ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 663
29.08.2022г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито съдебно
заседание на двадесет и девети
август две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Съдия:
Цветомира Д.
като разгледа
докладваното от съдия Д. ч.адм. дело № 750 по описа на Административен съд, гр.
Хасково за 2022 година, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 197, от АПК, вр. с чл.
103, т.3 от АПК, вр. с чл. 99, т.6 от АПК
Образувано е
по жалба на П.Г.Ц. ***, депозирана чрез упълномощен представител, против отказ
на Областен управител на Област Хасково да допусне възобновяване на
производството по издаване на своя
заповед № ДС-28-3 от 01.09.2019г., с
която е одобрен плана на новообразуваните имоти
на ж.р.”К.”, гр.Х., в частта за имот с идентификатор 77195.744.278
обективиран в писмо № ДС-28-3(2) от 15.07.2022г.
В жалбата се сочи, че през 2001г. жалбоподателката и
съпругът й придобили, в режим на СИО, недвижим имот представляващ имот с
планоснимачен № 1993 в местността „Каменец” по плана на града, одобрен със
заповед № 969/1988г. с площ от 600 кв.м., ведно с построената в имота жилищна
сграда. Понастоящем този поземлен имот бил с идентификатор № 77195.744.278 и
съгласно издадена скица от СГКК – Хасково същия бил с площ 633 кв.м. и
предназначение на територията – урбанизирана.
С Решение № 36-51 от 01.04.1998г. на ПК-Хасково за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници в землището на гр. Хасково е признато правото на собственост на
наследници на Р. Д. М. в съществуващи възстановими стари реални граници, върху
нива от 10 500 дка находяща се в
терен по пар.4 на гр.Х. в местността Ак Бунар. С процесната заповед бил одобрен
помощният план на ж.р. К., съгласно който на наследниците на Р. М.бил
възстановен именно поземленият имот на жалбоподателката. След влизане в сила на
заповедта на областния управител на област Хасково, била издадена и
заповед № 1609/16.09.2021г. на Кмета на Община Хасково, с която на
наследниците на Р. М., при условията на
пар.4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ било
възстановено правото на собственост върху ПИ с идентификатор 77195.744.278 в ж.р. К.
Твърди, се че
със заповедта на Областния управител на област Хасково жалбоподателката се
запознала на 25.05.2022г., когато същата била получена по електронната поща на
РС-Хасково, във връзка с образувано гражданско дело по обжалване на заповед №
1609 от 16.09.2021г. на Кмета на Община Хасково и именно от тази дата за
оспорващата започнал да тече предвидения в чл. 102, ал.2 от АПК 3 месечен срок,
тъй като оспорващата не била конституирана като страна в административното производство
по изготвяне плана за новообразувани имоти, който бил утвърден и приет с
оспорената заповед.
Сочи се, че от извадката на плана за новообразувани
имоти било видно, че като собственик на процесния имот бил посочен
единствено Ц. В. Ц. - съпруг на жалбоподателката. Всички съобщения в
производството били адресирани само и единствено до него, като оспорващата не
фигурирала в нито един документ. Обстоятелството, че П.Ц. не е била
конституирана като страна в
административното производство съгласно пар.4к, ал.6 от ЗСПЗЗ, представлявало
основание за възобновяването му и
провеждане на нова процедура с нейно
участие в частта, с която процесния поземлен имот е бил включен в плана за новообразуваните имоти за ж.р. „К.”
гр.Х., при условията на пар.4б,
ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Всеки от съпрузите
можел да упражнява самостоятелно гарантираните им от закона права в административното производство и
доколкото жалбоподателката била лишена от правото да защити своевременно
правата си, то в случая следвало да намери приложение разпоредбата на чл.99,
т.6, пр.1-во от АПК. Излагат се подробни доводи поради които се счита, че
областният управител на област Хасково не е взел предвид, че редът по който се
уведомяват адресатите на индивидуалните административни актове противоречи на КРБ и ЕКЗПЧОС.
По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна
на оспорената заповед и възобновяване на административното производство по
издаване на Заповед № ДС-28-3(1) от 06.07.2022г. на Областния управител на област Хасково, с
която е одобрен плана на новообразуваните имоти
на ж.р.”К.”, гр.Х., в частта за имот с идентификатор 77195.744.278
обективиран в писмо № ДС-28-3(2) от 15.07.2022г. Претендират се
разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - Хасково, след като се запозна с
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.10.1987г. жалбоподателката
сключила граждански брак с Ц.В. Ц., като в Агенция по вписванията не бил
регистриран режим на имуществени отношения между двамата.
