№ 358
гр. София, 08.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20251110112682 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът В. О. А. твърди, че е бил привлечен към наказателна отговорност по ДП №
180/22 г. по описа на РУ-гр. П, като бил обвинен за извършено престъпление по чл. 195,
ал.1, т. 3 вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 НК. Сочи, че с постановление за частично
прекратяване на досъдебното производство с вх. № 10924/22 г. от 03.09.2024 г., прокурорът е
прекратил частично ДП №180/22 г. по описа на РУ-гр. П, поради недоказаност на
обвинението срещу В. О. А.. Излага, че на 02.02.2023 г. не се е намирал в жилището, в което
живее заедно с родителите си, като на посочената дата твърди, че семейството му е
обезпокоено от извършени процесуално-следствени действия - претърсване и изземване от
органите на досъдебното производство. Излага, че органите са започнали да претърсват
жилището, стъпвали с обувки по леглата, хвърляли всички лични вещи от гардеробите на
земята, настъпвали вещите и демонстрирали пренебрежение и арогантност. В резултат от
тези действия, голяма част от неговото имуществото и това на семейството му било
унищожено. Претърсването било съпроводено и с обвинения отправени към ищеца в негово
отсъствие, целящи да го злепоставят пред роднините му. Полицейските органи
демонстрирали обидно и унизително отношение към обитателите на имота. Твърди, че на
22.02.2023 г. е бил задържан и конвоиран до следствения арест в гр. Бургас, като след
прекарани 72 часа в ареста на 25.02.2022 г., била разгледана мярката за неотклонение, която
била изменена от второинстанционния съд от задържане под стража в домашен арест. По ч.
н. д.о.х. № 54/2023 г. по описа на РС-Ц било постановено Определение № 30/24.02.2023 г., с
което на В. А. била взета мярка за неотклонение „домашен арест“. С определение №
55/12.05.2023 г., постановено по ч.н.д.о.х № 105/2023 г. по описа на РС-Ц мярката за
неотклонение е изменена в „парична гаранция“. Изтърпяното наказание „домашен арест“ е
за периода 24.02.2023 г. – 12.05.2023 г. Домашният арест бил с продължителност два месеца
и половина, след което мярката била изменена в парична гаранция в размер на 3 000 лв.
Излага, че вследствие неправомерните актове и действия на прокуратурата е претърпял
множество неимуществени вреди, влошили се отношенията с роднините му, изпитвал вина,
че е злепоставен пред родителите си. Вследствие случилото се, родителите му настоявали да
напусне жилището. Излага още и че изпитвал страх от постановяване на осъдителна
1
присъда, стрес, безпокойство и панически пристъпи, имал проблеми със съня. По време на
изтърпяване на домашния арест сочи, че е претърпял вреди и в социален аспект, т.к. загубил
контакт със своите близки, дистанцирал се.
С оглед изложеното ищецът прави искане за осъждане на ответника да заплати сумата
от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие претърсване на дома му на дата 02.02.2023
г.; задържането му за срок от 24 часа и последвалото задържане за срок от 72 часа,
последното постановено от прокурор, наложената мярка за неотклонение „домашен арест“,
изтърпяна за периода 24.02.2023 г. – 12.05.2023 г., както и вредите от неоснователното му
привличане като обвиняем по досъдебното производство за периода 22.02.2023 г. /датата на
привличането му като обвиняем/ до 02.09.2024 г. /денят на постановяване на
постановлението за частично прекратяване на досъдебното производство/, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 22.02.2023 г. /датата на привличането му като
обвиняем/ до окончателно изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва предявения иск като
неоснователен. Сочи, че липсват доказателства относно влизане в сила на постановлението
за частично прекратяване на досъдебното производство, поради което счита, че не е налице
основание за ангажиране на отговорността му. Оспорва ищецът да е претърпял твърдените
неимуществени вреди, като развива и подробни съображения в насока, че твърденията му не
са подкрепени с доказателства. Оспорва претенцията и по размер. Обръща внимание, че
наказателното производство е протекло в разумен срок, като излага и че прокуратурата е
действала напълно законосъобразно. Доколкото ищецът не е предаван на съд, както и
предвид, че срещу него са водени други наказателни дела, излага, че евентуално
претърпените вреди са с по-нисък интензитет. Оспорва началната дата на претенцията за
законна лихва, като счита, че лихвата би била дължима от датата на която прокурорският акт
е придобил стабилност. Моли съда да отхвърли предявения иск, евентуално да присъди
обезщетения в по-нисък размер от претендирания.
