РЕШЕНИЕ
№ 393
гр. Пловдив, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петко Ив. Минев
Членове:Веселина Т. Семкова
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова
в присъствието на прокурора и Георги Г. Гешев
като разгледа докладваното от П. Ив. Минев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20255300601781 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 34 от 26.11.2024г. по НОХД № 248/2023г. РС –
Асеновград, 3 н.с., е признал подсъдимия Х. И. В. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и го
е осъдил на 3 години лишаване от свобода, като го е оправдал в това, със
същото деяние да е причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на
Й.Г.Г..
Със същата присъда АРС е признал подсъдимия Х. И. В. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК,
като на основание чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК не му е наложил
наказание поради изтекла давност за наказателно преследване.
Със същата присъда АРС е признал подсъдимия Х. И. В. за виновен в
извършване на престъпления по:
- чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК с пострадал Т. Б. и му е наложил наказание
2 години лишаване от свобода;
- чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК с пострадал А. Б. и му е наложил
наказание 2 години лишаване от свобода;
1
- чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК с пострадал Й. Г. и му е наложил наказание
2 години лишаване от свобода;
- чл. 338, ал. 1 от НК и му е наложил наказание 2 години лишаване от
свобода;
АРС е оправдал подсъдимия Х. И. В. в това да е извършил престъпление
по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК първоинстанционният съд е определил
едно общо най-тежко наказание на подс. В. измежду наложените му в размер
на 3 години лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложил с изпитателен срок от 5 години.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, АРС е приспаднал от така
наложеното общо най-тежко наказание времето, през което подс. В. е бил
задържан по ЗМВР и НПК, считано от 06.07.2019г. до 10.07.2019г., като един
ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
АРС е осъдил подс. В. да заплати на ч.о.г.и. Т. Б. сумата от 1 лев, както
следва:
- 0,50 лева обезщетение за причинените му с престъплението по чл. 131,
ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК неимуществени вреди;
- 0,50 лева обезщетение за причинените му с престъплението по чл. 144,
ал. 3 вр. ал. 1 от НК от НК неимуществени вреди;
ведно със законната лихва, считано от датата на уврежданията –
06.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
АРС е осъдил подс. В. да заплати на ч.о.г.и. А. Г. сумата от 1 лев като
обезщетение за причинените й с престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12
вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК неимуществени вреди ведно със законната
лихва, считано от датата на уврежданията – 06.07.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
АРС е осъдил подс. В. да заплати солидарно на ч.о.г.и. Т. Б. и А. Г.
сумата от 800 лева, представляваща разноски за водене на наказателното дело.
АРС е осъдил подс. В. да заплати в полза на държавния бюджет по
сметка на РС – Асеновград сумата от 150 лева, представляваща държавна
такса върху уважените размери на гражданските искове.
АРС е осъдил подс. В. да заплати в полза на държавния бюджет по
сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 824,60 лева, представляваща
представляваща разноски на досъдебното производство.
АРС е осъдил подс. В. да заплати в полза на държавния бюджет по
сметка на РС – Асеновград сумата от 2008,63 лева, представляваща
представляваща разноски по делото.
АРС се е принесъл и по веществените доказателства и по приложението
на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК.
2
Присъдата е обжалвана от подсъдимия Х. И. В. чрез защитника му – адв.
К. Н.. Твърди се, че присъдата е незаконосъобразна и постановена в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Според защитата
формирането на вътрешното убеждение на съда във връзка с фактите е в
нарушение на чл. 14 от НПК, което е довело до неправилно осъждане на подс.
В. по повдигнатите му обвинения. Застъпва се тезата, че е налице
недоказаност на обвиненията за причинени телесни повреди, а деянията по чл.
144, ал. 3 вр. ал. 1 и по чл. 338 от НК са несъставомерни.
Иска се потвърждаване на присъдата в оправдателната й част и отмяна
на присъдата в осъдителната и гражданско-осъдителната й част. Иска се
постановяване на нова присъда, с която подс. В. бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатите му обвинения, а гражданският иск да бъде
отхвърлен.
Присъдата е обжалвана от ч.о.г.и. Т. Б. и А. Г. чрез повереника им – адв.
З. Т.. Твърди се, че присъдата е незаконосъобразна – неправилна и
необоснована, постановена в нарушение на материалния и процесуалния
закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се изменение на
присъдата и увеличаване на наложеното на подс. В. наказание лишаване от
свобода и отмяна на приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.
В депозирани две допълнения към въззивните жалби се развиват доводи
за явна несправедливост на наложеното на подс. В. наказание и се мотивира
искането за неговото увеличаване и реално изтърпяване.
РП – Пловдив, ТО – Асеновград не е взела становище по въззивните
жалби.
С жалбите не са направени искания за събиране на доказателства.
В съдебно заседание, подсъдимият Х. В. се явява и поддържа жалбата, а
защитникът му – адв. И. С. заявява, че поддържа искането за отмяна на
присъдата и постановяване на нова оправдателна такава. Защитата излага
доводи за несъставомерност на деянията. Развиват се доводи за наличие на
състояние на неизбежна отбрана. Произведените изстрели според защитата са
имали за цел да преустановят нападението на дома на подс. В., а не да
осъществят състава на чл. 338, ал. 1 от НК. Адв. С. поддържа и доводите,
изложени във въззивната жалба за недоказаност на обвиненията по чл. 144, ал.
3 вр. ал. 1 от НК и по чл. 338, ал. 1 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбите
на подсъдимия и на частните обвинители и граждански ищци са
неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Изразява се
становище, че всички обвинения са доказани и първоинстанционната присъда
следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Ч.о.г.и. Т. Б. и А. Г. искат увеличаване на наложеното на подс. В. общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ и ефективното му изтърпяване.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно
3
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от
НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Х. И. В. е роден на * г. в гр. *, български гражданин,
разведен, със средно образование, неосъждан, работещ като шофьор в ***,
ЕГН **********.
Към 05.07.2019г. подс. В. имал издадено разрешение № * за съхранение,
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Същото било
валидно до 13.03.2023г., като въз основа на него той притежавал огнестрелни
оръжия за ловни цели, а именно: дългоцевно огнестрелно оръжие с
гладкостенна цев – марка „ИЖ-27М“, кал. 12, № * и дългоцевно огнестрелно
оръжие с гладкостенна цев – марка „ЧЗ“, кал. 12, № *, както и боеприпаси за
тях. /справка лист 12 том І от ДП/. Към 05.07.2019г. подс. В. живеел на
съпружески начала със св. Б.Н. Х.ва, като от съвместното им съжителство,
впоследствие се родило едно дете. Заедно с тях живеели и родените от
предходни връзки на подс. В. и св. Х.ва, две осемгодишни момичета. В селото
където живеел, подс. В. бил известен с прякора „Г.“, който идвал по линия на
неговия баща- св. И. А.ов В.. Св.И. В. живеел на един и същ адрес със сина си,
но той обитавал отделна жилищна сграда, построена в общият им двор.
Непосредствено срещу имота на В.и се намирала фабрика за производство на
етилов спирт /етанол/ стопанисвана от фирма „Есентика“. Периметъра на
фабриката, включително и от към имота на В.и, респективно от към ул.
„Васил Коларов“, бил ограден с висока масивна ограда, която имала
надстройка от поликарбонатни плоскости. Двора на В.и също бил ограден с
ограда, като достъпа от улицата бил ограничен с метална двукрила врата,
чието отваряне и затваряне се активирало чрез използване дистанционно
устройство. / снимки към фотоалбуми на листи от 51 до 52 и от 56 до 58, том І
от ДП/.
Свидетелите Т. Б. Б. /по прякор „К.“/ и А. Й. Г. /„Н.“/ живеели на
съпружески начала, като заедно с техния син-св. А. Т. Б. обитавали къща в с.
Катуница, на ул. *. В миналото св. Т. Б. и св. И. А.ов В. имали известни
спречквания, в резултат на които отношенията им се изострили и останали
влошени. Подс. Х. В. естествено бил наясно с тези отношения, като нямал
добро мнение за св. Т. Б. и не гледал на него с „добро око“. Към
инкриминираната дата, св. Т. Б. стопанисвал казана за дестилация на ракия в
с.Катуница.
Ресторант „Рубин“ се намирал в село Катуница, като към 05.07.2019г.
заведението се държало от св. В. Х.в Х.в. Във връзка с неговото стопанисване
му помагала и св. И.ка А.П., с която св. Х.в живеел на съпружески начала.
Към 05.07.2019г. свидетелите П.Д.К., Д. К.ов И., А. Г. А., Б.Д.М., М. А.
А., П.Й.Д., Р.Т.К., Ж.Ф.П., Д.И.У., Д. Й.ов М., Д. Г. Д. и П.К.Б., работили като *
4
в РУ Асеновград. Първите петима от тях били с месторабота Полицейски
участък /ПУ/ гр. Садово, който териториално обслужвал и с. Катуница. Към
онзи момент Началник на ПУ Садово бил св. М. А., като всички служители от
участъка, административно били подчинени на РУ Асеновград, чийто
началник тогава бил св. П.Б..
На 05.07.2019г. през деня имало организиран събор в района на
манастир „Св. Неделя“ в с.Златовръх /известен и като „Араповски манастир/.
Подс. В. и св.Б. Х.ва решили да отидат на събора, като използват техния
автомобил „Нисан Екстрейл“ с ДК № * /снимка на фотоалбум лист 58, том І от
ДП/. Тръгвайки от с.Катуница в следобедните часове, до мястото на събора,
заедно с тях пътували и двете им дъщери. Със същата цел, на събора отишли и
свидетелите В.Д.П. /който бил с жена си М.А. и тяхното дете, както и А.Б.Л.
/по прякор „Ш/. До там те се придвижили с автомобила на св. П.. Подс. В. и
св. П. били приятели и отивайки на събора, хората от двата автомобила се
събрали на едно място. Към тяхната компания малко по-късно се присъединил
и техният приятел – св. Д. В. Т. от гр.Садово /известен и като „Т.“/. До там той
също отишъл с колата си, като с него било и детето му. На събора мъжете от
компанията употребили алкохол в различни количества. Като се стъмнило,
хората от цялата компания на подс. В. решили да си тръгват. Междувременно
подс. В. получил съобщение по телефона от св. П.Г.К., с когото били приятели,
а освен това, последния работел и във фирмата на св. И. В.. Докато подс. В.
бил на събора, св. К. се намирал в с. Катуница, като отишъл до заведение
„Рубин“ с намерение да се почерпи с някой. До ресторанта, св.К. се
придвижил с моторче тип „скутер“, което после подпрял в близост до масата
на която седнал. В хода на комуникацията с подс. В., св. К. му предложил да
дойде да пият „по едно“. Идеята допаднала на подс. В. и той отговорил на св.
К., че ще дойде в заведението. Докато подс. В. и другите хора от компанията
му се придвижвали от с. Златовръх към с. Катуница, св. К. чакал на запазената
от него маса. Масата на която св. К. се намирал, била голяма и докато той
чакал, към него се присъединили съпрузите св.Н.Р.Д. и св. А.Д.Д., които също
живеели в Катуница.
На същата дата – 05.07.2019г., в късните следобедни часове, св. Т. Б. бил
в дома си заедно със свидетелите К.И.Д. и М.Б.К.. Докато св. Б. и двамата му
гости се черпели и консумирали алкохол, св. А. Г. си почивала. Около 22.00
часа, мъжете решили да се преместят в ресторант „Рубин“, където искали да
продължат вечерта. За целта те помолили св. Г. да ги закара до там с лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с ДК № *, собственост на св. Т. Б..
Когато пристигнали на мястото, св. Г. паркирала автомобила на улицата, след
което заедно със св.Т. Б., св. Д. и св. К., влезли в заведението и седнали на една
от масите. Докато били в заведението, св. Т. Б. и двамата му приятели отново
консумирали алкохол, като си поръчали една бутилка „Узо“.
Междувременно, подс. В. и всички, които били заедно с него на събора
се прибрали в с. Катуница. Подс. В. отново управлявал автомобила си „Нисан
5
Екстрейл“ с ДК№ *, като с него пътували св. Б. Х.ва и двете им деца.
Останалата част от хората пътували с другите два автомобила. След като
водачите паркирали до заведението, всички хора намиращи се в автомобилите
ги напуснали и се присъединили към масата, на която вече се намирали
свидетелите К. и Д..
След полунощ, в ранните часове на 06.07.2019г., св.Т. Б. и
придружаващите го решили да си тръгват от ресторанта в който се намирали.
Докато св. Д. и св. К. си допивали питиетата, св.Г. платила сметката и заедно
със св. Б. се отправили към паркирания отвън автомобил. Достигайки до него,
св. Т. Б. решил да се облекчи по „малка нужда“. Малко след излизането на Б. и
Г. от заведението, св. Д. и св. К. също станали от масата и се насочили към
изхода на обекта. Вървейки, св. Д. минал покрай подпряното моторче на св. П.
К.. Превозното средство било с неугледен външен вид, за което св.Д. си
позволил да се обърне закачливо към св. К. с репликата: „Ей сега, като ти го
прасна тоя скутер, един шут и ще го счупя!“. Св. К. познавал добрия нрав на
св. Д. и естествено приел на шега казаното от него, като му отвърнал на свой
ред, също на шега: „За тебе е позволено! Ако искаш и го запали!“.
Разменените реплики между двамата, били възприети и от подс. В., но това
било в различен от шеговития контекст, а именно, като заяждане от страна на
св. Д.. В този момент подс. В. бил в изправено положение до масата си, като
минаващия покрай него, св. Д. го закачил неволно с рамото си. Това
съприкосновение, наред със „заканата“ към св.К. касаеща моторчето,
подразнило подс. В.. Подс. В. бил с високо ниво на лична самооценка, а освен
това имал и усещане за безнаказаност, а в случая и за превъзходство над св. Д..
Всичко това, наред и с употребеното количество алкохол, му придавало и
голяма доза самоувереност за пълен контрол над случващото се около него.
Под влияние на емоциите и възбудата, подс. В. отправил забележка към Д.,
като му казал: „Ако обичаш си тръгвай, защото си доста пийнал!“. Св. Д. се
засегнал, като неодобрително възроптал на глас. Това предизвикало ответна
реакция на подс. В., който с цел да му покаже своето превъзходство, хванал
под мишница св. Д. и съпровождайки го към изхода на заведението, тръгнал с
него, като вложил в това и известно усилие. Употребената принуда от подс. В.
спрямо св. Д., била придружена със съпротива от негова страна и с изразено
на глас неодобрение, което било чуто от част от посетителите в заведението.
