О П
Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 560/07.04.2022 година, град Бургас,
Административен съд – Бургас, в закрито заседание на
седми април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
разгледа адм. дело № 553/2022
година.
Производството е по реда на чл. 197 - 201 от АПК, във
връзка с чл. 56 ал. 4 от АПК и с чл. 68 ал. 1 от Закона за защита от дискриминация
(ЗЗДискр).
Образувано е по жалба вх. № 44 – 00
– 1246/29.03.2022 година по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД),
подадена И.Н.Г. ***, адресирана до Административен съд – Бургас (АдмСБ), срещу
решение № 127/01.03.2022 година на Пети
специализиран постоянен заседателен състав на КЗД.
С обжалваното решение, на основание
чл. 8 ал. 1 т. 5
от Правилата за производство пред КЗД, във връзка с чл. 31 ал. 1 от АПК и чл.
70 ал. 1 от ЗЗДискр, е прекратено производството по преписка № 453/2021 година
на КЗД, образувано по жалба вх. № 44 -00
- 4040/09.12.2021 година, подадена И.Н.Г.
***.
В жалбата до АдмСБ се сочи, че се
обжалва изцяло цитираното решение на КЗД. Заявява се, че директорът на ТП –
Бургас на НОИ е издал решение на 17.12.2021 година „в условия отговарящи на
изискванията на чл. 51 от ЗЗД“, при съществено нарушение на процесуални и
материални правни норми, потвърждавайки разпореждане изх. № 2113 – 02 – 1308#8 от
29.09.2021 година на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП – Бургас на НОИ.
Жалбоподателят твърди, че с факта на обжалването на решението на КЗД не
прекратява отношенията си с комисията, а поради обжалването на решението на
директора на ТП – Бургас на НОИ „неизбежно“ обжалва „и този казус“. Поддържа,
че КЗД ще наруши правото му на защита „от неравно третиране“ от ТП – Бургас на
НОИ, ако комисията не „възстанови прекратеното производство по преписка № 453“
и ако не участва в защита на Г. „против неравно третиране на още необявеното
Административно дело“ по жалба от 23.03.2022 година, подадена до АдмСБ чрез ТП
– Бургас на НОИ.
Жалбоподателят иска да бъде
„възстановено прекратеното производство“ (израз, който съдът тълкува като
искане за отмяна на обжалваното решение). Отделно иска съдът да „разреши“ на
КЗД да го защитава от неравно третиране, заедно с избрания от него адвокат, „в
рамките на неуточненото още адм. дело“, което предстои да бъде образувано по
жалба № 1012 – 02 – 168/23.03.2022 година, подадена чрез ТП – Бургас на НОИ
(лист 4 - 5).
Ответникът КЗД, в писмено становище,
чрез процесуален представител – юрисконсулт, заявява че оспорва жалбата. Твърди
валидност, процесуална и материална законосъобразност на оспореното решение, и
съответствие на същото с целта на закона (лист 2).
Въз основа на събраните
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното.
Със заявление вх. № 2113 – 02 -
1308/31.05.2021 година по описа на ТП – Бургас на НОИ и приложени към него документи,
удостоверяващи трудов стаж, И.Г. е поискал отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст (ПОСВ).
С разпореждане изх. № 2113 – 02 –
1308#8 от 29.09.2021 година на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП –
Бургас на НОИ, на Г. е отказано отпускане на ПОСВ по чл. 69б ал. 1 – 2 от КСО,
тъй като не отговаря на условието за наличието на 10 години осигурителен стаж
от първа категория труд, съответно 15 години осигурителен стаж от втора
категория труд (лист 13).
На 01.11.2021 година с жалба вх. №
1012 – 02 – 294/01.11.2021 година по описа на ТП – Бургас на НОИ И.Г. е оспорил
отказа в разпореждането по административен ред пред директора на ТП – Бургас на
НОИ (лист 39).
С решение № 1012 – 02 – 294#2/30.11.2021
година директорът на ТП – Бургас на НОИ е спрял производството по обжалването
на разпореждането за отказ предвид необходимостта от събиране на допълнителни
писмени доказателства по случая (лист 40 - 41).
С решение № 1012 – 02 –
294#3/17.12.2021 година директорът на ТП – Бургас на НОИ е възобновил
административното производство и се е произнесъл по съществото на обжалването
като е оставил в сила разпореждането за отказ (лист 71 - 74).
На 09.12.2021 година, преди
произнасянето на директора на ТП – Бургас на НОИ по същество, с жалба вх. № 44
– 00 – 4040/09.12.2021 година по описа на КЗД И.Г. е сезирал комисията за
допусната от ТП – Бургас на НОИ дискриминация спрямо него по признака
„възраст“. В жалбата Г. е посочил с малките им имена работници, които са
полагали труд, заедно с него, при един и същ работодател и са получили ПОСВ при
условията, при които е поискал и самия жалбоподател (лист 16 - 17).
По подадената жалба е била
образувана преписка № 453/2021 година по описа на КЗД, разпределена за
разглеждане на Пети заседателен състав, а на докладчика (чието определяне е
предстояло) е било възложено да започне процедура по проучване (лист 18).
