Решение по дело №602/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба от И. Г. П. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) – София.

Ищецът твърди, че в периодите от 18.03.2024 г. до 19.03.2024 г., от 17.05.2024 г. до 20.05.2024 г. и от 14.06.2024 г. до 17.06.2024 г. бил настанен в Следствен арест – Хасково при крайно лоши условия: стените и подът на килията му били покрити с мръсотия, постелъчният инвентар бил стар, скъсан и пълен с дървеници, в килията липсвала течаща вода и санитарен възел, липсвала звукова система за сигнализация, проветрение, отоплителен уред, стол, радио, телевизор, както и възможност за физическа активност, а храната не отговаряла на нормативните изисквания, като вследствие на всичко това претърпял неимуществени вреди.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 17 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени по време на престоя му в Следствен арест – Хасково за горепосочените периоди от време неимуществени вреди, поради поставянето му в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС.

Ответникът - ГДИН – София, в писмен отговор чрез пълномощника му ст. юрисконсулт Т. Ч., излага становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск, поради което моли да бъде отхвърлен и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за частична основателност на иска, поради което предлага да бъде уважен, но в многократно занижен от претендирания размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От Справка изх. № 1248/17.07.2024 г. от Началника на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ (РС „ИН“) – Хасково се установява, че И. Г. П. е пребивавал в арест Хасково по делегация за времето от 10.45 ч. на 18.03.2024 г. до 12.50 ч. на 19.03.2024 г.; от 10.20 ч. на 17.05.2024 г. до 11.20 ч. на 20.05.2024 г.; от 13.10 ч. на 14.06.2024 г. до 13.40 ч. на 17.06.2024 г., като е бил настанен в спални помещения с №№ 4, 5 и 14.

От справката се установява и че спално помещение № 4 е с обща площ 8.64 кв.м., три легла, една маса и две табуретки, с отваряем прозорец на вратата на килията към южния коридор, осигуряващ както приток на свеж въздух, така и на слънчева светлина. Отоплението в килията е посредством радиатор на централно отопление, монтиран в стената на южния коридор. Над вратата на килията са монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление. В килията има въздуховоди от вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. Относно спално помещение № 5 е посочено, че същото е с обща площ 8.64 кв.м., три легла, една маса и две табуретки, с отваряем прозорец на вратата на килията към южния коридор, осигуряващ както приток на свеж въздух, така и на слънчева светлина. Отоплението в килията е посредством радиатор на централно отопление, монтиран в стената на южния коридор. Над вратата на килията са монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление. В килията има въздуховоди от вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. Относно спално помещение № 14 е отбелязано, че същото е с обща площ 12.18 кв.м., с четири легла, една маса и две табуретки, с неотваряем прозорец на външната стена за осигуряване на слънчева светлина и отваряем на вратата на килията към коридора за осигуряване на свеж въздух. Отоплението в килията е посредством радиатор на централно отопление. Над вратата на килията са монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление. В килията има въздуховоди от вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. Установява се и за времето си на престой И. Г. П. е бил настанен както следва: от 18.03.2024 г. до 19.03.2024 г. в спално помещение № 14 сам; от 17.05.2024 г. до 20.05.2024 г. в спално помещение № 5 сам; от 14.06.2024 г. до 17.06.2024 г. в спално помещение № 4 сам. Изрично е отбелязано, че по собствено желание той винаги е настаняван сам в помещение за непушачи.

