Решение по дело №586/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на А. М. М., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез пълномощника си адв.А. Н. против Решение №1012-12-214#1 от 14.05.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане №122-00-867-3 от 18.03.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на А. М. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 06.07.2024г. до 05.07.2025г. в размер на 32.32 лв. дневно и разпореждане №122-00-867-4 от 14.04.2025г., с което на основание чл.54ж от КСО е определен нов размер на паричното обезщетение – 37.08 лв. дневно.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че паричното обезщетение за безработица е неправилно определено. Моли се да бъде отменено оспореното решение. Претендират се разноските по делото.

Ответникът, чрез процесуалния си представител и с депозираното по делото писмено становище оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност. Излага подробни съображения по същество.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

Административното производство е започнало по подадено от жалбоподателя А. М. М. заявление с вх.№ЗПОБ-602-00646 от 08.07.2024г. в Дирекция „Бюро по труда“ [населено място] с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО, като в него е декларирала, че последното правоотношение с работодател във Франция е прекратено, считано от 06.07.2024г. По подаденото заявление с peг.№122-00-867/08.07.2024г. в НОИ с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица и приложените документи, на А. М. М. е изпратено уведомително писмо с изх.№122-00-867-1 от 16.07.2024г., с което на основание чл.1 ал.6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомена, че следва да представи следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи, удостоверяващи осигурителен стаж във Франция - атестации, сертификати и последните 4 фиша.

А. М. М. е представила в ТП на НОИ - Пазарджик с вх.№1019-12-4162 от 25.07.2024г. следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС - Франция; документи за упражнявана трудова дейност - 4 бр.; фиш за заплати - 2 бр.; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004, в която е декларирала, че за периода от 25.03.2023г. до 15.05.2023г. е упражнявала трудова дейност в Испания.

С подаденото заявление А. М. М. е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирала, че последното й правоотношение е прекратено на 06.07.2024г. и е упражнявала трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО). Поискала е удостоверяване на осигурителен период и доход от Франция за времето от 10.06.2024г. до 05.07.2024г.

На основание чл.8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, чрез системата за електронен обмен на социално-осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз, със структурирани електронни документи (СЕД) U001 СВ №1063742, U003 №1067864 и Н001 №1067874 е изискано предоставяне на информация за посочения период от компетентната институция на Франция. Във връзка с това, с Разпореждане №122-00-867-1 от 26.07.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл.54г ал.4 от Кодекса за социално осигуряване, е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U017 и U004 от компетентната институция на Франция.

Във връзка с декларираното упражняване на трудова дейност в Испания, до А. М. М. е изпратено писмо №1029-12-1671 от 28.08.2024г. да представи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС - Испания; документи за упражнявана трудова дейност в Испания – социално осигурително досие, фишове за заплати, акт за прекратяване на правоотношението.

А. М. М. е представила в ТП на НОИ - Пазарджик с вх.№1019-12-5057 от 10.09.2024г. следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС - Испания; документи за упражнявана трудова дейност - 5 бр.

На основание чл.8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, чрез системата за електронен обмен на социално-осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз, със структурирани електронни документи (СЕД) U001 СВ №1151692 и U003 №1153221 е изискано предоставяне на информация за периода от 25.03.2023г. до 15.05.2023г. от компетентната институция на Испания

Със структурирани електронни документи (СЕД) U001 СВ №1250258, U003 №1259036 и Н001 №1259046 е изискано от компетентната институция на Франция на декларирания от А. М. М. период и доход.

В ТП на НОИ - Пазарджик за А. М. М. са получени структурирани електронни документи U017 №1279175 и U004 №1282443, с които компетентната институция на Франция е удостоверила: период на осигурена заетост от 10.06.2024г. до 05.07.2024г.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“; брутен доход за периода от 10.06.2024г. до 05.07.2024г. вкл. в размер на 1986.33 евро.

В ТП на НОИ - Пазарджик за А. М. М. са получени структурирани електронни документи U017 №1184858 и U004 №1184867, с които компетентната институция на Испания е удостоверила: период на осигурена заетост от 25.03.2023г. до 19.05.2023г.; причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“; брутен доход през периода от 25.03.2023г. до 19.05.2023г. вкл. в размер на 74.31 евро.