От фактическа страна съдът установява следното:
По делото е прието постановление за частично прекратяване на досъдебното
производство от 02.09.2024 г., постановено от прокурор ЛМ при Районна прокуратура –
Бургас, Териториално отделение – Ц, по прокурорска преписка вх. № 10924/2022 г. и по
Досъдебно производство № 180/2022 г. по описа на РУ – П, с което е извършено частично
прекратяване на наказателното производство, образувано първоначално за престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, за това, че за времето от 00:30 ч. до
08:00 ч. на 08.08.2022 г. в гр. П, обл. Бургас, в административна сграда на ММЦ „П“, чрез
повреждане и разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот е направен опит
за отнемане на чужди движими вещи – парични суми в левове, евро и щатски долари на
обща стойност 61 522,35 лв. от владението на „П клуб“ ЕАД, без съгласието на собственика
и с намерение противозаконно да бъдат присвоени; в хода на разследването като обвиняеми
са били привлечени В. О. А., НВП и ОТМ, като спрямо В. О. А. е било повдигнато
обвинение за това, че в съучастие като помагач е улеснил извършването на деянието чрез
отстраняване на спънки – поставяне на слепка от тиксо върху видеокамера, както и за
държане на радиосредства без надлежно разрешение – престъпление по чл. 348, б. „а“, пр. 2
НК, а спрямо ОТМ – за държане на радиосредство тип заглушител, излъчващо в етера без
разрешение, също квалифицирано по чл. 348 НК; след анализ на събраните гласни, писмени
и експертни доказателства наблюдаващият прокурор е приел, че макар да са налице косвени
данни за съпричастност, доказателствената съвкупност не достига степен на несъмненост,
изискуема за предаване на обвиняемите на съд, поради което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2
НПК е постановено частично прекратяване на досъдебното производство спрямо В. О. А.,
НВП и ОТМ по повдигнатите им обвинения, като производството е разпоредено да
продължи срещу неизвестен извършител за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, а
постановлението е разпоредено да бъде съобщено на обвиняемите с указания за правото им
на обжалване по реда на НПК.
2
По делото е приета електронната справка за съдимост на В. О. А., издадена на
27.05.2025 г., от която се установява, че същият е осъждан многократно с влезли в сила
съдебни актове, както следва: по НОХД № 3063/1997 г. по описа на Районен съд – София, с
присъда, влязла в сила на 02.01.1998 г., А. е признат за виновен за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, извършено на 16.09.1996 г., като
непълнолетен, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от две години; по НОХД №
3080/2003 г. по описа на Районен съд – София, със споразумение, влязло в сила през 2003 г.,
е осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК,
извършено на 17.02.2002 г., като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една година, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок; по НОХД №
2302/2004 г. по описа на Районен съд – София, със споразумение, влязло в сила на
04.10.2004 г., А. е осъден за престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК, извършено на
01.10.2004 г., като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца,
като на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение и предходно отложено
наказание, при първоначален общ режим; по НОХД № 10833/2002 г. по описа на Районен
съд – София, с присъда, влязла в сила на 03.11.2004 г., е признат за виновен за престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК, извършено на 22.08.2002 г.,
като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година при
първоначален общ режим; по НОХД № 9394/2005 г. по описа на Районен съд – София, със
споразумение, влязло в сила на 14.03.2006 г., е осъден за престъпление по чл. 325, ал. 2 вр.
ал. 1 НК, извършено на 07.05.2004 г., като му е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от една година при общ режим; по НОХД № 10135/2006 г. по описа на Районен съд –
София, с присъда, влязла в сила на 14.02.2007 г., е осъден за престъпление по чл. 325, ал. 2
вр. ал. 1 НК, извършено на 24.01.2004 г., като му е наложено наказание „глоба“ в размер на
1000 лв.; по НОХД № 5159/2006 г. по описа на Районен съд – София, със споразумение,
влязло в сила на 14.03.2007 г., е осъден за престъпление по чл. 143, ал. 1 НК, извършено на
17.04.2004 г., като му е наложено наказание „глоба“ в размер на 800 лв.; по НОХД №
2408/2008 г. по описа на Районен съд – София, със споразумение, влязло в сила на
28.07.2008 г., е осъден за престъпление по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 НК, извършено на
24.05.2008 г., като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца
при първоначален общ режим, като е приспаднато времето на задържане; по НОХД №
3379/2010 г. по описа на Районен съд – София, със споразумение, влязло в сила на
29.09.2010 г., е осъден за престъпление по чл. 325, ал. 4 вр. ал. 2 и ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 НК,
извършено на 10.10.2009 г., като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
четири месеца при първоначален строг режим; по НОХД № 4696/2012 г. по описа на
Софийски градски съд, със споразумение, влязло в сила на 31.10.2012 г., е осъден за
престъпления по чл. 339, ал. 1, чл. 354а, ал. 2 и чл. 348 НК, извършени на 30.11.2011 г., като
му е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от
единадесет месеца и два дни при първоначален строг режим; по НОХД № 683/2014 г. по
описа на Районен съд – Ловеч, със споразумение, влязло в сила на 17.06.2014 г., е осъден за
престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195 и чл. 216 НК, извършени през нощта на
23/24.03.2013 г., като му е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година и шест месеца при първоначален строг режим; по НОХД № 3679/2017 г. по описа на
Районен съд – София, със споразумение, влязло в сила на 06.07.2017 г., е осъден за
престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, извършено на 01.08.2016 г., като му е наложено наказание
„глоба“ в размер на 300 лв.; по НОХД № 12700/2019 г. по описа на Районен съд – София, със
споразумение, влязло в сила на 22.11.2019 г., е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2
вр. чл. 195 НК, извършено на 30.08.2017 г., като му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година и три месеца при първоначален строг режим.