Отбелязано е също, че помещенията в арест Хасково не разполагат със санитарен възел и течаща вода. Санитарният възел е с обща площ 17,5 кв.м. и се състои от баня, умивалня и две тоалетни. Достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел се осъществява: - по утвърден график в ареста (от 06.00 ч. до 08.00 ч. - личен тоалет, почистване и подреждане на килиите и закуска, от 17.30 ч. до 22.00 ч. - вечеря, личен тоалет, хигиенизиране и почистване на помещенията); - когато със задържаните лица не се извършват ПСД, времето от 08.30 ч. до 17.00 ч. се ползва от тях за лично време, тоалет, свиждане и работа по поддържане на чистотата и хигиената в ареста; - при заявено желание по всяко време на денонощието - съгласно т. 20.1 от Заповед № Л-1321/10.03.2020 г. за вътрешния ред в арестите на Главния директор на ГД „ИН“. Поради факта, че същият е общ и се ползва от всички задържани лица, понякога е невъзможно да се изпълни незабавно желанието на задържаното лице за извеждане до санитарния възел; - на задържаните лица се осигурява възможност за къпане и пране най-малко два пъти седмично.

В справката е посочено, че престоят на открито на задържаните лица в арест Хасково се осъществява на оборудвано за целта помещение с размери 14.5 кв.м. с два прозореца, осигуряващи свеж въздух и дневна светлина, в рамките на един час на ден в работно време, като графикът-разпределението се определя от дежурния по арест. При престой на открито лицата се извеждат покилийно всеки ден в различен час. Отбелязано е, че в дните на пристигане /18.03.2024 г. и 14.06.2024 г./ е било невъзможно да се осъществи престой на открито, поради предварително уточняване на графика за престой на открито по време на инструктажа на надзорно-охранителния състав. На 17.05.2024 г., в деня на пристигането му, на лицето е предоставена възможност да бъде ползван престой на открито, но той отказал, като подписал декларация - образец А1-44. В дните на отпътуване - 20.05.2024 г. и 17.06.2024 г. е бил представян в Окръжен съд Хасково по гражданско дело № 769/2023 г. в 10.00ч., след което е конвоиран до затвора [област]. На 18.05.2024 г. лицето е бил изведен за престой на открито от 11.00 ч. до 12.00 ч. Отбелязано е също, че на 19.05.2024 г. И. П. не е упражнил правото си за престой на открито, като липсва подписана декларация.

Според справката, съгласно т. 26.1 от Заповед № Л-1321/10.03.2020 г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН, хигиената в помещенията и местата за общо ползване се поддържа от задържаните лица ежедневно под контрола на командира на отделение, дежурния по арест, а медицинският специалист към ареста извършва контрол чрез проверка и дава предписания, които отразява в дневника за извършени проверки, предписания и контрол. Спалните и общите помещения се подлагат на дезинфекция, дезинсекция и дератизация от фирма, спечелила конкурс за обществена поръчка на ГДИН, или при необходимост под наблюдението и контрола на медицинския специалист в съответния арест. Всички общи арестни помещения се мият всеки ден с вода и дезинфекционни препарати. Задържаните лица сами поддържат личната си хигиена, както и хигиената и чистотата на спалните помещения. За целта им се осигуряват часове за хигиенизиране, къпане и личен тоалет в рамките на разпределение на времето по раздел IV от Заповед № Л-1321/10.03.2020 г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН. Посочено е също, че в PC „ИН“ Хасково хигиенните материали в процесния период са закупувани от службата, като видът им се вписва във всяка издадена фактура. Хигиенните материали се предоставят за съхранение на Младши инструктора по охраната, а задържаното лице, изявило желание да почиства извън задължителните такива мероприятия, получава приготвен разтвор за почистване / разтвора за почистване се приготвя под ръководството и контрола на служител от НОС/, като съотношението на вода/дезинфекционен препарат се определя от медицинското лице към ареста. Практиката е наложила препарати и уреди за почистване да не се предоставят на задържаните лица от съображения за безопасност и сигурност на тяхното здраве. Тоалетни принадлежности /сапун и прах за пране/ се раздават безвъзмездно на задържаните лица, ако същите не разполагат с такива.

