РЕШЕНИЕ
№ 405
гр. ХАСКОВО, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М.А Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря Д.А. А.-С.
като разгледа докладваното от М. Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело №
20255600500917 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл.256 и сл. от ГПК.
С Решение №588/15.07.2025г., постановено по гр.д.№2823/2024г. Районен съд-
Хасково: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, по отношение
на „ Аква Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр.***, че дължи на „Алфа Пи Проджект“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.***, сумата от 8 092 лева, от които 6000 лева - главница, представляваща
неизплатени задължения по Фактура № **********/16.06.2020г. на стойност 6000 лева и
2092 лева - лихва за забава по посочената фактура за периода от 17.07.2021г. до 17.07.2024г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2024г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 851 от 19.07.2024г. по Ч. гр.д. № 1840/2024г. по описа на Районен съд –
Хасково; ОСЪЖДА „Аква Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.***, да заплати на „Алфа Пи Проджект“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.***, сумата в размер на 2329.68 лева, от която 1461.84
лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 867.84 лева,
представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 1840/2024г. по описа на Районен съд -
Хасково.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Аква Конструкт
1
Груп“ЕООД, който чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения срок с
оплаквания за неправилност и необоснованост.Твърди,че неправилно и в противоречие с
установените факти и обстоятелства по делото първоинстанционният съд е приел, че
заплащането на проформа фактура №36/04.06.2020г. представлява признание за
дължимостта на останалите 6000лв. В случая това плащане е било предварително и преди
доставка на съответната стока или услуга, поради което плащането на аванс по никакъв
начин не означавало признание за дължимост на процесната сума от 6000лв. Счита също,ч е
разпитания по делото свидетел бил заинтересован от изхода на спора и неговите показания
били противоречиви и нелогични, поради което не следвало да бъдат кредитирани. Не били
представени и доказателства за отправено задание, нито за изработването на каквото и да
било техническо предложение. Счита също, че исковата молба била нередовна тъй като
твърденията в нея противоречали на събраните по делото доказателства. Претендира от
въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Хасково и вместо него да
постанови ново по съществото на спора, с което предявеният иск с правно основание чл.422
ал.1 от ГПК да се отхвърли изцяло. Претендира и присъждане на разноски по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „Алфа
При Проджект“ООЗ, чрез пълномощник, с който се оспорва подадената въззивна жалба и се
излагат доводи за нейната неоснователност. Прави искане въззивната инстанция да
потвърди обжалваното решение на РС-Хасково. Претендира и присъждане на разноски.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд-Хасково е бил сезиран с иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.422, ал.1 от ГПК, предявен от „Алфа Пи Проджект“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление - гр.***, против „Аква Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.*** за установяване съществуването на вземане, за
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.
№ 1840/2024г. по описа на Районен съд-Хасково.
Ищецът е твърдял,че между страните е съществувала облигационна връзка по силата
на която ищецът е поел задължението да изработи техническо предложение за участие в
процедура по обществена поръчка по реда на ЗОП, а именно: „Изготвяне на техническо
предложение за участие в обществена поръчка с предмет: „Инженеринг - проектиране,
строителство и авторски надзор на обект „Реконструкция и изграждане на канализационната
и водопроводна мрежа на гр.***“ с Възложител „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД -
*** с № в Регистъра на обществените поръчки: 00197-2020-0005. В изпълнение на
постигнатата уговорка на 04.06.2020г. ответникът заплатил авансово на основание издадена
Фактура № **********/04.06.2020г. сумата от 6 000 лева с ДДС по банков път, но останал
задължен за сумата от 6000лв. които останали дължими. Във връзка с договореното ищецът
издал Фактура № ********** от 16.06.2020г. за сумата от 6000 лева с основание: „Авансово
плащане за изготвяне на техническо предложение за участие в обществена поръчка с
2
възложител „Водоснабдяване и канализация ЕООД — ***“, която била заплатена по банков
път от длъжника на 04.06.2020г. по проформа фактура № **********/04.06.2020г. и Фактура
№ ********** от 16.06.2020г. за сумата от 6000 лева с предмет: „Изготвяне на техническо
предложение за участие в обществена поръчка с възложител „Водоснабдяване и
канализация ЕООД — ***“, по която липсва плащане и представлява сумата която е
предмет на настоящето производство. По повод неплащането на същата фактура било
образувано и заповедно производство по което настоящият ищец е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК , образувано е ч.гр.д.№1840/2024г. по
описа на РС-Хасково и е издадена заповед за изпълнение 0851/19.07.2024г. за главницата от
6000лв. и мораторна лихва в размер на 2 092лв. за периода от 17.07.2021г. до 17.07.2024г.
