№ 6177
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20211110169878 по описа за 2021 година
Предявени са от „Т...” ЕАД срещу ответницата А. П. Ф., обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните вземания: за сумата от 3 692.57 лв.,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, ..,
сумата от 578.28 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на
главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до 21.10.2021 г., сумата от 41.84 лв.,
представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение за
периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. и 8.90 лв. – лихва за забава за периода
от 31.10.2018 г. до 21.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 07.12.2021 г. до плащането. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички
абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да
заплати установената покупна цена, обективирана в представените по делото
фактури.
1
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл.
30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че
потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата А. П. Ф., чрез представителя
си по чл. 47, ал. 6 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който се
оспорва изложените обстоятелства и предявения иск. Позовава се на давност.
„Т..” ЕООД, конституирано в производството като трето лице-помагач
(ТЛП) на страната на ищеца, не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С писмените доказателства и приетите заключения на допуснатите
съдебно счетоводна и съдебно техническа експертизи се доказа наличието на
валидно правоотношение между страните, изпълнението на задълженията на
ищеца по него и правилното отчитане и фактуриране на задълженията, които
не са платени.
Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя наличието на
възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
облигационно правоотношение между „Т...” и ответника с предмет доставяне
на топлинна енергия за битови нужди при действие на общите условия на
ищцовото дружество (няма доказателства за сключено индивидуално
споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира
процесния имот, в периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., се установява от
приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно
счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от трето за
правоотношението лице - „Т..” ЕООД (измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите
за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим
на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т..” ЕООД с
договор от 14.06.2001 г., също приет като писмено доказателство).
Изложеното предпоставя, че осъдителният иск за цената на доставена
топлинна енергия е доказан по основание - в периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. ответникът е потребител на енергия за битови нужди по смисъла
на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ и съгласно чл. 155 от действащия ЗЕ дължат плащане
2
на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия.
Според общите условия на ищцовото дружество, които съгласно чл.
150, ал. 1 от ЗЕ са част от съдържанието на облигационните отношения между
страните, плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в
30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 84,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД след изтичането на този срок потребителят на топлинна
енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД върху неизпълнените задължения.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа (СТЕ) и съдебно счетоводна (ССЕ) експертизи, като компетентно
изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на документи, представени от
страните по делото, в т.ч. и от ответника, и в същото вещото лице ясно е
посочило по какви методики и нормативни актове е работило, като са
съобразени всички изменения в нормативната уредба за процесния период.
Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа на редовно водените от
ищцовото дружество счетоводни книги.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените по
делото писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите
експертизи, наличието на валидно правоотношение между страните,
изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния период в
имота с абонатен № 158862 е доставена топлинна енергия, както и
правилното отчитане и фактуриране на задълженията (по ССЕ за процесния
период възлизащи на 3 633.28 лева главница и 639.70 лева лихва за забава),
които не са платени.
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са
установени въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото
дружество и представените едностранно съставени частни докменти, а въз
основа на събраните заключения на експертизите, при отчитане показанията
на измервателни уреди, относно количеството потребена топлонергия, което е
остойностено по регулирани от държавен орган цени.
Ответникът не доказа надлежно прекъсване на топлоснобдяването, нито
плащане на задълженията си (пълно или частично), но задълженията им са се
погасявали с тригодишна давност според задължителната практика на ВКС
(Решение № 172/23.12.10 г. по т.д. 180/10 г. I ТО), поради което исковете
следва да се уважат само в непогасената им част за процесния период.
Непогасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия в
имота на ответника, които са станали изискуеми след датата м.11.2018 г. - три
години преди датата на подаване на исковата молба от ищеца. Общият размер
на тези вземания по заключението на ССЕ е 3 416.31 лева главница и 580.95
3
лева лихва за забава върху главните вземания на ищеца, представляваща
продажна цена за потребена топлинна енергия, и 41.84 лева главница и 8.94
лева лихва за забава върху главните вземания на ищеца, представляваща цена
за предоставена услуга дялово разпределение, които не са погасени по
давност.
По разноските:
Разноските на ищеца следва да се присъдят съобразно уважената част от
иска (чл. 78, ал. 1 ГПК) - в размер на 1 433.19 лв. (държавна такса, депозити за
вещите лица и назначения на ответника процесуален представител, и
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредбата за
минималните размери на адвокатски възнаграждения). Дължимите по
заповедното производство разноски са в размер на 46.12 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. П. Ф., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ...
– адв. Л. А., да заплати на „Т...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. .., на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149
от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, сумата от 3 416.31 лв. – главница за доставена в
периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г. топлинна енергия в имот с абонатен №
158862, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2021 г.
до изплащане на вземането, сумата 578.28 лв. обезщетение за забава в
погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до 21.10.2021 г.,
сумата от 41.84 лв., представляваща главница за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г. и 8.90 лв. – лихва за
забава за периода от 31.10.2018 г. до 21.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете
за разликата до пълния предявен размер и за периода от м.05.2018 г. до
м.11.2018 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА А. П. Ф., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ...
– адв. Л. А., да заплати на „Т...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.София, .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 433.19
лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т..” ЕООД, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5