Предвид изпитото и от св. Д. количество алкохол, действия му не били
особено ефективни, но пък оказаното от него противодействие, предизвикало
употребата на още усилия от страна на подс. В. и до увеличение на
раздразнението му. Приближавайки до изхода на заведението, без каквато и да
е нужда и най-безцеремонно, подс. В. нанесъл на Д. няколко юмручни удара в
областта на главата, като в края на тази серия, той го изблъскал силно навън
през изхода. В резултат на всичко това, св. Д. загубил равновесие, като
политайки в посоката зададена му от подс. В., той е спънал и паднал, като се
озовал по гръб върху плочките извън заведението. Макар и в този момент св.
Д. да не оказвал никаква съпротива, подс. В. се привел над него и започнал да
6
му нанася нови юмручни удари, придружени с ритници, попадащи на
различни места по главата, торса и крайниците. Падането св. Д. и побоя над
него били възприети и от посетителите в заведението, но това не смутило по
никакъв начин подс. В.. В този момент св. Т. Б. продължавал да се облекчава в
близост до автомобила си, като се намирал с гръб към случващото се със св.
Д.. Св. Г. обаче имала пряка видимост към мястото, като забелязала както
падането на св. Д., така и действията на подс. В., които станали причина това
да се случи. Тя видяла,че последния продължил да нанася удари на падналия
на земята Д., като изплашена се развикала и тръгнала към подс. В.. Нейните
викове били възприети слухово и от св. Т. Б., като това го принудило да се
обърне, за да види какво се случва зад гърба му. При завъртането си, Т. Б.
също забелязал действията на подс. В., като с цел да помогне по някакъв
начин на св. Д., той също решил да се намеси. Т. Б. се приближи към подс. В.,
като му извикал: „Спри! Защо го биеш? Какво става?“. Подс. В. на свой ред
отвърнал грубо на св. Б., а той пък му казал: „Ти си абсолютно същата * като
баща ти!“. Последното ядосало още повече подс. В., като псувайки и
оставяйки неподвижно лежащия на земята св. Д., се насочил към св. Т. Б..
Достигайки до него, без каквото и да е забавяне, подс. В. започнал да нанася
юмручни удари в главата и на св. Т. Б.. Св. Б. се опитал да отвърне на
нападателя си и да се предпази с ръце, но защитните му действия били
ограничени от намесилите се хора от компанията на подс. В..
В един момент св.Т. Б. забелязал, че подс. В. има намерение да го изрита
между краката. С цел да си предпази слабините, той сложил лявата си ръка в
областта на „чатала“. С това св. Б. успял да предпази слабините си от
директното попадение, но пък удара с крак попаднал в лявата му китка. В
резултат на нанесения удар с крак от страна на подс. В. бил счупен третият
пръст на лявата ръка на св. Т. Б., което било усетено от него като силна болка в
областта на пръстите на същата ръка. Положението в което се намирал в този
момент св. Б. не му давало възможност да установи, какви са пораженията, но
болката която изпитал той била силна и продължителна. Жестокостта, с която
подс. В. нанасял ударите на св. Т. Б. предизвикало наново намесата на св. А. Г..
С цел да помогне на мъжа си, тя помолила на няколко пъти подс. В. да спре да
го удря. Опитите й да вразуми по някакъв начин подс. В. се оказали
неуспешни. От една страна последния бил озверял, а от друга, св.Г. също била
обект на агресия, като в един момент, тя самата била бутната от неустановено
лице, вследствие на което се озовала паднала на земята. В това си положение,
св. Г. също инкасирала и няколко удара в тялото, нанесени й от неустановен
извършител. След активната намеса на други посетители от заведението,
побоят над св. Т. Б. бил прекратен, като междувременно св. Д. и св. Г. се
изправили на крака. Получилата се пауза, в която подс. В. не нанасял удари,
била използвана от св. Т. Б., св. Д. и св. А. Г., като с цел да напуснат по-бързо
мястото, тримата придружени и от св. М. К., се насочили към лекия
автомобил с който били дошли /„Фолксваген Пасат“ с ДК№ */. Св. Т. Б. сам
успял да седне на предна дясна седалка, като употребеното количество
7
алкохол от страна св. К., наложило св. Г. да му помага за качването в
автомобила. Получените травматични увреждания от страна на св. Д., наред с
употребения алкохол, също наложили св. Г. да му помага при сядането му на
задната седалка. Св. Г. седнала на седалката зад волана, като предприела
действия с цел привеждане на автомобила в движение. Докато св. Г. се
приготвяла да тръгне, тя погледнала навън, като видяла през страничния
прозорец, че към нейната врата се приближава подс. В.. В момента в който
достигнал до автомобила, той замахнал с ръка и ударил с юмрук върху
стъклото на предна лява врата. В резултат на това то се пръснало на
множество фрагменти, част от които се посипали в купето, включително и
върху св. Г.. В същия момент подс. В. се заканил и на хората в автомобила,
като им казал, че ще ги изтрепе и ги напсувал на майка. Въпреки страха който
изпитвала, св. Г. успяла да потегли и да се отдалечи от мястото и от подс. В..
Движейки се с автомобила, тя минала първо покрай дома на св. К., където той
слязъл от автомобила. Впоследствие св. Г. продължила по пътя си, като поела
в посока към дома св. Д..
Явно неудовлетворен от резултата и начина, по който се развила
ситуацията, подс. В. решил да настигне автомобила, в който се намирал св. Т.
Б., за да продължи саморазправата си с него. Намеренията на подс. В. да
преследва св. Т. Б. станали достояние и на свидетелите А.Л. и П. К., тъй като в
момента, в който той се насочил към собствения си лек автомобил „Нисан
Екстрейл“ с ДК№ *, го съпроводили и двамата свидетели. След като тримата
се качили в автомобила, подс. В. го привел в движение и тръгнал с него по
улиците на с. Катуница. Тъй като целта му била да намери автомобила,
управляван от св.Г., предвиждайки възможните варианти на тяхното
движение, подс. В. успял да съкрати маршрута и да мине по друг пряк път. По
този начин подс. В. се озовал на улица, която го отвела непосредствено пред
движещия се автомобил на св. Г.. Движейки се по улицата, подс. В. разпознал
наближаващия автомобил в който се намирал св. Т. Б., като той спрял по начин
блокиращ движението по пътя. Управлявайки автомобилът си, св. Г.
забелязала, че пътят й е препречен от превозното средство, управлявано от
подс. В., като това я принудило да спре. В момента на нейното спиране, подс.
В. излязъл и се насочил към предна дясна врата на автомобила на св. Г.. След
като стигнал до вратата, без никакво забавяне, подс. В. я отворил и
използвайки сила, с ръце измъкнал навън св. Т. Б.. В последствие той започнал
да му нанася последователни юмручни удари в главата, като през цялото
време му се заканвал и го псувал на майка. Освен псувните, подс. В. на
няколко пъти настойчиво попитал св.Т. Б. дали знае кой е той, както и го
уверил, че от полицията не могат да му направят нищо, а освен това го
заплашил, че ще го запали и убие. Ужасена от гледката, въпреки страха, който
изпитвала от подс. В., св. Г. все пак решила да направи каквото може за да
помогне на мъжа си. Тя излязла от своята врата и застанала между двамата
мъже, молейки се на подс. В. да спре да удря св. Т. Б.. Действията на св. Г. не
оказали особено въздействие на подс. В., а дори напротив. В един момент,
8
ядосан на св.Г., той оставил св. Б. и прехвърлил цялата си агресия върху нея,
като започнал да я удря. Докато нанасял удари с ръце на св. Г., подс. В. й
нанесъл и няколко ритника, като след тези серии, в един момент я блъснал
силно с ръце. Засилена по този начин, св.Г. няма възможност за контрол над
движението си, като се насочила към един контейнер наблизо. Достигайки до
него тя загубила равновесие и паднала на земята. При падането си св. Г.
усетила силна болка в лявата ръка, която била вследствие на получилото се
счупване на лявата лъчева кост в горна трета. Шумът вследствие на
разправията, предизвикана от подс. В., включително и виковете на
пострадалите лица, били чути от живеещия наблизо св. П. Г.Д. в с. Катуница.
По това време той се намирал в дома си и се събудил от виковете и крясъците,
идващи от улицата навън. С цел да види какво се случва, св. Д. излязъл, като
разпознал на улицата св. Т. Б.. Появата на св. Д., станала причина подс. В. да
преустанови агресивното си поведение. Докато св. Т. Б. и св. Д. си разменяли
разпознавателни реплики, подс. В. и свидетелите А.Л. и П. К. се качили в
лекия автомобил „Нисан Екстрейл“ и се върнали в ресторант „Рубин“.
Св. Г. и св. Т. Б. също се качили в техния автомобил и потеглили, като по
пътя си минали покрай дома на св. Д.. След като той слязъл, те от своя страна
продължили. Прибирайки се вкъщи, св. Т. Б. решил да се обади по телефона на
своя син – св. А. Б. и да го информира за случилото се. Непосредствено преди
да получи обаждането от баща си, св. А. Б. се намирал в с. Крумово, където
бил заедно със своя приятел – св. Й.Г.Г. от с. Ягодово. След като срещата им
приключила, двамата се разделили, като всеки от тях, карайки собствения си
автомобил, тръгнал да се прибира към вкъщи. Св. А. Б. получил обаждането
от баща си, докато пътувал към с. Катуница, като в хода на разговора той го
информирал, че са били бити. Св. А. Б. от своя страна решил, че нещата не
могат да останат неизяснени, за което се обадил на св. Й. Г.. Докато двамата
говорели, св. Г. разбрал, че приятеля му има нужда от помощ. Предвид това,
макар и вече да се бил прибрал в дома си, св. Й. Г. запалил автомобила си и
тръгнал към св. А. Б. в с. Катуница. Докато св. Г. пътувал, св. А. Б. се прибрал
в дома си и разговарял със своите родители. Двамата му казали, че по-рано са
посетили ресторант „Рубин“, където са били бити от „И. Г.“. В хода на
разговора, св. А. Б. видял, че устната на баща му е сцепена, като същия имал
подутини по главата и синини по ръцете, а освен това и св. Г. се оплаквала от
болки в ръката. Св. А. Б. се ядосал и решил да отиде до ресторант „Рубин“ за
да поиска обяснения от подс. В.. Той излязъл от дома си и навън, установил
присъствието на дошлия Й. Г.. Св. А. Б. казал на своя приятел, че родителите
му са били бити в заведение в селото, като му заявил, че ще да отиде до там да
иска обяснения от извършителя. Св. Г. разбрал какви са намеренията на св. А.
Б., като двамата се разбрали да отидат до въпросното заведение с един от
автомобилите, а именно този на св. Й. Г.. За намеренията на св. А. Б. разбрали
и неговите родители, при което с управлявания от св. А. Г. лек автомобил, тя и
св. Т. Б. се отправили също към ресторант „Рубин“.
Междувременно, подс. В. и членовете на неговото семейство си
9
тръгнали от заведението, като за придвижването си използвали отново
семейния автомобил. Прибирайки се, превозното средство било паркирано в
двора, непосредствено до къщата на подс. В., като дворната врата била
затворена след тях. Малко след тръгването на подс. В., заведението било
напуснато и от други посетители. Известно време след това, в заведението
пристигнали свидетелите А. Б., Й. Г., А. Г. и Т. Б.. Появата на четиримата била
възприета от собственика – св. В. Х.в, от свидетелите А.Л. и П. К., както и св.
Я. К. Т.а /също посетител в заведението/. От поведението на св. А. Б. било
видно, че е афектиран от случилото се с неговите родители, като станало ясно,
че той търси подс. В., с когото има намерение да се саморазправя. След като
разбрали, че подс. В. е тръгнал да се прибира св. Й. Г., св. А. Б. и родителите
му се качили в автомобилите, с които се придвижвали и се отправили към
адреса на ул. „* в с. Катуница. Предвид създалата се ситуация, като приятели
на подс. В., свидетелите А.Л. и П. К. решили също отидат до къщата на ул. „*.
В резултат на взетото решение, макар и с известно забавяне, те се качили на
скутера на св. К., и тръгнали към дома на подс. В.. Екстремното тръгване на
хората към дома на подс. В., изразените от тях емоции и възбуда, били
забелязани от св. Я. Т.а и св. В. Х.в, като изпитвайки притеснение от това
което може да се случи там, всеки един от тях решил да подаде сигнал на
спешен номер 112. Първа се обадила св. Т.а, като реализираното от нея
обаждане, чрез мобилен телефон с номер *, било прието от оператора на РЦ-
112 – Кърджали на 06.07.2019г. в 00:58:14 часа. /справка и СД лист 13, том ІІ
от ДП/. В хода на разговора св. Т.а съобщила за сбИ.ето с участието на подс.
В., като заявила и това, че пред заведението се събират хора, като има
опасност те отидат в дома му. В хода на разговора, св. Т.а казала и това, че
според нея има нужда от изпращане на полицейски патрул. С цел
предотвратяване на евентуалната разправия, по телефона се обадил и св. В.
Х.в. Реализираното от него обаждане, чрез мобилен телефон с номер *, било
прието от оператора на РЦ-112 – Кърджали на 06.07.2019г. в 01:02:35 часа.
/справка и СД лист 13, том ІІ от ДП/. В хода на разговора св. Х.в се
представил, че е управител на заведение „Рубин“, като съобщил, че там е
имало сбИ.е между две групи лица. Казал, че впоследствие хората от двете
групи си били тръгнали, но според наблюденията на обаждащия се, те имали
намерение отново да се сбият. По време на разговора, св. В. Х.в посочил и
това, че пред заведението е имало събрани хора, които са се насочили към
къщата на И. В. „Г.“, която пък била много добре позната на полицейските
патрули. След приключване на разговора с оператора на РЦ-112, св. Х.в
направил опит да уведоми по телефона за случващото се и полицейския
инспектор А. Г. А., за когото знаел, че е приятел на подс. В.. Поради това, че
св. А. не приел обаждането, опита на св. Х.в да говори с него останал
неуспешен.
Пристигайки пред къщата на подс.В., св.А. Г. спряла с управлявания от
нея автомобил непосредствено пред металната входна врата на двора, която
била затворена. Пристигайки на същото място, св. Й. Г. спрял своя автомобил
10
малко по-встрани, недалеч от автомобила на св. Г.. Впоследствие четиримата
пътуващи с автомобилите, включително и св.Т. Б., слезли от превозните
средства, като мъжете застанали до металната врата. С цел да предизвикат
контакт с подс. В., тримата мъже започнали да викат по негов адрес. В
техните викове, касаещи подс. В., наред с репликите да излезе, се съдържали
псувни и отправени обидни изрази свързани с неговата личност. Макар от
тяхна страна да имало и опити да отворят с ръце входната врата, те се оказали
безуспешни, тъй като нейната солидна конструкция и начин на заключване, не
позволявали отварянето й без използване на дистанционното устройство.
