№ 524
гр. София , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000500869 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 260005 от 11.01.2021 г. по т. д. № 72/2020 г. на Софийски окръжен съд
е отхвърлен искът на С. И. Д. и Х. И. Д. срещу „ДЗИ - Общи застраховане” ЕАД за
заплащане на сумите от по 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
тяхната баба, настъпила при ПТП на 28.09.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 06.04.2020 г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Решението е обжалвано от ищците с
въззивна жалба изцяло. Жалбоподателите се оплакват от необоснованост на извода за липса
на силна и дълбока емоционална връзка с починалата им баба, съответно за липса на
сериозни морални вреди от смъртта й. Молят решението да бъде отменено и исковете за
обезщетение на неимуществени вреди да бъдат уважени.
Въззиваемият оспорва жалбата.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу
подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Преценявайки основателността на
жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявени от С. И. Д. и Х.
И. Д. против ДЗИ - Общи застраховане” ЕАД искове с правно основание чл. 432 от КЗ за
заплащане на сумите от по 50 000 лева на всеки - обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на тяхната баба, настъпила при ПТП на 28.09.2019 г. по вина на водач на
застрахован при ответника автомобил. Твърди се в исковата молба, че смъртта на П. Х. А.,
към която ищците били изключително привързани, им причинила непоправими
емоционални вреди.
Ответникът е оспорвал иска като е направил възражение за недължимост на
претендираните обезщетения, липса на основания за заплащането им и прекомерност на
1
претенцията.
В рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд намира следното:
Оплакванията във въззивната жалба са досежно материално-правната лигитимация на
ищците да получат обезщетение за търпени неимуществени вреди от смъртта на своята баба.
Не се спори по пасивната материално-правна легитимация на ответника като застраховател
на гражданската отговорност на виновния за ПТП-то водач. Съобразявайки оплакванията на
жалбоподателите, след преценка на доказателствата, Софийски апелативен съд намира
въззивната жалба за неоснователна.
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно липсата на
основание за ищците да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
своята баба П. А.. Ангажираните доказателства – свидетелски показания и писмени такива
не установяват между ищците и баба им да са били установени и поддържани отношения на
емоционална близост и силна привързаност, надхвърляща по интензитет и времетраене
нормално присъщите за родствената връзка болки и страдания от смъртта на близък човек.
Към датата на смъртта на П. А. ищците са били на ненавършени 4 години (3 години,
3 месеца и 16 дни). Видно от показанията на разпитаната в проведеното на 04.12.2020 г.
съдебно заседание свидетелка Д. Д.а, леля на ищците, се установява, че при настъпване на
смъртта на П. А., ищците са се намирали в Германия. Там са родени и живеят със своята
майка – дъщеря на починалата сестра на свидетелката. Починалата П. А. живеела в България
в с. Градище. При раждането на ищците тяхната баба П. е отишла в Германия за около
година, за да помага на дъщеря си за грижите по тях. След това от месец юли 2017 г. до
месец август на 2019 г. децата са идвали със своят майка в България и са се виждали с баба
си, по веднъж или два пъти през годината, за около месец. Ищците били привързани към
баба си, а смъртта й ги разстроила, макар че не разбирали, че нея вече я няма. Майка им им
обяснила, че тяхната баба е станала „звездичка на небето“. Помнят баба си и още питат за
нея.
Така установената фактическа обстановка налага извод за липса на изключителност в
отношенията между ищците и тяхната баба П. А. приживе, както и за липса на необичайно
силно душевно страдание от смъртта й у децата. Неоснователни са оплакванията за
нарушения при обсъждане на доказателствата и за неправилност правните изводи на съда по
основанието на иска.
В случая ищците са роднини извън кръга, очертан от постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на
Пленума на ВС, и правото им на обезщетение за вреди от смъртта на бабата е обусловено от
установяване на изключително силна привързаност, надхвърляща обичайните за
българското семейство чувства на обич и емоционална близост. Такива обстоятелства не се
установяват по делото. Не се установяват и преживени от ищците морални болки от смъртта
на тяхната баба П., с интензитет над обичайния за тази родствена връзка. Ето защо за
ищците не е възникнало правото на обезщетение на неимуществените им вреди от смъртта
на П. А.. Предявените искове са неоснователни и правилно са отхвърлени.
Поради съвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззивниците следва да заплатят на „ДЗИ - Общи застраховане” ЕАД 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260005 от 11.01.2021 г. по т. д. № 72/2020 г. на Софийски
окръжен съд.
ОСЪЖДА С. И. Д. и Х. И. Д. да заплатят на „ДЗИ - Общи застраховане” ЕАД сумата
100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3