М О Т И В И
към Присъда № 260006 от 16.02.2021г.,
постановена по НОХД № 2386/2020г.
по описа на Старозагорски окръжен съд
С обвинителен акт
подсъдимият А.О.С. - роден на ***г.
в гр. *****, с настоящ адрес:***,
българин, български гражданин, неграмотен, безработен, неженен,
неосъждан, ЕГН **********, е
предаден на съд за това, че на
27.10.2020г. в с. Е., общ. К., обл.
Стара Загора, в съучастие като съизвършител с И.З.Н., е отнел чужди движими
вещи: парична сума в банкноти на обща стойност 60 /шестдесет/ лева, от
владението на Л.М.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила и заплашване – престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
С обвинителен акт
подсъдимият И.З.Н. - роден на ***г***,
с настоящ адрес:***, българин, български
гражданин, неграмотен, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, е предаден на съд за това, че в периода
22-27.10.2020г. в с. Е., общ. К., обл. Стара Загора, в условията на
продължавано престъпление, като употребил за това сила и заплашване, е отнел от
владението на Л.М.К. с намерение противозаконно да ги присвои, чужди движими
вещи – парична сума в банкноти, както следва: в периода 22/23.10.2020г. парична
сума в размер на 80 /осемдесет/ лева и на 27.10.2020г. в съучастие като
съизвършител с А.О.С. парична сума в размер на 60 /шестдесет/ лева –всичко на
обща стойност 140 /сто и четиридесет/ лева, като грабежът представлява опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.
„а“ от НК – престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1,
б. „а“ вр. с чл.26, ал.1 и вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Подсъдимите А.О.С. и И.З.Н. по
реда на чл.371, т.2 от НПК признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Стара Загора поддържа обвинението, както относно фактите, изложени в обвинителния акт, така и
относно правната квалификация на деянията. Пледира на подсъдимия А.О.С. да бъде
наложено наказание около около 4 години лишаване от свобода, което предвид
чистото му съдебно минало следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, а на подсъдимия И.З.Н. да бъде
наложено наказание около 8 години лишаване от свобода при първоначален строг
режим на изтърпяване.
Защитникът на подсъдимите А.О.С. и И.З.Н. –
адв. Д.А. *** не оспорва фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт и правната квалификация на деянията. Пледира на подсъдимия А.О.С. за
престъплението по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК да му бъде наложено минимално наказание, предвидено в закона, което при
условията на чл.58а НК да бъде редуцирано с 1/3, като същото да бъде отложено
при условията на чл.66 от НК, а на подсъдимия И.З.Н. за престъплението по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б. „а“ вр. с чл.26, ал.1 и вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК да
му бъде наложено наказание към средния размер, предвиден в закона за
извършеното престъпление.
Подсъдимите А.О.С. и И.З.Н. се
признават за виновни, като изразяват съжаление
за извършеното.
Въз основа на
самопризнанията, направени от подсъдимите, съпоставени със събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимите И.З.Н. и А.О.С. ***,
познават се и поддържат приятелски отношения помежду си от години.
Двамата подсъдими са осъждани като
непълнолетни за извършено през 2009г. в съучастие като съизвършители
престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 и вр. чл.26, ал.1 от НК, като им е
било наложено наказание „Пробация“.
По отношение на това осъждане подс. С.
е реабилитиран по право.
След горното осъждане подс. И.Н. е
многократно осъждан, включително с налагани наказания лишаване от свобода, като
на 14.05.2013г. е изтърпял определено му общо наказание в размер на 3 години
Лишаване от свобода.
След изтърпяване на горното - на
14.05.2013г., подс. Н. е осъждан отново както следва:
По НОХД № 310/2014г. по описа на PC-Казанлък за извършено в периода
01/11.11.2013г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5
вр. чл.194 и чл.29 от НК, му е наложено наказание 4 години Лишаване от свобода
при първоначален „строг“ режим, като присъдата е влязла в сила на 16.07.2014г.;
По НОХД № 312/2014г. по описа на ОС-Стара Загора за
извършено в периода 03/18.12.2013г. престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр.
чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и чл.26, ал.1 от НК, му е наложено
наказание 5 години Лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване, като на осн. чл.59 от НК е приспаднато времето, през което е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 18.12.2013г. Присъдата
е влязла в сила на 23.08.2014г.;
По НОХД № 1263/2014г. по описа на PC-Казанлък за извършено на 29.11.2013г.
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б “а“ и чл.26, ал.1 от НК, му е наложено наказание 4 години
Лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим. С присъдата е извършена
кумулация на наказанията по горните три осъждания и на осн. чл.25 вр. чл.23 от НК е определено едно общо наказание в размер на 5 години Лишаване от свобода,
което на осн. чл.24 от НК е увеличено с 2 години, т.е. определено за
изтърпяване общо наказание в размер на 7 години Лишаване от свобода при
първоначален „строг“ режим, от което на осн. чл.59 от НК е приспаднато
предварителното задържане по НОХД № 312/2014г. по описа на ОС-Стара Загора и на
осн. чл.25, ал.2 от НК - изтърпяното до момента по горните присъди. Присъдата е
влязла в сила на 31.03.2015г.
Така определеното общо наказание по
горните присъди подс. Н. е търпял в периода от 18.12.2013г. / задържането му по
НОХД № 312/2014г./ до 09.08.2019г., когато е освободен с УПО /условно
предсрочно освобождаване с остатък от 10 месеца и 9 дни/.
Деянията, за които подс. Н. е предаден
на съд с настоящия обвинителен акт са извършени през м.10.2020г., т.е. преди да
са изминали пет години от изтърпяване на горното общо наказание.
След освобождаването на подс. И.Н. ***,
същият не е работил, нямал доходи и не разполагал с финансови средства. Към
края на месец октомври 2020г. - в периода 22-23 октомври 2020г., подс. И.Н. ***
с намерение да извърши някаква кражба. Подсъдимият Н. пристигнал в селото и започнал
да обикаля по улиците, търсейки да открадне нещо. По обяд подс. Н. ***. На
същата улица - „**** се намирала къща, обитавана от Л.М.К.. Пострадалият К. - на *** години, живеел сам и ползвал
услугите на социален патронаж. Пострадалият получил храна от социалния патронаж
и седял на пейка пред къщата си, където започнал да се храни. В това време
подс. Н. минал по улицата, видял възрастния мъж - постр.К., и се насочил към
него. Заставайки пред пострадалия, подс. Н. поискал от постр. К. да му даде
парите си, като го заплашил, че в противен случай ще го убие. Пострадалият К.
се изправил, развикал се на подс. Н. да се маха и замахнал с канчето, в което
била храната му по посока на обвиняемия. Подсъдимият Н. се ядосал и казал на
пострадалия „много да не знае“ и бръкнал в джоба на панталона, с който
пострадалият бил облечен. В джоба си пострадалият имал пари - 4 банкноти с
номинал от 20 лева. Подс. Н. извадил банкнотите от джоба на пострадалия и с
тези пари - 80 лева, побягнал. След това подс. Н. ***, където изхарчил парите,
взети от постр.К..
По-късно същият ден, постр. К.
разказал за случилото се на своя съседка - св.К.Р., която си спомнила, че
сутринта срещнала на улицата човек, отговарящ по външни белези с описания й от
пострадалия нападател – подс. Н., който я питал дали има работа за него.
Ден-два след грабежа, подс. Н. отишъл на гости
в дома на подс. А.С. в гр. К. и му разказал как е взел пари от постр.К. ***.
Подсъдимият Н. казал, че знае коя е къщата на пострадалия и двамата подсъдими
решили да отидат заедно до дома на постр.К. и да вземат от него пари. На
26.10.2020г. вечерта подсъдимите Н. и С. били отново в къщата на подс. С. и
решили късно вечерта да отидат до с.Е. - до дома на постр.К., от който да
вземат пари. Около полунощ тръгнали пеша от гр.К. за с.Е.. В около 02:00- 03:00
часа на 27.10.2020г. пристигнали в селото и подс. Н. намерил къщата на постр.К..