Тъй като ответното дружество оспорило вземането по посочената заповед за изпълнение с
подаването на възражение по чл.414 от ГПК, ищецът е предявил настоящият иск за
установяване съществуване на вземането.
Исковата претенция по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК е била оспорена от
ответното дружество относно твърденията на ищеца за постигнати уговорки, касаещи
размера на дължимото възнаграждение и авансовото плащане .Оспорена е уговорката за
заплащането на сумата от 12 000лв. с ДДС. Оспорено е представянето на изготвеното
техническо предложение на 08.06.2020г. Оспорено е и приемането на изработката без
забележки.
От заключението на назначената съдебно икономическа експертиза е установено, че
Фактура № **********/04.06.2020г. на стойност 6000 лева с ДДС /издадена по Проформа
фактура № 00000036/04.06.2020г./ и Фактура № **********/16.06.2020г. са осчетоводени по
надлежния ред в счетоводството на ищеца. В счетоводството на ответника е осчетоводена
по надлежния ред само Фактура № **********/04.06.2020г. на стойност 6000 лева с ДДС.
Фактура № **********/04.06.2020г. и Фактура № **********/16.06.2020г. са включени в
Дневниците за продажби при ищеца. Фактура № **********/04.06.2020г. е включена в
Дневниците за покупки при ответника, но Фактура № **********/16.06.2020г. не е включена
в Дневниците за покупки при ответника. Ответникът е ползвал данъчен кредит само по
Фактура № **********/04.06.2020г. и е извършил плащане по нея в размер на 6000 лева на
04.06.2020г. В счетоводството на ищеца е налично задължение на ответника към ищеца по
Фактура № **********/16.06.2020г. в размер на 6000 лева, а в счетоводството на ответника
няма налично задължение към ищеца. Вещото лице е категорично, че счетоводството е
водено редовно по отношение на наличните фактури - при ищеца 2 броя; при ответника - 1
брой.
От показанията на разпитания по делото свидетел А.В.В. се установяват факти и
обстоятелства свързани с уговорките между страните по повод изготвянето на процесното
техническо приложение, водените разговори, приемането на заданието и пр. Свидетелят
установява, че кореспонденцията е била водена по електронен път-чрез имейли, а
процесното техническо приложение било изготвено от самия него по поръчка на ответното
дружество. Установява се и предаване на поръчката.
3
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение в настоящият случай е валидно и допустимо.Решението е и
правилно по следните съображения:
От събраните по делото доказателства-писмени и гласни такива, преценени в
тяхната съвкупност се установява по несъмнен начин наличието на облигационна връзка
между страните по делото, породена от сключен между тях договор за изработка. Предмет
на този договор е изготвяне на техническо приложение за участие в обществена поръчка с
предмет: „Инженеринг - проектиране, строителство и авторски надзор на обект
„Реконструкция и изграждане на канализационната и водопроводна мрежа на гр.*** “ с
УИН ***, открита с Решение № 97 от 02.04.2020г., публикувано обявление в „Официален
вестник“ на ЕС 2020/S 069-165259 на 07.04.2020г. и в РОП № 970695 на 06.04.2020г. По
силата на уговореното ищецът е изработил по поръчка на ответното дружество описаното
техническо приложение, което е било предадено на ответника по електронна поща, в каквато
насока са показанията на разпитания свидетел, който лично е изготвил същото и които
показания съдът кредитира. Тези показания се непосредствени, кореспондират на останалия
събран по делото доказателствен материал, поради което няма основание да не бъдат
кредитирани, още повече,че именно свидетелят разпитан по делото е изготвил техническото
приложение и е изпратил същото на ответното дружество. В тази насока съдът счита, че
работата е била приета без забележки, тъй като по делото липсват доказателства да са
направени възражения при приемането й, нито пък, че са налице появили се по-късно
недостатъци, за които да е известил изпълнителя веднага след откриването им. Напротив по
делото са налице писмени доказателства-представените от ищеца фактури, от които се
установява наличието на авансово плащане след предаване на работата по банков път, както
и издаването на процесната фактура, която все още не е заплатена и е предмет на
настоящето производство.
В този ред на мисли настоящият съдебен състав счита,че предявеният иск с правно
основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК е основателен и доказан, поради което
правилно е бил уважен от първоинстанционният съд. В случая ищецът, който е кредитор в
заповедното производство при условията на пълно и главно доказване е установил
съществуването на процесното вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1840/2024г. по описа на РС-Хасково.