По същото това време, подс. Х. В. се намирал в дома си, като освен че
чул идващите отвън викове, разпознал и част от гласовете на хората. За подс.
В. появата на тези хора не била толкова изненадваща, като това явно имало
връзка със всички случило се по-рано с негово участие, както и с агресията му
по отношение св. Т. Б. и хората от неговата компания. Без признаци на паника,
подс. В. бързо взел решение да излезе и да обективира своите умения за
справяне със ситуацията, включващо и елиминиране присъствието на
натрапниците намиращи се отвън. Съобразно взетото решение, подс. В. взел в
ръка законно притежаваната двуцевна ловна пушка марка „ЧЗ“ калибър 12,
сериен № *, в която били заредени два ловни патрона. Заредените патрони
/боеприпаси/ били калибър 12x70, снарядени с метални сачми с диаметър ø
2,00 мм. Със зареденото оръжие в ръка и облечен само по бельо, подс.В. се
насочил по коридора водещ към изхода на къщата, като там се разминал със
св. Б. Х.ва. Излизайки през външната врата, подс. В. видял намиращите се на
улицата свидетели, които разпознал без особени затруднения, тъй като
уличните лампи светели. С цел да отдаде заслуженото на притесняващите го
хора, в частност на св. Т. Б., а с това отново да демонстрира и своето
надмощие над тях, дори и рискувайки да се стигне до фатален край за някого,
подс. В. взел бързо решение да използва оръжието което носи, като стреля по
свидетелите. С цел търсейки възможно най-добрата ефективност, както и да
лиши от защита хората намиращи се зад металната дворна врата, а с това да
им причини възможно най-големи поражения, подс. В. използвал
дистанционното устройство, служещо за нейното отваряне. Задействани от
него по тази начин, двете крила на вратата започнали да се отварят навътре. В
следващия момент подс. В. извикал към намиращите отвън на открито, „Ей
сега, ще ви изтрепя, като кучета! Ще ви еба майката, боклуци! Кучетари!“,
като вдигнал пушката и се прицелил към св.Т. Б.. Разстоянието било
сравнително близо, като действията и намеренията на подс. В. били възприети
безусловно от хората намиращи се отвън. За малкото време, което имал, св.Т.
Б. преценил, че при предстоящото използване на пушката, има много голяма
вероятност той да бъде поразен от изстрела. По тази причина, той отскочил
надясно с цел да се прикрие зад зида на оградата. В същия момент, подс. В.
произвел изстрел с ловната пушка, като само бързата реакция на св.Т. Б. го
спасила от поражения. Както се установи в хода на делото, последствията от
пораженията от произведен от близко разстояние изстрел, били предимно
11
вследствие на летящите напред сачми, снарядени в активирания при стрелбата
боеприпас, които се разпръсквали като сноп в конусовидна форма.
Непосредствено след това, подс. В. произвел и втори изстрел, като
намиращите непосредствено отпред хора видели и огнените струи излизащи
от цевите на оръжието. Част от сачмите на втория изстрел, съдържащи се в
снопа, поразили св. Й. Г., който в първия момент не усетил болка. Вследствие
на изстрела обаче, му били причинени кръгло охлузване по брадичката,
охлузвания по шията, охлузване в дясната област на пагона. Самите
наранявания предизвикали слаби кръвотечения от раните, а тяхното естество
и първопричина, били установени значително време след произведените
изстрели. Голяма част от сачмите от произведените от страна подс. В. изстрели
обаче, попаднали в предната част на паркирания пред къщата лек автомобил
марка „Фолксваген“ с рег. № * /снимки от фотоалбум на лист 60, том І от ДП/,
а друга част поразили поликарбонатните плоскости, съставляващи
надстройката над намиращата се наблизо ограда на спиртната фабрика
/снимки от фотоалбум на листи 57 и 58, том І от ДП/. Непосредствено след
произвеждане на изстрелите, подс. В. се приближил към св. Т. Б., като между
тях се разменили ругатни и псувни. Подс. В. замахнал и се опитал да удари с
приклада на пушката главата на св. Т. Б.. Целта му не била постигната, тъй св.
А. Б. видял случващото се и с цел да предпази баща си, хванал с ръце пушката
и я издърпал от ръцете подс. В.. В следващия момент св. А. Б. се засилил и
захвърлил пушката към спиртната фабрика, като тя прелетяла над оградата и
паднала в двора на дружеството.
Шумът от възникналата навън разправия, станал причина за появата и
на двамата родители на подс. В.. По време на пристигането на двата леки
автомобила пред имота им, св. И. А.ов В. спял, но след събуждането си
вследствие на виковете, той излязъл навън по бельо. Вървейки от дома си в
посока към металната входна врата, св. В. чул изстрелите, а после видял и
насъбралите се отвън хора. Впоследствие св. И. В. се насочил към св. А. Б. и
хващайки го за гушата с ръка го запитал заплашително, дали знае кой е той.
Звука от произведените от страна на подс. В. изстрели, бил възприет и от
придвижващите се със скутера в същата посока свидетели –П. К. и А.Л.. При
тяхното пристигане пред дома на подс. В., те също видели насъбралите се там
хора. Известно време след идването на св. К. и Л., по улицата преминал
случайно и св. В.Д.П.. Във времето, предхождащо появата му там, св. П. и
семейството му също били напуснали ресторант „Рубин“. Известно време след
прибирането си в къщи и след като вече били легнали да спят, св. П. и жена
му се сетили, че нямат цигари и решили да излязат за да си купят. Пътувайки с
автомобила и минавайки покрай дома на подс. В., св. П. разпознал
намиращите се там хора, което пък го мотивирало да спрат, за да разберат
причината за разправията им. След намесата на св. П. и на другите събрали се
хора, ситуацията донякъде била овладяна, като св. Б. и хората от неговата
компания се качили в автомобилите си и напуснали района.
12
Звукът от произведените от подс. В. два изстрела бил възприет и от
намиращите се в заведението свидетели Я. Т.а и В. Х.в. Звукът бил възприет и
от свидетелите Е.К.Ц. и Д. Г. Ц., които пък били на гости в село Катуница. По
същото време, последните двама спели, като изстрелите станали причина те
да се събудят, като освен липсата на логично обяснение за появата на този
специфичен шум, това ги накарало да изпаднат и в недоумение.
Междувременно подадения сигнал от св. Я. Т.а, бил предаден от
оператора на РЦ-112 – гр. Кърджали на дежурния в ОДЧ при РУ – Асеновград.
Той от своя страна уведомил св. Ж.Ф.П., който същата вечер бил по график
дежурен инспектор по управление. По време на получаване на сигнала, св. П.
се намирал в района на гр. Асеновград, като извършвал съвместен обход със
служителите от автопатрул /АП/ 522 – св. Р.Т.К. и св. П.Й.Д.. Св. П. приел че
данните в сигнала са достатъчно сериозни, поради което решил лично да
извърши проверка в с. Катуница. С цел бързина и съдействие, св. П. побързал
да изпрати до адреса на подс. В., служителите от АП № 954 от ПУ Садово –
св. П.Д.К. и св. Д. К.ов И..
Свидетелите К. и И. отишли на адреса на подсъдимия, като това се
случило известно време след напускането му от страна на св. Т. Б. и тримата
придружаващи го свидетели. Пристигналите полицейски служители заварили
там част от лицата, присъствали на конфликта, като им направило
впечатление, че по дясната ръка на подс. В. имало кръв. При разговора,
проведен с него, той разказал в съкратен вид своята версия, като заявил, че по-
рано същата вечер е бил с компания в ресторант „Рубин“, където на съседната
маса са били св. Т. Б. и неговата съпруга. Според разказаното от подс. В. на
служителите, по време на престоя в заведението, св. Т. Б. се държал
непристойно, като се заканвал и псувал хората от съседната маса. Подс. В.
признал също така, че отвън бил станал бой между него и св. Т. Б. и жена му,
като впоследствие той бил счупил лявото стъкло на техния автомобил, което
пък било и причина за установеното нараняване по ръката му. Според разказа
на подс. В., след разправията в „Рубин“, той се бил прибрал заедно с жена си в
дома им, където в последствие те легнали да спят. Малко след това, той чул
отвън тропане по входната метална врата, придружено от крясъци и заплахи.
Това го принудило да излезе, при което подс. В. установил присъствието на Т.
Б., неговата жена, синът им и още две лица, които отправяли закани и удряли
по вратата. Предизвиканият от лицата шум станал причина и за появата на
останалите познати на подс. В. хора, като след взаимна размяна на обиди и
закани, св. Т. Б. и неговите придружители си тръгнали.
Докато свидетелите К. и Д. И. разговаряли с подс. В., на мястото дошли
св. Ж. П. и придружаващите го двама служители от АП 522. Св. П. също бил
уведомен за някои обстоятелства от случилото се, като до този момент,
полицаите нямали информация, нито относно това, че на мястото е било
употребено огнестрелно оръжие, нито и че има причинени поражения,
вследствие на произведените изстрели.
13
Докато полицейските служители били пред дома на подс. В., на
06.07.2019г. в 01:23:23 часа чрез мобилен телефон с номер * от страна на св. Т.
Б. било реализирано обаждане и разговор с оператора на РЦ-112 – Кърджали
/справка и СД лист 13, том ІІ от ДП/. Св. Т. Б. се представил в хода на
разговора, като заявил, че се намира в домът си в село Катуница. Освен това
св. Б. заявил и че е бил ударен от „И. Г.“, като признал, че е тръгнал да се
разправя с лицето, при което по него е било стреляно с ловна пушка. По време
на разговора със св. Т. Б., от страна на оператора била реализирана
конферентна връзка с дежурния в ОДЧ на РУ – Асеновград, при което се
установило, че на мястото вече има изпратени два полицейски екипа. Във
връзка с това на св. Б. било указано да отиде до ресторант „Рубин“, на което
място да се срещне с полицейските служители.
Във връзка с обаждането на св.Т. Б., намиращите се на адреса на подс. В.
служители, били информирани от дежурния в ОДЧ в РУ Асеновград, че
пострадалия ще ги чака в ресторант „Рубин“, като им било предадено и това,
че той има намерение да подаде жалба. До пристигането на полицейските
служителите в заведението, последвали общо четири обаждания от страна на
св. Т. Б. до РЦ-112, всички те реализирани чрез мобилен телефон с номер *. От
съдържанието на проведените разговори с оператора на 06.07.2019г. в
01:44:01часа, 01:46:34часа, 01:49:50часа и в 01:57:26 часа, се установява, че
обаждащият се вече се е придвижил до ресторант „Рубин“, като същия
изразявал своето силно възмущение от забавянето и отсъствието на
служителите /справка и СД лист 13, том ІІ от ДП/.
В един момент, след необяснимо забавяне във времето, по решение на
св. П., всички полицейски служители напуснали адреса на подс. В. и отишли
до намиращия се наблизо ресторант „Рубин“. Там установили чакащите ги
вече свидетели Т. Б., А. Г., Й. Г. и В. Х.в. В присъствието на служителите, св.
Т. Б. и св. А. Г. се оплакали, че от страна на подс. В. им е бил нанесен побой
пред ресторант „Рубин“, като изложили и обстоятелствата, при които е
станало това. В хода на проведения разговор, те не спестили и факта, че на по-
късен етап са тръгнали да се саморазправят с подс. В., като заедно с тях са
били синът им – А. Б. и неговия приятел – св. Й. Г.. Т. Б. и Г. не отрекли, че са
предизвикали суматоха пред входната врата на подс. В., която е прераснала и в
разправия с него, като в един момент той е произвел и два изстрела с пушка.
Във връзка с употребеното оръжие, св. Т. Б. заявил, че след намесата на сина
му, пушката е била отнета от ръцете на подс. В. и захвърлена в двора на
близката спиртна фабрика. По отношение на случилото се, пред къщата на
подс. В., версията в тази му част била потвърдена и от св. Й. Г., който вече бил
установил и показал и нараняванията, причинени му вследствие на
произведените изстрели. В присъствие на полицаите, св. Т. Б. изказал своите
съмнения относно тяхната обективност и незаинтересованост, като ги
обвинил, че те са зависими от бащата на подс. В..
В резултат на получената информация, свидетелите Ж. П., Р.К. и П. Д. се
14
върнали до спиртната фабрика „Есентика“ за да търсят захвърлената в нейния
двор пушка. Докато те търсели пушката, свидетелите П. К. и Д. И. останали в
ресторант „Рубин“, където снели обяснения от св. В. Х.в. Междувременно, св.
К. се обадил по телефона на прекия си началник – св. М. А. /тогава началник
на ПУ – Садово/, като го уведомил за случващото се. Той от своя страна се
разпоредил, К. и Д. И. да отработят случая, като освен снемането на
обяснения от Т. Б. и А. Г., следвало да съставят спрямо първия и протокол за
предупреждение по чл.65 от ЗМВР. Извършените действия от страна на св. П.
К., били документирани в съставената от него докладна записка от
07.07.2019г. /л. 10-11, том І от ДП/. Освен това, свидетелите К. и И. съставили
и докладна записка от 06.07.2019г., както и протоколи за предупреждение на
св. Т. Б. и подс. Х. В.. В хода на образуваната на 06.07.2019г. проверка били
снети обяснения от свидетелите Т. Б., А. Г., П. К., В. Х.в, Й. Г. и от подс. Х. В.,
а на по късен етап и от свидетелите Й. А. и А.Л.. /л. 15-27, том І от ДП/.
Докато свидетелите К. и И. отработвали случая, техните колеги се
върнали в ресторанта и ги уведомили, че търсеното оръжие не било намерено
в двора на спиртната фабрика. Впоследствие свидетелите П., К. и Д. тръгнали
да се прибират към РУ – Асеновград, а свидетелите П. К. и Д. И. се върнали
превантивно до къщата на подс. В..
След като им били снети обяснения, свидетелите Т. Б. и А. Г. също се
прибрали в дома си, като същото направил и св. Й. Г., който се прибрал в с.
Ягодово.
Докато полицейските служители се прибирали към РУ – Асеновград, на
06.07.2019г. в 03:42:21 часа чрез мобилен телефон с номер * от страна на
лицето Р.В.К. било реализирано обаждане с оператора на РЦ-112 – Кърджали
/справка и СД лист 13, том ІІ от ДП/. Същия се представил за служител на
охранителна фирма „Алфа Сот“ – Пловдив, като заявил, че е възникнал пожар
в охраняван от тях обект, а именно: казан за ракия, собственост на св. Т. Б..
