Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 23.11.2020
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, в закрито заседание на 23 ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ГЕРГАНА
КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Коюмджиева
ч.гр.д.№ 10839 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД, като длъжник по изп.д. № 20207850400103 срещу постановление от 11.09.2020г.
на ЧСИ Л.М.с рег.№ 785 от КЧСИ, с район на действие СГС, с което е оставено без
уважение искането на частния жалбоподател да бъде намален по реда на чл.78,
ал.5 ГПК адвокатския хонорар в полза на взискателя по
изпълнителното дело от 400 лв. на 200лв, както и таксата по т. 26 от Тарифата
към ЗЧСИ. Счита, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева е
прекомерно и не съответства на извършената правна работа по делото и следва да
бъде редуцирана до предвидения в чл.10 от Наредба № 1/2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения. Твърди, че в случая претендираното
от взискателя адвокатско възнаграждение не е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото и факта, че не са
извършени от процесуалния представител действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане. Моли да бъде отменено обжалваното постановление. Претендира
разноски.
Взискателят, редовно уведомен
в срока за възражение по реда на чл.436, ал.3 ГПК излага становище за
неоснователност на частната жалба.
ЧСИ Л.М.с рег.№ 785
от КЧСИ, в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните
действия, сочи, че жалбата е неоснователна.
След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият
съд намира за установено следното:
Депозираната
частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи
на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК /изпратена по пощата на 01.10.2020г., видно от
представеното на лист 31 от изпълнителното дело пощенско клеймо/, изхожда от
надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като
такава е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна по следните
съображения:
Изпълнително дело № 20207850400103
е образувано въз основа на молба с вх. № 840/18.08.2020г. от „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК *****,
чрез адвокатско дружество "Си Консулт“, към която е представен оригинал на
Изпълнителен лист от 20.05.2020г., издаден от Софийски районен съд, въз основа
на Решение № 167748 от 16.07.2019г. постановено по гр. дело № 74249/2018г. по
описа на СРС. По силата на така посочения изпълнителен лист длъжникът е осъден
да заплати на адв. К.И.Б.сума в размер на 113.68 лв.,
представляваща разноски в исковото производство за безплатно оказана правна
помощ. По изпълнителното дело е представен договор за цесия от 11.06.2020г.,
съгласно който К.И.Б.в качеството й на цедент, е
прехвърлила на „Ф.М.“ ЕООД в качеството му цесионер, вземането по процесния изпълнителен лист. Представено е и писмо от
15.06.2020г., съгласно което „Т.С.“ ЕАД е уведомена за извършената цесия. С
молбата за образуване на изпълнителното дело е представено и пълномощно,
съгласно което дружеството взискател е учредило на
адвокатско съдружие „СИ Консулт“ представителна власт, както и споразумение за
адвокатско възнаграждение, съгласно което страните договорили възнаграждение в
размер на 400 лева, като е посочено, че сумата се заплаща по банкова сметка. ***вено
и платежно нареждане, установяващо извършеното плащане.
С
молба вх. № 896 от 19.08.2020г. дружеството взисактел
е оттеглил посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело способи за
събиране на вземането, като е посочил друг способ за изпълнение, а именно:
запор на банковите сметки на длъжника.
До
длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена
на същия на 24.08.2020г. В същата, като задължение, са вписани 400 лв. разноски
по изпълнителното, както и 62.71 лева - такса по т.26 от Тарифата. На
21.08.2020г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в трето задължено
лица – „Централна кооперативна банка“ АД, видно от представеното на лист 13 от
изпълнителното дело запорно съобщение.
На
21.08.2019г. трето задължено лица – „Централна кооперативна банка“ АД е заплатил
цялата сума посочена в поканата за доброволно изпълнение в размер на 729.30
лева, за което на 28.08.2020г. е изпратено писмо до съдебния изпълнител. /лист 14 от изпълнителното дело/
На 28.08.2020г.
„Т.С.“ ЕАД е депозирало възражение пред съдебния изпълнител по отношение на
разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, с искане същите да
бъдат редуцирани до минимално предвидените по Наредба № 1 от 09.07.2004г.,
както и по отношение на таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.
С обжалваното
постановление от 11.09.2020г. съдебният изпълнител е оставил без уважение
искането за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение от 400 лева
на 200 лева, както и таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ. Други действия по
изпълнението не са извършени.
Въз
основа на горното, съдът прави следните изводи:
С разпоредбата
на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК изрично е
предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното
дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни
действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за
разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого
се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и
правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не
само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение
№ 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да
се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи
на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, предл.
последно ГПК.
Съобразно
разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС
възнаграждението за процесуално представителство за образуване на
изпълнителното производство е в размер на 200 лева, а съобразно т.2 от същия
член действаща към датата на образуване на изпълнителното дело - за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. -
200 лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 2 - 7.
При анализ на материалите по делото
настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се касае за присъждане
на възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредбата, тъй като не се установи да
са извършвани някакви други процесуални действия освен депозирането на молба за
образуване на изпълнително производство. Не се установи процесуалният
представител на взискателя да е извършвал някакви
други действия, които да попадат в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а
именно водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, поради което и съдът намира, че на същият
не следва да му присъжда възнаграждение
за тях. В конкретния случай от страна на процесуалния представител на взискателя не са били извършени други действия, освен
подаването на молба за образуване на делото. В случая взискателят
е подал молба за образуване на изпълнително дело, в която съгласно изискванията
на чл. 428 ГПК е посочил и изпълнителен способ. Други изпълнителни действия,
касаещи удовлетворяване на паричното вземане не е извършил, поради което на
същия се дължи възнаграждение само по чл. 10, т.1 от цитираната наредба. Съдът
намира, че останалата част от заплатения хонорар следва да остане в тежест на взискателя, който се е съгласил да го заплати при свобода
на договарянето. От материалите по изпълнителното дело се установява, че е
извършено плащане в размер на 729.30 лева на 21.08.2020г., т.е. преди
получаване на поканата за доброволно изпълнение. /лист 14 от изпълнителното дело/. Съдът намира, че подадената на
19.08.2020г. /един ден след молбата за образуване на изп.
дело/ молба на взискателя, с която са
оттеглени посочените способи за събиране на вземането в молбата за образуване
на изпълнителното дело и е посочен друг такъв, не попада в т.2 на чл. 10,
доколкото поканата за доброволно изпълнение към този момент все още не е била
връчена на длъжника.
Същевременно, липсват данни по
делото длъжникът да е станал причина за образуване на изпълнителното дело,
доколкото не са ангажирани доказателства, че изпълнителният лист е бил
депозиран пред него с искане за плащане преди образуване на изпълнителното
дело. Процесното изпълнително дело не се отличава с
фактическа и/или правна сложност. Същото е образувано срещу „Т.С.“ ЕАД, която спада
към категорията на т.нар. „сигурни платци“. В тази връзка и при съобразяване на
обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или
правна сложност, като участието на процесуалния представител е било само при
неговото образуване, съдът намира, че определеното от съдебния изпълнител възнаграждение
за процесуалния представител на взискателя следва да
бъде намалено до размера от 200 лв.
Във връзка с изложеното съдът
намира, че жалбата е основателна, поради което Постановлението на ЧСИ Лъчезар
Минков, с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на
приетото в изпълнителното производство възнаграждение за адвокат в размер на 400 лв. следва да се отмени, като същото
следва да се намали до минималния размер от 200 лв.
Относно искането на длъжника за намаляване на начислената по т. 26 от
ТТРЗЧСИ пропорционална такса, съдът намира, че същото е основателно.
Съгласно чл. 26, б. "б" от
ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума, както следва - от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над
100 лв. Пропорционалната такса по т.26, съдът намира, че следва да се определи
без вземанията за разноски, т.е. за адвокатско възнаграждение – в този смисъл е
решение № 517/28.06.2010 г. по гр.д. №1249/09 г. на ІІІ ГО на ВКС.
Към датата на образуване на
изпълнителното дело, задължението по изпълнителния лист е в общ размер от 113.68
лв., представляваща разноски по исковото производство за безплатно оказана
правна помощ гр.д. № 74249/2018г. по описа на СРС. Съгласно т. 26 б. "б"
от ТТРЗЧСИ таксата следва да бъде определена в размер на 13.64 лв. с вкл. ДДС.
Съдебният изпълнител неправилно е
определил размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата на 62.71 лева.
Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална
такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1,
т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите
по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под
"парично вземане" по смисъла на посочената норма се разбира само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските
по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се
дължи. Заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени
от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не
се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифата. Противното би означавало, че и върху самата такса по т. 26 следва да
се дължи такса по т. 26, върху която също се дължи такса и т.н. Поради това и
пропорционални такси върху претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и
събират. Съобразно изложеното се налага извод за основателност на жалбата
и в тази част.
По
разноските:
Жалбоподателят е претендирал
присъждане на разноски за настоящото производство за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода от спора на
жалбоподателят следва да се присъдят разноски в производството пред настоящия
съд, в размер на 75 лв., от които 25 лв.
държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 11.09.2020г. на
ЧСИ Л.М.с рег.№ 785 от КЧСИ с район на действие СГС, с което е оставено без уважение
искането на частния жалбоподател да бъде намален по реда на чл.78, ал.5 ГПК
адвокатския хонорар в полза на взискателя по
изпълнителното дело от 400 лв., И ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК
разноските на взискателя „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК ***** за
адвокатско възнаграждение от 400 лв. на 200
лв., поради прекомерност, както и
НАМАЛЯВА размера на пропорционалната такса по
чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ от 62.71 лева на 13.64 лв.
с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА
„Ф.М.“ ЕООД, ЕИК *****, да заплати „Т.С.“ ЕАД сумата от 75 лева, представляваща
разноски в производството пред СГС.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.