По делото е установено, че отношенията възникнали между страните по делото са
такива по договор за изработка съгласно чл.258 и сл. от ЗЗД. По делото не се представя
писмен договор, но това не е условие за неговата валидност тъй като договорът за изработка
е неформален. Във връзка с доказване на облигационното правоотношение на страните по
делото ищецът е представил два броя фактури - фактура № **********/04.06.2020г. и
фактура № **********/16.06.2020г. като първата представена фактура от ищеца не е била
оспорена от ответната страна.От посоченото в тази фактура основание /наименование на
4
стоката/услугата/ се установява ,че е издадена като „Авансово плащане за изготвяне на
технически предложения за участие в обществени поръчки с възложител „ Водоснабдяване
и канализация/В и К/ ЕООД-***“.По отношение на втората фактура макар и оспорена по
делото е доказано отразеното в нея съдържание, а именно, че основанието за нейното
плащане/наименованието на стоката/услугата/ след приспадане на посочения в първата
фактура аванс е разликата до пълния уговорен между страните размер на услугата,а именно-
половината от договорената между страните сума по договора за изработка.В тази връзка
съдът счита,че от всички събрани по делото доказателства се установява сключването на
договор за изработка между страните ,договорената цена на изработката- 12 000лв. с ДДС, от
които авансово са платени 6000лв. и остават за плащане още 6000лв. В този смисъл
плащането на първата фактура от 04.06.2020г.както правилно е приел и
първоинстанционният съд представлява признание за наличието на договорка за
изработването на техническото предложение и че предстои заплащането и на друга сума до
пълния договорен между страните такъв. В подкрепа на този извод на съда е и заключението
на назначената съдебно-икономическа експертиза, от която се установява включването на
фактурата от 04.06.2020г. счетоводството и на двете дружества и нейното осчетоводяване. В
случая правилно е отчетено и обстоятелството от първоинстанционния съд, че преценката
на това писменото доказателство/първата фактура/ е в смисъл, че ответникът дължи на
ищеца и друга сума, която представлява разликата до пълния уговорен размер след
приспадане на авансово платения такъв и на практика с плащането на първата фактура за
сумата от 6000лв. е налице извънсъдебно признание за още дължими суми по договора за
изработка. Следва да се отбележи и обстоятелство, че ответникът " поръчващият" е приел
работата на изпълнителя-ищец по настоящото дело. В тази връзка съгласно разпоредбата на
чл.266 ал.1 от ЗЗД възнаграждение по договор за изработка се дължи за приета работа, като
приемането е задължение на поръчващия обхващащо фактическо получаване на
изработеното и признание, че то съответства на поръчаното-т.е одобряване на работата. В
предвид на това поръчващият не е длъжен да приеме работата, която не съответства на
уговореното. За да признае, че работата съответства на договора, поръчващият трябва да я
прегледа и установи това съответствие. Настоящия състав намира, че е налице такова
съответствие, т.е точно изпълнение- без отклонение от поръчката, без недостатъци и в срок,
от страна на ищеца, тъй като при наличие на такова отклонение от поръчката-изработеното
да не е съобразено с уговореното- ответникът е следвало да направи всичките си
възражения, а по делото липсват надлежни доказателства, от които да се направи извода, че
ответникът е направил възражения за некачествено изпълнение. Възражения за наличие на
видими/ явни/ недостатъци следва да се направят към момента на приемане на работата,
каквито не са направени. В предвид на това ищецът като изправна страна по договора има
право на възнаграждение за изработеното в пълен размер, поради което правилно
първоинстанционният съд е приел,че предявеният иск е основателен и доказан и го е уважил
в пълния предявен размер. Поради настъпилата забава в плащането на договореното по
договора за изработка ответното дружество дължи и обезщетение за забава в размер на
посочената в заповедта за изпълнение сума, която се потвърждава и от заключението на
5
назначената съдебно-икономическа експертиза. В този смисъл оплакванията наведени във
въззивната жалба относно неправилното приложение на материалния закон и изясняване на
действителните отношения между страните са напълно неоснователни и не почиват на
установените по делото факти и обстоятелства.
Като е направил изводи в посоченият по-горе смисъл първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, в съответствие с изискванията на материалния закон, което
ще следва да се потвърди.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба въззивникът ще следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия направените в настоящето производство разноски в
размер на 1100лв. платено адвокатско възнаграждение,съгласно представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №588/15.07.2025г.,постановено по гр.д.№2823/2024г.
на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА „Аква Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.***, да заплати на „Алфа Пи Проджект“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.***, направените пред въззивната инстанция разноски в
размер на 1100лв., заплатено адвокатско възнаграждение,съгласно списък на разноските по
чл.80 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.280 ал.3 т.1, предл.2-ро от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6