По делото е приета справка за наказателни производства спрямо В. О. А., в която е
посочено, че срещу същия са водени множество досъдебни производства през различни
периоди, като по всяко от тях са предприемани различни мерки за процесуална принуда, а
именно: досъдебно производство С-381А/1995 г. по описа на 09 ТСО – ССС, образувано на
3
05.07.1995 г. за престъпление по чл. 346 НК (противозаконно отнемане на МПС), по което е
било повдигнато обвинение на 07.02.1995 г., като спрямо лицето е била прилагана мярка
„задържане“ в рамките на следственото производство; досъдебно производство С-647/1996
г. по описа на 09 ТСО – ССС, образувано на 17.10.1996 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
5 вр. чл. 194 НК, по което А. е бил привлечен като обвиняем на 27.02.1997 г., като спрямо
него е била взета мярка за неотклонение „подписка“; досъдебно производство С-3/2000 г. по
описа на 09 ТСО – ССС, образувано на 21.12.2000 г. за престъпление по чл. 346, ал. 2 НК,
при което е било постановено задържане под стража до предаване на делото на съд;
досъдебно производство ДП № 20143/2008 г. по описа на РП – София, образувано на
24.05.2008 г. за престъпление по чл. 170 НК (нарушаване неприкосновеността на жилище),
по което А. е бил задържан под стража на 24.05.2008 г., като впоследствие производството е
приключило със споразумение и наложено ефективно наказание; досъдебно производство
ДП № 65059/2009 г. по описа на РП – София, образувано на 22.02.2010 г. за престъпление по
чл. 325 НК (хулиганство), по което е била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“, впоследствие изменяна и приключило със споразумение; досъдебно производство
ДП № 282/2011 г. по описа на Сектор „Наркотици“ – СДВР, образувано на 01.12.2011 г. за
престъпления по чл. 354а НК, чл. 339 НК и чл. 348 НК, по което А. е бил задържан под
стража от 01.12.2011 г., като след внесен обвинителен акт делото е приключило със
споразумение пред СГС; досъдебно производство ДП № 154/2013 г. по описа на РУ – Ловеч,
образувано на 24.03.2013 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, по което спрямо А. е
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, впоследствие заменена, като
производството е приключило с осъдително споразумение; досъдебно производство ДП №
252/2017 г. по описа на СДВР, образувано на 30.08.2017 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 3 НК, по което е била взета мярка „задържане под стража“, изменяна в хода на
разследването, като делото е приключило със споразумение през 2019 г.; досъдебно
производство ДП № 194/2022 г. по описа на ГДНП, образувано през 2022 г. за престъпления
по чл. 198 и чл. 170 НК, по което спрямо А. са били налагани последователно мерки
„задържане под стража“, „подписка“ и ограничения за напускане на страната; досъдебно
производство ДП № 180/2022 г. по описа на РУ – П, образувано на 08.08.2022 г. за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК и по чл. 348 НК, по което на 22.02.2023 г. е било
постановено задържане до 72 часа, последвано от мярка за неотклонение „домашен арест“,
потвърдена от Окръжен съд – Бургас и впоследствие изменена в „парична гаранция“ в
размер на 3 000 лв., като с постановление от 02.09.2024 г. производството е било частично
прекратено спрямо А. поради недоказаност на обвинението; както и досъдебно
производство ДП № 25338/2025 г. по описа на СРП, образувано през март 2025 г. за
престъпления по чл. 143 и чл. 144 НК, по което спрямо лицето е било постановено
задържане до 72 часа, последвано от краткотрайно задържане под стража и образуване на
съдебно производство пред Софийски градски съд.
От справката на Министерството на вътрешните работи, изготвена въз основа на данните от
автоматизираните информационни системи на МВР и предоставена по преписка във връзка
с В. О. А. се установява, че спрямо същия са регистрирани множество полицейски и
наказателни регистрации, заявителски материали и процесуални действия, обхващащи дълъг
период от време, като още от 1995 г. лицето е фигурирало в масивите на МВР като
извършител или заподозряно лице за престъпления против собствеността и обществения
ред; в справката са отразени данни за образувани заявителски материали и преписки за
престъпления по чл. 194 и чл. 195 НК (кражби, включително квалифицирани чрез
разрушаване на прегради), чл. 216 НК (унищожаване и повреждане на чуждо имущество),
чл. 325 НК (хулиганство, включително в квалифицирани състави със съпротива срещу орган
на властта), чл. 170 НК (проникване в чуждо жилище), чл. 198 и чл. 199 НК (грабеж,
включително при опасен рецидив), чл. 354а НК (престъпления, свързани с наркотични
вещества), чл. 339 НК (незаконно държане на оръжие и взривни вещества), чл. 348 и чл. 348а
НК (радиосредства и престъпления в далекосъобщителната мрежа), чл. 313 НК
(потвърждаване на неистина в декларация) и чл. 143–144 НК (принуда и закана), като по
значителна част от тези случаи са били извършвани процесуални действия по задържане на
4
лицето, включително предварително задържане до 24 часа и до 72 часа, задържане под
стража в следствени арести на МВР и ГДИН, както и последващо освобождаване или
изменение на мярката за процесуална принуда; справката отразява и многократни случаи на
налагане на забрана за напускане пределите на Република България на основание НПК и
ЗБЛД, като са посочени конкретни периоди на действие и последващо отпадане на тези
ограничения с постановления на прокуратурата; в информационните масиви на МВР са
отразени и данни за полицейска регистрация на А. като извършител по редица заявителски
материали още от 90-те години на ХХ век, включително с описание на начина на извършване
на деянията (разбиване на врати и прозорци, използване на технически средства,
проникване в жилища и търговски обекти), предмета на посегателствата и резултата от
проверките, като в част от случаите материалите са били изпращани на прокуратурата за
образуване на досъдебни производства, а в други – прекратявани или оставяни без
последващо обвинение; отделно от това справката съдържа данни за арестантски и
затворнически регистрации, включително периоди на задържане в следствени арести и
затвори, свързани с вече образувани и приключили наказателни производства, както и данни
за вземане на биометрични материали и ДНК-проби във връзка с конкретни разследвания; в
обобщение справката от МВР очертава трайно и системно присъствие на В. О. А. в
полицейските и следствените регистри като лице, спрямо което многократно са
предприемани действия по линия на оперативно-издирвателната и наказателно-
процесуалната дейност на МВР, с прилагане на различни форми на процесуална и
административна принуда в зависимост от конкретния случай.