С обжалваното решение КЗД е приела,
че жалбата на Г. е недопустима, защото е свързана със спор между него и НОИ и
комисията няма правомощия да се произнася по този спор.
При така установените факти съдът
прави следните правни изводи.
Жалбата срещу решението на КЗД е
подадена от лице, имащо правен интерес от оспорването - страна в административното производство,
пред компетентния да я разгледа съд и от външна страна отговаря на изискванията
на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Жалбата
е подадена при спазване на срока по чл. 68 ал. 1 от ЗЗДискр, еднакъв
с този по чл. 197 във връзка с чл. 56 ал. 4 от АПК (виж
лист 19 – 20 и лист 4). С оглед на това, жалбата се явява процесуално допустима.
По същество жалбата е неоснователна.
След извършената на основание чл. 168 ал. 1 от АПК служебна
проверка, съдът намира, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган.
Съгласно чл. 48 ал. 1 от ЗЗДискр,
комисията разглежда и решава заведените пред нея преписки в заседателни
състави, които се определят от председателя на комисията, а чл. 63 ал. 3 от ЗЗДискр посочва,
че производството приключва с акт - решение. Съгласно посоченото в обжалвания
акт правно основание за издаването му - чл. 8 ал. 1 т. 5 от Правилата за
производство пред КЗД (приети на основание чл. 7 т. 6 от Правилника за
устройство и дейността на КЗД), не се образува производство, а образуваното се
прекратява, когато се установи, че жалбата или сигналът не са от
компетентността на комисията.
Поначало, основанията за
прекратяване на производството пред КЗД са изчерпателно изброени в чл. 52 от ЗЗДискр, но
настоящият състав приема, че това изброяване не е изчерпателно, като
субсидиарно приложими са разпоредбите на АПК (по препращане от чл. 70 ал. 1 от ЗЗДискр).
В чл. 8 ал. 1 т. 5 от ППКЗД е
посочена предпоставка за допустимост на производството, а правната последица от
недопустимостта на конкретно искане до административния орган, е оставянето му
без разглеждане и прекратяване на образуваното във връзка с него производство.
По аргумент от чл. 31 ал. 1 и ал. 2 от АПК,
прекратяване на производството поради недопустимост на искането е в
правомощията на органа, компетентен да разгледа по същество това искане.
В производствата по чл. 50 и сл. от ЗЗДискр крайният
акт по същество се издава от заседателен състав на комисията, който, съответно
на казаното по-горе, е компетентен да прекрати и процедурата по подадена жалба,
т. е. оспореният акт е издаден от надлежно оправомощен за това орган, в
пределите на неговата материална компетентност.
Решението на КЗД е издадено в
писмена форма и съдържа достатъчно пълно и точно изложение на правните
основания, и фактическите обстоятелства, обосновали постановяването му.
В производството пред КЗД не е
допуснато процесуално нарушение. Жалбата на И.Г. е приета, образувана е
преписка, определен е състав и докладчик – част от състава (лист 47), а след
получаване на допълнителни доказателства и изясняване на фактите по сигнала,
съставът на комисията се е произнесъл с решение, в което е изложил мотиви защо
приема, че производството следва да се прекрати.
Мотивите за прекратяване на
производството пред КЗД се споделят от настоящия съдебен състав. Въпреки
формалното изявление на жалбоподателя, че е дискриминиран по признак „възраст“,
в действителност е налице правен спор относно искане на И.Г. за отпускане на
ПОСВ и отказ на компетентен административен орган в ТП – Бургас на НОИ за
отпускането на такава пенсия. Решаването на правния спор е от компетентността
на директора на ТП – Бургас на НОИ (при предвидено задължително административно
обжалване на волеизявлението на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП –
Бургас на НОИ пред този горестоящ орган), а решението (№ 1012 – 02 –
294#3/17.12.2021 година) на директора на ТП – Бургас на НОИ, от своя страна,
подлежи на обжалване по съдебен ред пред АдмСБ, както е и сторено от Г. - видно
от служебно изисканата справка от деловодната система на съда и установеното
адм.д. № 512/2022 година по описа на АдмСБ.
След като спорът не е бил от
компетентността на КЗД, законосъобразно с решение № 127/01.03.2022 година Пети специализиран постоянен заседателен
състав на КЗД е оставил без разглеждане
жалба вх. № 44 – 00 – 4040/09.12.2021 година, подадена от И.Г., а
производството по преписка № 453/2021 година на КЗД (образувана по жалбата на И.Г.)
е било прекратено.
В диспозитивите на решението е
допусната формална неточност – първо преписката е прекратена, а после жалбата е
оставена без разглеждане (а би следвало волеизявленията да са в обратен ред),
но тази неточност не е съществена и не влияе върху крайната законосъобразност
на акта.
По изложените съображения, на
основание чл. 200 ал. 1 от АПК,
съдът
О П Р Е Д
Е Л И
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 44 – 00 –
1246/29.03.2022 година по описа на Комисията за защита от дискриминация,
подадена И.Н.Г. ***, срещу решение № 127/01.03.2022 година на Пети специализиран постоянен заседателен
състав на КЗД.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: