Р Е Ш Е Н И Е
№ 261083/22.10.2021г..
гр. П., 22.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., II
състав, в публичното заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИМОНА КИРИЛОВА
при секретаря
Даниела Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 2484 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235,
ал. 1 ГПК.
Образувано
е по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – П., срещу Б.А.П..
Ищецът твърди, че между
него и ответника, в качеството му на потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги, съществува облигационно правоотношение във връзка с доставка
на питейна вода и отвеждане на канални води, възникнало въз основа на закона и
регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим
имот, находящ се в гр. П., ул. „****– общежитие, е водоснабден. Посочва, че ответникът
е задължено лице за заплащане стойността на консумираната питейна вода и на
отведените канални такива от момента на присъединяването му към ВиК системата и
откриването на партида с абонатен номер на негово име. Поддържа се, че през процесния
период ищецът е изпълнил задълженията си, като е доставил до имота водоснабдителни
и канализационни услуги. Изяснява се, че от своя страна потребителят не е
изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена. Липсата на
плащане на падежа – в 30-дневен срок след фактурирането на сумата, обуславя
начисляването и на законна лихва за забава. С тези съображения се отправя искане
за уважаване на предявените искови претенции. Претендират се разноски.
При
изложените твърдения се иска признаване за установено по реда на чл. 422 ГПК в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
1775,24 лева, представляваща
стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за
периода от 12.04.2016 г. до 10.07.2019 г. до водоснабден имот, находящ се в гр.
П., ул. „****– общежитие, за абонатен № 1301510, законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.10.2019 г. до окончателното плащане на вземането
и сумата от 287,65 лева,
представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 03.07.2016
г. до 21.10.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 6549/2019 г. по описа на РС
П. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.10.2019
г. Претендират се разноски.
Ответната страна в
отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК от назначения
особен представител, изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва се наличието на облигационно отношение между страните, формирането на
претендираната сума. Изразено е становище по отношение доказателствената
стойност на представените с исковата молба писмени доказателства. Въведено е
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, разглеждани по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба
№ 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни
услуги са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата
получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно,
при придобиване на правото на собственост/ползване върху водоснабден имот по
силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят
на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и
клаузата на 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – гр. П., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
/приети в заверен препис като доказателство по делото/, за които не се спори,
че са влезли в законна сила.
Изясни
се, че с отговора на исковата молба ответната страна оспорва исковете по основание
с твърдението за липсата на облигационно правоотношение между страните през
разглеждания период, което обуславя проверката на съда относно наличието на
тази първа и основна материалноправана предпоставка за възникване на процесните
вземания.
По
делото не са ангажирани писмени доказателства, от които да се установява
съществуващо в полза на ответника право на собственост или вещно право на
ползване върху процесния водоснабден имот, които да обуславят качеството му
„потребител“ на ВиК услуги за процесния период. Пред настоящата инстанция е
представено удостоверение от 30.09.2021 г., издадено от Дирекция „МДТ“ към
Община П., от което се установява, че в информационните масиви на общината няма
подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ от Б.А.П. за адрес ***.
Произтичащото
от принципа на служебното начало в гражданския процес задължение на съда за
съдействие на страните за изясняване на делото, не означава да съдът да
осъществи вместо страната собствените ѝ процесуални задължения във връзка
с доказателствената тежест. В случай, че страната не установи фактите, на които
основава твърдяното субективно материално право и изрично указани ѝ от
съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният
факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия
за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право. Тази
процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението
на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и
Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при
прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е
длъжен да приеме недоказания факт – съществуващо в полза на ответника право на
собственост или друго вещно право върху процесния имот през исковия период, за
неосъществил се.
Ето
защо в процесния случай намира, че по делото не е установено в изискуемата от
закона степен на пълно и главно доказване обстоятелството, че в процесния
период между 2016 г. и 2019 г. ответникът е притежавал право на собственост или
вещно право на ползване върху процесния имот. В този смисъл, недоказана остава
първата материална предпоставка, обуславяща основателността на исковите
претенции – съществуването на облигационно правоотношение между страните.
Доколкото не се установява между страните да е съществувала облигационна
връзка, безпредметно е обсъждането на останалите материални предпоставки
относно реалното осъществяване на ВиК услуги на посочената в исковата молба
стойност. Безпредметно е и обсъждането на въведеното от особения представител
на ответника възражение за изтекла погасителна давност. Предявените искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, с произтичащите от
това правни последици.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски поначало има ответната страна, но
такива не са искани, нито доказани.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Средец“ № 11 срещу Б.А.П., ЕГН **********,***
– общежитие, обективно кумулативно предявени
установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД че в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД съществува изискуемо вземане по отношение на Б.А.П. за сумата 1775,24 лева, представляваща стойността
за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 12.04.2016
г. до 10.07.2019 г. до водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „****–
общежитие, за абонатен № 1301510, законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението –
28.10.2019 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 287,65 лева, представляваща законната
лихва за забава на месечните плащания за периода от 03.07.2016 г. до 21.10.2019
г., за които суми по ч. гр. дело № 6549/2019 г. по описа на РС П. е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.10.2019 г., като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА: В.А.