По това време пострадалият спял в дома си, като вратите на къщата не били
заключени, само пътната порта била завързана с тел. Двамата подсъдими прескочили
оградата откъм улицата и влезли в двора. От там влезли в къщата през вратата,
която не била заключена. Подсъдимите установили, че вратите не са заключени и
бързо намерили стаята, в която бил пострадалия. Междувременно постр. К. чул, че
някой влиза в дома му и веднага седнал на леглото, като взел в ръце дървен кол,
който държал до леглото си за самозащита. Още с влизането си двамата подсъдими
се насочили към пострадалия и със сила измъкнали кола от ръцете му. Започнали
да му искат пари и да го заплашват, че ако не им даде парите си, ще го убият.
Постр.К. отрекъл да има пари и подс. Н. му нанесъл удар с юмрук в главата — в
областта на лявото око, както и удар в областта на бъбреците. Двамата подсъдими
заплашили постр.К., че ще го убият и му заповядали да стане от леглото.
Пострадалият станал и подсъдимите започнали да пребъркват дрехите му, като подс.
С. намерил три банкноти с номинал от по 20 лева, които взел. След това подсъдимите
Н. и С. продължили да настояват за още пари. Пострадалият отричал да има повече
пари и подсъдимите продължили да го заплашват, че ще го убият, като му нанасяли
и удари – подс. С. му нанесъл удар в дясната част на главата, а подс. Н. му
нанесъл множество удари в областта на бъбреците от ляво. Пострадалият започнал
да вика от болка, но подсъдимите продължавали да искат още пари и го заплашили,
че ще го запалят. Подсъдимият С. отворил намиращ се в стаята гардероб и
започнал да рови в него, търсейки пари, а подс. Н. взел чаршаф, който скъсал и
с него започнал да овързва пострадалия. Подсъдимият Н. вързал очите и устата на
постр.К., краката му и се опитал да му върже и ръцете. Пострадалият се дърпал и
подс. Н. продължавал да му нанася удари по тялото. След като преровили стаята,
но не намерили повече пари, подс. Н. предложил да си тръгват, за да не дойде
някой, и двамата подсъдими напуснали къщата на постр.К. с взетите от дрехите му
60 лева. Останал сам, пострадалият свалил частите от чаршаф, с които бил
завързан. Бил изплашен и стресиран, и останал у дома си, без да сигнализира за
случилото се, а на сутринта изхвърлил парчетата от чаршафа.
В около 10:00ч. пострадалият бил пред
къщата си, когато подс. Н. пак дошъл и отново поискал пари. Пострадалият
тръгнал по улицата, а подс. Н. тръгнал с него. Постр.К. вървейки отишъл до
съседна улица - ул. “****“, където била къщата на св. Р.. Свидетелката Р. била
в двора си и видяла, че съседът й - постр.К. е с насинени очи и се държи с ръка
отстрани в ляво, в областта на бъбреците. Тя извикала постр.К. да влезе в дома
й и след като той влязъл в двора, заключила пътната врата. Свидетелката Р.
попитала пострадалия какво се е случило и той й разказал, че през нощта е бил
нападнат и ограбен от двама мъже, единият от които е този, който е вървял с
него по улицата. След малко св. Р. видяла подс. Н. отново да върви по улицата,
веднага излязла и го попитала какво прави тук, а той й отговорил, че търси
работа. Тогава св. Р. се развикала, че ще се обади на тел. 112. Подсъдимият Н.
продължил по улицата, а св. Р. сигнализирала за случилото се, като се обадила
по телефона на кмета на селото - Д.Д., а последната подала сигнал, регистриран
в РУ-Казанлък.
В резултат на проведените
оперативно-издирвателни мероприятия подс. Н. бил установен като извършител на
извършените по отношение на пострадалия Л.К. грабежи на 22-23.10 и
27,10.2020г., а подс. С. като съучастник на подс. Н. и съизвършител в
извършения на 27.10.2020г. грабеж, като и двамата подсъдими били задържани от
органите на РУ-Казанлък.
