РЕШЕНИЕ
№ 1369
гр. Русе, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Д.а
при участието на секретаря М. Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Д.а Гражданско дело №
20224520101260 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата С. Д., турска гражданка, родена на *** г. в РБългария, с имена С. О. Х.,
ЕГН **********, представлявана от С. К., турска гражданка, родена на *** г., като
неин попечител, чрез адв. Д. Д., от АК София, е предявила против ответницата Е. И.
К., ЕГН **********, обективно съединени искове: 1/положителен установителен иск, с
правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК: Да се признае за установено, със сила на
пресъдено нещо, спрямо ответницата Е. К., че ищцата С. Д. е собственик на ¼ ид.ч. от
недвижим имот: Дворно място, цялото с площ от 1713 кв.м., заедно с построените в
него жилищна сграда, с площ от 58 кв.м. и второстепенна постройка, с площ от 28
кв.м., на адрес: гр. Г***, Община В***, обл. Р***, ул. Д*** № 28; и 2/ с правно
основание чл. 537 ал. 2 от ГПК при уважаване на главния иск да бъде отменен
констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност
№ 124, том III, рег. № 4479, дело 424 от 03.06.2021 г., на нотариус Адриана Филчева, с
рег. № 629 и РД РРС, вписан в Служба вписвания Русе с акт № 138, том 16, дело №
3332, вх. рег. № 5942 от 04.06.2021 г., както и се заплатят направените по делото
разноски.
Ищцата твърди, че процесният имот бил собственост на баща й О. С. И., б.ж. на
гр. Глоджево, починал на *** г., като ответницата Е. И. е дъщеря на синът му И. О. И.
и внучка на О.. Твърди, че след смъртта на О. И. имотът продължил да се ползва от
1
неговата съпруга и деца. Ищцата и нейната дъщеря понастоящем живеят в Турция, но
винаги са отсядали в този дом, когато са се прибирали в България и го третират като
свое наследство, като никой не е предявявал претенции за имота, нито е заявявал
открито, че възнамерява да го свои. Оспорва изцяло наличието на установено владение
от ответницата. Твърди, че имота целогодишно се обитава само от бащата на
ответницата И., а тя живее в друг дом. Счита, че причината за изготвяне на оспорвания
документ за собственост е, че бащата на Е. има дългове към УниКредит Булбанк и с
този нотариален акт цели да осуети принудително изпълнение спрямо имота. Изтъква,
че преди да се образува изпълнително дело срещу него той сам е декларирал имота
като наследствен с Декларация от 18.03.21 г. С тази декларация счита, че намерението
на ответницата да свои имота е отблъснато от собствения й баща, който го декларирал
на името на всички наследници. Счита, че владението не е установено явно и не е
заявено спрямо всички предишни собственици. Видно от бележките за платен местен
данък, дори и след изготвянето на атакувания нотариален акт, върху квитанциите от
11.10.21 г. са изписани имената на наследниците на О. И. и ответницата не е
декларирала имота като свой. Счита, че въз основа на посочените факти ищцата е
собственик на ¼ ид.ч. от описания недвижим имот на основание наследство.