Постъпилият сигнал бил предаден на РС ПБЗН – Пловдив.
Св. А. Г. също разбрала за пожара, като от своя страна също подала
сигнал на РЦ-112 – Кърджали. Това станало чрез реализираното от нея на
06.07.2019г. в 03:49:21 часа, обаждане от телефон, чийто номер останал
нерегистриран в системата /справка и СД лист 13, том ІІ от ДП/.
Установеното в хода на проверката от страна на св. Ж. П. и извършените
действия били документирани в съставената от него докладна записка от
07.07.2019г. /л. 7-8, том І от ДП/.
Във връзка с установяване на обстоятелствата по случая, била
сформирана оперативно-следствена група от служители в РУ – Асеновград, в
която били включени разследващи полицаи, оперативни работници и други
служители. В състава на същата група били включени свидетелите Д. Г. Д.
тогава на длъжност * служба „КОС“ при РУ – Асеновград и Д.И.У.-* при РУ –
Асеновград.
15
При неустановени обстоятелства, захвърлената в двора на фабриката на
„Есентика“ пушка все пак се намерила, като се оказала във владение на подс.
В.. На 06.07.2019г. бил съставен протокол за приемане на ВВООБ, с който св.
Д. Д., като полицейски инспектор в служба „КОС“ при РУ – Асеновград,
приел от подс. Х. В. предаденото от него дългоцевно огнестрелно оръжие с
гладкостенна цев – марка „ЧЗ“, кал. 12, № * /л. 7, том ІІ от ДП/. Предаването
на пушката се извършило в присъствие на св. Д.У.. Извършените действия от
страна на св. Д. били документирани в съставена докладна записка от
08.07.2019г., а тези от страна на св. У. – в докладна записка от 06.07.2019г. /л.
12-13, том І от ДП/.
Междувременно със Заповед № 239-ЗЗ-220, издадена от св. Д.У. на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, считано от 10.05 часа на 06.07.2019г. подс.
В. бил задържан за срок от 24 часа /л. 2, том І от ДП/. На същата дата били
иззети и обтривки от ръцете на подс. В., за което бил съставен протокол /л. 49,
том І от ДП/. Докато се намирал в РУ – Асеновград на 06.07.2019г. с подс. В.
била проведена оперативна беседа и снети обяснения, като това била
направено от св. Д. Й.ов М. /л. 25, том І от ДП/.
Установеното в хода на проверката наложило да бъде извършено
претърсване в обитаваните от подс. В. жилище и двор към него, намиращи се в
с. Катуница, ул. „*. При това следствено действие, извършено на
06.07.2019г.от 14.00ч. до 15.05ч., там била намерена и иззета гилза от ловен
патрон, зелен на цвят с надпис на дъното на металната част „CHEDDITE”-12,
с цифра 9 и надпис „MASTER”. В стая в къщата, подпряна на стената, била
намерена и иззета ловна пушка марка „ИЖ 27“, кал.12, фабр. № *. В близост
до пушката, в кутии и дървен сандък, били намерени и иззети 223 бр. патрони,
кал. 12 от различни марки с различни цветове на гилзите. Впоследствие
протоколът за претърсване и изземване бил одобрен с Разпореждане № 844 от
07.07.2019г. на съдия по ЧНД № 517/2019г. по описа на АРС /л. 28- 33, том І от
ДП/.
За времето от 13.45 часа до 14.00 часа на 06.07.2019г. бил извършен и
втори оглед на местопроизшествието, намиращо се в с.Катуница, на ул. *
/районът пред и срещу дома на подс. В./. Установеното в хода огледа било
отразено в съставения протокол за оглед на местопроизшествие, като в него
било отбелязано, че е намерено пластмасово цилиндрично тяло,
наподобяващо тапа с дължина 3см. обозначено като ВД № 1. При този оглед, в
поликарбонатните плоскости монтирани над оградата на спиртната фабрика
на фирма „Есентика“,били установени множество дупки с диаметър от около
3мм. Във връзка с това следствено действие бил изготвен и фотоалбум /л. 47-
48 и 50-52, том І от ДП/.
Във връзка с извършените процесуално следствени действия, при
условията на чл.356, ал.3 от НПК започнало наказателно производство под
формата на БП № 511/2019г. по описа на РУ – Асеновград, водено с оглед
извършено на 06.07.2019г. престъпление по чл.338, ал.1 от НК. / л. 1, том І от
16
ДП/.
Въпреки съботния ден, поради тежестта на случая и неговата сложност,
се наложило началникът на управлението – св. П.Б. да вземе лично участие за
изясняване на обстоятелствата във връзка с инцидента в с. Катуница.
Междувременно, в следобедните часове на 06.07.2019г. на св. И. В. и
съпругата му било указано да отидат до РУ – Асеновград, където следвало да
бъдат разпитани от разследващ полицай. Двамата се явили в управлението,
където въпреки тяхното очакване, не им били снети обяснения или показания.
Докато били в управлението, между св. И. В. и св. П.Б. била осъществена
среща, в хода на която се провел и разговор. За установеното по случая, на
07.07.2019г. от страна на св. Б. била изготвена докладна записка до директора
на ОД на МВР – Пловдив /л. 5-6, том І от ДП/. Освен хронологичното
посочване на извършените действия на ангажираните по установяване на
обстоятелствата служители, св. Б. отразил и получената информация във
връзка с присъствието на св. М. А., който бил видян пред дома на подс. В.,
което пък се случило, във времето непосредствено след тръгването на
изпратените там полицейски служители.
На 07.07.2019г., за времето от 16.10 часа до 16.35 часа по образувано БП
бил извършен друг оглед на местопроизшествието, намиращо се в с.Катуница,
на ул. * /дома на подс. В./. Установеното в хода това процесуално следствено
действие било отразено в съставения протокол за оглед на местопроизшествие.
При извършения оглед, отново били установени множеството дупки в
поликарбонатните плоскости, монтирани над оградата на спиртната фабрика
на фирма „Есентика“, като в част от тези дупки били намерени и иззети малки
метални топчета, черно-сиви на цвят, обозначени като ВД № 1А. Във връзка с
това следствено действие бил изготвен и фотоалбум /л. 43-44 и 56-58, том І от
ДП/.
За времето от 17.20 часа до 17.45 часа на 07.07.2019г. по образуваното
БП бил извършен и оглед на лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДК № *,
намиращ се в с. Катуница, в местността „Овчарника“. Установеното в хода
огледа било отразено в съставения протокол за оглед на местопроизшествие, в
който наред с установените побитости по предната част на МПС било
отбелязано, че са намерени и иззети регистрационна табела с № *, обозначена
като ВД № 2А и четири броя метални топчета черно-сиви на цвят обозначени
като ВД № 3А. Във връзка с това следствено действие били изготвени и
фотоалбуми / л. 45-46 и 59-60, том І от ДП/.
Във връзка с образуваното БП № 511/2019г. с писмо от 09.07.2019г.,
адресирано до управителя на охранителна фирма „Роял ЕНД ВИП Секюрити“,
от св. П.Б. били изискани записите от охранителните камери на фабрика
„Есентика“ намиращи се по протежението на ул. „Васил Коларов“ в с.
Катуница за времето от 00.00 часа до 04.00 часа на 06.07.2019г. /лист 3, том ІІ
от ДП/. Исканите записи били предоставени от св. П. Т.П. работещ като
ръководител сектор в охранителната фирма, като носителят /диск DVD Kodak/
17
с файловете бил предаден на ръка на св. М. А. А. /тогава началник на ПУ –
Садово/. За целта бил съставен протокол за доброволно предаване от
16.07.2019г., който А. подписал, но в който вместо имената на служителя
получил диска, по необясними причини, били посочени имената на
полицейския служител Б.Д.М. /л. 4-5, том ІІ от ДП/. По същото време на св.
Б.М. били възложени други задачи във връзка с изясняване на инцидента от
06.07.2019г., като той не присъствал при предаването на диска от страна на
св.П.. След получаване на диска, без да съставя други документи, св. М. А.
предал на ръка носителя на св. Б.М. и му разпоредил да го предаде на
разследващия полицай. Св. М. изпълнил разпореждането и предал диска, за
което на 18.07.2019г. бил съставен приемо-предавателен протокол в три
екземпляра /л. 10 и 12, том ІІ от ДП/. Действията на св. Б.М. във връзка с
изяснените от него обстоятелства били документирани в съставената докладна
записка от 17.07.2019г. /л. 3, том І от ДП/.
Доколкото след инцидента на св. М. А. А. били възложени определени
задачи, то същия документирал своите действия и резултатите от тях в
съставената от него докладна записка от 08.07.2019г. /л. 9, том І от ДП/.
Предвид събраните по делото доказателства, с постановление от
07.07.2019г. по ДП № 511/2019г. спрямо подс. Х. В. било повдигнато и
предявено обвинение за извършени от него на 06.07.2019г. престъпления по
338, ал.1 от НК, чл. 131, ал.1,т.12 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, чл.144, ал.3
вр. ал.1 от НК и чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК /л. 53-54, том І от ДП/. С
Постановление на прокурор от РП – Асеновград от 07.07.2019г. считано от
12.00 часа на същата дата подс. В. бил задържан за срок от 72 часа. /л. 110, том
ІІ от ДП/. Във връзка с повдигнат спор за компетентност, с постановление на
прокурор от АП – Пловдив от 09.07.2019г. било прието, че липсват данни за
извършено престъпление по чл.116, ал.1,т.6 вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК,
пострадал от което се явява Т. Б. Б., като за компетентен по образувано ДП бил
определен прокурорът при РП – Асеновград /л. 108-109, том ІІ от ДП/. След
връщане на делото в РП – Асеновград, било изготвено своевременно искане
по реда на чл.64, ал.1 от НПК, въз основа на което било образувано ЧНД №
529/2019 г. по описа а РС – Асеновград /л. 104-105, том ІІ от ДП/. С
протоколно определение № 176/10.07.2019г. по ЧНД № 529/2019 г. по описа на
АРС, искането на представителя на РП – Асеновград за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража”, било оставено без уважение, като
спрямо подс. В. била взета мярка за неотклонение „Гаранция“ в пари в размер
на 2000лв. /л. от 85-90, том ІІ от ДП/. Същото влязло в сила на 16.07.2019г.,
след като било потвърдено с определение № 798 по ЧНД № 1370/2019г. по
описа на ПОС /л. от 91-94, том ІІ от ДП/. Сумата по определената гаранция
била внесена с вносна бележка от 19.07.2019г. /л. 101а, том ІІ от ДП/. С
постановление от 17.03.2023г. на прокурор в РП – Пловдив, ТО Асеновград,
наложената на подс. В. мярка за неотклонение „гаранция в пари“ била
отменена /л. 128-129, том ІІ от ДП/.
18
Междувременно, във връзка с инцидента, на 09.07.2019г. в РП –
Пловдив постъпили жалби от страна на свидетелите К.И.Д., Т. Б. Б. и А. Й. Г.,
в които те се жалвали от извършените спрямо тях действия и поведението на
подс. Х. В.. С постановление от 10.07.2019г. на Прокурор от РП – Пловдив,
така образуваната пр. преписка № 5867/2019г. била изпратена на РП –
Асеновград /сега ТО – Асеновград при РП – Пловдив /л. от 55-61, том ІІ от
ДП/. По постъпилите материали била образувана предварителна проверка
възложена на служител от РУ – Асеновград. В хода на същата били снети
обяснения от съответните лица включително от Т. Б., А. Г., П. К., Й. Г. и Х. В..
Във връзка с инцидента, на 31.07.2019г. в РП – Асеновград постъпила
нова жалба от страна на св. К.И.Д., в която той твърдял, че в побоя над него е
участвал и св. Д. В. Т., който по същото време бил военнослужещ във ВФ
32040 – Крумово /л. 67, том ІІ от ДП/. С писмо на прокурор от РП –
Асеновград, така постъпилата жалба била изпратена на РУ – Асеновград за
прилагане към вече образуваната преписка /л. 66, том ІІ от ДП/.
С докладна записка от 14.08.2019г. образуваната преписка рег. №239000-
11318/2019г. и резултатите от проверката по нея, били изпратени по
компетентност на РП – Асеновград. С постановление от 28.08.2019г. на
прокурор при РП – Асеновград, същата преписка била изпратена за прилагане
към вече образуваното ДП № 511/2019г./л. от 51-83, том ІІ от ДП/.
На 28.05.2020г. бил съставен приемо-предавателен протокол, с който
разследващият полицай предал на домакина при РУ – Асеновград, намерените
и иззети при извършените процесуално-следствени действия веществени
доказателства, съответно: ВД № 1 – цилиндрично тяло /тапа/, ВД № 2 – гилза,
зелена на цвят, ВД № 1А – метални топчета, иззети от плексигласова преграда,
ВД № 2А – регистрационна табела с № *; ВД № 3А – метални топчета със сив
цвят /л. 11, том ІІ от ДП/
С писмо рег.№10585/25.02.2021г. на началника на РЦ-112 – Кърджали за
нуждите на наказателното производство бил изпратен електронен носител –
диск “EMTEC 700MB” CD-R, съдържащ копия от записите на проведените на
06.07.2019г. разговори от свидетелите Т. Б. Б., А. Й. Г., В. Х.в Х.в и Я. К. Т.а,
както и лицата Р.В.К. и И. Д. със спешен номер 112, както и копия на
изпратените от оператора електронни картони за приетите обаждания / на л.
13, том ІІ от ДП/.
От изисканата и постъпила на 28.01.2022г. справка от Командира на ВФ
32040 – Крумово се установило, че към 06.07.2019г. св. Д. В. Т. бил и
продължава да е военнослужещ в това формирование /л. 15, том ІІ от ДП/.
Предвид събраните доказателства по ДП, наблюдаващия прокурор счел, че в
инцидента от 06.07.2019г. освен участието на подс. В., са налице достатъчно
данни за участие и на св. Д. В. Т.. Във връзка с това си решение, с мотивирано
постановление от 28.02.2022г. на прокурора от ТО – Асеновград, материалите
по ДП № 511/2019г. били изпратени по компетентност на Военно-окръжна
прокуратура – гр. Пловдив. Във връзка с повдигнат спор за компетентност, с
19
постановление на прокурор от ВКП – София от 29.03.2022г. било прието, че
компетентен по образувано ДП е прокурора от РП – Пловдив, ТО –
Асеновград /л. от 120-127, том ІІ от ДП/.