Събраните
в хода на досъдебното производство доказателства – взаимно допълващи се и
непротиворечиви – подкрепят направените от подсъдимите А.О.С. и И.З.Н. признания
на инкриминираните в обвинителния акт факти и обстоятелства и налагат за
установено по несъмнен и категоричен начин гореизложеното изложение на
фактически случилото се.
Обстоятелствата относно поведението на подсъдимите на инкриминираните дати
и място се установяват от гласните доказателства, събрани на досъдебното
производство – показанията на свидетеля Л.М.К. /л.60-61 и л.65 от ДП/,
показанията на свидетеля К.Д.Р. /л.62 от ДП/, показанията на свидетеля В.М.М.
/л.63-64 от ДП/, направените
самопризнания от подсъдимите, както и от писмените доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие
от 27.10.2020г. /л.7-9 от ДП/, фотоалбум /л.10-19 от ДП/, протокол от
28.10.2020г. за разпит на свидетел преди разпознаване на лице на основание
чл.170 НПК /л.66 от ДП/, протоколи за разпознаване на лица и предмети от
28.10.2020г. /л. 67-70 от ДП/, справка
за съдимост на И.З.Н. Рег. № 2437 от 28.10.2020г., издадена от Бюро за съдимост
при РС – Казанлък /л.71-75 от ДП/, справка за съдимост на А.О.С. рег. № 2435 от
28.10.2020г., издадена от Бюро за съдимост при РС – Казанлък /л.76 от ДП/,
криминалистична справка относно А.О.С. /л.77 от ДП/, криминалистична справка
относно И.З.Н. /л.78 от ДП/, характеристична справка на А.О.С. /л.79 от ДП/,
характеристична справка на И.З.Н. /л.80 от ДП/, декларация за СМПИС на А.О.С.
/л.81 от ДП/, декларация за СМПИС на И.З.Н. /л.82 от ДП/ и не на последно място
от заключенията на съдебните експертизи.
От
заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза на живо лице № 174/2020г., изготвена от вещото лице д-р Т.Г.П.
/л.84-86 от ДП/, възприето от съда като
добросъвестно и компетентно, е видно,
че при извършения преглед на Л.М.К. са установени: болезнен оток по теменната
област на главата. Оток и кръвонасядане по лявата вежда и клепачите на лявото
око. Контузия на гръдния кош – оток и кръвонасядане по лява гръдна половина към
гърба. Описаните травматични увреждания добре отговарят да са от действието на
твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и време, както се
твърди в предварителните сведения, а именно при нанасяне на удари с юмруци в
описаните травмирани области. Тези травматични увреждания са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и са от медикобиологичния
квалифициращ признак разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК. Налице е пряка причинно-следствена връзка между установените
травматични увреждания и нанесените му удари в тези области на главата, лицето
и тялото, като характеристиката им говори, че са получени в рамките на 12-24
часа преди часът на прегледа. Периодът, нужен за възстановяване от тези
травматични увреждания, е в рамките на 7-14 дни.
Въз
основа на всички горепосочени доказателства, съпоставени поотделно, както и в
тяхната съвкупност, ведно със самопризнанията,
направени от подсъдимите, съдът прие, че спорни въпроси относно
авторството на подсъдимите в осъществяването на описаното в обстоятелствената
част на обвинителния акт деяния и всички обстоятелства, относно начина им на
извършване, тъй както са изложени в обвинителния акт и приети от съда, няма.
Следва да се отбележи отново, че всички
събрани по делото доказателства са непротиворечиви,
кореспондиращи помежду си и подкрепят направените в хода на откритото съдебно заседание самопризнания от
подсъдимите А.С. и И.Н.. В тази връзка
трябва да се упомене, че подсъдимите С. и Н. не само признават фактите от обстоятелствената част на обвиненията, но и се
признават за виновни в извършването на престъпленията. В последната си
дума същите изразяват съжаление за извършеното. Самопризнанията на подсъдимите кореспондират с гласните доказателства относно времето,
мястото и начина на извършване на престъпленията.
При така установените факти по делото, съдът прие
следното от ПРАВНА СТРАНА:
Съдът приема, че подсъдимият А.О.С. виновно е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 от НК.