В справката се съдържат и данни, че спалните помещения в арест Хасково са постоянно оборудвани с дюшек, възглавница и одеяла, поради което същите не се раздават на задържаните лица и не се попълва разписка. Съгласно Заповед № Л-1321/10.03.2020 г. задържаните лица имат право да ползват личен постелъчен инвентар, което важи и за конвоираните от други места за лишаване от свобода. В списъка на задължителната документация, водена в арестите, няма документ, удостоверяващ нежеланието на лицето за получаване на такива материали, както и наличието на собствен постелъчен инвентар. Поради това, че в периодите на пребиваване в арест Хасково И. П. не е разполагал с лично спално бельо, такова му е предоставяно с разписка А1-28 срещу подпис.

По делото са представени още извадка от дневник за извеждане и прибиране на задържаните лица за и от престой на открито или определеното за целта помещение, в която се удостоверява присъствието на И. П. на съответното място за престой на 18.05.2024 г. от 11.00 до 12.00 ч., Декларация за отказ от престой на открито или в определеното за целта помещение, подписана на 17.05.2024 г. от задържаното лице И. П., разписки за получени от задържаното лице при настаняването му чаршафи и калъфки (на дати 18.03.2024 г., 17.05.2024 г. и 14.06.2024 г.), както и сапун (на дати 17.05.2024 г. и 14.06.2024 г.).

От писмо (справка) рег. № 2319/30.12.2024 г. от Началника на РС„ИН“ – Хасково е видно, че изхранването на задържаните лица в РС“ИН“ - Хасково се осъществява от ЕТ „Т. - Н. Т.“, на основание договор за възлагане на обществена поръчка позиция № 2 - „Доставка на готова и суха храна за арест Хасково и арест Свиленград“ с рег. № 8508/01.08.2022 г. На 14.06.2024 г. И. Г. П. е конвоирано от затвора в [населено място] и настанено в 13.10 ч. в арест Хасково, като в деня на конвоиране е получил суха храна за деня от затвор - С.З., а получената от него храна за вечеря в арест Хасково е в допълнение към полагащата му се суха такава.

С писмото е предоставена информация за назначените в наряд служители в периода 14.06.2024 г. – 17.06.2024 г., като са приложени и утвърдени седмични менюта за периода 10.06.2024 г. – 16.06.2024 г., 17.06.2024 г. – 23.06.2024 г. за едно задържано лице – възрастен, в които са посочени вида, грамажа и калоричността на всяко от трите хранения за денонощие.

По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото същите се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор, тъй като с тях не се установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. В. И., М. П. С. и А. А. М..

От показанията на свидетеля М. П. С. – служител в РС „ИН“ Хасково, се установява, че помещенията в Следствен арест – Хасково са между 7 и 8 кв. м., като има 4 килии, които са по-големи – 12-15 кв. м. Сочи, че според натовареността на ареста, ако в него има над 40 човека, в по-малките килии са между 3 и 4 човека, като в тях има 3 легла – 1 двуетажно и 1 единично. В големите килии има 4 легла – 2 единични и 1 двуетажно. В килиите има масичка с табуретки, фиксирани в пода, но нямат баня и тоалетна. Има една баня, която се ползвала по график – два пъти седмично и се ползвала обща баня, а тоалетната е отделно и от един санитарен възел с две тоалетни. Изяснява че, че когато задържаните лица имат нужда да отидат до тоалетна, тропат по вратата и им се осигурявал непрекъснат достъп, а се налага да изчакат само, ако са заети в момента. Свидетелят сочи също, че в ареста има вентилация, която работи постоянно, но вечер се спира заради шума, а и задържаните тогава пушели по-малко. Осветлението е с луминесцентни лампи, като имало и обикновени крушки, които са за нощно осветление. При всяко извеждане за баня се сменя бельото, но имало задържани, които предпочитали близките им да им носят чаршафи и да си връщат старите, а на тези, които предпочитали да си ги изпират сами, се е осигурявала такава възможност, като им се е предоставял прах за пране и сапун.

От показанията на свидетеля Д. В. И. се установява, че е пребивавал в ареста – [населено място] през август месец 2024 г. в килия № 13 или 14. Килията е била с размер на нормална стая, като в нея са били трима души и липсвали санитарен възел и течаща вода, радио и телевизор. В ареста е имало дървеници и е нямало място за престой на открито, например с уреди за спортна дейност.

От показанията на свидетеля А. А. М. се установява, че е пребивавал в Следствен арест – Хасково от м.август 2024 г. до 26.12.2024 г., в 16-та килия. Тя е била около 12 кв. м. и в нея били трима души, като условията били много лоши: с изронени стени, мухъл, прусен под, скъсани дюшеци, петна по стените, без отопление, проветрение и течаща вода, трябвало да уринират в шишета, а когато тропали на вратата, трябвало да чакат повече от 30 минути, за да им се отвори и да отидат до тоалетна. В самата килия е имало стол и маса, но били счупени и не можело да се ползват, като е нямало радио или телевизор, нито библиотека, а достъпът до телефона е бил ограничен. Нямало е площадка за престой на открито, която да позволява физическа активност или спорт, нито пералня, поради което перели на ръка в кофа и после сушали в килията, а храненето не е било пълноценно, малко като количество и с лошо качество. Постелъчният инвентар е бил с нарушена цялост, като е имало дървеници и хлебарки. Често се е случвало да бъде събуден вследствие на шум и тропане по вратите от съседни килии.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, който е процесуално допустим, доколкото в случая са налице както общите абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и липсват отрицателните такива, така и е налице специалната процесуална предпоставка по чл. 205 АПК, тъй като е насочен срещу юридическото лице, в чиято структура и предмет на дейност са включени неперсонифицираните административни органи или длъжностните лица - преки причинители на твърдените вреди.

Разгледан по същество, искът се явява частично основателен, като съображенията за това са следните:

За да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва да се установи, че в процесните периоди от време ищецът е бил в Следствен арест Хасково и е бил поставен в описаните в исковата молба неблагоприятни условия. С оглед разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, при установяване нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Следва да се има предвид и че съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, вр. с чл. 3 от с.з., държавата е отговорна за условията, при които лишените от свобода и лицата, на които е наложена мярка за неотклонение задържане под стража, изтърпяват наказанието, съответно мярката, като в качеството ѝ на договаряща страна по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) има задължението да спазва забраната по чл. 3 от Конвенцията по отношение на тези лица. Разпоредбата на чл. 3 КЗПЧОС задължава държавата да осигури на лишения от свобода и на лицето, изтърпяващо мярка за неотклонение задържане под стража, условия за изтърпяване на мярката/наказанието, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, такива, че начинът на изпълнение да не излага заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора (ареста). По смисъла на чл. 3 КЗПЧОС, съгласно установената от ЕСПЧ практика по прилагането ѝ, безчовечно и унижаващо отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързани с дадена форма на законно отношение или наказание. При преценката си съдът трябва да вземе предвид кумулативния ефект от условията, при които е било поставено задържаното лице и продължителността на задържането му.

В настоящия случай съдът намира за безспорно установено, че при изтърпяване на наложената му мярка ищецът действително е бил поставен в неблагоприятни условия за по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС, надвишаващи допустимото и неизбежно ниво, присъщо на задържането под стража, поради лошите битови условия в Арест - Хасково, изразяващи се в неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел, проветряване на помещенията, естествена и слънчева светлина, двигателна активност, престой на открито.

Най-напред съдът приема за установено твърдението, че в килиите, в които е пребивавал ищеца в ареста през процесните периоди, е липсвала течаща вода и санитарен възел. Данни за това се съдържат в представената по делото Справка изх. № 1248/17.07.2024 г. от Началника на РС „ИН“ – Хасково, както и в показанията на разпитаните свидетели. В тази връзка следва да се има предвид, че в разпоредбата на чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС е предвидено, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