От заключението на вещото лице – д-р С.М.Я. - лекар в отделение по
Съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Г.“ ЕАД – Пловдив по назначената по ДП
по отношение на св. Т. Б. Б. СМЕ №758/ 07.07.2019г. /л. от 151-154, том І от
ДП/, както и от разпита на вещото лице, извършен на 27.11.2023г. в хода на
проведеното съдебно следствие от настоящия състав /протокол л. 149, том І от
НОХД №248/2023г./ се установява, че експертът е извършил лично
освидетелстването на пострадалия, като при прегледа му са били представени
и допълнителни медицински документи, включително и направени
рентгенографии на ходило, глезен и пръст на ръка от 06.07.2019г. В хода на
освидетелстването били констатирани множество наранявания, които според
експерта, водят до извода, че са му били нанесени най-малко 29 удара в
различни части на тялото. Във връзка с констатираното, вещото лице е на
становище, че на свидетеля са били причинени: счупване на трети пръст на
лявата ръка с оток и кръвонасядане, контузия на лява глезенна става и ляво
ходило оток и кръвонасядане на лявата глезенна става и охлузване на ляво
ходило, кръвонасядане и охлузване на долната устна, охлузване по лигавицата
на горната устна, отоци и кръвонасядане в тилна област, кръвонасядания по
гръдния кош, кръвонасядания и драскотина па дясна мишница,
кръвонасядания и охлузване на дясна предмишница, кръвонасядане и оток на
трети пръст на дясната ръка, кръвонасядания на лява мишница, кръвонасядане
на лява предмишница, драскотина на лява китка, оток и кръвонасядане на лява
длан, кръвонасядане на ляво бедро, охлузване на лява коленна става,
кръвонасядане на дясна подбедрица, охлузване на дясно ходило.
Според вещото лице, описаните травматични увреждания са причинени
по най-общия механизъм на удар или притискане с или върху твърд предмет
или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са
получени така, както се съобщава в предварителните сведения, а именно при
нанасяне на побой, случил се на инкриминираната дата.
Според експерта, установеното счупване на трети пръст на лявата ръка е
довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, /т.е.
налице са медико-биологичните признаци на причинена средна телесна
повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК/
Според заключението, контузията на лявата глезенна става и лявото
ходило с кръвонасядане и оток в глезенната става и охлузване на ляво ходило
са причинили на пострадалия разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК /т.е. налице са медикобиологичните признаци на
причинени леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК/
Според заключението, кръвонасядането и охлузването на долната устна,
охлузването по лигавицата на горната устна, отоците и кръвонасядането в
тилната област, кръвонасяданията по гръдния кош, кръвонасяданията и
20
драскотината на дясна мишница, кръвонасяданията и охлузването на дясна
предмишница, кръвонасядането и отокът на трети пръст на дясната ръка,
кръвонасяданията на лява мишница, кръвонасядането на лява предмишница,
драскотината на лява китка, отокът и кръвонасядането на лява длан,
кръвонасядането на ляво бедро, охлузването на лява коленна става,
кръвонасядането на дясна подбедрица, охлузването на дясно ходило по
отделно и по съвкупност са причинили болка и страдание, без разстройство на
здравето. /т.е. налице са медикобиологичните признаци на причинени леки
телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.2 от НК/.
От заключението на вещото лице-д-р С.М.Я. по назначената по ДП по
отношение на св. А. Й. Г. СМЕ №757/07.07.2019г. /листи от 157 до 159, том І
от ДП/, както и от разпита на вещото лице извършен на 27.11.2023г. в хода на
проведеното съдебно следствие от настоящия състав /протокол лист 150, том І
от НОХД №248/2023г./ се установява, че експерта е извършил лично
освидетелстването на пострадалата, като при прегледа й са били представени
и допълнителни медицински документи, включително и направени
рентгенографии на лакетна става, предлакетница и на бял дроб от 06.07.2019г.
В хода на освидетелстването са били констатирани множество наранявания,
които според експерта водят до извода, че на пострадалата са били нанесени
удари в различни части на тялото. Във връзка с констатираното, вещото лице е
на становище, че на свидетелката са били причинени: счупване на лявата
лъчева кост в горна трета, контузия на лява предмишница, кръвонасядания по
гръдния кош, кръвонасядания по дясна мишница, охлузвания по лява
подбедрица, охлузване по дясна подбедрица, охлузване на ляво ходило,
охлузване на дясна глезенна става.
Според вещото лице, описаните травматични увреждания са причинени
по най-общия механизъм на удар или притискане с или върху твърд предмет
или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са
получени така както се съобщава в предварителните сведения, а именно при
нанасяне на побой извършен на инкриминираната дата.
Според експерта, счупването на лявата лъчева кост в горната трета е
довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, /т.е.
налице са медикобиологичните признаци на причинена средна телесна
повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК/. Становището на експерта, че това
счупване е от такъв вид, че то макар и затрудняващо действията, дава
възможност пострадалата да управлява автомобил непосредствено след
получаване на травмата.
Според заключението, контузията на лявата предмишница,
кръвонасяданията по гръдния кош, кръвонасяданията по дясната мишница,
охлузванията по лява и дясна подбедрица, охлузването на лявото ходило и
охлузването на дясна глезенна става по отделно и по съвкупност са причинили
на пострадалата болка и страдание, без разстройство на здравето. /т.е. налице
са медикобиологичните признаци на причинени леки телесни повреди по
21
смисъла на чл.130, ал.2 от НК/.
От заключението на вещото лице – д-р С.М.Я. по назначената на ДП по
отношение на св. Й.Г.Г. СМЕ№756/07.07.2019г. /листи от 163 до 164, том І от
ДП/, както и от разпита на вещото лице извършен на 27.11.2023г. пред АРС
/протокол листи 150 и 151, том І от НОХД№248/2023г./ се установява, че
експертът е извършил лично освидетелстването на пострадалия. При това е
било установено, че на свидетеля са били причинени: едно кръгло охлузване
на брадичката, три охлузвания на различни места по шията и едно охлузване в
дясната област на пагона. Констатираните травматични увреждания, според
експерта, са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето /т.е.
налице са медикобиологичните признаци на причинени леки телесни повреди
по смисъла на чл.130, ал.2 от НК/.
Според вещото лице, описаните травматични увреждания са причинени
по най-общия механизъм на удар или притискане с или върху твърд предмет
или неговото тангенциално действие, каквито по своята характеристика са и
сачмите от гладкоцевно огнестрелно оръжие и е възможно да бъдат получени
така както се съобщава в предварителните сведения, а именно при
прострелване с пушка.
От заключението на вещото лице – д-р С.М.Я. по назначената по ДП по
отношение на св. К.И.Д. СМЕ №759/07.07.2019г. /листи от 170 до 171, том І от
ДП/, както и от разпита на вещото лице извършен на 27.11.2023г. пред АРС
/протокол лист 151, том І от НОХД №248/2023г./ се установява, че експертът е
извършил лично освидетелстването на пострадалия. При прегледа му са били
констатирани множество наранявания, които водят до извода, че са му били
нанесени множество удари в различни части на тялото. Във връзка с
констатираното, вещото лице е на становище, че на свидетеля са били
причинени: оток в тилна област, кръвонасядане и драскотина на корема, оток в
поясна област, охлузване в седалищна област, охлузвания на двете лакътни
стави, охлузване на пети пръст на лява ръка, кръвонасядане на лява китка,
кръвонасядане на лява длан, драскотина на дясно бедро.
Според вещото лице, описаните травматични увреждания са причинени
по най-общия механизъм на удар или притискане с или върху твърд предмет
или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са
получени така, както се съобщава в предварителните сведения, а именно при
нанасяне на побой на инкриминираната дата.
От заключението се установява, е отокът в тилна област,
кръвонасядането и драскотината на корема, отокът в поясна област,
охлузването в седалищната област, охлузванията на двете лакътни стави,
охлузването на пети пръст на лява ръка, кръвонасядането на лява китка,
кръвонасядането на лява длан, драскотината на дясно бедро по отделно и по
съвкупност са причинили на пострадалия болка и страдание, без разстройство
на здравето, /т.е. налице са медикобиологичните признаци на причинени леки
телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.2 от НК/.
22
Заключението на вещото лице – д-р С.Я. по назначената спрямо св. К. Д.
СМЕ се потвърждава и от заключението на извършената допълнителната СМЕ
по писмени данни, назначена спрямо същия пострадал. От заключението на
вещото лице – д-р Т.Д.Г. – лекар в отделение по Съдебна медицина при
УМБАЛ „Св.Г.“ ЕАД – Пловдив, по назначената по ДП по отношение на св. Д.
допълнителна СМЕ по писмени данни №173/19.08.2021г. /листи от 119 до 125,
том І от ДП/, както и от разпита на вещото лице, извършен на 27.11.2023г. в
хода на проведеното съдебно следствие от настоящия състав /протокол листи
148 и 149, том І от НОХД№248/2023г./ се установява, че вещото лице е
анализирало всички събрани към онзи момент доказателства по делото,
включително и резултатите от извършения преглед от д-р Я., обективирани в
заключението на СМЕ №759/07.07.2019г. При това, от страна на вещото лице
д-р Г. е било констатирано, че при инцидента на 06.07.2019г. на св.Д. са били
причинени: оток в тилна област, кръвонасядане и драскотина на корема, оток в
поясна област, охлузване в седалищна област, охлузвания на двете лакътни
стави, охлузване па пети пръст на лява ръка, кръвонасядане на лява китка,
кръвонасядане на лява длан, драскотина на дясно бедро. Описаните
травматични увреждания поотделно и по съвкупност са му причини: болка и
страдание без разстройство на здравето. /т.е. налице са медикобиологичните
признаци на причинени леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.2 от
НК/.
Според вещото лице, механизмът на причиняване на уврежданията е
процес на въздействие на травмиращия предмет върху тялото на човека,
довеждащ до възникване на опредени наранявания. Според заключението,
уврежданията по тялото на Д. са причинени от действието на твърд тъп
предмет, като начинът на причиняване на уврежданията е съвкупност от
обстоятелствата на местопроизшествието за причиняване на уврежданията,
като тук се включват медицински данни и такива от досъдебните и съдебните
материали. В конкретния случай, според експерта, описаните травматични
увреждания е възможно да са получени при нанасяне на побой с удари с ръце
и крака, при инцидента на 06.07.2019г. Според експерта, на първо място, по
делото няма данни пострадалият Д. да се е намирал в състояние на пълна
загуба на съзнание. Липсата на спомен у самия пострадал за неопределен
период от време не е надлежен критерий, тъй като това е субективен фактор и
се наблюдава при степенни разстройства на съзнанието, които не крият
опасност за живота. На второ място, посочено е, че очевидецът, който твърди
че пострадалият с бил в безсъзнателно състояние, няма медицинско
образование и съответни компетентност за такава преценка. Трето,
безпомощно състояние и безсъзнателното състояние са различни състояния,
като според експерта данните съдържащи се в протокола за разпит от
14.05.2020г. на И.ка А.П. не могат да послужат за аргументи, както за
приемане, а така и за отхвърляне на безсъзнателно състояние.
От заключението на вещото лице С.И.Б.-експерт-химик в Сектор
„БНТЛ“ в ОДМВР – Пловдив по назначената по ДП съдебно-химическа
23
експертиза, съдържаща се в протокол №1280/09.07.2019г. /лист 148, том І от
ДП/, както и от разпита на вещото лице, извършен на 27.11.2023г. пред АРС
/протокол лист 152, том І от НОХД №248/2023г./ се установява, че предмет на
изследване и анализ по тази експертиза са били обтривките, иззети от двете
ръце на подс. Х. В.. От заключението се установява, че при изследването на
обектите не е било установено наличие на остатъци от барут и барутни
частици.
От заключението на вещите лица Б.С.Ж. – експерт-балистик в Сектор
„БНТЛ“ в ОДМВР – Пловдив, С.И.Б.-експерт-химик в Сектор „БНТЛ“ в
ОДМВР – Пловдив и д-р С.М.Я. – лекар в отделение по Съдебна медицина
при УМБАЛ „Св.Г.“ ЕАД – Пловдив по назначената по ДП тройна комплексна
съдебно балистична и медицинска експертиза №511/ 21.11.2019г. /листи от 128
до 142, том І от ДП/, както и от разпита на вещите лица извършен на
27.11.2023г. пред АРС /листи от 152 до 153, том І от съд.дело/, се установява,
че при възлагане на експертизата на вещите лица са били поставени
множество задачи. Едни от тях касаят отговори на въпроси, свързани с
изследването на част от иззетите по делото веществени доказателства, други
задачи касаят техническата годност на тези веществени доказателства, а трета
част от въпросите са свързани с установяване на механизма на причинените на
св. Й. Г. телесни увреди. В този смисъл на вещите лица е било възложено да
отговорят на следните въпроси:
1.Предоставените за изследване ловна пушка, марка „ИЖ” с фабричен
№ * и ловна пушка марка „ЧЗ”, с фабричен № * представляват ли оръжия,
технически изправни ли са и годни ли са те да възпроизвеждат изстрели и с
какви боеприпаси?
2.С предоставените за изследване оръжия възпроизвеждани ли са
изстрели след последното почистване, може ли да се отговори кога?
3.Предоставените за изследване 223 бр. /двеста двадесет и три/
боеприпаса, технически изправни ли са, имат ли поразяващо действие, какъв
модел са?
4.Да се определи размера на предоставените за изследване сачми, като се
отговори на въпроса възможно ли е същите да са изстреляни от представените
оръжия?
5. Да се отговори на въпроса дали сачмите, намерената тапа от ловен
патрон и иззетата гилза са били снарядени в един ловен патрон?
6.При попадане в човешкото тяло на предоставените за изследване
сачми, изстреляни от ловен патрон, при какво разстояние, какви поражения
биха причинили? От посоченото от пострадалите разстояние , ако сачмите са
били попаднали в телата им какви поражения биха причинили?
7.Предоставената за изследване гилза, намерена на
местопроизшествието от какво оръжие е, същата изстреляна ли е от
предоставените за изследване оръжия и конкретно от кое?
24
8.По какъв начин са причинени телесните наранявания от сачмите на
пострадалия Й.Г.Г. - от рикошет или от директно попадение?
След изследване на представените им веществени доказателства и след
анализ на събраните към онзи момент доказателства по ДП, съобразно
възложените им задачи, вещите лица са установили следното:
Едната от представените и изследвани две пушки е ловна пушка,
двуцевна, гладкоцевна, марка „ИЖ”, модел „27М”, кал. 12x70, руско
производство /на снимка ф.к. № 1 от заключението на лист 133, том І от ДП/.
Конструктивно е изпълнена с вертикално разположение на цевите, закрити
ударни чукчета и автоматичен предпазител. Същата има обща дължина 115
см, дължина на цевите 72 см.
