О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Видинският районен съд, пети граждански състав, в закрито заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Тодор Попиванов
като разгледа гр.Дело № 900 по описа за 2019. на
ВРС докладвано от съдия ПОПИВАНОВ, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
По делото е постъпила молба от ищцата М.Е.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, с
искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение №
448/14.10.2020г. по гр.Дело № 900 по
описа за 2019г. на ВРС, за
пресъждане на разноски по делото съразмерно уважената част от исковете, тъй
като ищцата е направила значителни по размер разноски, а съдът направил компенсация без да посочи размера на
разноските.
Ответните по молбата страни О.Е.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, А.Е.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** и М.А.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, не са взели становище по молбата.
Съдът, като разгледа материалите по делото и
представените доказателства за направени от страните разноски по делото, намира
молбата с искане за изменение на крайния акт по делото в частта за разноските,
за допустима и основателна.
И двете страни по делото са претендирали разноски. Молбата
е подадена в срока за обжалване на решението по делото. Видно от представения
списък за разноски на ищцата и представените писмени доказателства, същата е
направила разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса, за вещо лице,
депозит за свидетели и др. общо в размер на 2776.85 лева, за което е
представила списък на разноските, а ответниците са направили разноски общо в
размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение, видно от приетото по делото
пълномощно /лист 38 от делото/, въпреки че са представили
списък на разноските за направени такива в размер на 1000 лева, тъй като няма
доказателства за направени други разноски от оветниците.
Предявени са два обективно съединени иска с правно основание
чл.108 от ЗС, като ищцата не е разграничила разноските за претендираното
адвокатско възнаграждение и разноски за всеки от тях, поради което съдът
приема, че претендираните разноски се следват по ½ от за всеки от
исковете, а именно общо в размер на 1388.42 лв за всеки от тях.
По първия иск - за
установяване собствеността върху недвижим имот: 1.Поземлен имот № 220 по
кадастралния план на с.Покрайна, общ.Видин, обл.Видин, целият с площ от 742
кв.м., и върху построените в имота сгради: двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 64 кв.м., двуетажна масивна стопанска сграда със застроена
площ от 54 кв.м. и едноетажна масивна стопанска сграда със застроена площ от 6
кв.м., при съседи на имота: от изток и от юг – улици, от запад – поземлен имот №
219 и от север – поземлен имот № 217, като исковата претенция е за цялата
собственост, а искът е уважен изцяло за поземления имот и в размер на 1/6
ид.част от претендираните части от сградите, поради което на ищцата се следват
разноски ½ от 1388.42 лева по иска за собственост върху земята, тъй като
е уважен изцяло, тоест – 694.21 лева и 1/6 от ½ от 1388.42 лева, тоест
115.70 лева, или общо 809.91 лева по този иск.
По втория иск - за установяване собствеността върху
недвижим имот: 2.Триетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр.Видин,
обл.Видин, с идентификационен № 10971.509.284.1 по кадастралната карта на
града, със застроена площ от 79 кв.м., построена в поземлен имот 10971.509.284,
с административен адрес: гр.Видин, обл.Видин, ул.“Св.св.Кирил и Методий“ № 46,
състояща се от: първи жилищен етаж със застроена площ от 79 кв.м., с
разположени в него спалня, хол, кухня с тераса, коридор и сервизни помещения;
втори жилищен етаж със застроена площ от 79 кв.м., с разположени в него спалня,
хол, кухня с тераса, коридор и сервизни помещения и приземен /сутеренен/ етаж с
разположени в него складови помещения /мазета/, както и вътрешно стълбище между
етажите, ведно с правото на строеж върху имота, при съседи на имота: от север –
ул.“Св.св.Кирил и Методий“, от изток – поземлен имот № 285, от юг – поземлен
имот № 295 и от запад – поземлен имот № 283, искът е уважен в размер на 1/3
ид.част от претендираните части, поради което й се дължат разноски в размер на
1/3 от 1388.42 лева, а именно – 462.80 лева, или общо разноски по делото
съразмерно уважените части от исковете – 1272.71 лева.
Аналогично, на ответниците се сладват разноски съразмерно
отхвърлените части от исковете, които са общо в размер на 216.64 лева, тъй като
уважената част от исковете е 45.83 в процентно отношение, а отхвърлената част –
в размер на 54.16 процента, които от разноските на ответниците, признати за
установени в размер на 400 лева, е 216.64 лева. След компенсация е видно, че
разноски се следват на ищцата в размер на 1272.71 – 216.64 = 1056.07 лева.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде уважена
в този размер.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК постановеното Решение № 448/14.10.2020г. по
гр.Дело № 900 по описа за 2019г. на ВРС, в частта за разноските,
като: ОСЪЖДА О.Е.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, А.Е.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и М.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят солидарно на М.Е.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, разноски по делото, след компенсация с дължимите
се от нея разноски на ответниците, общо в размер на 1056.07 /хиляда и петдесет шест
лв. и седем ст./ лева.
Определението може да се обжалва от страните с частна
жалба пред ВОС, в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: