Решение по дело №2484/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 261083
Дата: 22 октомври 2021 г. (в сила от 19 ноември 2021 г.)
Съдия: Симона Пламенова Кирилова
Дело: 20201720102484
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261083/22.10.2021г..

гр. П., 22.10.2021 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД П., II състав, в публичното заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ:      СИМОНА КИРИЛОВА

 

при секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 2484 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – П., срещу Б.А.П..

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални води, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „****– общежитие, е водоснабден. Посочва, че ответникът е задължено лице за заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални такива от момента на присъединяването му към ВиК системата и откриването на партида с абонатен номер на негово име. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил задълженията си, като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги. Изяснява се, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава. С тези съображения се отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендират се разноски.

При изложените твърдения се иска признаване за установено по реда на чл. 422 ГПК в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1775,24 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 12.04.2016 г. до 10.07.2019 г. до водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „****– общежитие, за абонатен № 1301510, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –  28.10.2019 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 287,65 лева, представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 03.07.2016 г. до 21.10.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 6549/2019 г. по описа на РС П. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.10.2019 г. Претендират се разноски.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК от назначения особен представител, изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се наличието на облигационно отношение между страните, формирането на претендираната сума. Изразено е становище по отношение доказателствената стойност на представените с исковата молба писмени доказателства. Въведено е правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност.  

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 198о ЗВ,  вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са  собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).

Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. /приети в заверен препис като доказателство по делото/, за които не се спори, че са влезли в законна сила.

Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна оспорва исковете по основание с твърдението за липсата на облигационно правоотношение между страните през разглеждания период, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна материалноправана предпоставка за възникване на процесните вземания.

По делото не са ангажирани писмени доказателства, от които да се установява съществуващо в полза на ответника право на собственост или вещно право на ползване върху процесния водоснабден имот, които да обуславят качеството му „потребител“ на ВиК услуги за процесния период. Пред настоящата инстанция е представено удостоверение от 30.09.2021 г., издадено от Дирекция „МДТ“ към Община П., от което се установява, че в информационните масиви на общината няма подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ от Б.А.П. за адрес ***.

Произтичащото от принципа на служебното начало в гражданския процес задължение на съда за съдействие на страните за изясняване на делото, не означава да съдът да осъществи вместо страната собствените ѝ процесуални задължения във връзка с доказателствената тежест. В случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното субективно материално право и изрично указани ѝ от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт – съществуващо в полза на ответника право на собственост или друго вещно право върху процесния имот през исковия период, за неосъществил се.

Ето защо в процесния случай намира, че по делото не е установено в изискуемата от закона степен на пълно и главно доказване обстоятелството, че в процесния период между 2016 г. и 2019 г. ответникът е притежавал право на собственост или вещно право на ползване върху процесния имот. В този смисъл, недоказана остава първата материална предпоставка, обуславяща основателността на исковите претенции – съществуването на облигационно правоотношение между страните. Доколкото не се установява между страните да е съществувала облигационна връзка, безпредметно е обсъждането на останалите материални предпоставки относно реалното осъществяване на ВиК услуги на посочената в исковата молба стойност. Безпредметно е и обсъждането на въведеното от особения представител на ответника възражение за изтекла погасителна давност. Предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, с произтичащите от това правни последици.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски поначало има ответната страна, но такива не са искани, нито доказани.

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Средец“ № 11 срещу Б.А.П., ЕГН **********,*** – общежитие, обективно кумулативно предявени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД че в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД съществува изискуемо вземане по отношение на Б.А.П. за сумата 1775,24 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 12.04.2016 г. до 10.07.2019 г. до водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „****– общежитие, за абонатен № 1301510, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –  28.10.2019 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 287,65 лева, представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 03.07.2016 г. до 21.10.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 6549/2019 г. по описа на РС П. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.10.2019 г., като неоснователни.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.