Р Е Ш Е Н И Е
№ 260378
гр. Русе, 27.04.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенският
районен съд X–ти граждански
състав
на 12-ти април 2021 г.
в публично съдебно заседание в състав :
Районен
съдия: Дарин Йорданов
при секретаря Ширин Сефер,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело
№ 5609 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
.
Ищцата Н.П.Г. твърди че срещу нея е
образувано и се води изпълнително делото №
***на ЧСИ Васил Николов с район
на действие – Окръжен съд – Русе. Същото било образувано по молба на взискателя
- ответното дружество по настоящото дело, въз основа на изпълнителен лист
издаден срещу ищцата на 30.03.2017 г. по ч.гр.д. № ***/2017 г. по описа на Районен
съд – Русе. Със същото тя била осъдена да заплати на ответното дружество
конкретно посочени парични суми. Общият размер на сумите по изпълнителния лист били: главница в
размер на 95.05 лв.; 31.26 лв. - лихвата за забава и 75 лв. - присъдени разноски. Счита, че не дължи тези
суми, поради това че взискателят бил частен правоприемник на Булпойнт 2015
ЕООД, но към образуване на изпълнителното производство била изтекла давността
за погасяване на вземанията по изпълнителния лист. Счита, че давността е
3-годишна, тъй като вземането не било установено със сила на пресъдено нещо, а
въз основа на заповед за изпълнение като не било подавано възражение срещу същата. Поради това
не можело да се приложи 5-годишната давност за вземането като съдебно признато
такова. Освен това сумите били за предоставяне на далекосъобщителни услуги,
които били периодични задължения и се погасявали с 3-годишна давност на осн.
чл. 111, б.В“ от ЗЗД. Счита, че подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и издаването на такава и на изпълнителен лист не
представляват действия по принудително събиране на вземането и не прекъсват
давността. Уважаването на заявлението също не прекъсвало давността. Счита, че
заповедта за изпълнение по цитираното частно гражданско дело е влязло в сила
най-късно на 30.03.2017 г., когато бил издаден и изпълнителният лист, а
изпълнителното производство било образувано на 27.07.2020 г., тоест по-късно от
3 години. Въз основа на тези съображения моли предявеният иск да бъде уважен
като бъде признато за установено между страните че не дължи горепосочените суми.
Моли за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът „Бул Инвест Груп 1“ЕООД с ЕИК ********* оспорва
иска. Признава, че срещу издадената заповед за изпълнение по частното
гражданско дело не е подавано възражение, но нямало възражения за ненадлежно
връчване на заповедта, поради което следвало да се приеме че длъжника е бил
съгласен че дължи вземането и заповедта за изпълнение за същото се била
стабилизирала. Счита, че неподаването на възражение от длъжника може да се приравни
на признаване на вземането по чл. 116, б. „б от ЗЗД. Счита, че поради това след вземането вече следва да се погасява с
5-годишна давност, която не била изтекла към момента на образуване на
изпълнителното производство.
За
да се произнесе съдът съобрази следното от фактическа страна:
Признава се и не се с пори, че ищецът е частен
правоприемник на Булпойнт 2015 ЕООД и
като такъв е подал молба, въз основа на която срещу ответника е образувано
изпълнително делото № ***на ЧСИ Васил Николов с район на действие – Окръжен съд –
Русе. От приетите по делото писмени доказателства и приложеното изп. делото № ***на
ЧСИ Васил Николов е видно че то е образувано
по молба на ищеца по настоящото дело, въз основа на изпълнителния лист издаден
в полза на Булпойнт 2015 ЕООД по ч.гр.д. № ***/2017 г. по описа на Районен съд
– Русе. Заявлението, въз основа на което е образувано изп. дело е подадено на
30.01.2017 г. С изп. лист ищцата е осъдена да заплати на Булпойнт 2015 ЕООД следните
суми: главница в размер на 95.05 лв.; 31.26 лв. - лихвата за забава и 75
лв. - присъдени разноски. Изп. лист е
издаден на 30.03.2017 г. като преди това с разпореждане от 14.03.2017 г. съдът
е приел че заповедта за изпълнение е влязла в сила поради изтекъл срок за
възражение. Присъдената с него главница представлява непогасено задължение за
предоставени телекомуникационни услуги за периода от 08.01.2014 г. до
07.08.2014 г., а лихвите са за периода от 27.03.2014 г. до 25.01.2017 г.
Падежът на първото месечно задължение е 08.02.2014 г. Представен е и препис от
договор за прехвърляне на вземане между ищеца и Булпойнт 2015 ЕООД. Молбата,
въз основа на която е образувано изп. дело е подадена на 27.07.2020 г. От
приложеното заверено копие на изпълнителното дело се установява, че на
03.08.2020 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху недвижим имот на
ищцата в с.Старо село, Обл.Силистра като възбраната е вписана на 05.08.2020 г. От
приложеното ч.гр.дело №***/17 г. по описа на РРС е видно че изп. лист е издаден
по реда на заповедното производство по чл.410 от ГПК като разпореждането, с
което е констатирано влизането в сила на издадената заповед за изпълнение и е
постановено издаване на изп. лист е от 30.03.2017 г. Изп. лист е получен от
взискателя на 06.07.2017 г. На 20.08.2020 г. ищцата е подала молба вх.№260385,
с която е поскала препис от съдебни акт по делото и е получила такъв на
24.08.2020 г.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът
може да оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава
само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. В случая това е станало в
производството по реда на заповедното производство по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №***/17 г. по описа на РРС, а защитата на
длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него заповед за
изпълнение се осъществява чрез възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. След
подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за
съществуване на вземането по чл. 422 или чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не бъде
предявен в предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното
решение, с което установителният иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в
сила според изричната разпоредба на чл. 416 ГПК. Изпълнителният лист се издава
въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно
изпълнителното основание се ползва със стабилитет.
Когато срещу заповедта за изпълнение не е подадено
възражение от длъжника, заповедта се стабилизира и възможността за оспорване на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК.
Оспорването на вземането след влизане в сила на
заповедта за изпълнение е допустимо по исков ред в хипотезите по чл. 424 ГПК, а
именно: при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника
до изтичане на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК или с които не
могъл да се снабди в същия срок.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на
длъжника по исков ред с отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от
01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като
влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК
(отм.);. По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се
прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не
се провежда.
В конкретния случай страните не спорят, че поради
липса на възражение по чл. 414 ГПК исково производство по чл. 422 ГПК не е провеждано,
т. е. заповедта за изпълнение е влязла в сила на основание чл. 416 ГПК.
По релевираните доводи от страните относно срока на
погасителната давност за оспореното вземане съдът съобрази следното:
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането
е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.
Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание,
но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК
проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес по реда
на чл. 422 ГПК. По силата на чл. 416 ГПК когато възражение не е подадено в
срок, както е в настоящия случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е
налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането
в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази
обаче, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до
силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на
вземането въз основа на настъпили преди издаване на заповедта факти, са
основанията на иска по чл. 424 ГПК - новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането,
той може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на
основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.);
във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно
изпълнително основание, в който се предвиждаше възможност за предявяване искове
- чл. 252 ГПК (отм.); , чл. 254 ГПК (отм.); , чл. 255 ГПК (отм.); , които не се
преклудират със специални срокове. Съгласно сега действащия ГПК обаче, с
изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането (в този смисъл определение № 480/19.07.2013 г. по
ч. гр. д. № 2566/2013 г., ІV г. о., ВКС, определение № 318/09.07.2019 г. по ч.
гр. д. № 2108/2019 г., IV г. о., ВКС).
Съгласно действащата нормативна уредба, подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение не е самостоятелно основание за
прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД, която теза
е застъпена и в мотивите към т. 14 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС и се аргументира с това, че новият ГПК урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес. Влязлата в сила
заповед за изпълнение поради неподаване на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК обаче, е основание за прекъсване на давността по отношение на заявеното
вземане в хипотезата на чл. 116, б. "а" ЗЗД, доколкото е налице
конклудентно признаване на вземането по издадената заповед.
По изложените съображения, съдът намира, че нормата на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на вземане, за
което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила
поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, с оглед на което доводите на ищцата, че е приложима тригодишната
погасителна давност са неоснователни.
В случая с влизане в сила на заповедта за изпълнение (на
14.03.2017 г., видно от разпореждането на съда на л.16 от приложеното ч.гр.дело
№***/17 г. на РРС), давността е прекъсната и от тази дата е започнала да тече
нова, вече петгодишна давност за вземанията.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на
изпълнително дело - 27.07.2017 г., давността не е изтекла.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните разяснения по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В случая от приложеното заверено копие на
изпълнителното дело се установява, че на 03.08.2020 г. съдебният изпълнител е
наложил възбрана върху недвижим имот на ищцата в с.Старо село, Обл.Силистра като
възбраната е вписана на 05.08.2020 г. С това изпълнително действие давността е
прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна давност. Към датата на
депозиране на исковата молба - 08.10.2020 г., а и към настоящия момент,
давността не е изтекла, съответно правото да се търси принудително изпълнение
на процесните вземания не е погасено по давност.
Поради изложените съображения съдът счита че
предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Така
мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата Н.П.Г., ЕГН:********** *** Груп 1“ЕООД с ЕИК
********* иск – да се признае за установено че не му дължи сумите по изп. лист,
въз основа на който е образувано изпълнително делото № ***на ЧСИ Васил Николов с район на действие – Окръжен съд –
Русе, както следва: главница в размер на 95.05
лв., представляваща непогасено задължение за предоставени
телекомуникационни услуги за периода от 08.01.2014 г. до 07.08.2014 г.; 31.26
лв. - лихвата за забава за периода от 27.03.2014 г. до 25.01.2017 г. и 75 лв. - присъдени разноски.
ОСЪЖДА Н.П.Г.,
ЕГН:********** *** Груп 1“ЕООД с ЕИК ********* сумата в размер на 300 лв. – разноски за адв.
възнаграждение по делото.