По делото е приет заверен препис от Определение № 55 от 12.05.2023 г., постановено
по Частно наказателно дело № 105/2023 г. по описа на Районен съд – Ц, I наказателен
състав, с което съдът се е произнесъл по молба на обвиняемия В. О. А. за изменение на
взетата спрямо него мярка за неотклонение „домашен арест“, наложена по Досъдебно
производство № 180/2022 г. по описа на РУ – П, прокурорска преписка № 10924/2022 г. на
Районна прокуратура – Бургас, ТО – Ц, като е приел, че са налице предпоставките по чл. 65,
ал. 4 НПК за изменение на мярката; съдът е изложил, че с постановление от 22.02.2023 г. А.
е бил привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление – опит за квалифицирана
кражба при условията на опасен рецидив и в съучастие, с правна квалификация по чл. 196,
ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл.
29, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 18, ал. 1 НК, като първоначално е било поискано вземане на мярка
„задържане под стража“, но с Определение № 30 от 24.02.2023 г. по ЧНД № 54/2023 г. РС –
Ц е отказал задържането под стража и е определил мярка „домашен арест“, потвърдена
впоследствие от Бургаския окръжен съд; при преценка на искането за изменение съдът е
отчел, че за период от около два месеца и половина след налагане на домашния арест
органите на досъдебното производство са извършили множество процесуално-следствени
действия, без участието на обвиняемия, че нито един разпитан свидетел не сочи А. да е
присъствал на инкриминираната дата на територията на община П, както и че липсват
трафични данни от използвания от него мобилен телефон, регистрирани в клетки на
територията на общината; съдът е приел още, че обвиняемият е спазвал стриктно
наложената мярка „домашен арест“, не е нарушил процесуалните си задължения, има
постоянен адрес, не е налице опасност от укриване, както и че спрямо него е действала и
друга мярка за неотклонение „подписка“ по различно досъдебно производство, която също
не е била нарушавана; при тези фактически констатации и с оглед принципа на съразмерност
съдът е приел, че продължаването на „домашния арест“ не е необходимо за целите на
наказателното производство и е изменил същия в по-лека мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 3 000 лева, платима по сметка на ОДМВР – Бургас в седемдневен
срок от влизане в сила на определението, като е указал реда и срока за обжалване и протест
пред Бургаския окръжен съд.
По делото са изслушани показанията на свидетелката Ц О.а А.а, сестра на ищеца В. О.
А., от които се установява, че в началото на месец февруари 2023 г., в ранните сутрешни
часове между 07:00 и 08:00 ч., в семейния им дом, находящ се в гр. Банкя, ул. „П“ № 3, са
пристигнали множество полицейски служители – по нейните възприятия около десет души –
5
които са се легитимирали като служители на полицията от Бургас и от 09 РУ – Люлин и са
заявили намерение да извършат претърсване и обиск; свидетелката сочи, че по това време в
къщата са живеели тя, родителите , брат В., нейният партньор и новороденото дете,
като самият В. не се е намирал в жилището; по време на претърсването полицейските
служители са обхождали всички етажи на къщата, включително и необитаеми или в процес
на ремонт помещения, като са иззели парични средства, принадлежали на майката на
свидетелката, които впоследствие са били отнесени в гр. Бургас и върнати след значителен
период; А.а подчертава, че поведението на полицейските служители е било настойчиво и
категорично, като те са внушавали на родителите, че брат е виновен за тежко
престъпление и че разполагат с „безспорни факти“, което е довело до рязко влошаване на
отношенията между В. и семейството му, до недоверие и напрежение в дома, както и до
трайно емоционално отчуждение; свидетелката сочи още, че след задържането и налагането
на мярка „домашен арест“ спрямо брат , която е била изтърпявана в същото жилище за
период от около три месеца, ежедневно са извършвани полицейски проверки, станали
публично известни на съседите, което е довело до допълнително социално напрежение и
чувство на срам и стигматизация, както и че семейството е било принудено да заема
парични средства за покриване на разходите по делото и за заплащане на определената
впоследствие парична гаранция в размер на 3 000 лева.