Съдът приема, че подсъдимият И.З.Н.
виновно е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.199, ал.1, т.4 вр.
чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ вр. с чл.26, ал.1 и вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 от НК.
От субективна
страна престъпленията са осъществени от подсъдимите при форма на вината пряк
умисъл. Подсъдимите С. и Н. са съзнавали обществената опасност на деянията, предвиждали
са обществено опасните последици и пряко са целели настъпването им.
За да
се осъществи престъпния състав на чл.199, ал.1, т.4 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл. 29, ал. 1,б. „а" вр. с чл.26, ал.1 и вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, е необходимо деецът да е отнел
владението на чуждата вещ като за това си е послужил със сила или заплашване.
Изпълнителното деяние разкрива наличието на едно съставно престъпление. То
включва в себе си два разнородни, функционално свързани помежду си акта, всеки
от който взет поотделно осъществява състава на
отделно престъпление. Те са един улесняващ акт,
който сам по себе си представлява принуда по смисъла на чл.143 НК и втори, улеснен акт, който, взет отделно, представлява
кражба. За да е осъществен съставът на
чл.199, ал.1, т.4 -
грабеж, извършен в условията на опасен рецидив, е необходимо да са
налице както общите, така и специалните предпоставки на чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК. На първо място в особената част на НК
трябва да е предвидено по-тежко
наказание за престъпление, представляващо опасен рецидив, а именно чл.199, ал.1 НК, второ, от изтърпяването на наказанието по последната присъда да не
са изминали 5 години /присъда от 16.03.2015г., постановена по НОХД №
1263/2014г. по описа на РС – Казанлък, влязла в сила на 31.03.2015г./ така
определеното наказание по горепосочената присъда в размер на 7 години лишаване
от свобода е изтърпяно на 09.08.2019г., когато Н. е условно предсрочно
освободен. Изпълнени са и специалните предпоставки на опасния рецидив по чл.29, ал.1,
б.„а", а именно предходното осъждане да е за тежко умишлено
престъпление, с което да му е наложено наказание „Лишаване от свобода” не по-малко от 1 година, изпълнението на което да
не е отложено по реда на чл.66 от НК.
Наличието на всички тези предпоставки
се установява от свидетелството за съдимост на подсъдимия И.З.Н..
Следва да
се отбележи, че престъплението по чл.199, ал.1, т.4 НК, е извършено от подсъдимия Н. в условията на
продължавано престъпление /двете деяния са извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината/, като
употребил за това сила и заплашване.
Гореизложеното за престъплението грабеж по смисъла на чл.198 от НК се
отнася и за подсъдимия А.О.С..
От
субективна страна деянията са извършени в условията на пряк умисъл. Освен това подсъдимите са съзнавали, че упражняват принуда
спрямо пострадалия, както и че чрез нея целят противозаконното
отнемане на чуждите движими вещи.
Относно вида и размера на наложеното наказание:
При определяне на наказанията, съдът изходи от двата
основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, като съобрази и целите на наказанията,
визирани в чл.36 от НК.
За извършеното
от подсъдимия А.О.С. престъпление по чл.198,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, законът предвижда наказание от 3 до 10
години лишаване от свобода. За извършеното от подсъдимия И.З.Н. престъпление по
чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б. „а“ вр. с чл.26, ал.1 и вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, законът
предвижда наказание от 5 до 15 години лишаване от свобода.
При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия А.О.С. престъпление, съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства – изразеното критично отношение към
извършеното, и че сумата от 60 лева – предмет на грабежа, е възстановена от
него, а като отегчаващи отговорността обстоятелства - лошите характеристични
данни по отношение на същия. Макар и да е налице реабилитация за предишните
осъждания на подсъдимия, тя заличава факта на самото осъждане и отменя за в
бъдеще последиците, които законите свързват с него, но не може да заличи факта
на престъплението и на наказанието, назначението, които те в своето
разнообразие имат за преценката при индивидуализацията на актуалната
наказателна отговорност. Също така като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете, че деянието е извършено нощем, възрастта на пострадалия /на
същият е причинена и лека телесна повреда/, изключителната дързост и цинизъм
при извършване на деянието и голямата обществена опасност на деянието във
връзка със зачестилите в страната прояви от подобен род. Налице е изключително
отрицателно въздействие на деянието върху други обществени отношения извън
главния обект на престъплението – причинени са несъставомерни обществено опасни
последици, тъй като е засегнато чувството на обществена сигурност на самотно
живеещите в изолирани райони възрастни хора.
При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия И.З.Н. престъпление, съдът отчете
като смекчаващо отговорността обстоятелство единствено изразеното съжаление за
извършеното, а като отегчаващи отговорността обстоятелства – изключително
високата степен на обществена опасност на Н. като деец – извън осъждането,
определящо деянието като опасен рецидив, подсъдимият е осъждан шест пъти за
тежки умишлени престъпления. Това определя същия като лице с утвърдени
криминални наклонности спрямо обществените отношения, свързани с посегателство
върху личността и собствеността, нещо повече, подсъдимият е личност с изградени
трайни престъпни навици, тъй като извършването на престъпление се е превърнало
в негов начин на живот. Престъпната дейност на подсъдимия Н. започва като
непълнолетен и продължава до момента. Същият многократно е престоявал в местата
за лишаване от свобода и то не за малки периоди от време, но въпреки това не се
превъзпитал, което го характеризира като личност, представляваща сериозна
опасност за обществото, чиито стандарти и социално поведение упорито нарушава. Следва
да се отбележи, че настоящите деяния са извършени много скоро, след като
подсъдимият е бил условно предсрочно освободен. Също така като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете, че едното от деянията е извършено нощем, възрастта на пострадалия
/на същият е причинена и лека телесна повреда/, изключителната дързост и
цинизъм при извършване на деянията и голямата обществена опасност на деянията
във връзка със зачестилите в страната прояви от подобен род. Налице е
изключително отрицателно въздействие на деянието върху други обществени
отношения извън главния обект на престъплението – причинени са несъставомерни
обществено опасни последици, тъй като е засегнато чувството на обществена
сигурност на самотно живеещите в изолирани райони възрастни хора.
Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, при
постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл.372, ал.4 във вр. чл.371, т.2 от НПК – каквото бе това,
проведено по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл. 58а
от НК.
Действаща към време на извършване на престъпленията и към
настоящия момент разпоредба на чл. 58а, ал.1 от НК предвижда, че при
постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.373, ал.2 от НПК, съдът
определя наказанието “Лишаване от свобода”, като се ръководи от разпоредбите на
общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с 1/3.
Съдът наложи на подсъдимия А.О.С. за извършеното
престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 от НК наказание “Лишаване от свобода” за срок от шест години,
поради което и в изпълнение на императивната разпоредба на чл. 58а, ал.1 от НК,
намали така определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия С. на “Лишаване от свобода” за срок от четири години
при първоначален общ режим на
изтърпяване.
Съдът наложи на
подсъдимия И.З.Н. за извършеното престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ вр. с чл.26,
ал.1 и вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от дванадесет години, поради което
и в изпълнение на императивната разпоредба на чл. 58а, ал.1 от НК, намали така
определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия Н. на “Лишаване от свобода” за срок от осем години при първоначален строг режим на изтърпяване.
На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът приспадна времето,
през което подсъдимите А.О.С. и И.З.Н. са били с мерки за неотклонение
„Задържане под стража“, считано от 28.10.2020г. до влизане на присъдата в сила.
Съдът
осъди подсъдимия А.О.С. с посочена самоличност да заплати в полза на държавата по бюджетната сметка на ОД на МВР – Стара
Загора сумата от 90.64 /деветдесет лева и шестдесет и четири ст./,
представляваща направени по делото разноски.
Съдът осъди подсъдимия И.З.Н. с посочена
самоличност да заплати в полза на държавата
по бюджетната сметка на ОД на МВР – Стара Загора сумата от 90.64
/деветдесет лева и шестдесет и четири ст./, представляваща направени по делото
разноски.
Воден от горните съображения, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: