Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е    № 277

 

 гр.Хасково, 11.07.2019 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                                Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

                                 Обжалваното решение:

                                  С решение № 187 от 07.12.2018 год.,  постановено  по гр.д. № 1014 / 2016 г. по описа на Районен съд – Харманли са отхвърлени предявените от Г.Г.С. искове за признаване за установено по отношение на Ю.В.С., че придобитите по време на брака имоти, а именно: 1. Апартамент № 17, на 4 етаж, вх.Б, със застроена площ от 104.43 кв.м., ведно с мазе  от 12.37 кв.м. и  6.31 % ид.ч. от ОЧС и от ОПС, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 77181.11.90.1.17, находящ    се    в    гр.*** и  2. УПИ VII – 324 в кв.41 по ПУП на село ***, с площ от 1 080 кв.м., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, лятна кухня, стопанска постройка, навес и гараж, не са съпружеска имуществена общност, а нейна лична собственост. С решението е допусната делба при равни за страните квоти  на описаните по-горе два имота и на имот, находящ се в село ***, представляващ сграда – склад с площ от 810 кв.м., построена в УПИ XI, допълнително включен в делбената маса по искане на съделителката Г.С..

                                      Съдебният акт е постановен по предявен от Ю.В.С. против Г.Г.С. иск за допускане на съдебна делба на придобити по време на брака два недвижими имота, а именно: 1. УПИ VII – 324 в кв.41 по плана на село ***, с площ от 1 080 кв.м., ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, лятна кухня, стопанска постройка, навес и гараж, и 2. Самостоятелен обект с идентификатор 77181.1.90.1.17, представляващ апартамент № 17, на четвърти етаж, вх.“Б“, със застроена площ от 104.43 кв.м. и мазе от 12.37 кв.м., с  административен  адрес  –  гр.***, при равни за страните квоти - по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.

                                   В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата – Г.Г.С. със съображения за недопустимост и алтернативно – за неоснователност на иска за делба на посочените два недвижими имота. В т.III и т. IV от отговора съделителката С. е заявила, че предявява следните искове, а именно: 1. Установителен иск, че жилищният имот в гр.*** не е СИО, а е нейна индивидуална собственост, излагайки твърдения, че жилището е закупено с парични средства, дарени от родители й и 2. Установителен иск за липса на съвместен принос за придобиване на жилищния  имот в с.***, обоснован с твърдения за това, че след 2005 год., когато ищецът е напуснал семейното жилище, грижата по отглеждане на децата е била поета изцяло  с нейни средства.

                                   Първоинстанционният съд е приел, че с отговора на исковата молба са предявени два насрещни иска, които след като е администрирал, ги е приел за съвместно разглеждане, определяйки правната им квалификация като такава по чл.124 от ГПК.

                                               След многократно давани на ответницата указания да индивидуализира имотите, които е поискала за бъдат включени допълнително в делбената маса, с уточняваща молба с вх. № 7300 от 19.09.2017 год., имотът е индивидуализиран като склад с площ от 810 кв.м., находящ се в село ***, построен в УПИ XI – 564 в кв.159 по плана на селото.

                                               В изпълнение на разпореждане № 2583 от 06.11.2017 год., с което съдът е указал на ответницата да уточни петитума на предявените от нея насрещни искове, заявени с отговора, е постъпила молба, в която същата е заявила, че предявява установителни искове, с които да се приеме за установено по отношение на Ю.С., че придобитите по време на брака два жилищни имота в гр.*** и в с.*** не са СИО, а нейна лична собственост, като не са изложени фактически обстоятелства във връзка със заявения петитум.

                                                В подадения от ищеца – ответник по предявените от С. искове, допълнителен писмен отговор е направено възражение за недопустимост на същите, с твърдения, че  исковете не са установителни. Не ставало ясно за какво се отнасят, доколкото при тях се боравело с неясни нелегални термини като индивидуална и лична собственост. Фактическите обстоятелства по двата иска се явявали в противоречие със заявените петитуми.