На 22.03.2001г. съпругът на
жалбоподателката придобил, посредством покупко – продажба, недвижим имот
находящ се в гр. Х., ж.р. К. и представляващ
имот с планоснимачен № 1993 по
плана на града, одобрен със Заповед №
969/88г., ведно с построената в имота сграда. Съгласно скица № 15-56213
от 21.01.2022г. на СГКК, гр.Хасково, придобитият по време на брака имот, в
режим на СИО, представлява поземлен имот с идентификатор 77195.744.278, с площ
от 633 кв.м., като в същия са построени две сгради.
Междувременно, на 01.04.1998г. с решение на Поземлена
комисия гр.Хасково, от същата дата, на наследници на Р. Д. М. е признато право на собственост в
съществуващи (възстановими) стари
реални граници върху имот представляващ нива от 10 500 дка, находяща се в
терен по пар.4 на гр.Хасково, местността АК БУНАР и им е възстановено правото на собственост
върху същия. В решението е посочено, че
възстановяването ще се извърши
при условията на чл. 28 от
ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се
определят въз основа на влезлия в
сила план на новообразуваните имоти.
С Протокол № 6 от 16.07.2019г. на заседание на комисията
по чл. 28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9 от 08.04.2019г. на
Областен управител на Област Хасково е бил приет плана на новообразуваните имоти на териториите по пар.4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ
в цифров и графичен вид в М1:1000 и регистъра към него за ж.р. „К.”, гр.Х.,
община Хасково.
На заседание на комисията по чл. 28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ,
назначена със Заповед № РД-14-9 от 08.04.2019г. на Областен управител на Област
Хасково, обективирано в протокол № 7 от 16.09.2019г. са били разгледани постъпилите искания и възражения до кмета на община
Хасково за съобщения ПНИ за ж.р. К., сред които не е фигурирало такова
депозирано от оспорващата или съпругът й. С решение обективирано в същия
протокол комисията е предложила на
областния управител на област Хасково да
одобри в окончателен вид така приетия ПНИ за ж.р. К., гр. Хасково .
Със Заповед № ДС-28-3 от 18.09.2019г. на Областен
управител на Област Хасково е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район „К.” в землището на
гр.Хасково, община Хасково, приет от комисията по чл. 28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ.
Заповедта била обнародвана в ДВ бр. 77 от 01.10.2019г.
Със Заповед № 1609 от 16.09.2021г. на Кмета на Община
Хасково е възстановено правото на собственост при условията на пар.4б, ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Р. М.върху недвижим имот представляващ новообразуван имот в строителни граници
определени с околовръстен полигон с идентификатор 77195.744.278 находящ се в гр. Х., ж.р. К..
С молба вх. № ДС-28-3(1) от 06.07.2022г. П.Г.Ц. поискала от
Областния управител на Област Хасково да бъде възобновено производството по
издаване на негова Заповед № ДС-28-3 от
18.01.2019г., в частта й с която се възстановява право на собственост върху
съсобственият й имот, поради допуснато съществено нарушение, тъй като не е била
конституирана като страна в административното производство.
С писмо ДС 28-3(2) от
15.07.2022г., областния управител на Област Хасково отказал да допусне възобновяване на административното
производство по издаване на процесния административен акт, в частта му касаеща
имот с идентификатор 77195.744.278.
Писмото било съобщено на П.Ц. на 19.07.2022г. на
посочения в молбата за възобновяване съдебен адрес.
Жалбата срещу
процесния отказ е депозирана до
Административен съд гр. Хасково,
чрез административният орган на
25.07.2022г. и заведена с вх. № ДС-28-3(3) от същата дата.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът формира следните изводи от правна страна:
Жалбата, като подадена от легитимирано лице с правен
интерес от оспорване, в установения в чл.197 от АПК 14 - дневен срок и против подлежащ на съдебно обжалване акт, е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея
съображения.
Обжалваният акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.99, ал.1, хип.2-ра от АПК
орган - Областен управител на Област Хасково, който е издал процесният не
подлежащ на обжалване по административен ред, акт.
