№ 24066
гр. София, 02.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20251110101243 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Р. М. срещу „Сити Кеш“ ООД,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е
обективирано и искане по чл. 213 ГПК.
След служебно извършена справка по движението на гр.д. № 1247/2025 г. по описа на
СРС, 25 състав, настоящият състав констатира, че същото е насрочено за първо с.з. за
19.06.2025г.
Съгласно сочената разпоредба когато в съда има висящи няколко дела, по които
участват един и същи страни или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини
тези дела в едно производство и да се произнесе с общо решение. В разглеждания случай
гр.д. № 1247/2025 г. макар между същите страни, се намира във фаза насрочено първо
открито съдебно заседание, т.е. не са на еднакъв етап от процесуалното си развитие, поради
което искането по чл.213 ГПК следва да се остави без уважение. Чл. 213 ГПК не предвижда
изрично обжалване на определението за служебно съединяване на исковете, т.е.
определението е окончателно.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 213 ГПК за съединяване към
настоящото гр. д № 1243/2025 г. по описа на СРС, 124 състав, на следното дело: гр. д №
1247/2025 г. по описа на СРС, 25 състав.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото.
1
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е от Р. Р. М. срещу „Сити Кеш“ ООД установителен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че чл. 11, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № ... от 19.07.2024г., съдържащ клауза, предвиждаща неустойка
поради непредставяне на обезпечение, е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати сумата от 234,01 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожната
клауза, ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба- 09.01.2025г., до
окончателно изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 19.07.2024г. с ответното дружество сключил Договор за
потребителски кредит № ..., по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 800
лева, които следвало да върне за 11 седмици на 2 седмични вноски от по 7,78 лева и 9
седмични вноски от по 93,27 лева или общо 854,99 лева. Бил фиксиран лихвен процент 50 %
и ГПР в размер на 65,68 %. Сочи, че в чл. 5 от договора било посочено, че страните се
споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните
обезпечения- безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка
за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер
на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, вкл. главница и лихва и
поръчителство от едно или две физически лица, които да отговарят на описаните в договора
условия. Съгласно чл. 11 от договора, ако кредитополучателят не предоставил посоченото в
чл. 5 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или представеното
обезпечение не отговаря на условията, то кредитополучателят дължал на кредитора
неустойка в размер на 234,01 лева, която се заплащала разсрочено по начин, посочен в
погасителния план- Приложение № 1 към договора, а именно на две вноски от по 91,22 лева
и 10 вноски по 5,73 лева. Поддържа, че изцяло бил върнал сумата по отпуснатия кредит.
Поддържа, че така уговорената неустойка била нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Сочи, че така уговорената неустойка излизала извън присъщите си функции и целяла
само и единствено да постигне неоснователно обогатяване на заемодателяответното
дружество. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който е посочено, че била налице злоупотреба с права и основание за прилагане на чл. 213
ГПК. Сочи, че в СРС били подадени две искови молби, въз основа на които били образувани
гр. дело № 1247/2025г. и гр. дело № 1243/2025г., които се отнасяли за различни договори за
кредит, но се оспорвала една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение по кредита. Изложени са съображения, че между страните
били сключени общо два договора с клауза като процесната, което говорело за наличие на
трайни отношения, създадени на база идентични условия, с които потребителят се бил
задължил многократно по свое желание и при пълна яснота относно финансовите последици
2
от тях. Изложени са съображения, че клаузата за неустойка не заобикаля нормата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на ГПР били спазени всички, закрепени в чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Поддържа, че уговореният в договора ГПР не надхвърлял
пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не било налице нарушение на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че уговорената неустойка не е и не следвало да бъде включвана в
ГПР. Изложени са съображения, че оспорената неустойка е действителна, както и че
кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от
договора по реда на чл. 29 ЗПК. Поддържа, че предвид сключването на множество договори
при идентични условия в случая било налице индивидуално договоряне, което изключвало
възможността за липса на достатъчно инфорамция за финансовите задължения на
потребителя, както и за нарушаване на равноправието между страните. Сочи, че към
исковата молба не били представени никакви доказателства за плащане на процесните суми.
Възразяват срещу искането за присъждане на разноски. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Претендират разноски.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване: следните обстоятелства: по иска по чл. 26, ал. ЗЗД- сключването
на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи; 2) по
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – извършено плащане на исковата сума в
полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните
договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така
извършеното плащане.
УКАЗВА на ищеца Р. М. на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства да
е извършил плащане на исковата сума в полза на ответника на основание оспорената
договорна клауза.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за
което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
ПРИКАНВА страните към сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че ако използват способите за медиация по Закона за
медиацията ще направят по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не противоречи на закона
или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.10.2025г. от
14.45 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от настоящето определение
3
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4