От събраните писмени доказателства се установява също и че не е било спазено и изискването на чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС, в частта относно осигуряване на възможност за естествено проветряване на спалните помещения и на пряк достъп до дневна светлина. Независимо от наличието на отваряем прозорец във всяка от трите килии, в които е пребивавал ищеца през процесните периоди, то с оглед факта, че този прозорец е към коридора, а в спално помещение № 14 е имало прозорец и на външната стена, който обаче е бил неотваряем, няма как да се приеме, че е налице възможност за естествено проветряване. Поради това и независимо от наличието на въздуховоди от вентилационна система, се налага изводът, че при престоя на И. П. в ареста на същия реално не е осигуряван свеж въздух, респ. естествено проветряване на помещението, а в килии № 4 и № 5 и на пряк достъп до дневна светлина.

Съдът намира за доказано твърдението на ищеца, че по време на пребиваването му в ареста не са му били осигурени престой и разходка на открито, в нарушение на действащата нормативна уредба в тази насока (чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС). От представена от ответника справка се установява, че престоят „на открито“ всъщност се осъществява в оборудвано за целта помещение, с размери 14.5 кв.м. с два прозореца. Ето защо съдът приема за безспорно установено, че в следствения арест [населено място] в процесния период не е съществувало място, нито е имало изградено помещение за изпълнение на задължението за осигуряване на престой на открито. Използваното за целта място представлява помещение (стая), намираща се вътре в сградата, която, макар да разполага с прозорци, не е подходяща за постигане на търсения ефект. Поради това реално ищецът е бил лишен от правото си на престой на открито.

От справка изх. № 1248/17.07.2024 г. е видно, че отоплението в килиите се е осъществявало посредством радиатор на централно отопление. Поради това съдът намира, че твърдението за неосигуряване на отопление на конкретната дата 18.03.2024 г. не се доказва от представените доказателства.

Недоказани са и твърденията на ищеца за лоши хигиенно-битови условия в килиите. По-конкретно, във връзка с оплакванията, че стените и подът били покрити с мръсотия, че постелъчният инвентар бил стар, скъсан и пълен с дървеници, следва да се посочи, че свидетелят Д. И. сочи, че не е бил в едно помещение с И. П. в ареста, а е бил в 13 или 14-та килия през август месец 2024 г. и не е оглеждал състоянието на постелъчния инвентар, а свидетелят А. М. заявява, че е бил в Следствен арест – Хасково в 16-та килия от м. август 2024 г. до 26.12.2024 г. Следователно, показанията им очевидно се отнасят за период от време след процесните, а и касаят различни килии в ареста, поради което няма как да се приеме, че те се установят по несъмнен начин обстоятелствата, които са релевантни за настоящия спор. Дори и да се приемат за достоверни оплакванията в тази насока, следва да се отбележи, че видно от справката от 17.07.2024 г., поддържането на хигиената и чистотата на килиите е било задължение на самите задържани лица. По делото е установено и не е спорно, че от страна на ГДИН са взети мерки за дезинфекция, дезинсекция и дератизация в съответния арест, като субективните възприятия и оценка на ищеца за ефективността на предприетите действия са ирелевантни. Наред с горното, в справката се съдържат и данни, че спалните помещения в арест Хасково са постоянно оборудвани с дюшек, възглавница и одеяла. Субективните очаквания на ищеца към състоянието на леглото и спалните принадлежности са несъответни на нормативните изисквания – разпоредбата на чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС регламентира, че лишените от свобода имат право на самостоятелно легло и спални принадлежности, но не въвежда изискване същите да са нови и неупотребявани от други задържани лица. С оглед горното, доколкото от представените от ответната страна данни се установява релевантният факт на предприемане на действия от страна на администрацията на ареста, с цел осигуряване на добри условия в спалните и в общите помещения, то не е налице бездействие на нейните служители.

На следващо място, не се доказват твърденията на ищеца, че храната не отговаряла на нормативните изисквания. Съгласно чл. 84, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. От доказателствата по делото се установява, че цитираната норма е била спазена от ответника. От представените седмични менюта съдът формира извод за наличието на пълноценно, разнообразно и балансирано хранене.