При проведеното визуално изследване на пушката се установило, че
металните й части имат покритие с черен цвят (оксидация). Върху оръжието
са се установили следните фабрични обозначения: „MADE IN RUSSIA ИЖ-
27М” - върху долната страна на главата; серийният номер „*”- върху главата,
под затворния лост, върху подцевната кука и върху металната рамка на
полуложата - ф.к. № 2. Ложата е дървена, оригинална, полупистолетен тип, с
оригинален задтилък. Полуложата е оригинална, дървена. Към ремъчните
скоби е прикачен ремък от естествена кожа с кафяв цвят и широчина около 3
см.
При извършената непълна разглобка на пушката се установило, че
всички части и механизми са налице, оригинални, здрави, като в сглобено
състояние функционират правилно. Каналите на цевите са добре запазени.
Патронниците са оразмерени да поместват стандартни ловни патрони
кал.12x70. Според заключението, съгласно чл.4, ал. 2 от ЗОБВВПИ, пушката
представлява огнестрелно оръжие.
За да се провери годността на представената пушка да възпроизведе
изстрели, както и за получаване на сравнителни образци - гилзи, необходими
за извършване на сравнително идентификационно изследване, със същата
била възпроизведена експериментална стрелба. Изстреляни били 6 бр. ловни
патрони кал.12x70, от представените за изследване и описани по-долу в
експертизата патрони-по 3 бр. с всеки от двата канала на цевите.Изстрелите
били възпроизведени нормално, без засечки.
Резултатите от проведените изследване и експериментална стрелба, дали
основание на експертите да заключат, че представената за изследване
гладкоцевна ловна пушка марка „ИЖ”, модел „27М”, кал. 12x70, сер. № *, е
технически изправна и годна да възпроизведе изстрели със стандартни ловни
патрони кал. 12x70.
Втората от изследваните пушки е също ловна, двуцевна, гладкоцевна,
марка „ЧЗ”, калибър 12x70, чешко производство. Конструктивно същата е
изпълнена с хоризонтално разположени цеви, закрити ударни чукчета и
автоматичен предпазител. Има обща дължина 113 см, дължина на цевите 71,8
25
см. /на снимка ф.к.№ 3 от заключението на лист 134, том І от ДП/.
При проведеното визуално изследване на пушката се установило, че
металните й части имат покритие с черен цвят (оксидация), на места изтрито,
има наличие и на зацапвания. Върху оръжието се установили следните
обозначения: „MADE IN CZECHOSLOVAKIA” и „SPECIAL POLDI
ELEKTRO” върху горната дясна и лява част на цевта. Серийният номер „*” е
набит върху металната рамка на полуложата, под десният патронник и върху
лявата възглавничка на главата й (ф.к.№4). Ложата е оригинална, дървена,
полупистолетен тип, с оригинален пластмасов задтилък с черен цвят.
Полуложата е оригинална, дървена. При извършената непълна разглобка на
пушката се установило, че всичките й части и механизми са налице,
оригинални, здрави и в сглобено състояние функционират правилно.
Патронникът е оразмерен да помества стандартни ловни патрони калибър
12x70.
За да се провери годността на представената ловна пушка да
възпроизведе изстрели, както и за получаване на експериментални образци –
гилзи, необходими за извършване на сравнително идентификационно
изследване, със същата била проведена експериментална стрелба. В хода на
същата, били изстреляни 6 бр. ловни патрони кал.12x70, от представените за
изследване и описани по-долу в експертизата патрони - по 3 бр. с всеки от
двата канала на цевите. Изстрелите с оръжието протекли нормално, без
засечки.
Проведеното изследване на оръжието и експериментална стрелба с него,
дали основание на експертите да заключат, че представената за изследване
ловна пушка марка „ЧЗ”, кал. 12x70, сер. № *, е технически изправна и годна
да възпроизведе изстрели със стандартни ловни патрони калибър 12x70.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ, пушката представлява огнестрелно
оръжие.
Представените за изследване общо 223 на брой патрони /на снимки ф.к.
№ 5 и 6 от заключението на лист 135, том І от ДП/ са стандартни, с неударени
запалителни капсули. Същите са както заводско производство, така също и
саморъчно снарядени. Гилзите са с цилиндрична форма и външен диаметър на
тялото 20 мм, като на 111 бр. са полимерни, а на 112 бр. картонени. Снарядите
в тях се състоят от метални сачми и метални куршуми /бренеке/.
Конструктивните характеристики на патроните и извършената каталожна
справка, дават основание да се направи извод, че те са стандартни, ловни
патрони, калибър 12x70.
За да се провери годността на представените за изследване и описани
по-горе патрони да възпроизведат изстрел, с тях е била проведена
експериментална стрелба. Дванадесет броя от патроните / тези оградени в
червен пунктир на ф.к.№ 6/ били изстреляни с описаните по-горе в
заключението два броя пушки. В заключението е посочено, че са използвани
именно тези патрони, поради идентичността им с представената за изследване
26
гилза, като същите са снарядени със сачми № 9. За останалите патрони било
използвано наличното за целта в сектор БНТЛ, приспособление за тестови
изпитания на широк спектър боеприпаси „ДЖОСЕР”. Изстреляните по този
начин патрони са възпроизвели изстрели без засечки, което дава основание на
експертите да заключат, че същите са били изправни и годни за използване по
предназначение. Според заключението, съгласно чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ,
патроните представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия.
Общият вид на представената за изследване 1 бр. гилза е показан на
снимка ф. к. № 7 от заключението /на лист 136, том І от ДП/.Според
експертите, гилзата е стандартна, заводска с ударен запалителен капсул и
външен диаметър ø 20 мм. Същата има цилиндрична форма, метален венец и
пластмасова гилза със зелен цвят. По нея са констатирани следните
обозначения: „MASTER 9 28g.12/70 BENDIDA SPORT” върху страничната
повърхност и „CHEDDITE- 12 -” върху дънната част.
Конструктивните характеристики на гилзата (дължина, форма на
гилзата, дължина на гилзата, диаметър на корпуса на гилзата, диаметър на
венеца на гилзата) и извършената каталожна справка, дават основание да се
направи извод, че тя е част от стандартен ловен патрон, калибър 12x70, № 9
(същият е бил снаряден с метални сачми с диаметър ø 2,00 мм).
При проведеното микроскопско изследване на гилзата са се установили,
наличие на следи от оръжието с което тя е била стреляна (жило на ударника,
чело на затвора, изхвъргач, отражател и патронник), изразяващи се във вид на
микрорелеф и позволяващи да се извърши сравнително идентификационно
изследване, с експерименталните образци - гилзи, получени при
експерименталната стрелбата с представените за изследване и описани по-
горе в експертизата ловни пушки „ИЖ 37“ и „ЧЗ”.
В хода на експертизата било извършено сравняване на следите
намиращи се върху изследваната гилза, със следите намиращи се върху
експериментално получените гилзи. При това са били установени съвпадения
в общите признаци, изразяващи се в:
-наличие на следи от жилото на ударника, от неравности от обработката
на челото на затвора, от зъба на изхвъргача и от отражателя;
-форма и размери на гореспоменатите следи;
-взаимно разположение на гореспоменатите следи.
При проведеното изследване със сравнителен микроскоп „NACHE”, по
метода на съпоставянето и съвместяването, на следите върху изследваната и
върху експериментално получените гилзи, са се установили съвпадения и в
частните признаци, изразяващи се в:
-количество на съвпадащите микроследи;
-размери на съвпадащите микроследи;
-взаимно разположение на съвпадащите микроследи.
27
Посочените съвпадения на следите, отразяващи общи и частни
признаци на оръжието, с което са стреляни изследваната и експериментално
получените гилзи, дали основание да се направи извод, че гилзата - обект на
изследване е стреляна с представената за изследване ловна пушка марка „Ч3”,
сер. № *. Гилзата, е стреляна с дясната цев на пушката. Илюстрации на
посочените съвпадения са показани на ф. к. № 8 и 9 / от заключението на лист
137, том І от ДП/. Под снимките е конкретизирано в какво се състоят
съвпаденията при изследването под микроскоп /“Съпоставени и съвместени
следи от жилото на ударника върху изследвана (И) и експериментално
получена (Е) гилзи-стреляни с дясната цев на пушката“/.
Общият вид на представената за изследване тапа е показан на снимка ф.
к. № 10 от заключението /лист 137, том І от ДП/. Според заключението,
представената за изследване тапа е с максимална дължина около 27,5 мм и
външен диаметър около ø19 мм. По същата има следи от опушване, както и
едностранно разположени вдлъбнатини, указващи, че тя е била част от патрон,
сачмите при който са били много и с малък диаметър.Тапата е стандартна
принадлежност за ловни патрони. Липсата на специфични белези и частни
признаци, не позволява да се определи дали е била снарядена в представената
за изследване гилза.Проведеното изследване дава основание да се направи
извод, че представената за изследване тапа има същите характеристики, като
тапа на представените и изследвани ловни патрони № 9, заградени в червен
пунктир на ф.к. № 6.
Общият вид на представените за изследване 7 бр. сачми, иззети от
плексигласова ограда / ограда от поликарбонатни плоскости/ и от
регистрационна табела е показан на снимки ф. к. № 12 и 13 от заключението /
лист 138, том І от ДП/. Според заключението, сачмите са изработени от
сравнително мек метал със сив цвят. От представените за изследване 7 бр.
сачми, само 2 бр. имат приблизително сферична форма, с диаметър около ø 2,0
мм и приблизително тегло 0,053гр. От заключението се установява, че
останалите 5 бр. сачми са деформирани (сплескани). Същите имат различна
форма и размери. Теглото на сачмите варира от 0,044 гр. до 0,052 гр.
Диаметърът и теглото на сачмите определят, че те са сачми № 9,
предназначени за снарядяване на ловни патрони кал. 12.
Проведеното изследване дало основание да се направи извод, че
представените за изследване 7 бр.сачми, 2 броя от които имат приблизително
сферична форма по диаметър около (ø 2,0 мм) отговаря на диаметърът на
сачмите, които са били снарядени в описаната по-горе гилза със зелен цвят №
9. Според вещите лица е възможно същите да са били части от снаряд на
гилзата.
Общият вид на представената за изследване регистрационна табела е
показан на снимка ф.к.№16 от заключението /лист 139, том І от ДП/. Според
експертите регистрационната табела представлява по-стар, действащ образец
регистрационна табела на автомобил, които в момента се използват в
28
България. Тя е с размери около 110/520 мм., с черни цифри и букви на бял фон,
със знамето на Република България и сигнатура BG на син фон в лявата и част.
Същата е представена за изследване с множество сферични побитости. По-
голямата част от побитостите е концентрирана в средната част на табелата,
като диаметъра на сферичните побитости е около (ø 2,0 мм) - ф.к. № 17. В
някои от побитостите се наблюдават останали фрагменти наподобяващи
оловни сачми, като представените за изследване и описани по-горе в
експертизата, същите са посочени с червени стрелки на снимка ф.к. 18 от
заключението / лист 139, том І от ДП/.
От изготвения от вещото лице С.И.Б., протокол за извършена съдебно-
химическа експертиза, се е установява, че представените за изследване обекти
са били открити в цевите на пушките, при което се е установило наличие на
черен нагар по обтривките. При това са били иззети и проби от обтривките.
След съответна подготовка, пробите са били подготвени и изследвани
съгласно методическите указания на НИК-МВР-София, за изследване на барут
и продукти на изстрел, прилагайки методите на тънкослойнохроматографския
анализ (разтворител ацетон, подвижна фаза бензол, проявител - смес на Муро)
и специфични цветни реакции (0,5 % разтвор на дифениламин в
концентрирана сярна киселина). Като сравнителна проба е била използван
бездимен барут на разположение в лабораторията. След развитие и
проявяване на хроматограмите, пробите от горна и долна цев на пушка „ИЖ
27М“ е фабр. № * и лява и дясна цев на пушка „ЧЗ“ с фабр. № * - обекти на
експертизата са показали сходен хроматографски спектър с този на пробата
свидетел по характеристичните им параметри.
Допълнително е било изследвано и анализирано установеното от д-р
С.М.Я. във връзка с изготвеното заключение по назначената СМЕ №
756/2019г., касаеща нараняванията на Й.Г.Г.. Крайното заключение на
експертите е следното:
1.Представените за изследване два броя пушки марка „ИЖ”, модел
„27М” и марка „ЧЗ”, са ловни, калибър 12x70. Същите са изправни и годни да
възпроизведат изстрели с патрони, кал. 12x70. Съгласно чл. 4, ал. 2 от
ЗОБВВПИ, двете пушки представляват огнестрелни оръжия.
2.Във всяка от цевите на пушка „ИЖ 27М“ с фабр. № * и цевите на
пушка „ЧЗ“ с фабр. № * - обекти на експертизата е било установено наличие
на черен нагар и остатъци от барутни частици и бездимен барут, следователно
с всяка една от цевите е възпроизвеждан изстрел след последното им
почистване.
3.Представените за изследване общо 223 бр. патрони са стандартни,
ловни кал. 12x70, снарядени с метални сачми и метални куршуми/бренеке/.
Същите са били технически изправни и годни да възпроизведат изстрели.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ, патроните представляват боеприпаси за
огнестрелни оръжия.
29
4.Представените за изследване общо 7 бр. сачми, 2 бр. от които имат
приблизително сферична форма с диаметър от по около ø 2,0 мм, като
отговарят на снарядяването на патрон № 9. Възможно е същите да са били
части от снаряд на гилзата и да са изстреляни от предоставените оръжия.
5.Представените за изследване сачми, тапа и гилза са част от стандартен
ловен патрон, кал.12. Липсата на специфични белези и частни признаци, не
позволява да се определи дали са били снарядени в точно определен един
ловен патрон.
6.При огнестрелните наранявания от гладкоцевни огнестрелни оръжия
се наблюдават три основни вида наранявания според дистанцията на
възпроизвеждане на изстрела - изстрел от упор, от близко разстояние и
далечно разстояние. Всяко от тях има своите специфични характеристики.