В законоустановения 1 -месечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е подаден писмен
отговор от ответницата, чрез адв. М. В., в който заявява, че исковете са допустими, но
неоснователни, поради което ги оспорва изцяло. Твърди, че около 4 години след
смъртта на О., поч. на *** г. неговата съпруга С. се е преместила да живее при дъщеря
си Е. в с. К., общ. П., обл. Т.. От този момент нататък ответницата Е. е започнала да
владее имота като собственик на осн. чл. 79 от ЗС и чл. 69 от ЗС. Твърди, че
многократно и открито е манифестирала пред всички трети лица и наследници, както и
пред ищцата, че владее имота като собственик, извършвала подобрения, преустройства
и никой не се противопоставял на това й поведение. Твърди, че владението й било
постоянно, непрекъсвано, неотблъснато и не е било оспорвано от никой от
наследниците по закон или трети лица. За това се е легитимирала като собственик с
оспорвания нотариален акт. Оспорва твърдението, че причина за издаване на
констативния акт е обстоятелството, че бащата на ответницата има дългове, тъй като
задължението му е в размер под сумата за нотариални такси по издаване на
констативния акт. Оспорва твърденията, че ищцата е посещавала, ползвала, отсядала и
третирала като свое наследство процесния имот, което не отговаряло на фактическото
положение. Оспорва, че с подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ, бащата на
ответницата е отблъснал намерението й да свои имота, тъй като декларацията била
подадена по повод и във връзка с издаване на констативния нотариален акт, който се
оспорва. Оспорва и твърдението, че с плащането на данък ищцата е третирала имота
като свой, тъй като по никакъв начин не е правила действия по отблъскване на
ответницата от имота. Счита, че от декларациите по ЗМДТ и плащането на данък /от
2
друго лице, а не от ищцата/, не може да се прави извод за изявено намерение за своене
или липса на такова, тъй като те се подават в изпълнение на административно-данъчно
задължение на орган, който налага специфични изисквания за попълване на образец, а
откриването на данъчна партида за недвижимия имот счита за административна
дейност.
В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от адв. Д. Д., който
моли да се уважи исковата молба въз основа на представените доказателства. Счита, че
е налице съсобственост възникнала на основание наследствено правоприемство,
следователно презумпцията установена в Закона за собствеността за владелеца не
важи. Счита, че ответната страна не е успяла да докаже, че е манифестирала на
всичките си роднини ясно и недвусмислено намерението да свои имота. Сочи, че
декларацията, която бащата на ответницата е представил пред Общината, в която е
декларирал себе си като собственик, заедно с останалите си сестри и че основанието на
тази собственост е наследство, указва ясно действителната фактическа обстановка, а
именно че този имот е наследствен и продължава да счита, че този нотариален акт е
направен за целите да се избегне принудително изпълнение върху имуществото на
бащата на ответницата. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответницата не се явява, представлява се от адв. М. В.,
който моли да се отхвърли предявената искова претенция, като недоказана. Оттегля
искането си за разпит на свидетели, допуснати относно факта, че ответницата е
владяла непрекъснато и необезпокоявано в продължение на 10 г. Счита, че не е
доказано владението на имота и отблъскването владението на ответницата, поради
което моли да се отхвърли предявеният иск. Сочи, че задължението на бащата по
принудителното изпълнение е 1067,29 лв. и не е станало причина за издаване на
констативния нотариален акт. Счита, че от подадените декларации по ЗМДТ и
плащането на данъци за процесния имот от ищцата не може да се направи извод за
изявено намерение за своене или липса на такова.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Ищцата С. Д., записана в българските регистри на населението като С. О. Х., е
поставена под запрещение на дата 14.02.2019 г., като за неин настойник е определена
дъщеря й С. К.. Съгласно Съдебно решение № 2019/236 по дело № 2018/1462 на 2-ри
Граждански правен съд Измир срокът на запрещението е удължен с още 2 години
считано от дата 26.04.2021г. В тази връзка предявяването на настоящите искове от С.
К., действаща от името на ищцата, е допустимо и в неин интерес по смисъла на чл. 165,
ал. 1 от СК.
Съдът е отделил за безспорни обстоятелствата по делото, че процесният имот,
представляващ ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 1713 кв.м., представляващо имот
3
№ 418, за който е образуван урегулиран поземлен имот I, с площ от 1568 кв.м. в
квадрат 31 по кадастралния и регулационен план на град Глоджево, Община Ветово,
Област Русе, одобрен със Заповед № 163 от 24.02.1976 год. на ИК на ОНС - гр.
Разград, заедно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 58
кв.м. и второстепенна постройка с площ от 28 кв.м., с административен адрес: град
Г***, Община В***, Област Русе, ул. „Д***" № 28, при граници на имота: имот № 422,
имот № 419, площад и от двете страни, улица, е бил собственост на бащата на ищцата
О. С. И., който е и дядо на ответницата, починал на *** г. Съпругата му С. А. И. също
е починала на ***г. Не е спорно, че наследодателя имал четири деца: С., Е., К. и И.,
съгласно удостоверение за наследници на О. С. И. с изх. № 85 от дата 26.06.2019 г.,
като на основание чл. 5 от ЗН всички следва да имат равни части по ¼ идеална част от
процесния имот.