По делото са изслушани показанията на свидетеля ОТМ, близък приятел на ищеца от
над двадесет години, от които се установява, че през февруари 2023 г. и спрямо него е било
извършено претърсване и задържане във връзка със същото досъдебно производство, като в
дома му в гр. София, кв. „О“, полицейските служители са влезли в ранните сутрешни часове,
около 06:00–07:00 ч., като са разбили вратата и са го задържали за няколко часа с
обяснението, че търсят В. А. и разследват кражба; свидетелят заявява, че е бил държан в
районното управление около шест часа, докато органите на МВР се опитвали да открият А.,
и че по-късно срещу него самия е било повдигнато обвинение, включително във връзка с
намерено в жилището му устройство, квалифицирано като GSM-заглушител; Мирянов сочи,
че и той, и В. А. са били подложени на интензивен и по негови думи арогантен полицейски
натиск, като органите на разследването са действали с изключителна настойчивост,
създавайки у двамата сериозен страх от налагане на тежки наказания; свидетелят излага, че
след случилото се отношенията на А. с родителите му са се влошили драстично, че
последният е преживявал силен стрес, притеснение и чувство за вина спрямо близките си,
както и че по време на изтърпяване на мярката „домашен арест“ в гр. Банкя е бил подложен
на ежедневни проверки, които са били видими за околните и са довели до социална изолация
и допълнително психологическо натоварване; свидетелят подчертава още, че впоследствие
се е установило, че както той, така и А. не са имали фактическа връзка с инкриминираното
престъпление, което е засилило усещането за несправедливост и преживения психически
тормоз по време на наказателното производство.
От правна страна съдът приема следното:
Подадената искова молба и двете уточняващи към нея са редовни, а предявеният иск е
частично допустим.
Недопустим се явява искът за обезщетение на вреди, настъпили от задържането на
ищеца за 24 часа по Закона за Министерство на вътрешните работи, тъй като това е
твърдение за настъпили неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт,
който иск е подсъден на административните съдилища – чл. 1, ал. 3 ЗОДОВ. В този смисъл е
и Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на Общото
събрание на съдиите от Гражданската колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС .В
него изрично се приема (като принцип за подведомствеността), че исковете за вреди от
незаконосъобразни актове/действия/бездействия на държавни органи при или по повод
изпълнение на административна дейност са по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и са подсъдни на
6
административните съдилища, а не на гражданските, както и определение №
1304/18.11.2014 г. по ч. гр. дело №455/2014 г. по описа на ВКС, IV г.о.
В тази му част производството по делото следва да бъде прекратено.
В останалата си част исковете са допустими.
Неоснователен е искът за обезщетение на неимуществените вреди на ищеца от
извършеното в дома му претърсване на дата 02.02.2023 г. Осъществяването на това събитие
на посочената дата е доказано от свидетелските показания на двамата изслушани по делото
свидетели. Извършеното претърсване предхожда привличането на В. А. като обвиняем,
което е станало на дата 22.02.2023 г. /доказателство за това се съдържа в мотивите на
Определение № 55/12.05.2023 г., постановено по ч. н.д. № 105/2023 г. по описа на РС-Ц/.
Второ привличане като обвиняем – 28.06.2024 г. В електронната справка за протичане на
наказателните производства (ЕИСПП/ЦИССС), приложена по делото, е отразено отделно
процесуално действие „Привличане на обвиняем на 28.06.2024 г.“ по ДП № 180/2022 г. по
описа на РУ – П, този път с правна квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК и по чл. 348 НК,
като именно това привличане е последвано от постановяването на Постановление за
частично прекратяване на досъдебното производство от 02.09.2024 г. поради недоказаност
на обвинението спрямо А..
Предвид обстоятелството, че претърсването и изземването е осъществено преди
ищецът да е бил привлечен като обвиняем от служители на Министерство на вътрешните
работи няма как да бъде ангажирана отговорността на ПРБ. В тази му част искът следва да
бъде отхвърлен поради липсата на основание.