Като засягаща стабилитета на административния акт,
процедурата по възобновяване е строго регламентирана в АПК и може да бъде проведена само в нормативно
установените срокове и на посочените в чл. 99 от АПК основания, по инициатива на административния
орган, на прокурора, на омбудсмана или по искане на страна в производството в
случаите на чл. 99, т. 2-т.7 АПК (чл. 100 от АПК). Само при спазване на предвидените в нормата на чл. 102 АПК срокове и при наличие на изчерпателно
посочените в чл. 99 АПК предпоставки, органът може да възобнови приключилото
административно производство, да преодолее формалната законна сила на вече
издадения акт и да се произнесе с нов акт по вече решения от него въпрос. В
този смисъл трайната практика на ВАС изразена в Решение № 8013 от 14.06.2018 г. по
адм. д. № 10766 / 2017 на Върховния административен съд, Решение № 3984 от 19.03.2019 г. по
адм. д. № 11271 / 2018 на Върховния административен съд Решение № 9172 от 31.07.2015 г. по
адм. д. № 13400 / 2014 на Върховния административен съд и др.
Производството
пред съответния компетентен административен орган се образува при депозиране на
молба за възобновяване и следва да се
провежда при спазване разпоредбите на чл.103,ал.1 и ал.2 от АПК, като органът е длъжен да конституира
служебно като страни в производството по
възобновяване третите лица придобили права от административният акт, и проведе
същото по реда на глава шеста от АПК. Последното означава, че органът
следва да извърши преценка за допустимостта на
депозираното искане, като събере доказателства за депозирането му в срок
и от надлежно лице. В случая тези императивни изисквания не са спазени. Не
е изследван въпроса за допустимостта на
искането и в частност дали същото е депозирано в преклузивният срок визиран в чл.102 от АПК, като в тази насока
не са събрани доказателства и по преписката такива не са налични. Това
обстоятелство обаче е от съществено значение, доколкото сроковете за
възобновяване на производство по издаване на административен акт са преклузивни
и изтичането им погасява възможността за отмяна на влезлия в сила
административен акт. Съответно при депозиране на искането извън предвидения в
закона срок искането би било недопустимо. В случая органът нито е изложил
съображение за това дали счита, че производството е допустимо, нито е събрал
доказателства за срочността на подаденото искане за възобновяване. Не са
събрани и доказателства относно обстоятелството дали процесната заповед
№ДС-28-3 от 18.09.2019г. е била обжалвана по съдебен ред в частта й касаеща
имот с идентификатор 77195.744.278, в който случай производството по
възобновяване също би било недопустимо.
Същевременно органът се е произнесъл с акт по същество, но без да е
конституирал, като заинтересовани страни в производството лицата за които
процесната заповед, в частта й в която се иска възобновяване са придобили права
и по този начин ги е лишил от възможността да участват в административното
производство. Такива са налице и това са лицата визирани в регистъра към
заповедта. Тези нарушения са съществени поради което само на това основание
оспореният акт подлежи на отмяна, а преписката следва да бъде върната на органа
за ново произнасяне по депозираното искане за възобновяване. След връщане на
преписката органът следва да издири и конституира като страни в производството
лицата за които акта чието възобновяване в частта касаеща имот с идентификатор
77195.744.278 ж.р. К., гр.Х. е благоприятен, събере всички относими
доказателства необходими му за извършване преценка относно депозирането на
искането в законоустановения преклузивен срок и относно наличие на обжалване по
съдебен ред на процесната заповед в частта й касаеща цитирания по-горе имот.
Едва след като събере релевантните обстоятелства и ако прецени, че искането е
допустимо и подадено при спазване хипотеза 1 или 2 на чл.102, ал.2 от АПК(съобразявайки
основанието на което се иска възобновяване на производството и дали същото е
настъпило преди или след издаване на акта чието възобновяване се иска)органът
следва да се произнесе по същество, като издаде мотивиран акт.
Предвид изложеното, частната жалба е основателна,
оспореният акт следва да бъде отменен, а преписката следва да се върне на
органа за ново произнасяне при спазване указанията на съда в мотивите на
настоящото определение.
При този изход на спора основателна се явява
претенцията на жалбоподателката за присъждане на сторените по делото разноски.
Такива се установява, че са направени в размер от 10.00 лева представляващи
внесена дължима държавна такса за образуване на съдебното производство и следва
да бъдат присъдени именно в този размер.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ отказ на Областен управител на
Област Хасково обективиран в писмо № ДС-28-3(2) от 15.07.2022г.
ВРЪЩА делото като преписка на Областен
управител на Област Хасково за ново произнасяне, при съобразяване указанията на
съда дадени в мотивите на настоящото определение.
ОСЪЖДА Областна администрация Хасково да заплати на П.Г.Ц., с ЕГН **********
***, разноски по ч.адм.дело №750/2022г. по описа на АДмС-Хасково в размер на
10.00 лева.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба от страните, участващи в административното
производство пред Върховния административен съд на Република България в
7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: