, ул.
„хххххххххх“ № 45, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 439.36 лева, разноски в настоящето
производство.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260 за
заплащане на направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, като
НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
На основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд - гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
6