Съгласно Нотариален акт от дата 03.06.2021 г. на нотариус Адриана Филчева с
рег. № 629 и район на действие РС Русе, вписан в Службата по вписванията под Акт №
138, том 16, дело 3332, вх. рег. № 5942 от дата 04.06.2021 г., ответницата Е. И. К. се
легитимира като собственик въз основа на давностно владение на процесния недвижим
имот.
Не е спорно, че И. О. И., който е баща на Е. И. К. има дългове към УниКредит
Булбанк, като видно от представената справка с изх. № 19246/21/09/2022 г. по изп.дело
437/2021 г. на ЧСИ Венцислав Маринов образувано въз основа на изпълнителен лист
издаден на 24.11.2020 г. от РРС по ч.гр.д. 5411 от 2020 г. на РРС, задължението му към
21.09.2022 г. възлиза на 1067,29 лв. С Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
********** от дата 18.03.2021 г. И. О. И. сам е декларирал имота като наследствена
съсобственост на името на всички наследници на О. С. И., преди да се образува
изпълнително дело срещу него.
Видно от приложените приходни квитанции за платен местен данък, дъщерята
на ищцата е заплащала дължимите налози за процесния имот и след изготвянето на
атакувания нотариален акт. Върху квитанциите от дата 11.10.2021 г. са изписани
имената на наследниците на О. С. И., от което се установява, че ответницата не е
декларирала имота като своя собственост след изготвянето на нотариалния акт.
Видно от представеното удостоверение за наследници и извършените служебни
справки за адрес на ответницата Е. И. К. се установява, че е регистрирана с постоянен
и настоящ адрес в: гр. Г***, ул. „Г***“ № 10, считано от 20.09.2012 г. и никога не е
заявявала адреса на процесния имот като свой настоящ или постоянен адрес, а баща й
И. О. И. е регистриран именно на адреса на процесния имот в: град Г***, Община
В***, Област Р***, ул. „Д***" № 28, където е заявил, че живее от 1980 г.
Съдът не кредитира представените като писмени доказателства по делото 3 бр.
декларации с нотариална заверка на подписите от И. О. И., Е. О. Ю. и К. М. Ш.,
4
представляващи по своята същност свидетелски показания, дадени в писмен вид, които
не са събрани по реда определен за това в ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК. За да се предяви такъв иск ищеца следва да докаже, че е налице правен интерес
от предявяването му. В конкретния случай, съдът намира, че е налице такъв интерес от
страна на ищцата, тъй като видно от нотариален акт за собственост върху недвижим
имот придобит по давност № 124 том III рег. № 4479, дело № 424 от 03.06.2021 г. изд.
от нотариус Адриана Филчева с рег. № 629 на НК с РД-РРС, е било извършено
разпореждане с недвижимия имот, който е бил нейна собственост в размер на ¼
идеална част, с което е било извършено накърняване на правото й на собственост.
Съдът намира, че за ищцата е налице правен интерес от предявяването на настоящия
иск, поради което той се явява процесуално допустим.
Разгледан по същество същият е и основателен.
Съдът е отделил за безспорни обстоятелствата по делото, че процесният имот, с
административен адрес: град Г***, Община В***, Област Р***, ул. „Д***" № 28, е бил
собственост на бащата на ищцата О. С. И., който е и дядо на ответницата, починал на
*** г., като след смъртта на съпругата му С. А. И., починала на ***г., оставил свои
законни наследници четири деца: С. О., Е. О., К. М. и И. О., съгласно удостоверение за
наследници на О. С. И. с изх. № 85 от дата 26.06.2019 г., като на основание чл. 5 от ЗН
всички следва да имат равни части по ¼ идеална част от процесния имот. Видно от
декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, която бащата на ответницата е представил пред
Общината, той е декларирал себе си като собственик, заедно с останалите си сестри и е
признал, че основанието на тази собственост е наследствено правоприемство, преди да
се образува изпълнително дело срещу него.