Със структуриран електронен документ (СЕД) Н001 №1187002 е изискана информация от компетентната институция в Испания относно удостоверения размер на дохода на А. М. М..

На основание чл.55 от Административнопроцесуалния кодекс с Разпореждане №122-00-867-2 от 10.03.2025г. е възобновено производството по подаденото от А. М. М. заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане №122-00-867-3 от 18.03.2025г. на основание чл.54ж ал.1, във връзка с чл.54а ал.1, чл.54б ал.8, чл.54в ал.1 от КСО и чл.62, параграф 3 от Регламент (ЕО) №883/2004, на А. М. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 06.07.2024г. до 05.07.2024г. (дванадесет месеца) в размер на 32.32 лв. дневно, като е уточнено, че този размер ще се изплаща до получаване на информация относно дохода на лицето в Испания за периода от 25.03.2023г. до 19.05.2023г.

Във връзка с подадени от А. М. М. жалби с вх.№1012-12-214 от 14.04.2025г. и вх.№1012-12-264 от 25.04.2025г. е издадено оспореното Решение №1012-12-214#1 от 14.05.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №122-00-867-3 от 18.03.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на А. М. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 06.07.2024г. до 05.07.2025г. в размер на 32.32 лв. дневно и разпореждане №122-00-867-4 от 14.04.2025г., с което на основание чл.54ж от КСО е определен нов размер на паричното обезщетение – 37.08 лв. дневно.

За постановяването му, Директорът на ТП на НОИ - Пазарджик е приел, че при изчисляване размера на паричното обезщетение за безработица са съобразени разпоредбите на чл.54б ал.8 от КСО и на чл.62 от Регламент (ЕО) №883/2004, и че размерът е правилно определен.

Решението е от дата 14.05.2025г., а жалбата - предмет на разглеждане, е подадена, чрез органа, на датата 15.05.2025г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт, подлежащ на оспорване, от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Разпоредбата на чл.146 от АПК задължава съда да прецени законосъобразността на административния акт, като провери дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

В конкретния случай оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентните по закон органи, в предписаната писмена форма и съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.54а от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а ал.1 от КТ.

Според текста на чл.54б ал.8 от КСО (нова - ДВ, бр.67 от 09.08.2024г.), когато в периода по ал.1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал.7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Цитираната разпоредба е материалноправна и действа занапред, като регулира обществените отношения, които имат за предмет осъществяване на правото на обезщетение за безработица и начина на изчисляване на неговия конкретен размер.

В разглеждания случай заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено от жалбоподателката на датата 08.07.2024г., т.е. преди влизането в сила на разпоредбата на чл.54б ал.8 от КСО - на 13.08.2024г. Следователно всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителя на парично обезщетение за безработица, съобразно чл.54а от КСО, са били реализирани изцяло към датата на подаване на заявлението. В разглежданата хипотеза не са налице юридически факти, относими към материалното право на обезщетение, които да са настъпили след подаване на заявлението, до влизане в сила на новия закон, но да не са завършили своето действие. Непроизнасянето от страна на административния орган не може да се причисли към горните юридически факти. Правопораждащите за жалбоподателката факти са се осъществили при действието на разпоредбите на КСО преди обнародване на чл.54б ал.8 от КСО и правото й на подпомагане е упражнено чрез заявление преди влизане в сила на тази нова разпоредба.

Материалноправните норми имат действие занапред. Разпоредбата на чл.54б ал.8 от КСО няма придадено обратно действие и по аргумент от чл.14 ал.1 от Закона за нормативните актове тя е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила.

Действието на нормативния акт изразява неговата правна задължителност (юридическа сила). Влизането в сила на нормативния акт е началният момент на влизането му в действие. Основният принцип, който определя действието на нормативния юридически акт във времето, е принципът ex nunc - действието му занапред. Той е детерминиран от дълбоката същност на правото да осигури сигурност и стабилност при регулирането на обществените отношения. Действието занапред означава, че нормативният юридически акт следва да се приложи само по отношение на факти и обстоятелства, които са се осъществили след момента на влизането му в сила. Новият закон по правило поема под своето действие бъдещите юридически факти и юридическите факти, които той заварва, но не са се реализирали изцяло. (В този смисъл решения по адм. дела №№159/2016, 841/2016 и 3145/2016г. на ВАС, Шесто отделение).