От събраните по делото писмени доказателства и съдебни актове се установява
следната хронология на повдигнатите срещу В. О. А. обвинения и на предприетите спрямо
него мерки за процесуална принуда: първоначално, с постановление за привличане на
обвиняем от 20.02.2023 г. (отразено и като 22.02.2023 г. в съдебните актове), по Досъдебно
производство № 180/2022 г. по описа на РУ – П, прокурорска преписка № 10924/2022 г. на
Районна прокуратура – Бургас, ТО – Ц, А. е привлечен като обвиняем за тежко умишлено
престъпление – опит за квалифицирана кражба в съучастие и при условията на опасен
рецидив, с правна квалификация по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 18, ал. 1 НК, като именно по това
обвинение спрямо него е постановено прокурорско задържане до 72 часа с цел довеждане
пред съда и е направено искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под
стража“, по което с Определение № 30 от 24.02.2023 г. по ЧНД № 54/2023 г. Районен съд – Ц
е отказал задържането под стража и е определил по-лека мярка за неотклонение „домашен
арест“, впоследствие изменена с Определение № 55 от 12.05.2023 г. по ЧНД № 105/2023 г. на
същия съд в „парична гаранция“ в размер на 3 000 лв.; в по-късен етап на разследването, на
28.06.2024 г., по същото досъдебно производство А. е привлечен като обвиняем по различно
по обем и правна квалификация обвинение – за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, както
и за държане на радиосредства без надлежно разрешение по чл. 348 НК, без квалификация
„опасен рецидив“ и без съучастие в първоначалния инкриминиран обем, като по това второ
обвинение спрямо него не е била вземана мярка за неотклонение „задържане под стража“,
нито друга тежка мярка за процесуална принуда, и именно това обвинение е предмет на
Постановлението за частично прекратяване на досъдебното производство от 02.09.2024 г., с
което наказателното производство е прекратено спрямо А. поради недоказаност на
обвинението, като делото е разпоредено да продължи срещу неизвестен извършител за
основното престъпление против собствеността.
7
Съгласно разясненията, дадени в Постановление № 54 от 23.12.1983 г. по н. д. №
54/1983 г. на Пленума на ВС, при преценка на тежестта на обвинението и на последиците от
неговото изменение следва да се изхожда не формално от наименованието на
престъплението, а от обема на инкриминираното поведение, наличието или липсата на
квалифициращи признаци, предвидената наказуемост и степента на обществена опасност,
изразена чрез тях; приложено към настоящия случай това означава, че първоначално
повдигнатото през февруари 2023 г. обвинение срещу В. О. А. за опит за квалифицирана
кражба при условията на опасен рецидив и в съучастие по чл. 196 НК вр. чл. 195 НК вр. чл.
29 НК е представлявало обвинение с максимален наказателноправен обем и висока
обществена опасност, по което са били предприети и най-интензивните мерки за
процесуална принуда, докато в по-късен етап на разследването прокуратурата е ревизирала
първоначалната си оценка и е повдигнала ново обвинение с по-стеснен фактически и правен
обем – по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК и по чл. 348 НК, при което са отпаднали утежняващите
квалифициращи признаци „опасен рецидив“ и „съучастие“ в първоначалния им обем, както
и приложението на чл. 196 НК, а предвидената наказуемост е чувствително по-ниска;
именно тази редукция на обвинението, изразяваща се в стесняване на инкриминираното
поведение и в отпадане на най-тежките квалифициращи елементи, по аргумент от ППВС №
54/1983 г. обуславя извода, че последващото обвинение е по-леко по своята правна и
фактическа същност, като същевременно показва и променената оценка на обвинението от
страна на прокуратурата, което намира своя логичен завършек в постановеното
впоследствие частично прекратяване на досъдебното производство поради недоказаност.
Следва да се има предвид, че при искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, когато в рамките на
едно и също досъдебно производство срещу едно лице са били повдигнати последователно
различни обвинения, съдът не обезщетява „досъдебното производство като цяло“, а
изследва конкретната причинна връзка между твърдените неимуществени вреди и именно
онова обвинение, което е приключило с прекратяване или оправдаване; ВКС подчертава, че
при изменение или редуциране на обвинението в хода на производството следва ясно да се
разграничат отделните периоди и да се прецени по кое обвинение са били обосновани и
приложени съответните мерки за процесуална принуда, като вредите от най-интензивните
ограничения на личната свобода (задържане, домашен арест) не могат автоматично да бъдат
отнесени към по-леко последващо обвинение, ако те са били обусловени от първоначално
повдигнато обвинение с по-висока наказуемост и по-голям фактически и правен обем;
според ВКС в подобни хипотези липсва или е отслабена пряката причинна връзка между
прекратеното, по-леко обвинение и вредите от тежката репресия, поради което
обезщетението следва да бъде ограничено до онези вреди, които могат да се свържат именно
с прекратеното обвинение, като съдът не следва да „пренася“ последиците от отпаднали
квалифициращи признаци и по-тежка първоначална правна оценка към крайния, редуциран
обвинителен обем. В този смисъл са Решение № 95 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 596/2016 г.,
IV г. о.; Решение № 141 от 01.07.2019 г. по гр. д. № 2687/2018 г., III г. о.; Решение № 36 от
11.03.2020 г. по гр. д. № 2474/2019 г., IV г. о.; Решение № 189 от 21.12.2021 г. по гр. д. №
1748/2021 г., III г. о. на ВКС.
Редуцирането на повдигнато обвинение от по-тежко към по-леко в хода на досъдебното
производство не представлява автоматично прекратяване на първоначалното обвинение,
доколкото такова прекратяване настъпва единствено с изричен акт на прокуратурата или на
съда. В този смисъл последващото изменение на правната квалификация следва да се
разглежда като развитие и прецизиране на обвинението, а не като признание за неговата
незаконосъобразност или като основание за ангажиране на отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за първоначалния обвинителен обем. Ето защо въпреки преминаване от по-тежък
към по-лек състав на повдигнатото обвинение следва да се вземе предвид търпяната мярка за
неотколение домашен арест в периода 24.02.2023 г. – 12.05.2023 г.