                                               В първото по делото съдебно заседание пълномощникът на ищеца отново е заявил възражение за нередовност на предявените насрещни искове, като такива, неотговарящи на изискванията по чл.127 от ГПК, по което възражение съдът не се е произнесъл, разглеждайки и произнасяйки се по исковете като такива, предявени на основание чл.124 от ГПК.

                                               Обстоятелства по обжалването.

                                               Недоволна от решението е останала Г.Г.С., поради което го обжалва, с искане за отмяната на решението и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи предявените от нея искове. С допълнителна молба посочва правното  основание на иска по чл.23, ал.1 от СК –  да се приеме наличието на пълна трансформация на лични средства, дарени от родителите й и вложени от нея при закупуване на жилищния имот в гр.***, като при условията на евентуалност е заявила, че предявява иск по чл.29, ал.3 от СК – за определяне на по-голям дял – ¾ ид.ч. от същия имот. По отношение собствеността на жилищния имот в с.*** е уточнила, че предявеният от нея иск е по чл.21, ал.3 от СК, а при  условията на евентуалност – по чл.29, ал.3 от СК, позовавайки се на липса на принос от страна на ищеца.

                                                           Правни съображения.

                                                           Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно  по допустимостта на решението в обжалваната му част, като на основание чл.270, ал.3 от ГПК обезсилва решението и връща делото на първоинстанционния съд в случаите, когато е разгледан непредявен иск. Съдът се произнася по нещо различно от това, с което е сезиран, когато не даде защита по заявения предмет. Предметът на спора се определя чрез страните, правопораждащите юридически факти и петитума. Предметът на решението  трябва да съвпада с предмета на делото, доколкото съдът е призован с решението да отговори на иска, като установи дали спорното право съществува. Съдът е длъжен да не излиза вън от спорния предмет, като присъжда нещо различно в сравнение с исканото от ищеца. С обжалваното решение съдът се е произнесъл по искове с правно основание чл.124 от ГПК, каквито не са били предявени от съделителката С., доколкото изложените фактически обстоятелства, от които същата черпи правата си, сочат на претенция по чл.23, ал.1 от СК – за преобразуване /трансформация/ на лично имущество – парични средства, дарени от родителите й за закупуване на жилищния имот в гр.***, както и на претенция по чл.29 от СК – за определяне на по-голям дял от прекратена с развод съпружеска имуществена общност /СИО/, който във въззивното производство бе уточнен, че се предявява по отношение на трите недвижими имоти, а не само по отношение на жилищния имот в с.***, както е бил поддържан иска при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, обоснован с твърдения, че приносът й за придобиване на общите вещи /като не е уточнено дали трите имота изчерпват СИО, което е предпоставка за редовност на иска/ значително надхвърля приноса на другия съпруг. Изложените по-горе доводи сочат на това, че в случая не става въпрос за неправилно определена правна квалификация на предявените искове, а за произнасяне по непредявени такива, доколкото обжалваното решение не е постановено в съответствие с очертания от съделителката С., чрез фактическите й твърдения, предмет на заявените от нея претенции. В случая не се касае до неправилно приложение на материалния закон във връзка с определяне на правната квалификация на исковете, предявени от С., а до произнасяне по незаявени фактически обстоятелства.

                                               С оглед на изложените по – горе съображения, съдът счита, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените от С. искове, явяващи се обуславящи по отношение на иска за делба.

                                               По направеното от страните искане за присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне с настоящия съдебен акт, доколкото с него се продължава висящността на спора, при което искането за разноски следва да бъде разгледано при решаване на спора по същество.

                                                Мотивиран така, съдът

 

            Р                                 Е                                 Ш                               И

 

                                               ОБЕЗСИЛВА Решение 187 от 07.12.2018 год., постановено по гр.д. № 1014 / 2016 год. по описа на Районен съд – Харманли.

                                               ВРЪЩА делото на Районен съд – Харманли  за ново разглеждане от друг състав  за произнасяне по предявените искове.

                                               Решението  подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: