№ 16518
гр. София, 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110118523 по описа за 2024 година
Предявен е иск от „Изи Финанс“ ЕООД чрез адв. юрк. Гюров /л.43/ с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за установяване
съществуването на вземане на ищеца по отношение на ответника за сумата от 2499,01 лв.,
непогасена главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 26.08.2022 г., ведно
със законна лихва от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 453,75
лв. за периода от 25.10.2022г. до 21.08.2023г., и мораторна лихва в размер на 17,30 лв. за периода от
21.08.2023г. до 08.09.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 58896/2023 г. по описа на СРС, 57 с-в.
Ищецът претендира и сторените разноски по делото. Ищецът твърди, че по силата на
Договор за потребителски кредит от 26.08.2022 г. е предоставил на ответника заемна сума, като
последният се е задължил да я върне съобразно погасителен план към договора, ведно с
уговорената възнаградителна лихва. Твърди, че на 21.08.2023г. е падежирала последната
погасителна вноска. За събиране на вземанията ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, по което било образувано ч.гр.д. № 58896/2023 г. по описа на
СРС, 57 с-в. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, поради което са предявени настоящите
искове. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. Т. Б.
чрез адв. И., с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва да е
страна и съответно, че е сключил процесния договор. Счита, че договорът е нищожен поради
протИ.речие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД и е недействителен на осн. чл.
22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.9 и т.10 ЗПК. Сочи, че уговорената лихва надхвърля трикратния размер на
законната лихва, което счита за протИ.речащо на добрите нрави, водещо до нищожност на целия
договор. Навежда доводи във връзка с необходимостта от включване на договорената в чл. 3
неустойка към ГПР, като разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК. Намира, че с
невключването потребителят е бил въведен в заблуждение, което му е попречило да прецени
реалните икономически последици от сключване на договора. Навежда доводи относно
нищожността на клаузата от договора, предвиждаща заплащането на неустойка, като протИ.речаща
на добрите нрави. Твърди, че с въвеждането на подобни клаузи дружеството е целяло да преодолее
законовите изисквания за таван на разходите по кредита и да реализира допълнителна неследваща
му се печалба. Счита, че с тази клауза се прехвърля на длъжника финансовият риск от
неизвършването от страна на финансовата институция предварителна оценка за
платежоспособност. Твърди заплащане по кредита на суми в общ размер на 1934,64 лв.
1
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Договорът за потребителски кредит е формален /изискуемата форма за действителност е
писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК/; реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се
сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието
за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9 ЗПК; възмезден и комутативен, като за
заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер. Тази двустранна сделка е възмездна, тъй като в този договор следва да е
уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, включващ в себе си разходите, които потребителят се е задължил да заплати във
връзка с предоставяне на кредита и уговорената възнаградителна лихва – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Възнаградителната лихва представлява по своето правно естество възнаграждение, което
длъжникът на пари или на други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му
предоставени за разпореждане.
В настоящият случай е представен писмен Договор за предоставяне на кредит от 26.08.2022
г., сключен между ответника в качеството му на кредитополучател и ищеца в качеството на
кредитор. Съгласно текста на същия ищецът предоставя на ответника в качеството му на
кредитополучател сумата 3000 лв. Уговорено е общия размер на всички задължения - 4883,28 лв.,
платими на 12 погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент 40,15% и ГПР 48,44%.
Крайният падеж на договора е 21.08.2023 г.
Видно от представена разписка е, че на 26.08.2022 г. сумата от 3000 лв. е била предадена на
ответника. Предаването се потвърждава от изисканата от „Изи Пей“ АД информация и
заключението на вещото лице счетоводител. По тези съображения съдът намира, че е налице
реалното предаване на сумата.
Представеният частен диспозитивен документ - договор за потребителски кредит, е
подписан от страните с обикновен електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУ, вр. с чл. 3,
т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014г., както е било уговорено. Съгласно заключението на вещото
лице по изготвената СТЕ процедурата въведена от ищцовото дружество за кандидатстване и респ.
сключване на договор за кредит от разстояние е била изпълнена. Ответникът е регистрирал профил
в системата на дружеството при предоставяне на лични данни в хода на тази процедура, а именно
ЕГН, лична карта номер и снимка/включително с лицето си/, мобилен телефон и др. „Електронен
подпис“ по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. означава данни в електронна
форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и
които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Това включва горепосочените
лични данни предоставени от ответника при подписване на договора. Още повече, следва да се
спомене, че от СТЕ се установява, че в хода на процедурата по сключване на договора на ответника
са били изпратени 3 имейла на посочен електронен адрес и СМС с уникален код на посочен
телефонен номер. Този уникален код е бил въведен в 10:32 ч. на 26.08.2022 г. в платформата на
дружеството, с което сключването на договора за кредит е било потвърдено. Тази процедура
практически изключва всякакво разумно съмнение относно личността на кредитополучателя.