Изстрел от упор има тогава, когато дулото е опряна в тялото. При
гладкоцевните огнестрелни оръжия, изстрелът от упор, води до образуване на
голяма входна рана с тежки увреждания на структурите, поради
експлозивното действие на навлезлите в тялото газове. При изстрел от близко
разстояние дулото стои на такова разстояние от тялото, при което действат
както проектила така и допълнителните фактори на изстрела /пламък, газове,
сажди, оръжейна смазка, барутни и метални частици/. Това разстояние е
специфично за всяко огнестрелно оръжие и може да се докаже само след
провеждане на експериментални изстрели от различни дистанции. Средното
разстояние за повечето гладкоцевни огнестрелни оръжия на близкия изстрел е
до 50-100см. При изстрелът от близко разстояние отново се наблюдава
получаването на обща голяма рана, с едро фенестрирани ръбове, с
разпръскване на сачмите в тъканите на засегната област и тежки травми на
засегнатите органи. При по-голямо отдалечаване - изстрел от 1 до 2м се
наблюдават, както централна голяма входна рана, така и множество по-малки
около нея, от отделни сачми. С увеличаване на разстоянието на 5-6 метра
централната рана се губи, сачмите са разпръснати преди да достигнат тялото и
достигайки го покриват по- широка площ до 1кв.м., като всяка сачма
причинява отделна входна рана и раневи канал. От това разстояние, сачмите
все още носят достатъчно голяма кинетична енергия за да пробият тъканите и
да причинят тежки увреждания, в зависимост от анатомичната област на
попадането им. С нарастване на разстоянието от което е произведен изстрела,
намалява и кинетичната енергия на проектилите. При голяма дистанция,
сачмите може да са загубили по-голямата част от кинетичната си енергия и да
не причинят типичното огнестрелно нараняване с входна рана и раневи канал,
а да предизвикат единствено охлузване на кожата. В случая при извършеното
съдебномедицинско освидетелстване на пострадалия Й.Г.Г., са установени
само охлузвания по кожата му, което показва, че сачмите достигнали до него
са били с малка кинетична енергия, недостатъчна да пробие кожата и
подлежащите тъкани. Посоченото от пострадалите разстояние на
произвеждане на изстрела е около 10м, което за гладкоцевно оръжие е такова
разстояние, при което за повечето гладкоцевни оръжия, голяма част от сачмите
30
им губят кинетичната си енергия и са неспособни да причинят тежки
травматични увреждания.
7.Представената за изследване гилза е част от стандартен ловен патрон,
калибър 12. Гилзата, е стреляна с дясната цев на представената за изследване
ловна пушка марка „ЧЗ”, сер. № *.
8.Установените травматични увреждания по Й.Г.Г. са причинени най-
вероятно от директно попадение на сачмите върху тялото му, поради факта, че
сачмите на гладкоцевните огнестрелни оръжия лесно се деформират или
разпадат на фрагменти при удар в твърд предмет, губейки скоростта си.
За проверка на показанията на свидетелите Д. Г. Ц. и Е.К.Ц., относно
начина по който са били разпитани те в хода на досъдебното производство,
както и проверка на действията на органа, който е провел тези следствени
действия, в хода на проведеното съдебно следствие, от страна на настоящия
съдебен състав, бе назначена почеркова експертиза. На вещото лице бе
възложено да отговори на два въпроса:
1.Ръкописният текст в протоколи на л. 29, от л.47 до л.49, както и от л.98
до л. 99, том І от ДП, номерацията извършена долу в дясно на протоколите
/описаните в частта „Обекти“ документи/, за които е отразено, че са изготвени
от В.М. – дали е изпълнен от едно и също лице?
2.Подписът на мястото за разследващ полицай в описаните по-горе
документи, положен ли е от едно и също лице?
От заключението на И.Б.Ч., вещо лице в областта на графическото
изследване на почерци в сектор БНТЛ при ОД на МВР – Пловдив листи /листи
330 до 334, том ІІ от НОХД №248/2023г. / се установява следното:
1.Ръкописният текст, изписан в полетата за данни в оригинали на:
-Протокол за претърсване и изземване от дата 06.07.2019г., с резолюция
за одобрение на районен съдия от 07.07.2019г. /л.29, том I от ДП 511/19г. -
Протокол за оглед на местопроизшествие от дата 06.07.2019г. /л.47-48, том I от
ДП 511/19г./;
-Протокол освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие на
лицето от дата 06.07.2019г. спрямо лицето Х. И. В., ЕГН ********** /л.49, том
I от ДП 511/19г./
-Протокол за разпит на свидетел от дата 06.07.2019г. спрямо лицето Д. Г.
Ц., ЕГН ********** /л. 98, том I от ДП 511/19г./
-Протокол за разпит на свидетел от дата 06.07.2019г. спрямо лицето
Е.К.Ц., ЕГН ********** /л. 99, том I от ДП 511/19г./
- всички с посочено лице като изготвител - В.М., разследващ полицай
при ОД на МВР - Пловдив - е изпълнен от едно и също лице.
2.Подписите, положени за „разследващ полицай“ във всеки един от
описаните по-горе документи - са изпълнени от едно и също лице. От
31
заключението на вещите лица- д-р М.Г.Г. и психолога Д.Н.В. по назначената от
настоящия състав и изготвена в хода съдебното следствие по отношение на
св.Т. Б. Б. комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза-
КСППЕ от 12.07.2024г. /листи от 423 до 460, том ІІ от НОХД №248/2023г./
както и от разпита на вещите лица извършен в хода на съдебното следствие на
26.11.2024г./протокол листи от 493 до 494, том ІІ от НОХД №248/2023г./, се
установява, че пострадалия Т. Б. не страда от психиатрично заболяване. Към
инкриминираната дата, същия е могъл, а и понастоящем може да възприема
правилно фактите от обективната действителност и да дава достоверни
показания за тях, според позицията която има. При него не е налице болестно
обусловена склонност да преувеличава или манипулира фактите, свързани с
обстоятелствата по делото. Има интелектуален капацитет, ако желае да
прилага различни форми на манипулация. Относно предмета на делото
същият има лична интерпретация на преживените събития, на база значима
емоционална доминанта, представена през призмата на личните му нагласи,
разбирания, интензивни вътрешни преживявания, убеденост в правотата му.
Според вещите лица, св. Б. има лична интерпретация на преживените събития,
на база значима емоционална доминанта, представена през призмата на
личните му нагласи, разбирания, интензивни вътрешни преживявания,
убеденост в правотата му. Водещите и доминиращи емоционални
преживявания при него са непримиримост и нетърпимост към конкретното
описано неприемливо поведение и отношение спрямо него и семейството му.
От заключението на вещите лица - д-р М.Г.Г. и психолога Д.Н.В. по
назначената от настоящия състав и изготвена в хода съдебното следствие по
отношение на св.А. Й. Г. комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза-КСППЕ от 15.07.2024г. /листи от 462 до 474, том ІІ от НОХД
№248/2023г./, както и от разпита на вещите лица, извършен в хода на
съдебното следствие на 26.11.2024г. /протокол листи от 494 до 495, том ІІ от
НОХД №248/2023г./ се установява, че пострадалата А. Г. не страда от
психично заболяване. Според вещите лица, пострадалата може да участва в
наказателното производство. Същата е със запазена психична годност
правилно да възприема факти, които имат значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях. Към инкриминираната дата, същия е могъл, а и
понастоящем може да възприема правилно фактите от обективната
действителност и да дава достоверни показания за тях, според позицията
която има. При изследването на пострадалата не са налице признаци за
болестно обусловена склонност да преувеличава или манипулира фактите,
свързани с обстоятелствата по делото. Относно предмета на делото същата
има лична интерпретация на преживените събития, на база значима
емоционална доминанта, представена през призмата на личните й нагласи,
разбирания, интензивни вътрешни преживявания, убеденост в правотата й.
Според заключението А. Г. има лична интерпретация на преживените събития,
на база значима емоционална доминанта, представена през призмата на
личните й нагласи, разбирания, интензивни вътрешни преживявания,
32
убеденост в правотата й. Водещите и доминиращи емоционални
преживявания при нея са непримиримост и нетърпимост към конкретното
описано неприемливо поведение и отношение спрямо нея и семейството й.
Горната фактическа установка първостепенният съд е приел за
безспорно установена от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели: Т. Б. Б. /както и показанията му на листи 71-72, том І от
ДП- приобщени при условията на чл.281, ал.5 вр.ал.1,т.2 от НПК/, А. Й. Г., А.
Т. Б.,К.И.Д. /както и показанията му на листи 111 и 115, том І от ДП
приобщени при условията на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, П.Г.К.
/както и показанията му на лист 84, том І от ДП приобщени при условията на
чл.281, ал.4 и ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, М.Б.К., /както и показанията му
на лист 82, том І от ДП приобщени при условията на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и
т.2 от НПК/, Б.Н. Х.ва /както и показанията й на листи 86 и 87, том І от ДП
приобщени при условията на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, В. Х.в Х.в
/както и показанията му на листи 92-93, том І от ДП приобщени при условията
на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, Я. К. Т.а /както и показанията й на
лист 96, том І от ДП приобщени при условията на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2
от НПК/, Й. Василев А., Д. Г. Ц. /както и показанията му на лист 98, том І от
ДП приобщени при условията на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/,
Е.К.Ц., А.Б.Л. /както и показанията му на листи 105-106, том І от ДП
приобщени при условията на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, В.Д.П.
/както и показанията му на листи 107-108 том І от ДП в частта им приобщени
при условията на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК/, И.ка А.П., /както и
показанията й на лист 109 том І от ДП приобщени при условията на чл.281,
ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, Й.Г.Г., /както и показанията му на листи 79 и
103, том І от ДП приобщени при условията на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от
НПК/, Д. В. Т./както и показанията му на лист 85, том І от ДП приобщени при
условията на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, П.Д.К. /както и
показанията му на лист 90, том І от ДП приобщени при условията на чл.281,
ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, Д. К.ов И. /както и показанията му на листи 94
и 95, том І от ДП приобщени при условията на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от
НПК/, П. Г.Д. /както и показанията му на лист 97, том І от ДП приобщени при
условията на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, П.Й.Д., Р.Т.К., Ж.Ф.П., А.
Г. А., А.Д.Д., Н.Р.Д., Д.И.У., Б.Д.М., П. Т.П.И. А.ов В., Д. Й.ов М., П.К.Б., М.
А. А. и Д. Г. Д., приложените и събрани по делото писмени и веществени
доказателства, както и от приетите от АРС заключения на вещите лица: д-р
Т.Д.Г. по изготвеното от нея заключение по назначената СМЕ и д-р С.М.Я. по
изготвените от нея заключения по назначените четири СМЕ, С.И.Б. експерт-
химик от БНТЛ при ОДМВР Пловдив, по изготвеното от него заключение по
назначената СХЕ, д-р С.М.Я., С.И.Б. - БНТЛ при ОДМВР-Пловдив и Б.С.Ж. -
БНТЛ при ОДМВР-Пловдив по изготвеното от тях заключение по назначената
в хода на ДП тройна комплексна СМЕ и балистична експертиза, И.Б.Ч.-
експерт – графолог в БНТЛ при ОДМВР – Пловдив във връзка с неговото
заключение по назначената от съда съдебно-почеркова експертиза, д-р М.Г.Г. и
33
психолога Д.Н.В. по изготвените от тях заключения във връзка с назначените
от АРС в хода на съдебното следствие две КСППЕ.
Анализирайки и съпоставяйки свидетелските показания, обясненията на
подсъдимия, писмените и веществените доказателства по делото, както и
заключенията на изготвените експертизи, първостепенният съд е стигнал до
правния извод, че подсъдимият Х. И. В. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12, вр. чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а именно, за това, че на 06.07.2019 г. в с. Катуница, обл.
Пловдивска, е причинил телесни повреди на повече от едно лице, както
следва:
-на К.И.Д., причинил лека телесна повреда, изразяваща се в оток в
тилната област, кръвонасядане и драскотина на корема, оток в поясната
област, охлузване в седалищната област, охлузвания на двете лакътни стави,
охлузване на пети пръст на лява ръка, кръвонасядане на лява китка,
кръвонасядане на лява длан, драскотина на дясно бедро, които са причинили
на пострадалия болка и страдание без разстройство на здравето (по смисъла на
чл. 130, ал. 2 от НК); -на Т. Б. Б., причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на трети пръст на лявата ръка с оток и
кръвонасядане, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен
крайник (по смисъла на чл. 129, ал. 2, предл. 2-ро, алтернатива 2-ра от НК);
-на А. Й. Г., причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на лявата лъчева кост в горна трета, довело до трайно затрудняване на
движението на левия горен крайник (по смисъла на чл. 129, ал. 2, предл. 2-ро,
алтернатива 2-ра от НК); като деянието е извършено по хулигански подбуди,
като го е оправдал в това, със същото деяние да е причинил по хулигански
подбуди лека телесна повреда на Й.Г.Г..
АРС е приел, че подсъдимия Х. И. В. от обективна и субективна страна е
осъществил състава и на престъплението по чл. 131, ал. 1,т. 12, вр. чл. 130, ал.
2 от НК, а именно това, че на 06.07.2019 г. в с. Катуница, обл. Пловдивска, е
причинил на Й.Г.Г. лека телесна повреда, изразяваща се в кръгло охлузване на
брадичката, охлузвания по шията, охлузване в дясната област на пагона, което
е причинило на пострадалия болка и страдание, без разстройство на здравето
(по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК), като деянието е извършено по хулигански
подбуди.
Първоинстанционният съд приел, че подсъдимия Х. И. В. от обективна и
субективна страна е осъществил състава и на престъплението по чл. 144, ал. 3,
вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, а именно това, че на 06.07.2019 г. в с. Катуница,
обл. Пловдивска се заканил с убийство на Т. Б. Б. – държейки в ръце ловна
пушка марка „ЧЗ“ със сериен № *, казал на Т. Б. Б., че ще го убие, насочил
ловната пушка към Т. Б. Б. и възпроизвел два изстрела с ловната пушка към
него и това заканване би могло да възбуди основателен страх у Т. Б. Б. за
осъществяването му.
34
АРС е приел, че подсъдимия Х. И. В. от обективна и субективна страна е
осъществил състава и на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 2,
ал. 2 от НК, а именно това, че на 06.07.2019 г. в с. Катуница, обл. Пловдивска,
се заканил с убийство на А. Т. Б. – държейки в ръце ловна пушка марка „ЧЗ“
със сериен № *, казал на А. Т. Б., че ще го убие, насочил ловната пушка към А.
Т. Б. и възпроизвел два изстрела с ловната пушка към него и това заканване би
могло да възбуди основателен страх у А. Т. Б. за осъществяването му.
Първата инстанция е приела, че подсъдимия Х. И. В. от обективна и
субективна страна е осъществил състава и на престъплението по чл. 144, ал. 3,
вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, а именно това, че на 06.07.2019 г. в с. Катуница,
обл. Пловдивска, се заканил с убийство на Й.Г.Г. – държейки в ръце ловна
пушка марка „ЧЗ“ със сериен № *, казал на Й.Г.Г., че ще го убие, насочил
ловната пушка към Й.Г.Г. и възпроизвел два изстрела с ловната пушка към
него и това заканване би могло да възбуди основателен страх у Й.Г.Г. за
осъществяването му.