8
При осъществен фактически състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ настъпването на
неимуществени вреди поначало се презюмира, доколкото незаконното наказателно
преследване типично и закономерно причинява на обвиненото лице стрес и притеснения за
развитието и изхода на процеса, страх от несправедливо осъждане, чувство за
онеправданост, накърняване на личното достойнство и смущения в социалното общуване,
като причинната връзка на тези „обичайни“ вреди с незаконното обвинение е очевидна и не
подлежи на формално доказване, поради което пострадалият не следва да доказва отделните
си негативни преживявания в рамките на типичния им обем; при условията на пълно и
главно доказване подлежат на установяване единствено вредите извън обичайните – т.нар.
„специфични“ вреди (напр. конкретно болестно увреждане на здравето, нетипични значими
смущения в личната, семейната или професионалната сфера и др.), както и причинната им
връзка с незаконното наказателно преследване. В този смисъл Определение № 2342 от
15.05.2024 г. на ВКС, III г. о., по гр. д. № 4584/2023 г.
От събраните по делото писмени доказателства – електронни справки от ЕИСПП и
НСлС, справка за съдимост, справка от МВР, постановления на прокуратурата и съдебни
актове по частни наказателни дела и наказателни общ характер дела – се установява, че
спрямо В. О. А. през годините са били образувани множество досъдебни производства за
различни престъпления, основно против собствеността и обществения ред, като значителна
част от тези досъдебни производства са прераснали в съдебни производства, приключили с
присъди или споразумения, а други – с прекратяване или с последващо изменение на
обвинението; анализът на доказателствата показва ясна процесуална връзка между
отделните досъдебни производства и съответните съдебни дела, като за всеки от периодите
може да се проследи логическата последователност „образуване на досъдебно производство
– привличане като обвиняем – налагане на мярка за процесуална принуда – съдебна фаза или
прекратяване“, включително по ранни производства от 90-те години, по дела от началото и
средата на 2000-те години, по по-тежки наказателни линии от 2008–2014 г., както и по по-
новите производства след 2017 г., сред които особено значение има ДП № 180/2022 г. по
описа на РУ – П, във връзка с което са налице както интензивни мерки за процесуална
принуда, така и последващо частично прекратяване.
Отделният анализ на мерките за неотклонение и на другите форми на процесуална
принуда показва, че през различните периоди спрямо А. са били прилагани всички
предвидени в НПК видове мерки, включително „задържане под стража“ за значителни
периоди (в отделни производства през 2004 г., 2008 г., 2011–2012 г., 2013–2014 г. и 2017–
2019 г.), прокурорско задържане до 72 часа с цел довеждане пред съд, „домашен арест“,
впоследствие изменян в „парична гаранция“, както и по-леки мерки като „подписка“, наред
с допълнителни ограничения от административен характер, включително забрани за
напускане на страната; доказателствата сочат, че при по-тежки първоначални обвинения с
висока наказуемост и при данни за рецидив или съучастие органите на досъдебното
производство и съдът са прилагали по-интензивна наказателна репресия, докато при
последващо стесняване или редуциране на обвиненията е налице закономерна тенденция
9
към смекчаване или отмяна на мерките за неотклонение, като именно тази динамика между
тежестта на обвинението и вида на наложената мярка е от съществено значение при
преценката на причинната връзка и обема на евентуално дължимото обезщетение по
ЗОДОВ.
Относимото обезщетение е в размер на 1 800 лв. до която сума предявеният иск следва
да се уважи, заедно със законна лихва от 06.03.2025 г. /датата на предявяване на исковата
молба/.
При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид следните
обстоятелства. Към датата на повдигане на обвинение срещу ищеца, същият е бил на 45 г.,
което е възраст свързана с придобит житейски опит в овладяването на кризисни ситуация в
човешкия живот, каквато е тази на привличането му към наказателна отговорност.
Периодът на воденото досъдебно производство е една година, шест месеца и няколко дни.
Този период следва да се раздели на две. През първата част от него срещу лицето е имало
обвинение за по-тежко наказуемо престъпление и то е с продължителност шестнадесет
месеца и шест дни. За този период вредите са били с по-висока интензивност. Вторият
период е два месеца и пет дни. През него интензитетът на вредите е по-лек. През първия
период е имало мярка за неотклонение домашен арест. Имало е 72 часово задържане с
прокурорско постановление.
Липсват данни или твърдения лицето да е с високо обществено положение.
Негативните вреди се ограничават до семейството му. От свидетелските показания се
установява, че родителите на лицето са искали то да се изнесе от дома им. Съдът счита, че
това обстоятелство не следва да се отразява на размера на определеното обезщетение поради
това че лицето е имало и предишни криминални прояви и процесният случай не следва да е
изненада за родителите на ищеца.
Характерът на първоначално повдигнатото обвинение е за тежко престъпление по
смисъла на чл. 93 НК. Първоначалното обвинение е по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК (кражба при
условията на опасен рецидив), във връзка с чл. 195 НК (квалифицирани признаци), чл. 18
НК (опит) и чл. 20 НК (съучастие). Съгласно чл. 93, т. 7 НК, „тежко престъпление“ е това, за
което се предвижда наказание лишаване от свобода повече от пет години.