В настоящия случай удължаването на административното производство е реализирано самоцелно, а последвалото потвърждаване със СЕД на вече установени обстоятелства е ирелевантно досежно прилагането на материалноправните разпоредби. В тази връзка неправилно административният орган е определил размера на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателката въз основа на осигурителния доход за периода от 01.07.2022г. до 05.07.2024г., поради което доводите за неправилно определен размер на обезщетението, са основателни. Административният акт, който следва да бъде издаден за отпускане на помощта, няма конститутивно действие, а декларативно такова, поради което при произнасянето по подаденото заявление, административният орган е следвало да съобрази правилата за действие във времето на материалноправните норми и на това основание да приложи тази норма, която е действала към момента на възникване на фактическия състав.

Съгласно разпоредбата на чл.62, §1 от Регламент (ЕО) №883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, съгласно посоченото законодателство. Текстът на чл.62, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004, параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Разпоредбата на чл.62, §3 от Регламента гласи, че чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, §5, буква а), институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. Визираната в тази норма дерогация се отнася до принципното правило за компетентност на държавата-членка по последна заетост в хипотезата на лица по чл.65, §5 б.„а“ от Регламент (ЕО) №883/2004, в чийто кръг попада и жалбоподателката. В посочената хипотеза компетентна е държавата членка по пребиваване на безработното лице, чийто период на последна трудова заетост е бил в друга държава - членка. И в този случай, съгласно чл.62, §3 от Регламента, компетентната по изключение институция по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа в другата държава-членка, съгласно правилото на чл.62 §1 и §2 от Регламент (ЕО) №883/2004. Предвид това неправилно е тълкуването на органа, че нормата на чл.62, §3 от основния регламент дерогира приложението на разпоредбите на чл.62, §1 и §2 от същия.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че оспореното Решение №1012-12-214#1 от 14.05.2025г. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик и потвърдените с него Разпореждане №122-00-867-3 от 18.03.2025г. и Разпореждане №122-00-867-4 от 14.04.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица са незаконосъобразни, като издадени в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което следва да бъдат отменени.

В случая естеството на административния акт не позволява решаването на въпроса по същество от съда, поради което и на основание чл.173 ал.2 от АПК преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по заявлението при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящето решение.

Съгласно разпоредбата на чл.174 от АПК, в този случай съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Доколкото всички необходими и относими доказателства са събрани, органът следва да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящия съдебен акт.

Предвид изхода на делото и своевременно заявеното искане от страна на жалбоподателката, и съобразно приложените платежни документи, ще следва да й се присъдят сторени от нея разноски в размер общо на 510 лева, от които 10 лева за държавна такса и 500 лева за адвокатско възнаграждение. При определяне на адвокатското възнаграждение в този размер, съдът взе предвид направеното възражение за прекомерност и се съобразява с решенията, дадени в Решение от 25 януари 2024г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз. Отчете фактическата и правна сложност на делото, необходимата професионална квалификация за защита по подадената жалба и труда за осъществяването й, както и обстоятелството, че е проведено едно открито съдебно заседание.

По изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 и чл.173 ал.2 от АПК, Административен съд - Пазарджик, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №1012-12-214#1 от 14.05.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане №122-00-867-3 от 18.03.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на А. М. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 06.07.2024г. до 05.07.2025г. в размер на 32.32 лв. дневно и разпореждане №122-00-867-4 от 14.04.2025г., с което на основание чл.54ж от КСО е определен нов размер на паричното обезщетение - 37.08 лв. дневно.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пазарджик за ново произнасяне по заявление с вх.№ЗПОБ-602-00646 от 08.07.2024г., подадено от А. М. М..

На основание чл.174 от АПК ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от получаване на преписката.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на А. М. М., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]разноски по делото в размер на 510 лева.

Решението не подлежи на обжалване, с оглед разпоредбата на чл.119, във връзка с чл.117 ал.1, т.2, б.„б“ от КСО.