Относно оплакванията на ищеца, че по време на престоя му в Арест – Хасково не му били осигурени в килията стол, радио и телевизор, следва да се посочи, че от показанията на свидетеля М. С. се установява, че в килиите има масичка с табуретки, които са фиксирани в пода. Свидетелят Д. И. заявява, че в килията, която е обитавал, е имало стол, но е нямало радио и телевизор, а свидетелят А. М. посочи, че в килията му е имало стол и маса, но са били счупени и не можело да се ползват, нямало обаче радио или телевизор. Като се има предвид, че свидетелите Д. И. и А. М. са пребивавали в ареста в период, различен от процесните, съдът счита, с оглед показанията на свидетеля М. С., че в случая е било спазено изискването на чл. 21, ал. 1 ППЗИНЗС в частта относно осигуряване на стол в спалното помещение. Без правно значение се твърди от ищеца, че в ареста не му били осигурени в килията радио и телевизор. Това твърдение е ирелевантно за отговорността на държавата за вреди, тъй като същата няма задължение да осигурява на лишените от свобода или задържаните такива вещи в спалното помещение.

Предвид гореизложеното съдът счита, че се установяват неблагоприятни условия на пребиваване на ищеца в Ареста в [населено място], като в своята съвкупност те са безспорно унизителни за всяко човешко същество и несъответни на рестрикциите, свързани с изтърпявания ограничителен режим. Ето защо и като отчита кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при които е пребивавал през процесните периоди, следва да се приеме, че те действително са причинили у него негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража“. Съобразно практиката на ЕСПЧ и установените от него принципи и стандарти, следва да се приеме, че е налице нарушение на чл. 3 КЗПЧОС, респ. на чл. 3 ЗИНЗС, което дава основание да се изведе и предположението, възприето вече и в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, че на лицето са нанесени неимуществени вреди, явяващи се следствие на незаконосъобразните бездействия на администрацията на ареста, респективно на държавата, доколкото именно държавата, като страна по КЗПЧОС, има задължението да спазва разпоредбите на Конвенцията, след като ги е възприела и ги е направила част от вътрешното си право. Следователно, налице са законоустановените елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата по действащия вътрешноправен ред – чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, поради което съдът приема, че предявеният от И. П. иск срещу ГДИН е доказан по основание.

Независимо, че отрицателните изживявания за ищеца по време на престоя му в ареста в [населено място] надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката „задържане под стража“, те не са в такава степен интензивни, че да обосноват присъждане на пълния претендиран с исковата молба размер на обезщетение от 17 300 лева. Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД, при претенция за неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост. Ищецът е престоял в Арест - Хасково реално 10 дни. С оглед характера на бездействията, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания, като се отчете и времето на престой на ищеца в ареста, съдът намира, че справедливото обезщетение в случая за процесния период е в размер на 100 лева. В останалата част - до пълния претендиран размер от 17 300 лева, искът следва да бъде отхвърлен.

Въпреки този изход на делото, на ищеца не се дължат разноски, доколкото не е заявил изрично искане за присъждането им, а и липсват доказателства за тяхното извършване. Ответникът пък има право на разноски единствено при пълно отхвърляне на иска или при отказ, респ. оттегляне на иска изцяло, съобразно специалната разпоредба на чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС, а настоящата хипотеза не е такава.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, седалище: [населено място], [улица], на основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС да заплати на И. Г. П., [ЕГН], понастоящем в Затвора С. З., сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща обезщетение за претърпени по време на престоя му в Следствен арест – Хасково в периода от 18.03.2024 г. до 19.03.2024 г., от 17.05.2024 г. до 20.05.2024 г. и от 14.06.2024 г. до 17.06.2024 г. неимуществени вреди, поради поставянето му в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част - за разликата над сумата от 100,00 лева до пълния предявен размер от 17 300,00 лева.

Решението подлежи на касационно оспорване пред тричленен състав на Административен съд – Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.