АРС е приел и че подсъдимия Х. И. В. от обективна и субективна страна
е осъществил състава и на престъплението по чл. 338, ал. 1 от НК, а именно
това, че на 06.07.2019 г. в с. Катуница, обл. Пловдивска, в къща, находяща се в
с. Катуница, обл. Пловдивска, ул. „*, като държал огнестрелно оръжие и
боеприпаси за огнестрелни оръжия – ловна пушка марка „ИЖ 27“, калибър 12
с № * и 223 броя патрони 12 калибър не взел необходимите мерки за
сигурност, предвидени в чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
По горните обвинения първоинстанционният съд е признал подс. Х. В.
за виновен с присъдата си. Той е приел, че всяко от тези престъпления е
извършено от подс. В. с пряк умисъл – той е предвиждал настъпването на
общественооопасните последици и е искал настъпването им.
АРС е оправдал подсъдимия Х. И. В. в това да е извършил престъпление
по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Със същата присъда АРС е признал подсъдимия Х. И. В. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК с
пострадал Й.Г.Г., като на основание чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК не
му е наложил наказание поради изтекла давност за наказателно преследване.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Жалбите на ч.о.г.и. Т. Б. и А. Г. са процесуално допустими, но разгледани
по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Жалбата на подсъдимия Х. В. е процесуално допустима, а разгледана по
същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната
инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатите
обвинения срещу подсъдимия Х. В., първата инстанция е извършила
35
необходимите процесуално - следствени действия, изясняващи значимите
факти относно повдигнатите му обвинения.
Въззивната инстанция изцяло възприема анализа на доказателствата,
направен от РС – Асеновград. Обосновано не са кредитирани с доверие
обясненията на подс. В. в частта, в която обясненията му влизат в
противоречие с кредитираната доказателствена съвкупност на свидетелите Т.
Б., А. Г., А. Б., Й. Г. и останалите очевидци на различните етапи на инцидента.
Правилно районният съд се е доверил на показанията на тези свидетели, а не
на обясненията на подсъдимия, приемайки ги като средство за защита, а не
като израз на обективни възприятия. Тези кредитирани показания са логични,
последователни и кореспондиращи помежду си, както и с останалите събрани
доказателства. Те се подкрепят и от заключенията на всички изготвени
експертизи.
Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани
доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е направил
верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност
на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в
мотивите.
Изводите на първата инстанция по въпросите на чл. 301, ал. 1, т. 1, 2, 3,
5, 9, 10, 11 и 12 от НПК са основани на установените фактически положения,
като в съответствие с тях законосъобразно е ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимия В. по предявените му пет обвинения. Тези изводи
за приложение на закона се споделят и от настоящият състав.
Правилно АРС е констатирал изтичането на погасителна давност по чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК по отношение на обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.
130, ал. 2 от НК с пострадал Й.Г.Г.. Правилно съдът не е наложил наказание за
това престъпление, тъй като от датата на деянието – 06.07.2019г. е изтекъл
срок над 4 години и 6 месеца, с което е изтекла абсолютната давност,
предвидена в закона.
Правилно АРС е приел, че с действията си подс. В. не е осъществил
състава на чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и го е оправдал по това обвинение.
Изцяло се споделят мотивите на първоинстанционния съд в тази насока и няма
да бъдат преповтаряни. Впрочем в тази част срещу присъдата няма депозиран
протест с искане за осъждане на подсъдимия. Ч.о.г.и. Т. Б. и А. Г. са
пострадали от престъпленията по чл. 131 и по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, но
не и от престъплението по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и този смисъл не биха
могли да искат осъждането на подс. В. за това престъпление. А съдът няма
правомощие да измени присъдата в тази част без надлежно искане за
влошаване положението на подсъдимия от държавното и/или частното
обвинение.
Въз основа на приетите за установени фактически положения
първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че подс. В. е
36
осъществил от обективна страна и субективна страна състава на
престъпленията по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК с пострадал Т. Б., чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК с
пострадал А. Б., чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК с пострадал Й. Г. и чл. 338, ал. 1
от НК.
Причинените телесни увреждания на пострадалите Т. Б., А. Г. и К. Д. се
намират в пряка причинна връзка с виновното поведение на подс. В., който им
е нанесъл побой в различните етапи от конфликта. От заключенията на
изготвените СМЕ се установява характерът и видът на причинените телесни
увреждания на всеки от пострадалите. На Д. са били причинени болка и
страдание /чл. 130, ал. 2 от НК/, а на Т. Б. и А. Г. – средни телесни повреди по
смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Правилно подс. В. е бил осъден по по-
тежката квалификация за причиняване на телесна повреда на повече от едно
лице, като е била взета предвидената санкция за по-тежкия съставомерен
резултат – средна телесна повреда. Безспорно телесните повреди са били
нанесени по хулигански подбуди, тъй като подс. В., макар и провокиран, ги е
нанесъл воден от мотива да покаже своята необвързаност с обществените
норми и показвайки превъзходство над пострадалите.
Макар и да е отчел изтеклата давност и да не е наказал подс. В. за
нанесената телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК на пострадалия Й. Г.,
правилно АРС е приел че подсъдимия е извършил и това деяние, стреляйки с
пушката си, в резултат на което изстреляните сачми са причинили на този
пострадал болка и страдание без разстройство на здравето.
Съставомерни са и трите закани с убийство отправени с думи и най-вече
с действия от подс. В. към Т. Б., А. Б. и Й. Г., който им казал, че ще ги убие
държейки и стреляйки два пъти с ловната си пушка срещу тях. Безспорно
начинът, обстановката и действията на подсъдимия говорят недвусмислено за
отправената закана. Неоснователни са възраженията на защитата за
несъставомерност на деянията. Действително подс. В. е имал право да защити
себе си и семейството си от среднощното нападение, но не и по начина, по
който го е сторил отправяйки закани за убийство и стреляйки срещу
пострадалите. Той е могъл да се заключи в дома си и да не отвръща на
провокациите и агресивното поведение на пострадалите без опасност за
своите близки и за себе си. В крайна сметка никой не е влязъл в дома му, а
пострадалите са стояли на оградата на двора му. Споделят се всички доводи на
АРС, с които е отказал да приложи института на чл. 12, ал. 1 от НК.
Не могат да бъдат споделени възраженията на защитата за
несъставомерност и на деянието по чл. 338, ал. 1 от НК. При извършеното
претърсване и изземване в дома на подс. В. в с. Катуница в една от стаите на
къщата, била намерена подпряна на стената и иззета ловна пушка марка „ИЖ
27“, кал.12, фабр. № *. В близост до пушката, в кутии и дървен сандък, били
намерени и иззети 223 бр. патрони, кал.12 от различни марки с различни
цветове на гилзите. Подс. В. не е спазил предвидените в чл. 98, ал. 1 от
37
ЗОБВВПИ мерки за сигурност: ,,Огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях
се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно
заключващи се устройства”. Неспазвайки тези правила при съхранението на
оръжието и боеприпасите, подс. В. осигурил достъп до тях на трети лица,
които нямат надлежно разрешително да боравят с оръжие и боеприпаси. В
конкретния случай опасността за достъп на трети лица наистина е била
реална, тъй като и св. Б. Х. и двете малолетни деца, всички живеещи в къщата
заедно с подс. Х. В., са имали достъп до така оставените без надзор, извън
касата, оръжие и боеприпаси.
Ето защо, с оглед всичко гореизложено, изцяло се споделят изводите на
първата инстанция по приложението на материалния закон и
съставомерността на деянията.
По отношение на наложените наказания и възраженията както на
ч.о.г.и., така и на защитата и подсъдимия:
След самостоятелен анализ на наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът намира следното: Конфликтът между
подсъдимия В. и пострадалия Т. Б. е започнал в резултат на провокация от
самия пострадал. Той е отправил обидна реплика към подс. В. и неговия баща
с думите: „Ти си абсолютно същата * като баща ти!“. И тази реплика е
отправена в момент, в който В. е употребил алкохол и е бил афектиран от
конфликта между него и св. Д.. Впрочем и този конфликт е предизвикан от Д.
който е блъснал В., а преди това е отправил провокативни реплики към
присъстващите в заведението. В този смисъл за съда остава неясно какво е
очаквал пострадалия Т. Б. отправяйки реплики, с които оприличава подс. В. и
баща му на женски полов орган. И то в момент, в който подс. В. е очевидно
ядосан, употребил е алкохол, по-млад е и е добре сложен физически. Тоест,
самото провокативно поведение на пострадалия Б. в конкретната житейска
ситуация е довело до възникването и ескалирането на конфликта. Защото ако
Б. не бе отправил тези реплики, изобщо не би се стигнало до този конфликт и
до тези последици. А всичко това дава отражение на обществената опасност
на подс. В., който в случая не е типичният агресор, който е тръгнал пръв да се
заяжда, а е бил провокиран с накърняването на неговото достойнство, а и това
на баща му. Същото се отнася и за последващия етап на конфликта пред дома
на подс. В.. Късно през нощта – около 3 часа след полунощ пострадалите Т. Б.,
А. Г., А. Б. и Й. Г. са отишли до дома на подс. В., започнали са да отправят
псувни и обидни изрази крещейки, като са се опитали да проникнат в дома му
през оградата. Ако те не бяха извършили тези действия, изобщо не би се
стигнало до този етап от конфликта. На практика вместо да извикат и изчакат
идването на полицията, те са пристъпили към саморазправа. Тези
обстоятелства не могат да не бъдат отчетени от съда при определяне на
мотивите за извършване на престъпните посегателства от подс. В. и неговата
обществена опасност. Безспорно е висока обществената опасност на дееца, но
не може да не бъде отчетен и фактът, че В. е бил провокиран от действията на
38
пострадалите. От друга страна, в дома му през нощта са се намирали неговите
родители, деца и съпруга и той е имал право да ги защити от среднощното
провокативно и агресивно поведение на пострадалите. В тази насока изцяло се
приемат доводите на адв. Н., изложени в пледоарията му пред първата
инстанция. Като отегчаващо отговорността обстоятелство може да се отчете
цялостното агресивно поведение на подс. В.. Като смекчаващи такива следва
да се отчетат чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му и семейна
ангажираност, грижите за две деца и наличието на провокативно поведение от
страна на пострадалите лица. Като смекчаващо отговорността обстоятелство
със значителна тежест следва да се отчете продължителността на
наказателното производство – близо 6 години и половина, за което с
поведението си подс. В. не е допринесъл. Такова значително отдалечаване на
осъждането на подсъдимия от извършване на деянията няма как да не доведе
до корекция в размера на наложеното наказание. По изложените съображения
доводите на защитата се явяват частично основателни досежно оплакването за
явна несправедливост на наложеното наказание. Доводите на защитата за
несъставомерност на деянията са неоснователни и следва да бъдат оставени
без уважение. Изцяло се споделят в тази насока мотивите на АРС, че с
действията си подс. В. е осъществил съставите на престъпления по чл. 131, ал.
1, т. 4 и т. 12 вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по чл. 338, ал. 1 от НК и три
престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Съобразявайки горните обстоятелства, въззивният съд намира, че
първоинстанционната присъда следва да бъде изменена в частта за
наложените на подс. В. наказания, като същите бъдат намалени, както следва:
- за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал.
1 от НК от 3 години на 1 година лишаване от свобода;
- за престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК с пострадал Т. Б. от 2
години на 1 година лишаване от свобода;
- за престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК с пострадал А. Б. от 2
години на 1 година лишаване от свобода;
- за престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК с пострадал Й. Г. от 2
години на 1 година лишаване от свобода;
- за престъплението по чл. 338, ал. 1 от НК от 2 години на 1 година
лишаване от свобода;
На основание чл. 23, ал. 1 от НК следва да бъде определено едно общо
най-тежко наказание на подс. Х. И. В. измежду наложените му в размер на
една година лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК
следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Въззивната
инстанция намира, че така наложеното наказание би изпълнило в пълна степен
целите по чл. 36 от НК и съответства на обществената опасност на деянията и
дееца. Наказание в по-висок размер не би съответствало на наличните по
делото смекчаващи отговорността обстоятелства, включително на
39
провокативното поведение на пострадалите и на изтеклият значителен период
за провеждане на наказателното производство в размер на 6 години и
половина. В този смисъл са неоснователни възраженията на ч.о.г.и. Т. Б. и А.
Г. и като такива следва да бъдат оставени без уважение. Искането на
пострадалите за ефективно изтърпяване на наложеното наказание спрямо
неосъждан подсъдим с добри характеристични данни, със семейна и трудова
ангажираност, съдът намира за прекомерно и несправедливо. Безспорно са
налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, както правилно е преценил и
първоинстанционният съд.
Правилно АРС е приспаднал по реда на чл. 59 от НК задържането на
осъдения по ЗМВР и НПК от така определеното общо най-тежко наказание.
Правилно е произнасянето на първоинстанционния съд по разноските,
веществените доказателства и приложението на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК.
Обосновано АРС е уважил гражданския иск на ч.о.г.и. Т. Б. и А. Г. по
предявения размер, като е присъдил в тежест на подс. В. и дължимата
държавна такса. Правилно първата инстанция е осъдила подс. В. да заплати на
ч.о.г.и. Т. Б. и А. Г. разноските за повереник.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда. По изложените по-горе
съображения, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав счита,
че присъдата следва да бъде да бъде изменена, като наказанието лишаване от
свобода, наложено на подс. В. бъде намалено от три години на една година, а
изпитателният срок да бъде намален от пет години на три години. В
останалата част присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Водим от горното и на основание чл.334, т.3, вр.с чл.337, ал. 1, т. 1 от
НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 34 от 26.11.2024г. по НОХД № 248/2023г. по
описа на Районен съд – Асеновград, 3 н.с. в частта за наложените наказания на
подс. Х. И. В., като намалява същите както следва:
- за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал.
1 от НК от 3 години на 1 година лишаване от свобода;
- за престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК с пострадал Т. Б. от 2
години на 1 година лишаване от свобода;
- за престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК с пострадал А. Б. от 2
години на 1 година лишаване от свобода;
- за престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК с пострадал Й. Г. от 2
40
години на 1 година лишаване от свобода;
- за престъплението по чл. 338, ал. 1 от НК от 2 години на 1 година
лишаване от свобода;
На основание чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко
наказание на подс. Х. И. В. измежду наложените му в размер на ЕДНА
ГОДИНА лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК
ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
41