Следователно съдът приема, че между страните е налице облигационно правоотношение по
договор за паричен заем /потребителски кредит/.
По отношение на искането на ответната страна за прогласяване на процесния договор за
недействителен, съдът следи служебно и може да се произнесе по действителността на договора
или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се касае
за потребителски спор, съдът следи и за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143
ГПК, които също са нищожни ex lege, освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл.146, ал. 1
ЗЗП./ в този см. т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС/.
При извършена служебна проверка на договора съдът констатира, че ГПР е изчислен
неправилно, тъй като към него не е била включена неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение.
Настоящият съдебен състав намира, че предвидената в договора клауза за неустойка
2
протИ.речи на добрите нрави като критериите дали е налице нищожност поради протИ.речие с
добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение,
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /в този смисъл
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /. Освен обезпечителна и
обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В
случая обаче страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя, в 3 дневен срок от
сключване на договора да предостави на банкова гаранция или поръчителство на две физически
лица /които следва да отговарят и на точно определени изисквания/. В договора изрично е
посочено, че при неизпълнение на задължението от страна на заемополучателя същият ще причини
на кредитора вреди, за които се дължи неустойка като обезщетение, размерът на тази неустойка е
определен в размер на 1239,78 лв., която се събира разсрочено ежемесечно.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
настоящото заявление се претендира неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на
заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението в 3 дневен срок от подписване на
договора, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение е
санкционирано с неустойка. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР №
1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената
неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции, протИ.речи
на добрите нрави и е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Уговорена е компенсаторна
неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното, като начинът по който е уговорена
сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка в размер повече от половината от заетата сума,
ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато той
е изправна страна по отношение на основното си задължение – да връща на падежа главницата
ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за
заем да е удовлетворен – той в срок да получава главницата и възнаграждението си, той ще има
право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото
задължение по договора за заем. Отделно от това, в хипотеза в която заемателят изпълнява
задълженията си за връщане на заетата сума, кредиторът няма интерес от обезпечение на това
задължение, тъй като то се изпълнява, но и при този случай, уговорената неустойка за
непредставяне на обезпечение ще се дължи, макар и кредиторът реално да не търпи вреди от това и
да не му е необходимо обезпечение. По тези съображения съдът приема, че предвидената
неустойката протИ.речи на добрите нрави и на разпоредбите на ЗПК. Това не се оспорва от
ищцовото дружество, доколкото представителят му сам сочи, че тази клауза е била премахната по
нареждане на КЗП. С оглед горното също така следва, че стойността на неустойката е трябвало да
бъде включена в калкулациите на ГПР, като разход по кредита.
При това положение се установява, че реално размерът на ГПР е 164,03 %, съгласно ССчЕ,
от което следва, че се надвишава пет пъти размера на законната лихва.
Както се спомена по-горе от съществено значение в случая е, че сумата от 1239,78 лв. не е
включена като разход при определяне размера на ГПР, като при включването би се получил ГПР
от 164,03 % в протИ.речие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед гореизложеното при подобно некоректно
посочване в договора на ГПР, без да са включени разходи за неустойка, се нарушава разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица на нарушението на въпросната разпоредба е недействителност на договора на
осн. чл. 22 ЗПК и дължимост единствено на чистата сума по кредита на осн. чл. 23 ЗПК.
Установи се, че главницата по договора е в размер от 3000 лв.
От заключението на ССчЕ, а и СТЕ се установява, че ответникът е осъществил плащания по
договора в общ размер на 1134 лв. По делото няма данни да е заплатил сочения от него размер от
1934,64 лв.
3
Ето защо съдът намира, че искът за главницата следва да се уважи до сумата от 1866 лв.
Съответно, тъй като договорната лихва също не е част от чистата сума по кредита, искът с
правна квалификация чл. 240, ал. 2 ЗЗД следва да се отхвърли, като неоснователен.
Без значение са твърденията на ищеца, че неустойката е била изключена от условията по
договора.
На първо място това не е осъществено по съответния ред чрез сключване на анекс за
изменение на договора подписан от двете страни, а чрез твърдяно обявяване в интернет сайт на
дружеството. Дори за това обстоятелство не са представени убедителни доказателства, а
единствено трудна за разчитане екранна снимка от неизвестен компютър, респ. интернет сайт, с
неустановена автентичност. Не е допустимо съдът с оглед принципите на гражданския процес на
състезателност и равенство между страните да събира и проверява доказателства, представени по
делото от едната страна, като посещава посочени интернет сайтове и други подобни.
Още повече азбучно известно е, че действителността на договорите се преценява към
момента на сключването им. Респективно, каквото и да било последващо изменение не би могло да
отстрани порока на договора, довел до неговата нищожност. Законовата фикция е, че този договор
се счита за изначално несъществуващ/несключен. Ето защо възраженията на ищеца в тази насока са
неотносими.