По чл. 196, ал. 1 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до десет години
(при опасен рецидив), т.е. над прага от 5 години.Фактът, че деянието е във форма на опит, не
променя квалификацията му като „тежко“, тъй като тежестта се определя по предвидената в
закона санкция, а не по реализирания резултат. Второто обвинение е повдигнато на
28.06.2024 г. и е за престъпления по: чл. 195, ал. 1, т. 3 НК (квалифицирана кражба чрез
повреждане на прегради), и чл. 348 НК (държане/ползване на радиосредства без надлежно
разрешение). Съгласно чл. 93, т. 7 НК, „тежко престъпление“ е това, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода повече от пет години. По чл. 195, ал. 1 НК (без приложение
на чл. 196 НК – опасен рецидив) максималното предвидено наказание не надхвърля пет
години лишаване от свобода. По чл. 348 НК предвидените санкции също са под прага от пет
години. Липсват утежняващите признаци „опасен рецидив“ и чл. 196 НК, които са били
налице при първоначалното обвинение и които именно са го квалифицирали като „тежко“.
Следва да се има предвид и че през втория период са търпени вреди и по повод разследване
за престъпление, по което досъдебното производство не е прекратено.
По отношение неимуществените вреди, свързани със страха от евентуалното му
10
осъждане следва са има предвид, че това не е първия досег на ищеца с наказателноправно
репресия и този страх предвид предишния му опит следва да е овладян.
По отношение на изтърпяната мярка за неотклонение домашен арест, следва да се има
предвид, че той не я изтърпява за пръв път в своя живот, същата е по-лека от задържане под
стража, тъй като обвиняемото лице се намира в своята домашна среда и е била за
относително кратък период.
Законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ се дължи от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, с което е установена незаконността на обвинението, а не от
датата на повдигане на обвинението, тъй като едва от този момент вземането става
изискуемо. По делото не са представени доказателства за датата на съобщаване и влизане в
сила на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство, поради
което началният момент на изискуемост на вземането за обезщетение и на дължимата
законна лихва не може да бъде определен към датата на издаване на постановлението, а
следва да се приеме от датата на предявяване на иска.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 10 лв. Иска ответникът да му заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв., платено от
него на процесуалния му представител въз основа на Договор за правна защита и съдействие
от 04.03.2025 г. Ответникът е направил възражение за прекомерност в отговора на исковата
си молба, което съдът счита за основателно. Съдът счита, че относимото адвокатско
възнаграждение следва да е в размер на 800 лв., което съобразно уважената част от иска се
дължи от ответника в размер на 57,60 лв. ответникът следва да заплати на ищеца и
държавна такса в размер на 0, 72 лв.
Ответникът не е направил разноски по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, в която В. О. А., ЕГН ********** с
адрес: гр. Банкя, ул. „П“ № 3 е предявил по реда на чл. 2, ал.1 т. 1 и т. 3 ЗОДОВ за
осъждането на ПРБ с адрес: гр. София, бул. „В“ № 2 да му заплати обезщетение в размер на
25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от задържането му под стража за срок от 24 часа, като недопустим.
ОСЪЖДА ПРБ с адрес: гр. София, бул. „В“ № 2 да заплати на В. О. А., ЕГН
********** с адрес: гр. Банкя, ул. „П“ № 3 на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗОДОВ сума в
размер на 1 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на задържане за срок от 72 часа, последното
постановено от прокурор, наложената мярка за неотклонение „домашен арест“, изтърпяна за
11
периода 24.02.2023 г. – 12.05.2023 г., както и вредите от неоснователното му привличане
като обвиняем по досъдебното производство за периода 22.02.2023 г. /датата на
привличането му като обвиняем/ до 02.09.2024 г. /денят на постановяване на
постановлението за частично прекратяване на досъдебното производство/, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2025 г. /датата на предявяване на иска/ до
окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения от В. О. А., ЕГН
********** с адрес: гр. Банкя, ул. „П“ № 3 срещу ПРБ с адрес: гр. София, бул. „В“ № 2 за
заплащането на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗОДОВ иск за заплащането на сума за
разликата над 1 800 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие претърсване на дома му на дата 02.02.2023 г.; задържането му за срок от 72
часа, последното постановено от прокурор, наложената мярка за неотклонение „домашен
арест“, изтърпяна за периода 24.02.2023 г. – 12.05.2023 г., както и вредите от
неоснователното му привличане като обвиняем по досъдебното производство за периода
22.02.2023 г. /датата на привличането му като обвиняем/ до 02.09.2024 г. /денят на
постановяване на постановлението за частично прекратяване на досъдебното производство/,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.02.2023 г. /датата на привличането
му като обвиняем/ до 05.03.2025 г. окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ПРБ с адрес: гр. София, бул. „В“ № 2 да заплати на В. О. А., ЕГН
********** с адрес: гр. Банкя, ул. „П“ № 3 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в общ размер
на 58, 32 лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12