По делото се установи, че ответницата Е. И. К., е регистрирана с постоянен и
настоящ адрес в: гр. Г***, ул. „Г***“ № 10, считано от 20.09.2012 г. и никога не е
заявявала адреса на процесния имот като свой настоящ или постоянен адрес, а баща й
И. О. И. е регистриран именно на адреса на процесния имот в: град Г***, Община
В***, Област Р***, ул. „Д***" № 28, където е заявил, че живее от 1980 г., при което
владее имота за своята наследствена част и го държи за частта на останалите
сънаследници. С плащането на дължмите данъци и такси смет ищцата изрично е
заявявала правото си на собственост пред държавните органи и пред другите
сънаследници.
Съдът е указал на ответницата, че следва да докаже, че е владяла
необезпокоявано, трайно и непрекъснато процесния имот в продължение на 10 години
и че е станала собственик на правно основание. Но по делото не се представиха
5
доказателства в подкрепа на тези твърдения на ответницата, въпреки разпределената й
доказателствена тежест, като искането й за разпит на свидетели беше оттеглено, а
представените писмени декларации не са допустимо доказателствено средство по ГПК.
Ответната страна не успя да докаже, че е манифестирала на всичките наследници ясно
и недвусмислено намерението да свои имота.
Предпоставка на иска е ищецът да е собственик на вещта, а друго лице да
оспорва или смущава правата му, което в случая е сторено от ответницата с
констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност
№ 124 том III рег. № 4479, дело № 424 от 03.06.2021 г. изд. от нотариус Адриана
Филчева с рег. № 629 на НК с РД-РРС. Поради това предявеният установителен иск се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, като се признае за
установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на процесния
недвижим имот за ¼ ид.ч., респ. следва да бъде уважен и искът с правно основание чл.
537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит по давност № 124 том III рег. № 4479, дело № 424 от 03.06.2021 г. изд. от
нотариус Адриана Филчева с рег. № 629 на НК с РД-РРС до размер от ¼ ид.ч.
Страните претендират разноски. С оглед изхода на делото, ответницата следва
да заплати на ищцата направените от нея разноски за водене на делото в размер на
1635,98 лева, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК на л. 98 по делото.
Воден от гореизложеното и на осн. чл. 235 от ГПК, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ответницата Е. И. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Г***, ул. „Г***“ № 10, ЧЕ С. Д., турска гражданка, родена на
*** г. в РБългария, с имена С. О. Х., ЕГН **********, представлявана от дъщеря си С.
К., турска гражданка, родена на *** г., като неин попечител, притежава правото на
собственост върху ¼ идеална част от недвижим имот –ДВОРНО МЯСТО, цялото с
площ от 1713 кв.м., представляващо имот № 418, за който е образуван урегулиран
поземлен имот I, с площ от 1568 кв.м. в квадрат 31 по кадастралния и регулационен
план на град Глоджево, Община Ветово, Област Русе, одобрен със Заповед № 163 от
24.02.1976 год. на ИК на ОНС - гр. Разград, заедно с построените в това дворно място
ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 58 кв.м. и второстепенна постройка с площ от 28
кв.м., с административен адрес: град Г***, Община В***, Област Р***, ул. „Д***" №
28, при граници на имота: имот № 422, имот № 419, площад и от двете страни, а
съгласно скица № 265/07.04.2022 г. представляващ имот № 602.418, описан в
нотариален акт №124 том III рег. № 4479, дело № 424 от 03.06.2021 г. изд. от нотариус
Адриана Филчева с рег. № 629 на НК с РД-РРС, с данъчна оценка в размер на 7338,40
лв.
6
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 124
том III рег. № 4479, дело № 424 от 03.06.2021 г. изд. от нотариус Адриана Филчева с
рег. № 629 на НК с РД-РРС за ¼ идеална част собствена на ищцата.
ОСЪЖДА Е. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Г***, ул. „Г***“ № 10 да
заплати на С. Д., турска гражданка, родена на *** г. в РБългария, с имена С. О. Х., ЕГН
**********, представлявана от дъщеря си С. К., турска гражданка, родена на *** г.,
като неин попечител, направените по делото разноски в размер на 1635,98 лева,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7