Относно иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Обезщетението за несвоевременно изпълнение на парично задължение има акцесорен
характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение на главното му
задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В
хипотезата на чл. 23 ГПК, която е проявление на принципа заложен в чл. 59, ал.1 ЗЗД, вземането е
изискуемо от деня на разместване на благата, тъй като неоснователността на преминаване на
благата съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент, като същото не е
обвързано със срок, поради което съгласно чл. 69, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението
му веднага. Вземането за обезщетение за мораторна лихва при този състав, както и при общия на
неоснователно обогатяване, възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на
определен срок настъпва след покана на кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има
значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се
е обогатил /в посочения смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в решение №
394/27.11.2015 г. по гр.д.№ 3 034/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 218/29. 12.2015 г. по гр.д.№
7310/2014 г. на ВКС, I ГО; решение № 48/10.09.2012 г. по т.д.№ 237/ 2011 г. на ВКС, II ТО; решение
№ 706/30.12.2010 г. по гр.д.№ 1769/2009 г. на ВКС, III ГО; решение № 113/29.08.2012 г. по т.д.№
396/2011 г. на ВКС, II ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др./
По делото не е представена покана за плащане, от чиято дата следва да се приеме, че е
настъпила изискуемостта. Длъжникът би могъл да се счита за уведомен единствено при
получаване на съобщението, удостоверено с подпис при връчване или връчването му по реда на чл.
47 ГПК чрез залепване от оправомощен орган –ЧСИ или нотариус.
Ето защо съдът намира, че не е била отправена покана за плащане, след която длъжникът да
е изпаднал в забава. По тези съображения съдът счита, че следва да отхвърли исковете за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Относно разноските:
Разноски в заповедното производство:
Предявен размер: 4301,04 лв.; Уважена част: 1866 лв.; Отхвърлена част: 2435,04 лв.
Разноски на ищеца: ДТ в заповедно производство – 89,05 лв., юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство– 50 лв. или общо 139,05 лв. С оглед уважената част
от исковете дължимите от ответника разноски в заповедното производство са в размер на 60,32 лв.
На осн. чл. 38, ал. 2 ЗА съдът определя възнаграждение за осъществена безплатна
4
адвокатска помощ в заповедното производство съгласно чл.6, ал. 1, т. 5 от Наредба МРАВ в размер
на 240 лв. с ДДС, които следва да бъдат присъдени на адвоката/адвокатското дружество/
осъществил безплатна правна помощ. С оглед отхвърления размер на исковете, разноските на
ответника в заповедното производство са в размер на 135,88 лв.
Разноски в исковото производство:
Предявен размер: 2970,06 лв.; Уважена част: 1866 лв.; Отхвърлена част: 1104,06 лв.
Разноски на ищеца: ДТ в исковото производство – 110,91 лв., юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство– 100 лв., депозит за експертизи – 600 лв. или общо
810,91 лв. С оглед уважената част от исковете дължимите от ответника разноски в исковото
производство са в размер на 509,47 лв.
На осн. чл. 38, ал. 2 ЗА съдът определя възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ в исковото производство съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 МРАВ в
размер на 716,41 лв. с ДДС, които следва да бъдат присъдени на адвоката/адвокатското дружество/
осъществил безплатна правна помощ. С оглед отхвърления размер на исковете, разноски на
ответника в исковото производство са в размер на 266,31 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед уважената част от исковете дължимите от ответника
разноски общо са в размер на 569,80 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърления размер на исковете, се дължат разноски на
ответника общо в размер на 402,19 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 от ГПК спрямо Д. Т. Б. с ЕГН:
********** и с адрес: гр. София, ж.к. „Овча купел“, ул.“962-ра“ №7, ет. 5, че дължи заплащането на
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Иван Вазов”, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 15.11.2023г. по ч.гр.д. № 58896/2023г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57-ми състав,
както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 1866 лв., представляваща
главница по договор за предоставяне на кредит от 26.08.2022 г., ведно със законна лихва от
20.09.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1866 лв. до
пълния предявен размер от 2499,01 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Иван Вазов”, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, искове за признаване за
установено спрямо Д. Т. Б. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ж.к. „Овча купел“, ул.“962-ра“
№7, ет. 5, че дължи заплащането на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 15.11.2023г. по ч.гр.д. № 58896/2023г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57-ми състав, както
следва:
-на основание чл.240 ал.2 от ЗЗД сумата от 453,75 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 25.10.2023г. до 21.08.2023г., като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.33 ал.1 от ЗПК сумата от 17,30 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 21.08.2023г. до 08.09.2023г., като неоснователен;
ОСЪЖДА Д. Т. Б. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ж.к. „Овча купел“, ул.“962-ра“
№7, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Иван Вазов”, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 569,80 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Иван Вазов”, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, да заплати на ЕАД Е. И., ЕИК: ********* и
5
с адрес: гр. Пловдив, ул. „Борба“ № 3, ап.57, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 402,19 лв.,
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6